Изгледи - България

Хипотези и извадка

Gay PrideЕдин спонтанно възникнал спор между студенти на тема трябва ли да има „гей парад” в София, доведе до идеята за провеждане на изследване, което да провери нагласите на студентите към хомосексуалността.

Изследването се проведе от първокурсници, слушащи лекции по „Увод в социологията” в НБУ и от студенти трети курс в катедрата по библиотекознание към  Софийския университет.

Използвахме двустепенна гнездова извадка като на първата степен се избираше специалност, а на втората курс и в курса се анкетираха всички присъстващи на дадена лекция.

Това, от което се интересуваме е отношението на студентите изобщо към хомосексуалността, както и връзката между авторитарните и либерални нагласи и нагласите към хомосексуализма.. В хипотезата на изследването определихме най-важните проблеми, с които се свързва отношението към хомосексуалните, а именно проблемът с законодателството и по-конкретно брачното законодателство и проблемът с техните граждански права – да имат същите свободи като останалите граждани и правото на хомосексуалните да упражняват всички професии.

Преценихме, че нагласите към хомосексуалните ще се проявят най-ясно във връзка със следните теми: кои отношения се намират за по-приемливи – гей или лесбийските, доколко приемливи и неприемливи се оценяват хомосексуалните отношения,  как се оценява гей и лесбийската култура, как се характеризира гей парада, как се гледа на приятелството със хомосексуални и как биха реагирали студентите ако тяхното дете има хомосексуална ориентация.

Тръгнахме и от резултатите, получени при изследването на Адорно (1) за авторитарната личност. Това изследване показва съществуването на силна корелация между авторитарните нагласи и неприемането на хомосексуализма. Ето защо предвидихме  въпроси, проверяващи авторитарните нагласи към различни групи от обществото ни.

Как се определя хомосексуалността

В хипотезата допуснахме, че отношението към хомосексуалните е  силно повлияно от предварителните убеждения за причините и природата на хомосексуалността. От литературата на тема хомосексуалност, подбрахме осем най-често срещани изказвания за хомосексуалните и помолихме анкетираните да определят кое съждение е най-близко до тяхното мнение. Получихме следните резултати:

Най-голям процент са избрали мнението „Хомосексуалността е вродено физическо и емоционално привличане към представители на собствения пол»  - 36,6 %. Следващото най-често избирано мнение е «Хомосексуалността е резултат на съзнателен избор» - 22,1 %. Останалите са избрани от значително по-малък процент като мнението, че «Хомосексуалните мъже са педофили» е избрано само от 0,7%. Поради тази причина изключихме това мнение от по-нататъшен анализ.

Връзката между избраното мнение и останалите отговори се разглеждат в подробния анализ на резултатите. Тук ще се ограничим с основните изводи.

Резултати

По въпроса кои отношения се по-приемливи, мненията са разделени почти по равно.

Намират за приемливи хомосексуалните отношения 27,8% и ги осъждат 32,6%. Същевременно много по-приемливи се оценяват лесбийските отношения, отколкото гей отношенията

Кои отношения ви се струват по-приемливи?

Кои отношения ви се струват по-приемливи?

Оказва се, че малко над половината от изследваните са запознати с гей и лесбийската култура.

Запознати ли сте с гей и лесбийската култура

Запознати ли сте с гей и лесбийската култура?

Запознати ли сте с гей и лесбийската култура?

Познаването или не на гей и лесбийската културата не оказва голямо влияние върху оценката. Повечето от студентите я приемат, докато 27,8% я отхвърлят като антикултура.

Общо

Как оценявате тази култура?

Когато става въпрос законът да дава право на хомосексуалните да сключват  брак и да отглеждат деца само 23,7% одобряват тази възможност. Още 28,5% приемат хомосексуалните да сключват брак, но не и да отглеждат деца и 26,8 са против законовото уреждане на хомосексуалния брак.

Според Вас:

Степента на приемане или отхвърляне на хомосексуалните проличава най-силно при готовността на студентите да разрешават или забраняват някои професии за тези хора.

Близо 62% от студентите са склонни да забранят някоя професия като най-големи подозрения към хомосексуалните се изпитват, когато става въпрос за  професии, свързани с възпитанието и отглеждането на децата.

Бихте ли забранили някоя професия за гейовете и лесбийките?

Бихте ли забранили някоя професия за гейовете и лесбийките?

Бих забранил да стават възпитатели в детските домове;

Бих забранил:

Връзката между авторитарните нагласи и отношението към хомосексуалните проличава в склонността на студентите да изолират определени групи от населението в лагери. Преди всичко, прави впечатление високият процент на студентите с авторитарни нагласи.

Бихте ли изолирали някои групи от населението в лагери?

Бихте ли изолирали някои групи от населението в лагери?

Антисемитските настроения не са много разпространени, но все пак ги има. Сравнително нисък е процентът на  студентите, настроени враждебно към българските турци. Най-голям процент от студентите са настроени отрицателно към ромската общност. Данните отразяват реалното напрежение, което съществува между българи и роми.  Веднага след ромите, най-голям е процентът на отрицателно настроените към хомосексуалните.

Кои групи от населението бихте изолирали в лагери?

По въпроса за гей и лесбийските паради студентите се разделят на три почти равни групи като все пак малко по-голяма е групата на студентите, приемащи тази изява като израз на демократичността на обществото ни.

Според Вас гей и лесбийските манифестации са показател:

Според Вас гей и лесбийските манифестации са показател

Когато студентите изразяват своето отношение към хомосексуалните абстрактно, без да имат предвид конкретни случаи, те са по-крайни и по-отрицателно настроени. Когато, обаче се изправят пред конкретни житейски ситуации, те показват много по-различни нагласи. На въпроса дали биха станали приятели с хомосексуален общо 76,2% отговарят положително.

Бихте ли станали приятел с някой, чиято сексуална ориентация е различна от вашата?

Бихте ли станали приятел с някой, чиято сексуална ориентация е различна от вашата?

Бихте ли станали приятел с някой, чиято сексуална ориентация е различна от вашата?

И при другата житейска ситуация, която най-съдбовно изправя човекът пред избор, отново 70,1 % ще приемат детето си и ще продължат да го обичат, колкото и да е трудно за 44,9 % от тях и само 10% ще се откажат от него.

Как бихте се почувствали, ако детето ви е хомосексуално?

Как бихте се почувствали, ако детето ви е хомосексуално?

Как бихте се почувствали, ако детето ви е хомосексуално?

Когато проследим всички отговори, се вижда, че с отрицателни нагласи към хомосексуалните са около една четвърт от студентите. Същевременно малко повече от половината (55,7%) са давали положителни отговори. Студентите с отрицателни нагласи са по-последователни в мненията си. И в нашето изследване, както и в изследването на Адорно,  авторитарните личности следват определен модел, при който отрицателното отношение към хомосексуалните е свързано с отрицателно отношение към малцинствата.

Нашето изследване фиксира наличието на силна корелация между отговорите на студентите. Тези, които биха изпратили в лагери евреите и турците, изпращат в лагери и хомосексуалните.

Изключение прави сравнението между, студентите които изпращат ромите в лагери и тези, които изпращат в лагери хомосексуалните. Тук няма корелация, тъй като много от студентите, които не биха изпратили в лагер хомосексуалните, биха изпратили в лагери ромите. Тоест, студенти с демократични нагласи към хомосексуалните и другите малцинства, са силно отрицателно настроени към ромите.

Ако авторитарно ориентираните личности са ясни, то при другите студенти, които имат по-либерални нагласи, се забелязва непоследователност в отговорите. В едни случаи те приемат за нормално хомосексуалните да имат равни права с останалите граждани, а  в други са склонни да ги ограничават. При тях липсва съгласуваност между нагласите.

Прави впечатление и големият брой на избралите „нямам мнение” при някои от въпросите. Тези студенти или не са си изградили позиция по въпроса или не желаят да я споделят.

Отрицателни отговори

Положителни отговори

Еднакъв процент мъже и жени оценяват хомосексуалните отношения като неприемливи за тях. Различията започват, когато трябва да се определи положението на хомосексуалните в обществото и да се гарантират правата им на граждани. По тези въпроси жените са по-либерално настроени, а мъжете са по-авторитарни.
Различия по пол

Отрицателни отговори

По-голямата авторитарност на мъжете проличава особено силно при въпросите за професиите и за изолацията на някои групи в лагери.

Кои професии бихте забранили за гейове и лесбийки?

Кои професии бихте забранили за гейове и лесбийки?

Кои групи от населението бихте изолирали в лагери?

Кои групи от населението бихте изолирали в лагери?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В общността на студентите, отношението към хомосексуалността не е еднозначно. Въпреки че преобладават либералните оценки, значими са и авторитарните нагласи. При това авторитарното мислене не е изолирано само по отношение на хомосексуалните, а както са показали и други изследвания, е част от един общ авторитарен модел за оценка на обществената реалност.

Процентът на студентите с авторитарни нагласи е твърде висок и е обезпокоително, че такива нагласи съществуват при най-образованата група от населението ни.

Най-тревожен е високият процент на отрицателни нагласи спрямо ромското население. При определени кризисни социални ситуации, те могат да провокират етнически конфликт.

Това, което е положително, е че отрицателното мнение за хомосексуалните и за техните права в обществото,  се изразява на едно общо, абстрактно ниво. Когато стане въпрос за поведение в реалния живот, авторитарните нагласи отстъпват мястото на едни по-нормални отношения. Тоест, наличието на отрицателни стереотипи към хомосексуалните, в повечето случаи не прераства в дискриминация на тази група.

1. През 1950 г. Адорно твърди, че предразсъдъците се дължат на личностен тип.

Изследователският екип под ръководството на Адорно разработва въпросник, наречен Ф-скала. Адорно твърди, че дълбоко в структурата на личността има черти, предразполагащи някои индивиди да бъдат чувствителни към тоталитарните и антидемократични идеи и са склонни на предразсъдъци.

Екипът  провежда кейс стъди, психометрични тестове и клинични интервюта.

Според изследването авторитарната личност проявява тенденция да бъде:

Враждебно настроена към хората с по-нисък статус от нейната, но покорна към хората с по-висок статус;

Изключително твърда в своите вярвания и мнения;

Конвенционална, придържаща се към традиционните ценности.

Авторитарният  тип категоризира хората на „ние” и „те” и намира своята група за най-висша.

Изследването показва, че индивиди с много стриктно възпитание от критични и сурови родители, са по-склонни да развият авторитарна персоналност. Индивидът не е в състояние да изрази неприязън към двоите родители. Индивидът по-късно изразява натрупаните агресивни импулси и омраза спрямо по-безопасни и слаби субекти като етническите групи.

Авторитарните черти, така както са идентифицирани чрез Ф-скалата, предразполагат някои индивиди към фашистки характеристики като:

– етноцентризъм

– обсебени са от ранга и статуса;

– подчиняват се на авторитетите;

– фиксирани са във властта и са склонни към жестокост.

– намират хомосексуалните за по-лоши от криминалните.

Наличието на авторитарен тип обяснява защо някои хора не променят предразсъдъците си.

Има и някои слабости в тезата на Адорно

Твърдият стил на възпитание не винаги произвежда хора с предразсъдъци;

Някои хора с предразсъдъци не се вписват в авторитарния тип.

Не може да обясни защо цели социални групи са с предразсъдъци. Би трябвало да допуснем, че всички членове на групата са с авторитарна персоналност, което е твърде съмнително. Културните и социални норми дават по-добро обяснение на предразсъдъците, когато разглеждаме социалните групи. Ниското образование също е  обяснение за високите стойности по Ф скалата.

Роден през 1942 във Варна.

Помощник-капитан (1967-1971) във флота.

Научен сътрудник в НИИ по телевизия и радио (1971-1975); учител в СПТУ по строителство (1977-1978); специалист в Института по изкуствознание към БАН (1978-1980); главен асистент в катедра „Културна политика“ към Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" (1991-1992); доктор през 1993 г.; доцент в катедра „Библиотечно информационни науки (1993).Автор на множество статии и карикатури в периодичния печат.

Автор на книгите „Един залив и един връх“, София, 1999 г., „Спомени за прехода“, София, 2005 г. и „Sociologia del mare“, 2010 г.

Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Член на ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация. Доцент в НБУ.