Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изкуство – Живопис

Детайли
Посещения: 332

Жените са темата на живота му; те му осигуряват идеалната повърхност за проектиране. Но проекциите са мимолетни и затова Пикасо постоянно се грижи за тяхното обновяване. Непостоянното му поведение спрямо жените е тясно свързано с постоянно променящите се творчески фази.

Автор(и): Филип Майер (phi)

Детайли
Посещения: 1552

Поводът за „натракването“ на този текст (а всъщност фотоалбум с малко по-разширени коментари) бяха, първоначално, заниманията ми с платформата Midjourney, една от по-достъпните и популярни форми на нещото, наречено „изкуствен интелект“. Накратко, това е Интернет-бот, който произвежда всевъзможни изображения въз основа на зададени от потребителя писмени описания.

Автор(и): Златко Енев

Детайли
Посещения: 5178

Има хора, които са известни по такъв начин, че никога не бихте очаквали да ги срещнете, сякаш съществуват в друг свят. Това важи за много актьори, певци и политици, чиито лица са навсякъде около нас, докато самите те винаги са някъде другаде. Това важи и за художниците, но по друг начин: Не лицата, а творбите им им са навсякъде – както и излъчващите се от тях имена.

Анселм Кийфер винаги е бил за мен такова име – може би повече от всеки друг художник на нашето време – защото творбите му са толкова монументални, толкова заредени с време, толкова обременени от историята, а и защото частната сфера, близката и личната, отсъства напълно у тях.

Когато се заинтересувах от творчеството му в късните си тийнейджърски години, Кийфер вече беше едно от най-големите имена в съвременното изкуство. Тогава, през 1980-те години, цялото изкуство беше иронично, поне в моите среди. Всичко, включително и автентичността, се разглеждаше като конструкция. Да плачеш заради книга, филм или картина означаваше, че си бил измамен. Вместо това се смеехме. Но беше невъзможно да се смееш пред тъмните, изгарящи образи на нацистките сгради на Кийфер или пред библиотеките му с оловни книги. Не, заставайки пред картините на Кийфер, ние мълчахме.

Автор(и): Карл Уве Кнаусгор

Детайли
Посещения: 2781

Защо вкусовете на американците са се променили между 1911 и 1939 г.? Не може да е само защото Алфред Бар е намерил средства да придобие Пикасо за своя музей. Какво превръща модерното изкуство от материя за ценители и учени в, грубо казано, средностатистически феномен?

Преходът трябва да е бил свързан със значителни социални промени. За модерната литература творбите на писатели като Елиът, Стайн и Джойс изминават хронологично паралелен път на приемане и в крайна сметка на канонизиране. До 1934 г., дванадесет години след публикуването на „Одисей“ на Джойс в Париж, в Съединените щати дори не може да се внесе законно копие от него. Но в някакъв момент американците, които се стремят към културна грамотност, започват да усещат, че е важно да четат „Одисей“ и „Пустата земя“ и да знаят как да гледат Пикасо и Кандински. Това са произведения, които един образован и светски човек трябва да познава. Какво е накарало хората да мислят така?

Автор(и): Луи Менанд

Детайли
Посещения: 4376

В епоха като нашата, когато художникът е напълно изключителна личност, трябва да му се позволи известна доза безотговорност, точно както на бременната жена. И все пак никой не би казал, че на бременната жена трябва да се позволи да извърши убийство, нито пък би направил подобно твърдение за артиста, колкото и да е надарен. Ако Шекспир се върне утре на земята и ако се окаже, че любимото му развлечение е да изнасилва малки момиченца в железопътни вагони, не бихме го насърчили да продължава с това, само защото евентуално би могъл да напише нов „Крал Лир“.

Автор(и): Джордж Оруел

Детайли
Посещения: 3053

Тази година се навършват тридесет години от началото на един доста амбициозен проект: публикуването през 1991 г. на книгата на Джон Ричардсън „Животът на Пикасо: том I, 1881-1906“. Вторият том, „Художникът на съвременния живот“, 1907-1917 г., следва през 1996 г., а „Триумфалните години“, 1917-1932 г., излиза през 2007 г. (Първите два тома, написани в сътрудничество с изследователката на Пикасо Мерилин Маккъли, са озаглавени в следващите издания „Чудотворецът“ и „Кубисткият бунтар“). Дългите прекъсвания между книгите са предизвикани от необходимостта Ричардсън да напише мемоари за забележителната си кариера, за да финансира „Живот“. Впечатляващо проучени и богато илюстрирани с фотографии и изображения на художествени произведения, трите тома представят ярък портрет на извънредно надарения, непостоянен, суеверен, обичащ бикоборството испански емигрант, чието име е синоним на модерното изкуство.

Автор(и): Карън Уилкин

Детайли
Посещения: 2972

Франчайзът Scream

Между 1893 и 1910 г. норвежкият художник Едвард Мунк създава четири версии на произведението, наречено Schrei der Natur („Крясъкът на природата“), което оттогава се е превърнало в един от най-известните изрази на екзистенциален страх и тревога. „Пейзажът не е просто всичко, което се вижда с очите“, пише художникът. „Той включва и всички вътрешни видения на душата.“
Творбите се основават на преживяване, което се случва на Мунк през късната есен на 1891 г.

Детайли
Посещения: 4934

Ако лакмусът на порнографията е тя да възбужда (обикновено мъжкия) зрител, то Шиле не е порнограф. Неговите голи тела, измършавели и луничави, ни карат да се чувстваме напрегнати и тъжни, въпреки че много от тях заслужават да бъдат наречени красиви. Той споделя със своя виенски съгражданин Фройд безпристрастния и доста меланхоличен сексуален реализъм с поглед към психопатологията. Гениталните факти са налице, достатъчно ясно, но като контролни точки на картата на тревогата; фигурите са разгорещени не от еротична топлина, а от треската на болестта. Особено ранните голи тела изглеждат изтощени и изкривени; в творчеството на Шиле, както и в това на Кафка, се усеща постепенна нормализация, относително добър хумор, израстващ от суровата и страшна почва. Впечатлението за нездравословност е толкова силно, че трябва да си припомним, че макар Шиле да умира млад, на двадесет и осем години, това не е от изтощителна болест като тази на Кийтс, а както при Шели, от внезапно нещастие – в случая на Шиле голямата епидемия от испански грип, която отнема живота на бременната му в шестия месец съпруга три дни преди собствената му смърт на 31 октомври 1918 г.

Автор(и): Джон Ъпдайк

Детайли
Посещения: 5455

От единадесетте десетилетия на хронологията на лявото политическо изкуство, която се публикува тук, 1960-те години са най-силно популистки. Популярната култура подхранва художниците, които пък отразяват идеологическите промени на лявата политика обратно към нея. През 70-те години един строго критичен сектор от света на изкуството ще реагира срещу ярките цветове и възторжените прокламации на 60-те години със строгост, каквато не е виждана никога преди или след това. Това може да се обясни – отчасти – просто като промяната на вкусовете към предпочитание на черно-белите формати в доминиращите тогава фотографски и видео жанрове. Разбира се, фотографията и телевизията са обогатявали изкуството на левицата и през 60-те години, но тогава те са се преработвали най-вече като технически цветна живопис и скулптура. През 70-те години фотографията и видеото доминират в авангарда до степен на тиранично обявяване на живописта, а с нея и на „прекомерния“ цвят, за мъртва. Това е развитие, подсилено от интелигенцията, която информира художниците с теории, посветени на медиите и семиотиката. Медиите и техните знаци стоят в основата на „производството на съгласие“ при Ноам Чомски, на „опосредстваното послание“ при Маршал Маклуън, на „морализма на фотографията“ при Сюзан Зонтаг, на „постиндустриалния труд“ при Херберт Маркузе, както и на „медийните митологии“ при Ролан Барт. През 80-те години повечето от световните теории, задаващи тенденции в изкуството, са създадени в отговор на силите, преживявани чрез медиите, докато, едно поколение преди тях, екзистенциалистите са реагирали директно на силите и събитията в света. В този смисъл новото поколение структуралисти и постструктуралисти отхвърлят екзистенциалистите до голяма степен поради факта, че зрителите на медиите улесняват виждането на политическите отношения и проблеми от гледна точка на структури и процеси, които никога не бихме могли да проумеем или разпознаем без посредничеството на медиите между нас и света.

Автор(и): г. Роджър Денсън

Детайли
Посещения: 3573

Въпреки славата на Пикасо, френската преса на практика игнорира „Герника“. Дори звездният сътрудник на комунистическия вестник L'Humanité Луи Арагон не я споменава. Единствено издателят на произведения на изкуството Кристиан Зервос отбелязва картината в безупречно илюстриран двоен брой на авангардното си списание Cahiers d'Art. В него са възпроизведени много от предварителните скици и фотографиите на Дора с коментари от Мишел Лейрис и испанския поет и драматург Хосе Бергамин, както и стихотворението на Пол Елюар „La victoire de Guernica“.

Когато „Герника“ е изложена на Международното изложение, организаторите от испанския павилион поставят под въпрос нейните достойнства. Някои не одобряват модернистичния ѝ стил и настояват за премахването ѝ. В резултат на това Макс Об, културен аташе в испанското посолство в Париж и горещ поддръжник на Пикасо, се чувства принуден да защити Герника:

Това изкуство може да бъде обвинено, че е твърде абстрактно или трудно за павилион като нашия, който иска да бъде преди всичко популярна изява. Но аз съм сигурен, че с малко желание всеки ще възприеме гнева, отчаянието и ужасния протест, които това платно изразява.

Автор(и): Джон Ричардсън

Детайли
Посещения: 3938

Повечето граници на историческите епохи са неясни по необходимост. Но не и тази. Историята е разделена с точност до секундата в 5:29:54 ч. на 16 юли 1945 г. и е взривена в зададените координати на пустинята Хомада дел Муерто в Ню Мексико. Може също така да се потвърди, че сред жертвите на този първи атомен взрив е и пълното унищожение на утопичния дух на модернизма – обещанието, което в продължение на десетилетия се дава с всеки нов социален, политически и артистичен манифест, с всяка нова правителствена администрация и технологичен напредък, сякаш модернистите са някакъв племенен народ, очакващ пристигането на своя месия. Знаем как директорът на проекта за създаване на първата атомна бомба, Дж. Робърт Опенхаймер, известява за пристигането на месията, позовавайки се на божеството на смъртта и разрушението в индуистките веди. Превъзходно подготвен и откровен, Опенхаймер не прави нищо повече от това да уведоми оцелелите през 1945 г., че тяхната утопична технология току-що им е предоставила неприличната способност да отприщят върху природата и човечеството всяка лудост, която им хрумне.

Днес ние гледаме на изгарянето на Хирошима и Нагасаки почти като на изолирани събития. Но в хода на 1945 г. това е още едно опустошение, добавено към натрупания шок, който все още резонира психически в целия свят, когато за пръв път се чува за зверствата в Нанкин, бомбардировките на Европа, Холокоста и лагерите на смъртта, принудителния труд и геноцида в ГУЛАГ, както и фактическото разрушаване на някога почитаните закони, ръководни институции и морални авторитети, които сега се разкриват като водещи света толкова далеч от правия път.

Автор(и): Г. Роджър Денсън

Детайли
Посещения: 4168

В началото на 1930-те години, когато Ривера създава стенописите в МоМА, той е пламенен и известен марксист. Малко по-късно той ще се съюзи с Леон Троцки – човекът, който по време на Октомврийската болшевишка революция от 1917 г. и последвалата я Гражданска война в Русия основава и ръководи Червената армия на Съветската република, която заграбва и колективизира цялата частна собственост. Приемането на троцкизма от Диего Ривера подсказва, че той би се отнасял с презрение към американското население, което толкова се страхува от червената политика, че много от тях смятат умерен човек като Барак Обама за социалист, който призовава към класова война, само защото този човек веднъж е казал: „Когато разпределяш богатството, това е добре за всички“.

Можем спокойно да предположим това, защото през 1932 г., същата година, в която Диего Ривера работи по стенописите в МоМА и Рокфелер център, той пише „Революционният дух в модерното изкуство“ – трактат, който ясно го съюзява с марксисткия комунизъм. „Пролетариатът създава изкуство на борбата“, пише Ривера, „но никоя класа не може да създаде класово изкуство, докато не достигне най-високата точка на своето развитие … Когато пролетариатът на свой ред наистина започне да създава своето изкуство, това ще стане, след като пролетарската диктатура изпълни своята мисия, ликвидира всички класови различия и създаде безкласово общество. Следователно изкуството на бъдещето няма да бъде пролетарско, а комунистическо.“

Да, Диего Ривера вероятно щеше да се впусне в тълпите, събрали се в парка Зукоти. Но той вероятно щеше и да осъди капитулацията на окупаторите пред полицията, кмета и подкрепящите ги законови ограничения, като същевременно ги подтиква към насилствен конфликт и в крайна сметка към завземане на частна собственост.

 

Автор(и): Г. Роджър Денсън

Детайли
Посещения: 12046

Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен апартамент в централен Париж, притежава замък в Нормандия и пътува между двете места в [автомобил] Hispano-Suiza, каран от личен шофьор.

Пикасо има съпруга, син и метреса. Съпругата, руската балерина Олга Хохлова, на 41, се е отказала от танцовата кариера след нараняване на глезена, за да се отдаде изцяло на семейството. Синът им Пауло е на 11 години и вече по-висок от баща си, който е само 1,60. Погледнати отстрани, Пикасови изглеждат като щастливо буржоазно семейство. Пабло присъства на първото причастие на сина си в Париж и работи по-малко през училищните ваканции, за да бъде с Пауло. През септември тримата пътуват до Швейцария, където първата ретроспектива на Пикасо, организирана в Париж през юни, гостува в Цюрих.

Автор(и): Лара Марлоу

Детайли
Посещения: 9209

Унищожение.

Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране на Евгени Божанов – тази вечер в преливащата от възторг зала „България“ – където той с лекота дописваше във въздуха нотните знаци на Бетовен…

Унищожение на грозотата. Унищожение на гнусотата. Удивително безпощадно унищожение на посредствеността във всичките ѝ форми и съдържания…

Красотата убива. Но не умъртвява.

Автор(и): Румен Леонидов

Детайли
Посещения: 14272

През 1980 Петър Увалиев публикува своето изследване върху британския художник Дж. М. У. Търнър. Той прилага теориите на Зигмунд Фройд и Жак Лакан, за да обясни връзките между биографията и специфичния стил на Търнър. Настоящият материал разглежда текста на Увалиев в светлината на съвременната психоаналитична критика в областта на изкуството и българския контекст в началото на XXI век.

Автор: Светлозар М. Василев

Детайли
Посещения: 10681

Кене Грегоар е съвременен холандски художник-реалист, възпитаник на Държавната академия по изкуствата, Амстердам (1967-1973). Обичайните му теми включват натюрморти, пейзажи и портрети, в които комбинира изометрична перспектива и реалистичен рисунък. В картините му се открива красота, но също и тъга, разложение и упадък.

Детайли
Посещения: 10977

Лайпцигският хотел „Астория“ е затворен от години. Но който е бил в панаирния град Лайпциг, ще си спомни може би импозантната късноимперска фасада на хотела, допълващ гаровия ансамбъл, още повече, че по време на панаира там се помещаваше международният пресцентър. А който е отсядал в „Астория“, едва ли е пропуснал да забележи оня шедьовър, който бе изложен на най-неподходящото място – в хотелския ресторант. Вдигайки очи от чинията със супа, между кълбетата от тютюнев дим и закачливите погледи на работещите по призвание или по държавна поръчка проститутки, човек с почуда съзираше върху задната стена на залата няколко огромни картини. Странни картини. Погледът напразно търси резен диня, чепка грозде или лъскавобуза селянка, познатия до болка реквизит на социалистическото благоденствие. Вместо това – гмеж от фигури от всички раси и възрасти, сериозни, неми лица, пионерчета без пионерски връзки, мрачен фон, на който Статуята на свободата и сърпът и чукът се обезличават сред задръстения от подробности инвентар.

Автор: Стоян Гяуров

Детайли
Посещения: 9696

Дечко Узунов нехайник го наричам не аз, нехайник го нарича Сирак Скитник. През 1932 във в. „Слово“ (бр. 3088) големият наш художник и критик пише за изложбата му в „Малката галерия на „Аксаков“ и, между другото, изрича и това: „[…] Живопис, която, ако успее да преодолее нетърпението и артистическото нехайство на автора си […]“ В „Български тълковен речник“ (1973, „Наука и изкуство“) на думата „нехайник“ се дава такова определение: „Нехаен и безгрижен човек“. Привежда се и поетичен цитат, от Пенчо Славейков е, стихотворението „Бойко“ от „Епически песни“ (1907): „А сякаше напук, из село нейде / извиваше с цафарата си медна / унесено нехайник някой млад“. Ще рече, че нехайник не е чак толкова пейоративна квалификация, нещо повече, може да я четем в случая дори като комплимент – нехайникът е безгрижник; човек, комуто на душата е леко и не си слага нищо на сърце. Просто животът върви, защо да му се връзваш и косиш?! Леко преминаваш през него, не си го утежняваш прекалено. Нехайно…

Автор: Митко Новков

Детайли
Посещения: 13553

Историята на Маргарит Цанев – Мàрго (1944–1968), изглежда все още СЕ нуждае от по-широко представяне и разгласяване. Трагична история. Млад творец, художник и скулптор, когото повечето от приятелите му възприемат като образец на човешка и творческа независимост, особено в ония времена, Мàрго завършва живота си със самоубийство малко след като навършва 24 години, вероятно вследствие от сблъсъци с ръководството на тогавашната Художествена академия, където е студент. Освен всичко друго, тази може би прекалено българска история носи и частица привкус от онова, което мнозина днес възприемат като „никога несъстоялата се у нас 1968“. Представената в този филм версия, ако и със сигурност не единствената, има предимството да отразява чувствата и вижданията на най-близките му близки и приятели... 

Автор: Иван Росенов

Детайли
Посещения: 22206

Това е най-голямата кражба на художествени произведения в историята: 650,000 творби, плячкосани из Европа от нацистите, много от които не са намерени никога. Но през миналия ноември светът научи, че германските власти са намерили хранилище с повече от 1,280 картини, скици и гравюри на стойност повече от един милиард долара в мюнхенския апартамент на един белокос и изпълнен със страхове самотник. Сред международната шумотевица, тук един опит да се проследи повече от стогодишната история на престъпленията и обсебеностите, върху които се гради тази история…

Автор: Алекс Шуматов

Детайли
Посещения: 13263

За пръв път Давид Черни привлича вниманието в Чехия през 1991, когато пребоядисва в розово танка, служещ като „Паметник на съветските танкови части“ в Прага. Първоначално танкът е бил поставен на един от централните площади в Прага като паметник, увековечаващ освобождението на Прага от нацистко потисничество през 1945, от части на Съветската червена армия. В умовете на повечето европейци обаче съветското „освобождение“ е просто предисловие към нова окупация – онази на комунизма, която продължава до Кадифената революция от 1989.

Автор: Джон Кейтлин

Детайли
Посещения: 19599

Какво можем да научим за радикалното обновление от историята на кубизма?

Автор: Иън Лесли

Детайли
Посещения: 15704

Съществува ли в изкуството такова нещо като фалшива тревога? Ако да, то Банкси вероятно вече я е вдигнал.

Автор: Мелена Ризик

Детайли
Посещения: 53360

Ние забулваме не просто някаква сграда. Ние забулваме немския страх, немската гордост.

Автори: Христо (Явашев), Жан-Клод (Дане), Андре Мюлер

Детайли
Посещения: 29405

Един млад френски фотограф и артист, известен единствено с инициалите си JR, бавно, но сигурно печели слава и уважение по целия свят…

Автор: Габи Ууд

Детайли
Посещения: 22528

Мнозина са си блъскали главата над тази картина на Ван Гог: „Обувките“ в музея Валраф-Ричартц

Автор: Ута Байер

Детайли
Посещения: 18190

Истанбул – 14 милионен град – три империи – два континента – един художник – и много котки. Истанбул е град на котките – доста отворени, без въобще да се смущават от човешкото обкръжение, те се разхождат по улиците, парковете, заведенията, ресторантите, магазините, къщите, дворовете ...

Автор: Ясен Василев

Детайли
Посещения: 24515


Когато художниците, които в момента са младите лъвове на интернационалната сцена, започнаха образованието си в почитаната Лайпцигска художествена академия в ранните 90 години, те желаеха да изучават изкуството такова, каквото е било преподавано в продължение на столетия – рисунки по голи модели, овладяване правилата на перспективата и анализиране на формалната композиция ...

Автор: Артър Лубоу

Прочетете още...