Сборник с избрани есета на Джейкъб Микановски, една от изгряващите звезди на американската културология и популярна есеистика Сътрудник на множество американски културни издания, сред които The Atlantic, Aeon, Cabinet, The Chronicle of Higher Education, The Guardian, The New York Times, newyorker.com, The Point, The Awl, Atlas Obscura, Slate и Los Angeles Review of Books.

Сборник с пътеписи на Евдокия Борисова, включващ текстове от годините 2010–2016.





Есеистичен сборник на Златко Енев, включващ текстове от годините 2003–2015.





Онова, на което обръщаме най-малко внимание, когато изразяваме отношението си към света, е гледната ни точка. Но не е вярно, че тя се подразбира. Искам да ракажа за три мои първоначални гледни точки, които през живота ми се обърнаха на 180 градуса...

Животът понякога е повече от хубав. Неделя. Не Света Неделя, а светлият покой в седмия ден – празнично слънце, синьо небе, сиромашко лятно многочасие, желание да се превърнеш в птица и да полетиш из красотата на благата ни българска природа…

Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа – толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска, едва ли може да промени нещо … Но дали наистина е така?


Ане, наречена още Червенокоска (вече позната от книгата „Гората на призраците“), отново е принудена да се върне във вълшебната гора. Негодникът Хайно е превърнал гората в огромен парк за развлечения и старите приятели на Ането се намират в сериозна опасност …

Червенокосото Ане живее щастливо заедно с Мама в малка къща някъде на края на града... докато един ден най-неочаквано попада в омагьосаната Гора на призраците. Търсейки обратния път към къщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации, да се преборва с опасни противници и, което е най-важно, да се научи да печели истински приятели...

Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен – пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук…


Попаднали в Берлин за пръв път след падането на стената, тримата герои на този кратък роман преживяват множество смешни и тъжни приключения, но може би най-важното, с което те се сблъскват, са въпросите. Въпроси като: Кои мислим, че сме ние? Къде е нашето място в Европа и света? Какво ни прави уязвими? Или може би силни? Интересни? Особени? Отговорите, както сигурно можете да си представите, понякога звучат не особено ласкателно, но – поне в очите на автора – те винаги са истински.

Отчаяни или показно-самоуверени, идеалисти или безпримерни циници – героите на тези разкази си приличат поне в едно отношение: те винаги се борят, ако не с Чумата, с която се бореше онзи тъй незабравим алжирски лекар, то поне с чумалъка вътре в себе си. И независимо от това дали успяват или не, те по някакъв начин оставят трудно изличими следи в съзнанието на читателя, ако може да се вярва на досегашните читателски отзиви…

Средата на 80-те години. Преспан, задрямало градче някъде дълбоко в българската провинция. „Възродителният процес“ върви с пълна пара, перестройката – по-малко. Хората, довчера живели в лениво добросъседство, днес внезапно са настръхнали едни срещу други като пословичните разярени оси. Цари обърканост и страх, атмосферата буквално пращи от предусещането за идещия катаклизъм…

Посетители

32

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Нойкьолн е част от... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Ходил съм, викаш, знам... преди 17 часа
  • Кунев писа Още
    Напишете нещо за... преди 18 часа
  • Баба Катя писа Още
    Голяма тема за много... преди 2 дни
  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 6 дни
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 1 седмица
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 седмица
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 2 седмици
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 2 седмици
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 2 седмици
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 3 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 4 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 4 седмици