Изобретението на един френски лекар и Америка след „Роу“[1]
През март републиканският законодател Дани Бентли се изказва на трибуната на Камарата на представителите в Кентъки, за да се застъпи за законопроект, който би лишил жителите на щата от много форми на репродуктивно-здравни грижи. Фармацевт и един от вносителите на законопроекта, Бентли обещава да разясни някои „погрешни схващания“ за RU-486, или мифепристон – синтетичен стероид, който е основната съставка на таблетката за прекъсване на бременността – схема от две дози, която позволява на жените безопасно да прекратят бременност в ранен стадий без хирургическа намеса. Бентли твърди, че RU-486 е създаден по време на Втората световна война и че първоначално е бил наречен Xyglam B – очевидна препратка към Zyklon B, смъртоносния газ, използван в концентрационните лагери. „Човекът, който го е разработил, е бил евреин“, казва Бентли и добавя, че изобретателите вероятно са били мотивирани от „правенето на пари“.
Таблетката за прекъсване на бременността е създадена през осемдесетте години на миналия век; мифепристонът е 38 486-ата молекула, разработена от френската фармацевтична компания Roussel-Uclaf, откъдето идва и името RU-486. Тя никога не е била наричана Xyglam B или Zyklon B. Измислиците на Бентли вероятно са вдъхновени от групи против абортите, които отдавна се опитват да използват слабата връзка между двата продукта: Русел-Уклаф е собственост на германска компания, която някога е принадлежала на друга германска компания, чийто филиал е помагал за производството и продажбата на Циклон Б.
Бентли обаче е прав, че RU-486 е разработен от еврейски учен. Създателят на медикамента е роден като Етиен Блум в Страсбург през 1926 г. и приема името Емил Болие, когато се присъединява към френската съпротива през 1940-те години. Като Етиен-Емил Болие води необикновен живот: избягва фашистките паравоенни формирования; общува със светила от света на изкуството; разгневява папата; и в продължение на седемдесетгодишната си кариера в областта на биохимията и неврологията се превръща в основна фигура в борбата за репродуктивни права. Миналия месец – точно две седмици преди решението на Върховния съд по делото Dobbs v. Jackson Women's Health Organization да отмени решението по делото Roe v. Wade – посетих Болие, известен като бащата на таблетката за прекъсване на бременността , в кабинета му в Париж. Той ми каза, че не се притеснява много от погрешни представяния на наследството му, като това на Бентли. (Бентли се извини за коментарите си след оплаквания от организации за борба с клеветата). Той е преживявал и по-лошо: Ватиканът веднъж е осъдил RU-486 като „хапчето на Каин: чудовището, което цинично убива братята си“. Политиката на Болие винаги е била да не обръща внимание. Но той е дълбоко обезпокоен от заплахата срещу репродуктивната свобода в Съединените щати. „Това е скандално“, казва той. По-късно пише, че решението на Добс „поставя под въпрос основно право на жените, за което бихме помислили, че е гарантирано от правна, политическа и морална гледна точка“.
Законопроектът на Бентли премина лесно през доминираното от републиканците законодателно събрание на Кентъки, но беше временно блокиран от съдебна забрана във федералния съд. За момента абортите остават законни в щата; републиканците обаче подкрепят мярка за гласуване, която ще промени конституцията на щата, за да затрудни оспорването на тези закони в съда.
Таблетката за прекъсване на бременността – да не се бърка с хапчето „на следващата сутрин“, което забавя овулацията – обикновено се приема на два етапа. Първо, мифепристонът блокира рецептора на организма за хормона прогестерон, като по този начин прекъсва процеса на бременност в ранните му етапи. След това мизопростолът провокира контракции, така че матката да изхвърли това, което е останало от бременността, което причинява силно кървене и спазми. (Според организацията „Планирано родителство“ медикаментозният аборт за повечето хора е „като ранен спонтанен аборт“). През 2020 г. медикаментозните аборти представляват около петдесет и четири процента от регистрираните американски аборти, което за първи път ги прави най-разпространеното средство за прекратяване на бременността в тази страна.
Според някои експерти мифепристонът е бил свръхрегулиран, откакто е бил одобрен за употреба в Америка, особено „като се има предвид много ниският процент на нежелани събития, свързани с употребата му“. По време на пандемията F.D.A. [Американската администрация по храните и лекарствата] преустанови действието на правило, според което от медицинските специалисти се изисква да отпускат лекарството лично – промяна, която оттогава агенцията направи постоянна. Таблетките за прекъсване на бременността могат да се приемат вкъщи, така че нуждаещите се от тях не се нуждаят от транспорт, грижи за децата или значително отсъствие от работа или училище. Те са безопасни, ефективни и могат да бъдат изпращани по пощата, което ги прави сравнително трудни за проследяване от властите. Както пише моята колежка Джия Толентино, таблетките за прекъсване на бременността са „сред причините да не се върнем към ерата на закачалките за дрехи“.
Гриър Донли, изследовател на репродуктивното правосъдие в юридическия факултет на Университета в Питсбърг, ми каза: „В исторически план абортите са се извършвали чрез процедури, което означава, че ако можеш да контролираш лекарите, можеш наистина да контролираш предоставянето на аборти. Но сега, когато съществуват таблетки за прекъсване на бременността, забраната им в даден щат няма да има същия ефект, както преди“. Така наречената малка бяла бомба на Болие не поправя несправедливостта и неравнопоставеността на решението на Съда. Но сега тя е най-мощният инструмент, с който разполагат приблизително тридесет и три милиона американци, чиято репродуктивна автономия решението се опитва да отрече.
Посетих Болие в неговото изследователско звено, INSERM 1195 в болницата Bicêtre, в южните покрайнини на Париж. По лавиците в преддверието на кабинета му се виждат множество ярко оцветени папки („Аборти“, „Менопауза“, „Комитет по етика“), както и други, съдържащи изрезки от пресата от цели десетилетия („Гневен фурор заради наградата за хапче против забременяване, защитниците на живота говорят за „човешки пестицид“, пише New York Post през 1989 г.). На бюрото има стъклен контейнер, който някога е съдържал гъши пастет, а сега се използва за съхранение на кламери.
Болие беше облечен в сив панталон, синкаво-сиво спортно сако и бяла престилка с копчета. Използваше бастун, но на деветдесет и пет години иначе е в добра форма. Последната част от кариерата си е посветил на изучаването на депресията и болестта на Алцхаймер. Изследвал е също така противо-остаряващите свойства на хормона дехидроепиандростерон (DHEA), без убедителни резултати, но не изключва положително влияние. „Вземам го всеки ден“, казва той, докато води към кабинета си.
Дълго време е бил считан за кандидат за Нобелова награда заради работата си върху мифепристона, но така и не я получава, но е получил почти всички други отличия, които един учен може да си представи – от наградата „Ласкер“ до председателството на Френската академия на науките. През 1989 г., по време на посещение в кабинета на Болие, репортерът на „Таймс“ Стивън Грийнхаус отбелязва „безгрижния, почти хаплив маниер и хиперкинетичния характер“ на Болие, които му придават „по-скоро вид на популистки политик, отколкото на щателен медицински изследовател“. Макар че оттогава е поулегнал, Болие не е загубил напълно бързината и самоувереността си, които са го превърнали, по думите на един френски журналист, в един от най-големите „обществени врагове на католическата, антифеминистка и крайна десница“. Плакети, сувенири и купища книги се смесват в кабинета му с луковични скулптури на феминистката художничка Ники дьо Сен Фал. „Живях с нея“, казва небрежно Болие, сядайки до прозореца, който гледа към бившия затвор, където някога е бил държан маркиз дьо Сад. Не споменава София Лорен, която веднъж е возил в своя „Остин Морис“, бягайки от папараците. (През деветдесетте години Vanity Fair съобщава, въпреки отричането на Лорен, че двамата са се впуснали в интензивна афера, което кара съпругата на Болие да отбележи: „Какво е могъл да направи? Бил е влюбен.“)
Болие е заченат на Нил – той знае това, защото родителите му са прекарали медения си месец там, докато баща му, Леон Блум, специалист по бъбречни заболявания, е бил в Египет и е лекувал диабета на крал Фуад I. По време на Първата световна война Леон, елзасец, е призован в германската армия. Измисляйки медицински претекст, той моли служителите да изпрати проби от урината си по пощата. Използва пощенските марки, за да проследява движенията на германските войски, които предава на французите, за което след края на войната те го удостояват с Ордена на почетния легион. Леон умира, когато Болие е на три години. Майка му – адвокатка, пианистка и приятелка на суфражетките, която „се е чувствала притисната от Елзас“ [поради смесената германско-френска идентичност на областта] и от професионалния живот на Леон, премества семейството в Париж. „Беше ми позволено да мисля за всякаква кариера“, пише по-късно Болие. „С изключение на медицината.“
През 1940 г., когато хитлеристката армия окупира Франция, Болие е тийнейджър. Присъединява се към комунистите, разпространява антигермански брошури и едва избягва да бъде заловен, докато стреля по германски коли и доставя оръжие. През ноември 1944 г. е част от група бивши съпротивляващи се, които отвличат Шарл Марион, служител на Виши, който е в затвора в очакване на съдебен процес, и го екзекутират. „Префектът се държеше достойно, облечен в красиво палто от лоден, което никога не забравих“, спомня си по-късно Болие в Libre Chercheur [Свободен изследовател], разговор в книга с журналистката Каролин Фурест. Като най-млад член на групата, на Болие е възложено да прави снимки, а не да стреля по Марион. В крайна сметка той смята, че убийството е „оправдано в контекста на войната“, но години наред остава преследван от други ужаси, на които е станал свидетел, като насилственото бръснене на главите на жени, обвинени в сътрудничество.
В крайна сметка Болие се чувства привлечен от професията на баща си. Хвърля се в изучаването на медицина, като яде банани на всяко хранене, „за да става по-бързо“, и напуска комунистическата партия след съветската инвазия в Унгария през 1956 г. Той си спомня: „Най-добрият начин да се помогне на обществото, според мен, е на нивото на отделния човек.“ По-късно харесва труда на Примо Леви за почтеността на науката, който перифразира така: „Науката има една съществена добродетел. Тя уважава онова, което е.“
Първото голямо откритие на Болие е свързано с DHEA – хормон, към който по-късно ще се върне в работата си. Отделян от надбъбречните жлези, DHEA играе ключова роля в производството на тестостерон и естроген, а нивата на DHEA могат да служат като индикатор за някои заболявания. Други учени, търсещи техника за откриване на DHEA, са се опитали да изследват маслените течности от надбъбречните жлези. Болие се опитва да го измери, като разглежда водоразтворимата му форма, оприличавайки метода си на „изследване на винегрет: търсене в оцета вместо в маслото“. Откритието го прави професор на тридесетгодишна възраст. Скоро заминава за Ню Йорк, където е получил едногодишна стипендия в медицинския факултет на Колумбийския университет. (Трябва да изчака избирането на Кенеди, за да получи виза, предвид комунистическото му минало). По време на престоя си в САЩ Болие се запознава с Грегъри Пинкъс, изобретателя на оралното контрацептивно хапче, който му става ментор. Прекарва нощите си с група амбициозни нюйоркски художници: Джаспър Джонс, Робърт Раушенберг, Франк Стела. „Подобно на тях, аз добавях форма в празно пространство, като имах само смътна представа докъде ще ме доведе това“, пише по-късно Болие за своите изследвания.
Не след дълго Болие решава да се съсредоточи върху половите хормони. Той ги избира изрично заради социалните им последици, надявайки се, че те ще дадат нови възможности за репродуктивна автономия и за облекчаване на „болката и наказанието“, които дълго време са били съдба на онези, които са избирали да прекратят бременността. („Дай ѝ урок, който ще запомни“, чул веднъж един хирург да казва на асистента си, докато го инструктирал да не прави упойка на пациентка, която е правела аборт.) „Намерението ми беше да дам на жените избор, който чрез хапче да зачита личния им живот и физическата им неприкосновеност и да им позволи напълно да избегнат агресията на операцията“, каза ми той.
Хрумва му идеята да създаде молекула, която ефективно да се оприличава на прогестерон, като заема прогестероновите рецептори на матката и по този начин ѝ пречи да задържи оплодената яйцеклетка. „Вместо да прекъсваме бременността с наточена лъжица или смукателна тръба, защо естественият процес да не може да бъде преобърнат, като променим баланса на същия хормон, който е предизвикал началото му?“, обяснява той. Висшият ръководител на Hoechst, компанията майка на Roussel-Uclaf, е ултраконсервативен католик, който се противопоставя на абортите, така че по време на срещите на компанията Болие се фокусира върху други потенциални приложения на новия си продукт, предполагайки, че тъй като антипрогестероните могат да потискат производството на кортизол, те биха могли да бъдат чудесно средство, което да се дава на астронавтите за контролиране на стреса. След няколко месеца експерименти вътрешният химик на Roussel-Uclaf успява да синтезира RU-486. При клиничните изпитания лекарството, съчетано с друг хормон, предизвикващ контракции, има почти стопроцентова успеваемост.
Преди това Болие е работил в правителствена комисия (съставена от тринадесет лекари мъже, подпомагани от две секретарки, спомня си той), която е помогнала за легализирането на контрола на раждаемостта във Франция. Той е знаел, че обществената позиция ще бъде важна за успеха на RU-486. Възможността за прекратяване на бременността чрез медикаменти е революционна за пациентките („Хапчето, което променя всичко“, пише на корицата на списание „Тайм“), а освен това е по-приемлива от хирургическата намеса за някои от избирателите, които контролират репродуктивния си избор. Болие нарича научния си пробив „контрагестия“ – метод, който заема „междинното място между предотвратяването на оплождането и хирургическото отстраняване на плода“. Той се превръща в един от най-изявените защитници на RU-486, понякога за раздразнение на колегите си, които го обвиняват, че се опитва да привлича внимание. Винаги готов да вулгаризира работата си в името на по-широкото разбиране, той използва различни метафори, за да обясни как действа лекарството – заглушаване на радиосигнал, създаване на фалшив ключ – но простотата и елегантността на мифепристона едва ли се нуждае от илюстрация. За Болие това е „творбата, за която мечтаех с приятели художници в Ню Йорк“.
Борбата за пускане на RU-486 на пазара е жестока и неравномерна. Френските власти одобряват лекарството за продажба през септември 1988 г., в условията на вече трескава атмосфера. На следващия месец в Париж католически екстремисти подпалват киносалон, в който се прожектира Последното изкушение на Христос на Мартин Скорсезе, а други използват сълзотворен газ по време на прожекцията на Женско дело на Клод Шаброл, филм, базиран на живота на Мари-Луиз Жиро, перачка от Нормандия, която е гилотинирана от властите на Виши на 30 юли 1943 г. за това, че е извършила двадесет и седем аборта. Изправена пред натиска на Католическата църква и заплахите за бойкот, фирмата се колебае. „Превръщате матката в пещ на крематориум!“ – гласи надписът, който един от протестиращите размахва пред събрание на акционерите. По-малко от месец по-късно, след като вече е обещала да доставя RU-486 на редица държави, Roussel-Uclaf решава да го изтегли от пазара.
Болие научава за решението от лаборант, който нахлува в кабинета му, за да му съобщи новината. Скоро той заминава за Световния конгрес по гинекология и акушерство в Рио де Жанейро, който след пристигането му се превръща в нещо, което New York Times описва като „митинг за подкрепа“ на RU-486. В рамките на няколко дни френското правителство, което държеше 36% от акциите на Roussel-Uclaf, се намесва, заплашвайки да принуди производителя на лекарства да отстъпи патента за RU-486 на друга компания. Roussel-Uclaf отменя решението си и връща лекарството на пазара, подготвяйки почвата за световно разпространение. Френският министър на здравеопазването заявява: „От момента, в който правителството одобри лекарството, RU-486 стана морална собственост на жените, а не само собственост на фармацевтичната компания.“
Америка е особено трудна територия за RU-486 – огромен свободен пазар с дълбоко вкоренена чувствителност по този въпрос. Фей Уатълтън, която е била президентка на Федерацията за планирано родителство в Америка от 1978 до 1992 г., ми разказа, че е пътувала три пъти до Париж, за да се опита да убеди представителите на компанията да предоставят хапчето на нейната група за клинични изпитвания. „Мисля, че Roussel-Uclaf не се чувстваше комфортно от това, че техният продукт се предоставя на нашата организация, ако искате да чуете моето мнение“, каза тя. „Имаше доста въртене по седалките на столовете.“ Първоначално някои поддръжници представят лекарството като контрацептив, като предполагат, че то може да се приема в последните дни на цикъла, за да се предотврати нежелана бременност. Въпреки това новината за лекарството „дойде като струя бензин върху пламтящ пожар“, спомня си Болие. Той се хвърля в битката, информира специалистите от Федералната агенция по лекарствата и се свързва с активисти. (Не е имал финансов дял, тъй като не е имал право на печалба от лекарството по силата на консултантския си договор с Русел-Уклаф). Веднъж в Ню Орлиънс той трябва да изнесе лекция, но разменя местата си с друг оратор. Седи в залата сред тълпа педиатри и слуша другия лектор, когато избухва малка бомба. „Бум!“ – спомня си по-късно той. „Тези пролайф идиоти дори не забелязаха, че сме сменили водещия и темата!“
През годините на Рейгън и Буш RU-486 е забранено вещество и федералните изследвания върху него са до голяма степен забранени. В един момент активисти създават импровизирана лаборатория в предградие на Ню Йорк, където анонимен учен-доброволец с псевдонима д-р Х се опитва да произведе хапчето, използвайки информация, извлечена от заявката за патент. Компанията-майка на Roussel-Uclaf отказва да продава лекарството в Америка и да си партнира с „Планирано родителство“, казва ми Уатълтън. Тя добавя: „Как го дадат на организация, оглавявана от чернокожа жена, та нали то ще избухне в лицето им?“ – казва тя. В крайна сметка Roussel-Uclaf прехвърля правата за САЩ на организация с нестопанска цел. „От самото начало вярвах, че [световната] съдба на RU-486 ще се оформи в САЩ“, пише Болие, позовавайки се на историята на страната като родина на оралната контрацепция, както и на високи нива на бременност сред тийнейджърите.
Въпреки възраженията на такива фигури като конгресмена Робърт Дорнан („Отнемането на живот преди раждането ще бъде толкова лесно и тривиално, колкото вземането на аспирин“) и д-р Джон Уилке от Националния комитет „Право на живот“ („Ние наистина сме много опростени, визуално ориентирани хора и ако онова, което [абортите] унищожават, не изглежда като човек, то това ще затрудни работата ни“), Службата по лекарствата и храните най-накрая одобрява RU-486 през 2000 г., което го прави достъпен за американците десетилетие по-късно от техните хората в страни като Китай, Русия и Великобритания. „Идеологията и мачизмът, уви, натежават повече от рационалността и научните доказателства“, каза Болие, когато го попитах дали е извлякъл някакви поуки от тази борба. „Метод, който прави прекъсването на бременността по-малко физически травматично за жените и по-малко рисково за тяхното здраве, винаги е бил отхвърлян от защитниците на живота: онова, което те всъщност желаят, е да навредят и да накажат жените.“
Четири десетилетия след изобретяването ѝ, таблетката за прекъсване на бременността е по-важна от всякога. „Това е метод, който жената, която се нуждае от аборт, може да използва, за да се самоконтролира при аборта“, каза ми Елиза Уелс, съоснователка на Plan C, организация, която предоставя информация за медикаментозния аборт в домашни условия. „Така че няма клиницист или пазач и всъщност не е необходимо никакво разрешение, за да се упражнява контрол върху собствената репродукция.“
Точно колко силен ще бъде медикаментозният аборт в преодоляването на забраните срещу него, ще зависи от това колко лесно хората могат да имат достъп до него. По данни на Фондация „Кайзер Фемили“ осемдесет процента от възрастните американци, включително две трети от жените на възраст от осемнадесет до четиридесет и девет години, не знаят, че съществува медикаментозен аборт. Дори онези, които знаят, може да не разполагат с достатъчно финансови или технологични средства, за да го получат. Чернокожите и латиноамериканците, тийнейджърите и хората, които живеят в селските райони, вече са изправени пред непропорционално големи трудности. „Има хора, които казват: „Ами, можем да го изпратим по пощата“, казва Уотълтън. „Аз им казвам: „Чували ли сте за законите Комсток[2]? Ще има хиляди начини да се измисли как да се осуети всяко усилие на жените да контролират телата си.“
Правният статут на таблетките за прекъсване на бременността ще бъде ожесточено оспорван сега, след като падна „Роу“. Миналата седмица главният прокурор Мерик Гарланд заяви, че щатите не могат да забраняват мифепристона, но въпросът не е решен. Съдебните дела в полза на избора вероятно ще преследват теорията за презумпцията, позовавайки се на клаузата за върховенство на Конституцията, за да твърдят, че решенията на Администрацията по храните и лекарствата имат предимство пред онези на щатските власти. Абортът обаче е процес, който се нуждае от време – Администрацията е одобрила RU-486 за употреба само през първите десет седмици от бременността, а хапчетата, особено когато са закупени от онлайн аптеки или международни доставчици, могат да пристигнат след седмици. Освен това жените са били преследвани както за извършване на собствени аборти, така и за продажба на таблетки за прекъсване на бременността. Предстоящата „война срещу абортите“, както я описва Институтът Брукингс, вероятно ще бъде „също толкова расистка и класова“, колкото и войната срещу наркотиците. Донли, изследователка на репродуктивното правосъдие, заяви, че според нея нарастващата криминализация и вероятното насочване към доставчиците и помощниците – например майката, която набавя медикаменти за аборт на дъщеря си тийнейджърка – са основните пречки пред достъпа до медикаментозен аборт след падането на Роу. „За съжаление, не съществува безрисков вариант за хората, които живеят в щати, забраняващи абортите, и които търсят помощ при аборт“, каза тя.
През последните години доставчиците и активистите разработват нови начини за разпространение на таблетки за прекъсване на бременността. Aid Access, услуга, ръководена от Ребека Гомпертс, холандска лекарка, която е помагала за извършването на аборти в международни води, също експериментира с роботи и дронове като средства за доставяне на мифепристон и мизопростол. След онлайн консултация Гомпертс изпраща рецепта до аптека в Индия, която изпраща хапчетата директно на пациента. Тъй като Гомпертс има лиценз и се намира в чужбина, тя е извън обхвата на американските правоприлагащи органи. „Несправедливите закони не трябва да се спазват“, казва Гомпертс.
В щатите, където абортът с медикаменти е законен, стартъпи като Hey Jane и Choix се опитват да направят за таблетките за прекъсване на бременността това, което Warby Parker направи за очилата, като ги направят удобни, достъпни, бързи и незаплашителни. Hey Jane, например, предлага „модерна грижа за абортите“ – текстова, телефонна или видео консултация с медицинско лице, последвана от доставка на хапчета в немаркирана кутия – за пациенти над 18 години, които отговарят на медицинските изисквания в Ню Йорк, Калифорния, Вашингтон, Илинойс, Колорадо и Ню Мексико. (Противопоказанията за медикаментозен аборт включват наличие на извънматочна бременност, хронична надбъбречна недостатъчност и наследствена порфирия). Цената е двеста четиридесет и девет долара, което е по-малко от половината от средната цена на лечение в клиника. Други доставчици предлагат предварително осигуряване на таблетки за прекъсване на бременността: получаването им от хората като предпазна мярка, така че ако настъпи нежелана бременност, хапчетата да са под ръка. (Срокът на годност е около две години.) Неотдавнашна редакционна статия на изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско защитава този подход, като твърди, че „моделът на практика ще съкрати времето между решението за аборт и получаването на грижи до нула дни“.
За жителите на щатите, които ограничават абортите, достъпът до медикаментозен аборт ще бъде по-труден и по-рисков, но все пак възможен. Засега е законно, макар и скъпо и продължително, да се пътува до друг щат и там да се получат таблетки за прекъсване на бременността. (Някои щати вече подготвят закони, с които да се опитат да попречат на пациентите да преминават щатските граници). Just the Pill, доставчик на абортни услуги по телемедицина, който рекламира „Доставен аборт“, планира да изпрати на границата с Тексас мобилни клиники за аборт – бронирани камиони с хапчета, както и устройства за вакуумно провеждане на процедурата. „Хората ще използват креативни методи, за да се сдобият с тези медикаменти, които са одобрени от Американската администрация по храните и лекарствата и които са толкова лесно достъпни за онези, които живеят отвъд щатските граници“, пишат Абигейл Р. А. Айкен и Ушма Упадхяй в British Medical Journal. Те цитират обходни решения като виртуални пощенски кутии, които позволяват на човек в Оклахома да получи хапчета, доставени в Калифорния и след това препратени до действителния му дом. Изправени пред заплахите от наблюдение от страна на правителството и тормоз от страна на активисти срещу абортите (например под формата на уебсайтове за фалшиви клиники), пациентите се обръщат и към онзи вид общностни мрежи „лице в лице“, които са осигурявали репродуктивната автономия от самото начало.
През 1989 г. Болие е оптимист за бъдещето. „Научният прогрес не може да бъде спрян“, казва той. „Не можете да го върнете в чекмеджето.“ Вярата му продължава, дори когато законодателите правят точно това. „От учените и лекарите зависи винаги да продължават да изобретяват нови методи и да се стремят към прогрес“, каза ми той. Когато Болие създава RU-486, един политик нарича медикамента „смъртоносно хапче“. Сега то е изключително важно средство за запазване на живота на американците и на американския живот, какъвто го познаваме от времето на Роу.
[1] С решението по делото „Роу срещу Уейд“, взето от Върховния съд на САЩ през 1973 г., в САЩ се предоставяше федерално конституционно право на аборт. На 24 юни 2022 г. сегашният, доминиран от консервативно настроени съдии Върховен съд на САЩ, отмени закона. Бел. Пр.
[2] Американски закони, които криминализират всяко използване на пощенските услуги на САЩ за изпращане на някои от следните предмети: вулгарни печатни средства, контрацептиви, хапчета за прекъсване на бременността, секс играчки, лични писма със сексуално съдържание, или каквато и да е информация относно горепосочените предмети. Бел. Пр.
