Сборник с избрани есета на Джейкъб Микановски, една от изгряващите звезди на американската културология и популярна есеистика Сътрудник на множество американски културни издания, сред които The Atlantic, Aeon, Cabinet, The Chronicle of Higher Education, The Guardian, The New York Times, newyorker.com, The Point, The Awl, Atlas Obscura, Slate и Los Angeles Review of Books.

Сборник с пътеписи на Евдокия Борисова, включващ текстове от годините 2010–2016.





Есеистичен сборник на Златко Енев, включващ текстове от годините 2003–2015.





Онова, на което обръщаме най-малко внимание, когато изразяваме отношението си към света, е гледната ни точка. Но не е вярно, че тя се подразбира. Искам да ракажа за три мои първоначални гледни точки, които през живота ми се обърнаха на 180 градуса...

Животът понякога е повече от хубав. Неделя. Не Света Неделя, а светлият покой в седмия ден – празнично слънце, синьо небе, сиромашко лятно многочасие, желание да се превърнеш в птица и да полетиш из красотата на благата ни българска природа…

Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа – толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска, едва ли може да промени нещо … Но дали наистина е така?


Ане, наречена още Червенокоска (вече позната от книгата „Гората на призраците“), отново е принудена да се върне във вълшебната гора. Негодникът Хайно е превърнал гората в огромен парк за развлечения и старите приятели на Ането се намират в сериозна опасност …

Червенокосото Ане живее щастливо заедно с Мама в малка къща някъде на края на града... докато един ден най-неочаквано попада в омагьосаната Гора на призраците. Търсейки обратния път към къщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации, да се преборва с опасни противници и, което е най-важно, да се научи да печели истински приятели...

Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен – пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук…


Попаднали в Берлин за пръв път след падането на стената, тримата герои на този кратък роман преживяват множество смешни и тъжни приключения, но може би най-важното, с което те се сблъскват, са въпросите. Въпроси като: Кои мислим, че сме ние? Къде е нашето място в Европа и света? Какво ни прави уязвими? Или може би силни? Интересни? Особени? Отговорите, както сигурно можете да си представите, понякога звучат не особено ласкателно, но – поне в очите на автора – те винаги са истински.

Отчаяни или показно-самоуверени, идеалисти или безпримерни циници – героите на тези разкази си приличат поне в едно отношение: те винаги се борят, ако не с Чумата, с която се бореше онзи тъй незабравим алжирски лекар, то поне с чумалъка вътре в себе си. И независимо от това дали успяват или не, те по някакъв начин оставят трудно изличими следи в съзнанието на читателя, ако може да се вярва на досегашните читателски отзиви…

Средата на 80-те години. Преспан, задрямало градче някъде дълбоко в българската провинция. „Възродителният процес“ върви с пълна пара, перестройката – по-малко. Хората, довчера живели в лениво добросъседство, днес внезапно са настръхнали едни срещу други като пословичните разярени оси. Цари обърканост и страх, атмосферата буквално пращи от предусещането за идещия катаклизъм…

Посетители

39

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 2 дни
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 3 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 3 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 3 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 4 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 4 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 4 дни
  • Златко писа Още
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 6 дни