Видрица

Не съм сигурен, че разбирам от какво познание трябва да ни пази Господ, но за мен мъжкото начало е именно в идеите. По това се различава мъжът от гея и дори донякъде от жената. Силно биологичната и по този начин архетипна позиция на мъжкото е в постигането на власт чрез сила – сила на мускулите, сила на ума, сила на волята, тоест убедеността, сила на духа... Мъжете постигат себеутвърждаване чрез сила, каквато и да е тя – Кубрат Пулев например – можеш ли да му цапардосаш два шамара – не, не можеш... Но все ще се намери някой, по-млад, по-увелен, който да му оспори властта. Грубо казано, винаги се намира някой, който оспорва властта на мъжа по очевидно мъжки начин – чрез цапардосване на два шамара, та даже и духовни шамари. Затова мъжкото е толкова очевидно – даже и ерекцията е очевидна. Фалусът е очевиден и всички припадаме по размера. Няма отдавна мъжки харем, но има казарма. Ако има мъжки харем, той трябва да е на базата на ясна йерархия като при всички мъжки обществени структури – армия (с генерали и редници); духовна армия – монашество (с патриарси и обикновени послушници); политически структури с президенти и демократично размазани обикновени политици. Йерархията е мъжка структура; тя въвежда ред по отношение на властта. Казвам го, защото в тази тема се говори за ВЛАСТ.

Женското начало, най-опростенчески казано, не се интересува от йерархия. Женското начало, ако се интересува от власт, то е не с оглед на утвърждаване – достатъчно е женското животно да се разгони и то вече властва над мъжкото; то е вече утвърдено във властта си. Мъжкото животно почти не казва – „Не, не ми се е.е днес в 9.45; я да го отложим за 18.30!“ (примерът е просташки, но ми е необходим)... Женското животно властва над мъжкото на базата на своята отговорност да поеме НЕГО – утвърдения в стадото силен и юначен. Но тази отговорност изисква силно чувство за целесъобразност. А целесъобразността „разгонва фамилията“ на ИДЕИТЕ, защото идеята трябва да докаже, че е целесъобразна и обикновено това не става!!! Защо не става е много дълга тема...

Идеята обаче е по-корава конструкция от целесъобразността. Идеята има други изисквания в сравнение с целесъобразността. Идеята е силно свързана с утвърждаването си, което изисква власт и чак след това се проявява сгромолясването и'. А целесъобразността изисква анализ и преценка. Анализът и преценката не са толкова близко до утвърждаване на идеята в сравнение с властта. Преценката не утвърждава бързо. Идеята може да е светкавична в своята утвърденост.

Така че женският път е по-труден и по-компромисен. Мъжкият път е по-жертвен и по-безкомпромисен. Имаше един научно-документален филм за размножаването при носорозите. Една разгонена женска пасе. Двама мъжкари се бият за нея. Биха се, биха се... единият умря, а другият в 120 люти рани, полужив, полуумрял я оплоди. А тя през цялото време пасеше. Тя не забеляза драмата. Тя пасеше и пасеше, за да трупа маса за бъдещо кърмене и т.н. За нея мъжката драма беше напълно пренебрежително занимание! Чест, достойнство, стратегия, тактика, рани... абе простотии!

Дотук изръсих един куп дрънканици от гледна точка на някаква биологична оправданост на половете. Но идва социумът и ролята на половете вече става и социална, което прави сложнотията. Властта и домогването до власт ставата вече както обект на сила, така и обект на целесъобразност. С появяването на философията пък сложнотията става още по-сложна, защото философията се стреми да обгледа нещата и не само че не може да ги обгледа, но ги и недоглежда. Въпреки това обаче философът си избира перспектива към гледката, а и гледна точка – опори, на които да се занити в непрекъсното движещото се пространство. Опорната точка на прагматизма е ефектът, резултатът от даден акт. Това не означава изчакване. Това означава предугаждане. Основно есе на прагматистите е есето на Пърс „A Guess at the Riddle“ – (предположение за) отговор на загадката. Това предположение, ако се сбъдне – толкоз по-добре. Но къде тук е идеята? Няма я!

Разбира се, че това, което казах е напълно недостатъчно и напълно оспоримо. То е толкова опростено в конструкцията си, че изисква хиляди други доуточнявания. Но то даваше отговор на това, защо не съм привърженик на идеите. А то е различно от Златковата интерпретация за постмодерното недоверие. Аз държа на Пърсовия термин – „съмнение“.

Къде се вмества моята гей природа – в нерадушното приемане на идеите – не-е-е! това може да е характеристика на всеки хетеросексуален. Какво е характерно за гея? В утвърждаването (все пак геят е мъж, а говорехме, че утвърждаването е мъжката позиция). Какво пък точно утвърждава геят? Ами присъствието си, а после идва останалото... Смята се, че геят е аутсайдер, но това не е точно! Геят е винаги обвиняван и той трябва да защитава присъствие. Всеки е аутсайдер по даден белет – един е дебел, друг е късоглед с очила, трети е космат, четвърти е дъргуч... и т.н. На мен от малък са ми втълпявали, че аз съм ненормален и недъгав. А когато се осъзнаеш като гей и някъде го съобщиш по чисто целесъобразни причини за нужната информация, то веднага с обвиненията за ненормалност, извратеност, недъгавост идва и обвинението за натрапчивост. Основното обвинение е, че сме ненормални и недостатъчни. Всеки млад гей приема ще не ще (по-болезнено или по-малко депресивно), че е ненормален, като впоследствие надмогва това. Настояването на обществото за нашата ненормалност е толкова силно, че ти не можеш да го пренебрегнеш. И започваш да се вглеждаш в типа „ненормалност“, която представляваш. Но започваш да се вглеждаш и в нормалността на „нормалните“ хетеросексуали. И виждаш тази тяхна „нормалност“ като убеждение колко много им отнема. Виждаш колко много нормалността им пречи да се държат нормално. Виждаш как те превръщат сексуалността си в религия и идеология, което е нещо твърде ненормално. Виждаш как те,експроприирали идеята за нормалност, стават причина за ненормално използване дори на властта (ефектите са войни, конфликти на базата на религии и идеологии). Виждаш, че експроприирането на идеята за нормалност не дава на някои индивиди – „свръхнормални“ дори да живеят удоволствено, като единственото им удоволствие, което им остава, е да отрекат правото ти на съществуване. Намесвам гей елемента в илюзията ни за власт и спирам. Защото темата включва илюзията за власт, а Златко ме подръчна да говоря и за гей (това е като оправдание, за да не ме обвините в натрапчивост!) „Smile“... Ако геят има мераци за власт, той вече става заплаха. Мъжът може да властва, но не и геят. Поради това на геят му остава единствено да утвърди присъствието си, без да разбуни страхове.

Има още много да се каже, но засега толкова. Приемам опровержения. Дори приемам конструкции от рода „какъв идиот трябва да си, за да кажеш...(и следва цитат от мое мъдруване). Приемам... :) :) :)

Златко ме приема много толерантно и казва, че аз си играя с всичко. Демонстрирах една игра на мисли, защото гейовете сме наистина инфантилни и си играем, дори понякога с две топки в торбичка... :) :) :)

Но основната ми мисъл беше за ефекта, а не за идеята. Аз се стремя към ефекти и разпознаването им. Към това познание Господ не би ни спрял според мен...

„Самолет 005“ е псевдонимът на един от дългогодишните участници във форума на „Либерален преглед“. Няколко думи за него: българин, гей, с медицинско и филологическо образование.