Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 02 Arcansas Trans 1
Зара Банкс в дома на родителите си в Арканзас, САЩ.
Снимка: Лиз Сандърс за The New York Times

 

Миналата пролет щатът Арканзас прие първия в САЩ закон, който забранява на лекарите да прилагат хормони или блокиращи половото съзряване средства на трансджендърни лица под 18 години. Законът е спрян в очакване на резултата от правно оспорване, направено от страна на Американския съюз за граждански свободи.

 

Трансджендърна тематика

Ръководство за това как да бъдем съюзници на трансджендърните и небинарните младежи

Пълен обзор на спора около трансджендър коментарите на Джей Кей Роулинг

Джей Кей Роулинг пише за причините, поради които се изказва по въпросите на пола и джендъра

Даниел Радклиф отговаря на туитовете на Джей Кей Роулинг относно джендърната идентичност

За „случая“ Джей Кей Роулинг, или измамността на човешкия опит

Кастинг дилемата на Холивуд: Трябва ли хетеросексуални актьори да играят ЛГБТК герои?

Куиър речник

Британският закон за признаване на джендъра е противоречив

Ми Джей Родригес е първата трансджендър-жена, номинирана за наградата „Еми“ за водеща женска роля

Трансджендърното детство не е „скорошна тенденция“

В САЩ се оформя законодателна борба около правата и грижите за трансджендърните тийнейджъри

Моето транс-пътешествие: История в 6 паспорта

Битката за джендър терапията

Фейтевил, Арканзас – В продължение на години Зара Банкс е очаквала с нетърпение 14-ия си рожден ден – моментът, в който през юни миналата година животът ѝ вече нямало да бъде поставен във вечна пауза.

Още откакто Зара, трансджендърно момиче, е на 8 години, тя е сигурна, че иска да порасне като жена. След разговори с родителите си и сеанси с терапевт тя започва социален преход: променя името си на Зара и местоименията си на тя/той. Когато навършва 9 години, започва да се приема блокери на пубертета – лекарства, които поставят физиологичното ѝ развитие в застой, докато стане достатъчно голяма – 14 години според лекаря ѝ – за да започне естрогенна терапия и да развие женско тяло.

Миналата пролет обаче Арканзас прие закон, първият по рода си в страната, който забранява на лекарите да прилагат хормони или блокери на пубертета на трансджендърни хора под 18 години. Законопроектът, наречен Закон за предпазване на подрастващите от експерименти (SAFE), преодоля ветото на губернатора Аса Хътчинсън и трябваше да влезе в сила на 28 юли, около месец след рождения ден на Зара. Сега той е спрян поради съдебно оспорване от страна на Американския съюз за граждански свободи [A.C.L.U.].

Зара е успяла да си набави хормони, докато трае съдебното дело, но се притеснява какво ще се случи в бъдеще. „Просто бях много щастлива, след като най-накрая чаках толкова дълго, за да получа нещо, от което се нуждаех от много дълго време“, казва тя, седнала в задния двор на предградието с родителите си, Жасмин и Мо Банкс, сред жужащи цикади.

През последните години все по-голям брой американски тийнейджъри се признават за трансджендърни и търсят медицинска помощ, за да приведат телата си в съответствие с половата си идентичност. И докато медицинската общност се опитва да определи как най-добре да предоставя такива грижи, щатите в цялата страна въведоха закони, които ги забраняват напълно; медицински групи осъдиха тези закони като опасни.

Блокерите на пубертета и хормоналната терапия – двете лечения, които се прилагат предимно на непълнолетни, са най-ефективни на възраст между 8 и 14 години, тъй като могат да предотвратят необходимостта от бъдещи операции в зряла възраст; например трансджендърно момче, което приема блокери на пубертета, може да не се нуждае от мастектомия по-късно. Лекарствените терапии крият рискове, включително забавяне на растежа на костите и загуба на плодовитост, но данните сочат, че отказът от грижи за юношите, които се нуждаят от тях, повишава риска от депресия и самоубийство.

Стремежът да се забрани напълно предоставянето на такива грижи набра скорост миналата година, когато републиканците в цялата страна приеха въпроса като част от политическия си дневен ред. Арканзас и Тенеси са единствените щати, които са приели такива закони – Тенеси забрани грижите за потвърждаване на пола на деца, които все още не са достигнали пубертета, а това е група от населението, която понастоящем не получава такива грижи – а още 19 щата ги обмислят, според Института Уилямс към Юридическия факултет на Университета в Калифорния [U.C.L.A.].

Ако бъде потвърден, законът на Арканзас също така ще забрани на лекарите да насочват пациенти към други медицински специалисти за лекарства или операции в рамките на грижите за утвърждаване на пола, дори извън щата. Всички лекари, които предоставят такива грижи, могат да загубят лицензите си или да бъдат подложени на граждански съдебни дела. Законът също така ще позволи на частните застрахователи да отказват покриването на такива грижи на трансджендърни пациенти от всички възрасти.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Но една седмица преди законът да влезе в сила, той беше временно блокиран от федерален съдия в отговор на правното оспорване на A.C.L.U. Съдебният процес е насрочен за юли. Трансджендърните юноши и техните семейства сега живеят в несигурност.

„Доста е мъчително като родител да ти кажат от държавата, че ще стане незаконно да дадеш на детето си това, от което то се нуждае, за да съществува“, казва Жасмин Банкс.

Зара добавя: „Не е като да се решава от други хора коя съм и коя не съм“.

 

2022 02 Arcansas Trans 2
16-годишната Сабрина Дженън и нейното семейство са се присъединили към иск, подаден от Американския съюз за граждански свободи срещу Закона за предпазване на подрастващите от експерименти в Арканзас
Снимка: Лиз Сандърс за The New York Times

 

16-годишната Сабрина Дженън, която живее във Файетвил, е мислила за призраците – дали съществуват и какво би било да се сблъскаш с такъв.

„Хората са много по-страшни от призраците“, казва тя в един ветровит ден в парка „Гъли“ – красива зелена площ близо до нейния квартал.

На трансджендърните тийнейджъри обикновено се предписват хормони за потвърждаване на пола, след като са преминали през психиатрични прегледи и са показали трайно страдание от разминаването между телата и половата им идентичност.

Сабрина се разкрива пред семейството си през юли 2020 г. на 15-годишна възраст. Тя посещава терапевт, получава диагноза „полова дисфория“ и провежда много разговори с родителите си, Лейси и Аарон Дженън. Към януари миналата година тя се чувства готова да започне хормонална терапия. Тогава е приет законът SAFE.

„Чувствах се така, сякаш животът ми беше отнет“, казва Сабрина. Тя не спи през нощта и се опитва да си представи бъдещето си. „Ако той влезе в сила, това наистина ще бъде смъртта на Сабрина“, казва тя. „Няма да мога да живея и да бъда себе си.“

Когато законопроектът бил приет, родителите ѝ я попитали дали иска да бъде ищец в делото на A.C.L.U. Тя се съгласила. „Ако не съм аз, ще бъде някой друг“, казва тя. „А ако не е някой друг, няма да бъде никой“.

През март 2021 г. депутатката Робин Лундстръм, вносител на законопроекта, по време на изслушване в комисията по законопроекта сравнява операцията за потвърждаване на пола с „осакатяване“. Депутатът Алън Кларк, друг от вносителите на законопроекта, определя хормоналните терапии като „експериментални“.

(Последните предложени стандарти за грижи препоръчват 15 години като минимална възраст за операция на гърдите и 17 години за операция на гениталиите, като случаят на всеки пациент се разглежда индивидуално. Понастоящем нито един лекар в Арканзас не извършва операции за потвърждаване на пола на непълнолетни.)

 

2022 02 Arcansas Trans 3
Миналата есен 16-годишният Дилън Брандт се върнал отново в училището в Грийнууд, след като продължителният тормоз на съучениците му го задържал вкъщи.
Снимка: Лиз Сандърс за The New York Times

 

Друг ищец е Дилън Брандт, на 16 години, от Гринууд. Той и майка му, Джоана Брандт, са били в щатската камара по време на изслушването на законопроекта.

„Беше ми трудно да слушам, защото те отново говореха ужасни неща за мен и за много други хора“, казва той.

Д-р Мишел Хътчисън, детска ендокриноложка, която лекува трансджендърни юноши в Арканзас, е един от няколкото медицински експерти, които са свидетелствали срещу законопроекта. Тя е разказала на законодателите, че няколко нейни млади пациенти са направили опит за самоубийство, след като са научили за законопроекта.

Джоана Брандт, която също се изказа по време на изслушването, нарича опита „сърцераздирателен“. Докато тя давала показания Дилън стоял зад нея. Г-жа Лундстръм се приближила и започнала да говори с него – казва той.

„Тя ме погледна в очите и ми стисна ръката, а 10 минути по-късно накара Камарата да гласува за отнемане на правата ми“, казва Дилън. „Ние сме деца, които просто се опитват да живеят живота си, а те се опитват да го направят по-труден и аз не го разбирам съвсем“.

Миналата пролет преподобният Клинт Шнеклот, пастор в лютеранската църква „Добрият пастир“ във Файетвил, започнал да чува оплаквания от млади членове на паството, които се страхували от това, което може да донесе законът SAFE. Няколко родители на деца, които не се съобразяват с пола си, се обърнали към него.

„Едно от семействата каза: ‚Детето ми има мисли за самоубийство, които идват от безпокойството около тези закони‘ – казва пастор Шнеклот. „Затова си помислих: какво можем да направим?“

Той открива лагера Queer Camp, който през юли приема 86 деца за една седмица. В лагера се предлагат дейности, свързани с наблюдения на птици и буболечки, както и спорт, но също и клиника за смяна на имената и „гардероб за преход“, където децата могат да дарят дрехи, които вече не отговарят на техния пол, и да изберат нови, казва Конър Нюсъм Дойл, директор на лагера.

Сабрина, която е била в лагера, си избрала от гардероба черна бална рокля. Тя си спомня, че там за първи път е била заобиколена от хора с различна сексуална ориентация и трансджендърни младежи на нейната възраст. „Определено се чувствах в безопасност“, казва тя.

Дилън казва, че в училището в Грийнууд е преживял толкова много тормоз, че накрая е напуснал и е прекарал няколко години в домашно обучение. Миналата есен се е върнал с голямо безпокойство.

„Влязох в сградата за деня на отворените врати и просто почувствах, че не мога да дишам“, каза той.

Но този път нещата били различни. Спомня си, че един ден в час по рисуване негов съученик му казал нещо трансфобско и едно момиче се намесило. „Не знам коя е тя, но тя се нахвърли върху него“, казва той.

По време на уикенда на прайда миналото лято във Файетвил Зара говори срещу законопроекта пред стотици хора по време на първия трансджендърен марш в Арканзас. Тя репетирала речта си вкъщи и по време на пътуването с колата дотам. „Обикновено не обичам да говоря пред публика“, казва тя. „Това е просто състоянието, в което се намираме в момента.“

Някои семейства в Арканзас обмислят да напуснат щата, за да гарантират, че децата им ще имат достъп до здравни грижи, потвърждаващи пола. Миналото лято Джордж и Емили Спъриър, които живеят в щата от 16 години, се преместили в Ню Мексико, за да са сигурни, че 17-годишният им син Кас ще може да продължи хормоналната си терапия. През август Камил и Хомеро Рей от Тексас (където се разглеждаше, но не беше приет, законопроект, който щеше да квалифицира грижите за потвърждаване на пола на непълнолетни като насилие над деца), се преместили заедно с малкия си трансджендърен син Леон, в Мериленд.

Но за други семейства преместването не е опция.

Родителите на Зара са израснали в Юга и ръководят организация за взаимопомощ, която разпределя средства на нуждаещи се хора в Арканзас, включително на настойници и родители на трансджендърни деца. „Семейството ми не разполага с много пари“, казва Мо Банкс, който е небинарен. „Не можем да се преместим извън щата.“

Зара би искала да замине; като чернокожо трансджендърно момиче тя е непропорционално уязвима на насилие и дискриминация. Когато вижда медийно отразяване на трансджендърни тийнейджъри, тя вижда бели деца, чийто опит е коренно различен от нейния. Като се има предвид колко трудна е борбата на тези тийнейджъри да бъдат приети от околните, тя се чуди: „Каква надежда имаме тогава ние, чернокожите транс деца?“

Тя си мечтае след гимназията да се премести на по-приемливо място. „Едно нещо знам със сигурност“, казва тя. „Когато успея, вече няма да съм тук.“

 

Източник

 

Сабрина Имблър е американска журналистка и сътрудничка на The New York Times. Специализира в областта на научните репортажи.


Pin It

Прочетете още...