“До Кърджали, Какче” не е просто пътепис. Това е текст-автобус: дълъг, задушен, пълен с хора и истории, които първоначално дразнят, после разсмиват, а накрая – разтърсват. Вътре се возят съвсем обикновени българки и българи – лелки с денкове, андрогинни ангели, изтерзани сладкарки и кучета в…