Бюлетин „Либерален преглед в неделя“


Както често става, една година се е изнизала преди човек да го е забелязал. Така и с тази странна годишнина – онази от всенародното негодувание срещу „случая Батак“, която ни направи (за кратко време) почти толкова добре познати (или по-скоро разпознаваеми) за Европа, колкото и нашите съседи, сърбите.

Автор: Златко Енев


От къде да почнем, др. Председател, от къде? – Толкова много имаме да си кажем, а толкова малко време ни дава живота да останем с Вас двамката насаме, да си побъбрим, да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмислим за великите и големи неща, за вечните проблеми, за тайнството на живота, за Бога, за Сатаната, за Смъртта ...

Автор: Стефан Маринов

Това беше годината на годините, годината на лудостта, годината на огъня, кръвта и смъртта. Току-що бях навършил 21 години и бях луд точно толкова, колкото и всички останали.

Автор: Пол Остър


Получих, Гогов, преди два дни „Задочните репортажи за България“ на Марков ...
Ей, Гогов, с кой акъл убихте този божи човек, бе, с кой акъл? Че гаси ли се туй, що не гасне, бе Гогов? Някой някъде да е успял да угаси негасимото – чул ли си, видял ли си? Всяко усилие да се угаси негасимото е същото както да заливаш огън с бензин.

Автор: Стефан Маринов


През март, най-женския месец, ми се ще да се обърна към най-женственото у себе си – грижата за красотата. Поразрових се из библиотеката си и отупах от праха една стара книжка – „100 минути за красотата“. И ми се прииска да ви разкажа за моите сто минути.

Автор: Мариана Евлогиева