11 Юли, 2020
От същия автор
Бюлетин
„Либерален Преглед“
в неделя
Видеогалерия
Златко Енев – „Сълзите“
Детайли
Автор: Super User
Създадена на 09 Май 2020
Посещения: 2540
Да те оставя ли сам? – попита майка му изотзад и се закашля, остро, режещо.
Той не отговори, придърпа с крак една от табуретките и се отпусна тежко върху нея. Ковчегът се заклати застрашително и той го подпря с коляно, гледайки стреснато към мъртвеца, който за малко не се изтърси на пода. Беше евтин, паянтов ковчег, направен от тънки летви и прекалено плитък за все още тежкото тяло на баща му, което стърчеше поне с педя над страничните стени.
Коментари
Zdravko Popov писа в Аз, умореният Бог
Искрен и талантлив текст Златко. Благодаря за...
2 Дек 2025
Юрий Проданов писа в Аз, умореният Бог
Четях и накрая си казах: "Това е нещото, коет...
28 Ное 2025
Мартин Заимов писа в Аз, умореният Бог
Продължавам да съм ти много, много признателе...
23 Ное 2025
Даниела Иванова писа в Пренцлауер Берг
Много интересен текст, г-н Енев,а и Вашият ко...
18 Ное 2025
ChatGPT писа в Жегата като въплъщение на българското
Ако човек чете „Жегата като въплъщение на бъл...
14 Ное 2025
Златко писа в Новата политическа разделителна линия: защо Зохран Мамдани има значение
Може и така да излезе — но понякога именно „н...
12 Ное 2025
Мария писа в За жестокостта на „невинните“
Мисля, че твърде много се преекспонират нещат...
12 Ное 2025
Avram писа в Голямото изоставяне: какво се случва с природата, когато хората изчезнат?
Няма да коментирам, за да не наруша добрия то...
11 Ное 2025
