1 1 1 1 1 Оценка 90% (2 гласувания)

Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези сред тях, които го заслужават – е да я избягват, тоест да търсят безсмъртие. Такава, или някаква подобна на тази, е надеждата, с която започвам това начинание, поредното в кариерата ми на човек, отказващ да спи прекалено спокойно, или „будител“, както това се нарича в някои от по-оптимистичните версии на българския национален разказ.

Идеята е проста, ако и не съвсем очевидна. За да намерят възможност за разпространение, идеите се нуждаят не само от представяне, но и от подходяща форма. Книгата, като едно от най-старите средства за духовен обмен, по мое мнение не е изгубила нищо от привлекателността и вечността си чрез последната си трансформация – онази на електронните носители. И така, воден от това убеждение, аз се заемам тук да ви представям плодовете на своята работа и под формата на книги. Електронни книги, тъй като това е формата, от която очаквам най-много в непосредственото и по-далечно бъдеще.

И още нещо (в което всъщност се състои неочевидността на собствената ми идея): времената се менят по-бързо, отколкото понякога сме в състояние да осъзнаем. В досегашната си история човечеството е познавало идеите най-вече под формата на техните материални носители: книги, филми, музикални дискове и т. н. Днес за пръв път те започват да добиват форма, повече или по-малко независима от онази на носителите си (една електронна книга, филм или музикален запис е по същество навсякъде и никъде). И, което е по-важно, никаква човешка сила не е в състояние да спре или ограничи разпространението им, щом само те са напуснали главите на създателите си. Едно от важните следствия от всичко това е, че идеите – някак автоматично, струва ми се – клонят към единствената цена, която вероятно може да им се даде, при условие, че вече не са замразени в някаква материална форма: нула. Именно това е и цената, на която аз, чрез издателския проект, който започвам в този акт на чиста, но и напълно въображаема, свободна воля, ще ви предлагам плодовете на труда си. Всички книги на издателство „Екстаз“ ще бъдат безплатни, нематериални и свободни за некомерсиално разпространение до момента, в който някакъв възможен развой на събитията не ме убеди или принуди да се откажа от това тъй ефимерно и тъй окрилящо начинание. Ако пък все още се почесвате по главата и се питате как така може да излезе сметката на нещо толкова очевидно не-пазарно, то може би ще намерите по-убедителни аргументи в ето този текст, писан преди няколко години.

Две думи за името на издателството. „Екстаз“ идва от великолепните мисли (и текст) на един от любимите ми американски автори, Джонатан Лийтъм, „Екстазът на влиянието“. Също като Лийтъм аз приемам, че истинската мисия на интелектуалеца – в неговите превъплъщения от времената на Сократ до наши дни – е не толкова да търси „успех“ и „обществено признание“, колкото да разравя и разбунва онези грижливо изградени мравуняци на човешка суета и (необходимо) заслепение, известни под името „обществени порядки“. За добро или зло, това означава и неизбежен отказ от сигурностите на едно удобно, мило и приятно (буржоазно) съществуване. Екстазът – доколкото го има – може следователно да бъде само и единствено екстаз на едно (може би въображаемо) влияние. Той никога не може – а сигурно и не трябва – да бъде екстаз на приемането и успеха, тоест някаква форма на èкстази.

И така, на добър час на всички ни. Нека силата бъде с нас, в този и всички възможни светове на свободата, въображението и вечното търсене…

Златко Енев
Берлин, началото на 21 век

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор
Посетители: 115

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 3 часа
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 18 часа
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 19 часа
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 5 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 3 седмици