Skip to main content

От същия автор

Бюлетин

„Либерален Преглед“
в неделя


Видеогалерия

Златко Енев – „Сълзите“

 

 

Да те оставя ли сам? – попита майка му изотзад и се закашля, остро, режещо.

Той не отговори, придърпа с крак една от табуретките и се отпусна тежко върху нея. Ковчегът се заклати застрашително и той го подпря с коляно, гледайки стреснато към мъртвеца, който за малко не се изтърси на пода. Беше евтин, паянтов ковчег, направен от тънки летви и прекалено плитък за все още тежкото тяло на баща му, което стърчеше поне с педя над страничните стени.

 


Коментари

Zdravko Popov писа в Аз, умореният Бог
Искрен и талантлив текст Златко. Благодаря за...
Юрий Проданов писа в Аз, умореният Бог
Четях и накрая си казах: "Това е нещото, коет...
Мартин Заимов писа в Аз, умореният Бог
Продължавам да съм ти много, много признателе...
Даниела Иванова писа в Пренцлауер Берг
Много интересен текст, г-н Енев,а и Вашият ко...
Ако човек чете „Жегата като въплъщение на бъл...
Може и така да излезе — но понякога именно „н...
Мисля, че твърде много се преекспонират нещат...
Няма да коментирам, за да не наруша добрия то...

Последните най-

Нови

Обратно към началото