1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Спомняте ли си онези халюцинативни сцени от Ах този джаз, в които Джо Гидеон, главният герой на филма, преминава през петте фази на скръбта (по Кюблър-Рос), крещейки отчаяно финалното и необратимо I aceeeept?

Аз приемам … Аз приемам … Аз приемам …

Това е необратимо … Не мога да се боря срещу него … Всичко ще бъде наред, приемам го …

Понякога си мисля, че онзи там отгоре, който и да е той, ни изпитва, изпращайки ни скърбите и загубите като един вид приемен изпит (приемен за какво? Не ме питайте, нямам ни най-малка представа. Може би за самото приемане, във всеки случай не ми хрумва нищо друго) … Хитруваме ли, преструваме ли се на отчаяни, оставяме ли едното око отворено дори когато си скубем косите, той само се усмихва отгоре и казва „А, малко ти е. Хайде тогава, ето ти още една порция“ И така, докато се отдадем на отчаянието и скръбта без преструвка, без опити за спечелване на амнистия, без помощта на Андрешко … Едва тогава, ако имаме късмет, той най-после се смилява и ни изпраща малко спокойствие – дори и ако то е последното, онова, след което пътят е неизвестен.

Но дали наистина сме способни на това? Приемането, като акт на психическо и душевно движение, предполага наличието на пространство, което преди това сме освободили, разтоварили от съдържанието, правило го невъзможно до този момент. Подобно на религиозния мистик, подготвящ се бавно и търпеливо за момента на откровение, ние трябва да изпразним душите си от всичко, което ги е задръствало до този момент, да се превърнем в празни съдове за идещото, за неизбежното. Да се почувстваме изпразнени, леки и готови за отлитане.

И тук често идва момента на пробуждането, защото (О, ужас? О, радост?), каквото и да правим, в един миг ние осъзнаваме, че е напълно невъзможно да се освободим от чувствата. Непотребните чувства … излишните чувства … чувствата без бъдеще … корабокруширалите чувства … Подобно на деца с увреждане те настояват на живот, тук и сега, независимо от нашите собствени предпочитания; те не се интересуват ни най-малко от това, че се чувстваме изтощени, изцедени, неспособни на никакво, ни най-малко усилие повече, че искаме да заспим, да намерим само мъничко спокойствие, да забравим, да засънуваме … Те просто отказват да си отидат. Тук са – безпощадни, въртящи се свредели …

За какво приемане може да става дума, Господи?

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

79

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    А защо Зиновиев ли?... преди 2 дни
  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 6 дни
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 1 седмица
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 4 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 4 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... Сряда, 22 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Казват, че... Сряда, 22 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... Вторник, 21 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... Вторник, 21 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... Вторник, 21 Септември 2021
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... Понеделник, 20 Септември 2021
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... Неделя, 19 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... Събота, 18 Септември 2021
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... Събота, 18 Септември 2021