Сборник с избрани есета на Джейкъб Микановски, една от изгряващите звезди на американската културология и популярна есеистика Сътрудник на множество американски културни издания, сред които The Atlantic, Aeon, Cabinet, The Chronicle of Higher Education, The Guardian, The New York Times, newyorker.com, The Point, The Awl, Atlas Obscura, Slate и Los Angeles Review of Books.

Сборник с пътеписи на Евдокия Борисова, включващ текстове от годините 2010–2016.





Есеистичен сборник на Златко Енев, включващ текстове от годините 2003–2015.





Онова, на което обръщаме най-малко внимание, когато изразяваме отношението си към света, е гледната ни точка. Но не е вярно, че тя се подразбира. Искам да ракажа за три мои първоначални гледни точки, които през живота ми се обърнаха на 180 градуса...

Животът понякога е повече от хубав. Неделя. Не Света Неделя, а светлият покой в седмия ден – празнично слънце, синьо небе, сиромашко лятно многочасие, желание да се превърнеш в птица и да полетиш из красотата на благата ни българска природа…

Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа – толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска, едва ли може да промени нещо … Но дали наистина е така?


Ане, наречена още Червенокоска (вече позната от книгата „Гората на призраците“), отново е принудена да се върне във вълшебната гора. Негодникът Хайно е превърнал гората в огромен парк за развлечения и старите приятели на Ането се намират в сериозна опасност …

Червенокосото Ане живее щастливо заедно с Мама в малка къща някъде на края на града... докато един ден най-неочаквано попада в омагьосаната Гора на призраците. Търсейки обратния път към къщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации, да се преборва с опасни противници и, което е най-важно, да се научи да печели истински приятели...

Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен – пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук…


Попаднали в Берлин за пръв път след падането на стената, тримата герои на този кратък роман преживяват множество смешни и тъжни приключения, но може би най-важното, с което те се сблъскват, са въпросите. Въпроси като: Кои мислим, че сме ние? Къде е нашето място в Европа и света? Какво ни прави уязвими? Или може би силни? Интересни? Особени? Отговорите, както сигурно можете да си представите, понякога звучат не особено ласкателно, но – поне в очите на автора – те винаги са истински.

Отчаяни или показно-самоуверени, идеалисти или безпримерни циници – героите на тези разкази си приличат поне в едно отношение: те винаги се борят, ако не с Чумата, с която се бореше онзи тъй незабравим алжирски лекар, то поне с чумалъка вътре в себе си. И независимо от това дали успяват или не, те по някакъв начин оставят трудно изличими следи в съзнанието на читателя, ако може да се вярва на досегашните читателски отзиви…

Средата на 80-те години. Преспан, задрямало градче някъде дълбоко в българската провинция. „Възродителният процес“ върви с пълна пара, перестройката – по-малко. Хората, довчера живели в лениво добросъседство, днес внезапно са настръхнали едни срещу други като пословичните разярени оси. Цари обърканост и страх, атмосферата буквално пращи от предусещането за идещия катаклизъм…

Посетители

81

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Благодаря за този... преди 21 часа
  • свободен човек писа Още
    В България периодично... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Автора пише, но не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Първо, твърдението, че... преди 2 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Човекът в историята... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Действително... преди 2 дни
  • F22 Raptor писа Още
    Бранимир, ти... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Златко писа:
    А освен това за ВСЯКО...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    О, аз така си говоря с... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И накрая – с какво... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    "....само неграмотници... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Юнак млад, та наперен!... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    За твое съжаление в... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Упс, а къде тогава... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Тук не говорим нито за... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Бранимире, вземи... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    До Бранимир Пантов писа:
    Защо няма нито един...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А най-странното (или... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • До Бранимир Пантов писа Още
    цитат на Бранимир : "3.... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Златко писа:
    За добро или зло,...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И отново: в най-скоро... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    За добро или зло,... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Няма такова нещо като... преди 3 дни
  • Юлиан писа Още
    Даа злите антиваксъри... преди 4 дни