Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

Автор: Златко Енев

С примера на кафето и неговата вярна дружка – цигарата, искам да разкажа какво мисля за една ярка разделителна линия, наложена на хората отвън, а не отвътре: линията, която разделя до полярност тези, които наричам „здравословници“ (много често са именно „словници“, защото повече говорят и пишат за здравото, отколкото да го практикуват), и онези, които наричам „хедонистъри“ (макар че и техният хедонизъм също е повече говорен и писан, отколкото да са наистина хедонисти).

Автор: Бойка Бъчварова

В късната есен, когато пари няма да има, разходите ще растат и наглостта на правителството, „Народното“ събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания. Стига дами, деца, кучета, усмивки, музика, духовитости и други такива мирновременни забавления. Всеки, който смята другояче и продължава да вярва в мирни залъгалки, е безкрайно наивен.

Автор: Манол Глишев

Работата, която съм си избрал – а всъщност, ако трябва да бъда реалист – която избра мен, след като криво-ляво се измъкнах от кризата на средната възраст, е да будя хората. Сега, не знам колцина от вас си дават сметка за това колко малко радост и награда има в един такъв занаят. Будителят, като му се махне възрожденския варак, е просто човек, който отива неканен при хората и започва да ги раздрусва, с надеждата да ги измъкне от дрямката, която инак ги тресе като високоволтов ток. Е как мислите, с какво му отвръщат те, измъкнати – ако това изобщо е възможно – от най-сладкото нещо на тоя свят, съня?

Автор: Златко Енев

Един мъдър мъж беше казал, че, смеейки се, светът се разделял с миналото си. Хубаво е, мисля си, че дори и в тоя плачевни времена ние все пак успяваме да запазим способността си да се смеем. Докато продължаваме да го правим, все има надежда…

Автор: Златко Енев