От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 05 Macron TrogneuxФотография: Eric Feferberg / АFP / Getty

 

„Най-ниският удар“, според френското списание Marianne, е дошъл някъде около двадесетата минута на психологически-яростния дебат, който се проведе в последната фаза от предизборната кампания между Еманюел Макрон и Марин льо Пен, малко преди втория и последен рунд от френските президентски избори. За нещастие на льо Пен, която изостава според всички социологически проучвания, разговорът се е зациклил около икономически въпроси. След като е объркала две от основните френски компании – „едната прави телефони, а другата турбини“, обяснява Макрон – тя изглежда отчаяно решена да смени темата. И когато Макрон започва да обяснява, с дразнещо-поучителен тон, тънкостите около процедурите по създаване на суверенен инвестиционен фонд за френската държава, льо Пен атакува. „Виждам, че се опитвате да си играете с мен на учител и ученик, но, що се отнася поне до мен, това не е моят стил“, казва тя.

Със споменаването на „даването на уроци“, льо Пен може би повтаря възражението на Франсоа Митеран срещу Валери Жискар д’Естен – „не съм ви ученик“ – от един от техните дебати през 1981, но по-вероятно е, че тя прави намек за любовния живот на Макрон и съпругата му, Бриджит Троньо. Двамата са се запознали през 1993, когато Макрон е бил в театралния клас на Троньо в една йезуитска гимназия в Амиен. Той е на петнадесет. Тя с двадесет и четири години по-възрастна, омъжена, с три деца. (Човек не може да не се пита как ли се чувства бившият съпруг на Троньо пред вида на двойното удивително явление, първо да изгуби жена си за един тийнейджър, а след това да го види, десетилетия по-късно, като новия Président de la République). Най-голямата ѝ дъщеря, Лоранс, е в същия клас като Макрон. Според Un Jeune Homme Si Parfait (Един толкова перфектен млад човек) – нова книга от [френската журналистка] Ан Фулда, когато родителите на Макрон разбрали за връзката, отначало помислили, че синът им се вижда с Лоранс. „Вие не разбирате, вие вече си имате собствен живот“, казала майката на разплаканата Троньо, която отказала да обещае, че ще прекрати връзката. „[Помислете само], той няма да има деца!“ И действително, той няма биологически деца, но е много близък с доведените си деца, всички от които поддържаха активно кампанията му, та дори и с доведените си внуци, един от които Макрон гордо храни с биберон на снимка в Paris Match.

Когато човек знае, че Макрон е минал през деветте кръга на ада, за да спечели щастието си, става още по-интересно – дори затрогващо – да го видим като мощен защитник на модерното семейство в множеството му различни форми. В неделята преди дебатите, бащата на Марин льо Пен, Жан-Мари, който е съосновател на партията ѝ, Националния фронт, изнесе първомайска реч в Париж. За Макрон той каза следното, „Той ни говори за бъдещето, но няма деца!“. Много хора са се хванали на уловката, че изключването на Жан-Мари от партията, организирано от дъщеря му през 2015 (тъй като беше направил поредна серия от коментари, в които се отрича Холокоста), е било, по думите на колумниста на New York Times Рос Дутат, „скъп и драматичен акт на политическо пречистване“. Може и да е било трудно в личен план, но политическата му цел ми изглежда доста хитроумна. Сега, макар и технически да говори единствено от свое име, Жан-Мари може да продължава разпространяването на гранясалите идеи, върху които Националният фронт е основан, без да принуждава партията да поема отговорност за тях. Освен това той продължава да подкрепя кандидатурата на дъщеря си. В Париж, говорейки за френската нация като за „минало, от което идваме и без което не бихме съществували биологически, физически, морално или духовно“, той се опитва да изгради една привилегирована генеалогия за Марин. Тя била, казва той, „дъщеря на Франция“ и, нещо повече, „une mère de famille“ [майка]“. (Марин е два пъти разведена, има три деца и живее в свободна връзка със заместник-председателя на Националния фронт, Луи Алиò). Макрон, според това представяне, е по същество евнух. Като удар срещу мъжествеността на Макрон, речта на Жан-Мари съдържаше и обичайната мълва, че Макрон бил гей и поддържал тайна връзка с шефа на Radio France, Матийо Галè.

През този февруари Макрон доста елегантно отхвърли всички слухове, като каза, „Ако сте чували, че съм водел двоен живот с г-н Галè, това е защото холограмният ми образ е избягал“. (Един от опонентите му, левичарят Жан-Люк Меланшон, току-що беше провел масивна кампания чрез използване на модерни технологии: говорейки на живо в Париж, той „изнасяше“ същата реч в още шест френски града, с помощта на холограмни изображения). Но отговорът на Макрон към коментара на льо Пен беше по-сериозен и директен, това беше страстно отхвърляне на грохналия социален ред, който ограничава родословието до мъжа и неговото семе. „Аз почувствах в нашата страна огромен страх от бъдещето на семейството“, каза той пред тридесет хиляди поддръжници, докато Троньо се усмихваше сред публиката. „Бихте ли станали враг на семейството само защото моето е малко по-различно и аз напълно поддържам това?“ След като аплодисментите приключиха, той продължи, „Чух посланието на Националния фронт от тази сутрин. Г-н льо Пен ми казва, ‚Вие нямате право да говорите за бъдещето, защото нямате деца‘. Г-н льо Пен, аз имам деца и внуци на сърцето. Това е семейство, което вие ще трябва да изградите, семейство, което трябва да завоювате, семейство, което не ви дължи нищо, и което никога няма да имате!“

Може би щеше да бъде хубаво да го чуем да казва нещо от рода, че сам той няма нужда от поколение, за да може да се грижи по-добре за съдбата на човечеството, но гордостта на Макрон от необичайното му семейство и настояването за неговата легитимност въпреки това изглеждаше като някакъв вид прогрес. Ако той бъде избран, то лидерите на Франция, Германия и Обединеното кралство ще имат помежду си нула биологически деца. (Ангела Меркел има двама доведени сина; Тереза Мей и съпругът ѝ от тридесет и шест години не са могли да имат деца. Мей говорѝ публично за болката от това осъзнаване след като политическите ѝ противници намекнаха, че сигурно би била по-загрижена за бъдещето, ако би била майка). Може би защото не носи на раменете си тежестта на цял един социално конструиран пол [gender], когато дава сметка за действията си, Макрон изглежда напълно спокоен. Той казва, по-малко извинително от който и да е друг политик, когото съм чувала, че семейството му ще бъде онова, което сам той разбира, и че това е повод за тържество, а не за подозрение или съжаление. Политическата му платформа потвърждава тази реторика, като прави специално упоменаване на „разнообразието от семейни конфигурации“ – женени/омъжени двойки, двойки в граждански съюз, двойки в съжителство, родители, живеещи заедно, родители, които са разделени, семейства с един родител, смесени семейства и семейства от родители с еднакъв пол – като обещава да им осигури еднакви права пред закона. (Председателят на La Manif pour Tous, влиятелно движение от противници на еднополовия брак, мнозина от тях католици, насърчава членовете си да гласуват против Макрон, наричайки го „открито анти-семейния кандидат“). Прибавете към всичко това и всички вицове за ученици, които горят по учителките си. Има стомана в това решение, както сам той го формулира, „да живее живот, който по никакъв начин не съответства на животите на повечето хора“.


Small Ad GF 1

По време на дебата Марин льо Пен и Еманюел Макрон най-после се откъснаха от икономиката, за да стигнат до въпроса за P.M.A., или медицински подпомаганото създаване на потомство. Льо Пен – която се опитва да предотврати евентуално вътрешно разцепление в партията си (ултра-консервативното ѝ крило се ръководи лично от племенницата ѝ, Марион Марешал-льо-Пен) – е против тази технология, твърдейки, че тя трябва да бъде запазена за хетеросексуални двойки, които имат проблеми със зачеването. Макрон, напротив, иска да направи P.M.A. достъпна за самотни жени и лесбийски двойки. (Що се отнася до еднополовия брак, който беше узаконен във Франция през 2013, Макрон го поддържа, казвайки, „това е обогатяване на онова, което семейството е във Франция“, докато льо Пен иска завръщане към система на граждански съюзи). След това се заеха с въпроса за заместителното майчинство, което е незаконно във Франция. Нито Макрон, нито льо Пен предлагат това да бъде променено, но льо Пен обвини Макрон (който смята, че децата, родени чрез заместителство извън страната, трябва да бъдат признавани във Франция), в „създаване на мрежи за заместителство в чужбина“. Отговорът на Макрон беше брутален: ако той бил безотговорен създател на бебета, то тя пък била безогледна убийца на бебета, напълно щастлива да оставя деца „да умират на улицата“, вместо да им предостави определени привилегии, ако не са френски граждани. Тази обмяна на острословия намекваше за още един вид семейство, което Макрон ще трябва да подкрепя, ако би желал да бъде истински разрушител на парадигми: такова, чието фамилно име не звучи по никакъв начин като „Макрон“ или „льо Пен“.

Източник

Лорън Колинс е американска журналистка, сътрудничка на списание „Ню Йоркър“. Темите й включват Мишел Обама, Донатела Верзаче, графити-артистът Банкси и Ейприл Блумкуест. От 2010 насам тя работи в Европа, пишейки истории от Лондон, Париж, Копенхаген и други места. Авторка е на книгата “When in French: Love in a Second Language.”


Pin It

Прочетете още...