09 Ное, 2012
От същия автор
Бюлетин
„Либерален Преглед“
в неделя
Дискусии - България
„Българският Гуантанамо“, медийната (и блогърска) тишина
Детайли
Автор: Светла Енчева
Създадена на 13 януари 2010
Посещения: 23958
3 мин. четене
След Руслан Трад и аз публикувам в блога си филма на Иван Кулеков за дома за нелегални бежанци и имигранти в Бусманци, сполучливо наречен от него „български Гуантанамо“. Може да го видите и в моя скромен Неуютен блог. Пускам тук откъси от Шоуто на Слави, излъчено на пети януари. Първо е самият филм:
Второ, разговорите в студиото преди и след излъчването на филма (записала съм ги заедно, един след друг).
Предпочетох този вариант, вместо да използвам видеотата, постнати в блога на Руслан Трад (по технически прични аз използвам и двата варианта; моля просто прескочете частите, които се повтарят – Златко Енев), защото там я няма втората част от разговора в студиото (след филма), която дава повече информация от първата.
Предпочетох този вариант, вместо да използвам видеотата, постнати в блога на Руслан Трад (по технически прични аз използвам и двата варианта; моля просто прескочете частите, които се повтарят – Златко Енев), защото там я няма втората част от разговора в студиото (след филма), която дава повече информация от първата.
Надявах се след излъчването на предаването по БТВ да се вдигне шум – дори и не толкова голям, колкото покрай филма на BBC за дома в Могилино (въпреки че какво пречи на граждански активните български майки да защитават не само българските деца в беда, а и чуждите, които нищо не са направили, за да прекарват детството си в концлагер).
Тишината, която последва след филма обаче е оглушително плашеща. Освен Руслан Трад, и кратка статия в Afera.bg и реакция във форум на анархисти, комай нищо не намерих в интернет. Нито в медии, нито в лични блогове. Не казвам нищо по адрес на няколкото блогъри (те си знаят кои са), които са съпричастни към темата, но просто са нямали време, възможност или вдъхновение да напишат нещо тези дни. Тоталната липса на реакция не е тяхна вина, а свидетелства за много дълбок проблем – липса на чувствителност по отношение на нарушаването на основни човешки права на част от хората, които живеят в България. Включително и на най-основното човешко право – правото на живот.
Може би щях да отдам всичко това на случайност, ако не беше и друг случай. Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията приключихме проект за имиграцията в България. Някои от оценките ни на интеграционните практики в България бяха доста критични, не сме ги спестявали. Беше изработено и медийно съобщение, което да представи резултатите от проекта. Заглавието му беше: „Какво (не) знаем за имигрантите“. Неутрално заглавие, както виждате. Разбира се, медиите са свободни да използват това, което им е изпратено, както намерят за добре – стига, разбира се, да не изопачават информацията.
Какво обаче се получи. Медийното ни съобщение беше публикувано от една информационна агенция и оттам – дословно препечатано на две-три други места. Текстът като цяло си е нашият (не съм сравнявала в детайли), но заглавието, о, заглавието! Когато го видях, известно време гледах много „умно“ и се чудех как да реагирам. Заглавието гласеше, дословно, следното: „ЦИД: Българската гледна точка към миграцията се доближава до европейската“.
Моля???
Да, вярно е, че има подобно изречение в текста. Но то е в съвсем друг контекст – че понеже България вече е членка на ЕС, позицията й по отношение на имиграцията неизбежно се променя. Но като се извади от контекста, се получава, че, видите ли, тук сме станали големите европейци, що се отнася до миграция. Добре поне, че после текстът опровергава заглавието. Но много хора ще видят само заглавието и много по-малко ще прочетат статията... А от нея става ясно, че говорим и за „медийно затъмнение“ по отношение на имиграцията в България. Парадоксално, самият начин, по който се разпространява новината, потвърждава тази теза. Може би това е бил единственият начин информацията за проекта ни изобщо да види бял (медиен) свят.
Да се учудвам ли тогава от гробното мълчание, което последва след филма на Иван Кулеков за дома в Бусманци?
И все пак, колкото и да ви е все едно, не забравяйте предупреждението, което Валерия Иларева отправя във филма – ако позволяваме такива неща да се случват с чужди граждани, един ден те могат да започнат да се случват и на нас...
Тишината, която последва след филма обаче е оглушително плашеща. Освен Руслан Трад, и кратка статия в Afera.bg и реакция във форум на анархисти, комай нищо не намерих в интернет. Нито в медии, нито в лични блогове. Не казвам нищо по адрес на няколкото блогъри (те си знаят кои са), които са съпричастни към темата, но просто са нямали време, възможност или вдъхновение да напишат нещо тези дни. Тоталната липса на реакция не е тяхна вина, а свидетелства за много дълбок проблем – липса на чувствителност по отношение на нарушаването на основни човешки права на част от хората, които живеят в България. Включително и на най-основното човешко право – правото на живот.
Може би щях да отдам всичко това на случайност, ако не беше и друг случай. Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията приключихме проект за имиграцията в България. Някои от оценките ни на интеграционните практики в България бяха доста критични, не сме ги спестявали. Беше изработено и медийно съобщение, което да представи резултатите от проекта. Заглавието му беше: „Какво (не) знаем за имигрантите“. Неутрално заглавие, както виждате. Разбира се, медиите са свободни да използват това, което им е изпратено, както намерят за добре – стига, разбира се, да не изопачават информацията.
Какво обаче се получи. Медийното ни съобщение беше публикувано от една информационна агенция и оттам – дословно препечатано на две-три други места. Текстът като цяло си е нашият (не съм сравнявала в детайли), но заглавието, о, заглавието! Когато го видях, известно време гледах много „умно“ и се чудех как да реагирам. Заглавието гласеше, дословно, следното: „ЦИД: Българската гледна точка към миграцията се доближава до европейската“.
Моля???
Да, вярно е, че има подобно изречение в текста. Но то е в съвсем друг контекст – че понеже България вече е членка на ЕС, позицията й по отношение на имиграцията неизбежно се променя. Но като се извади от контекста, се получава, че, видите ли, тук сме станали големите европейци, що се отнася до миграция. Добре поне, че после текстът опровергава заглавието. Но много хора ще видят само заглавието и много по-малко ще прочетат статията... А от нея става ясно, че говорим и за „медийно затъмнение“ по отношение на имиграцията в България. Парадоксално, самият начин, по който се разпространява новината, потвърждава тази теза. Може би това е бил единственият начин информацията за проекта ни изобщо да види бял (медиен) свят.
Да се учудвам ли тогава от гробното мълчание, което последва след филма на Иван Кулеков за дома в Бусманци?
И все пак, колкото и да ви е все едно, не забравяйте предупреждението, което Валерия Иларева отправя във филма – ако позволяваме такива неща да се случват с чужди граждани, един ден те могат да започнат да се случват и на нас...

Светла Енчева е блогър (автор на „Неуютен
блог“), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е
специалност „Философия“ през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен
университет „Неофит Рилски“ от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като
анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на
демокрацията. От 2015 посвещава усилията си основно на Marginalia. Свири
несистемно на бас китара.
Коментари
Златко писа в Открито писмо на Манол Пейков до Любен Козарев и издателство „Изток-Запад“
Искам да започна този коментар с едно напълно...
21 Ное 2026
Avram писа в Открито писмо на Манол Пейков до Любен Козарев и издателство „Изток-Запад“
Намирам както писмото на Манол Пейков, така и...
19 Ное 2026
Гост писа в Открито писмо на Манол Пейков до Любен Козарев и издателство „Изток-Запад“
Определено "Катехон" е една от най интереснит...
19 Ное 2026
Мъченик Кауфландски писа в Открито писмо на Манол Пейков до Любен Козарев и издателство „Изток-Запад“
Цензурата на книги е буквално нацизъм. Вие ст...
18 Ное 2026
Златко писа в Открито писмо на Манол Пейков до Любен Козарев и издателство „Изток-Запад“
Какво всъщност издава поредицата „Катехон“ на...
18 Ное 2026
Златко писа в За един несъстоял се край и някои неочаквани последици
Понеже напоследък се замислям за дълголетието...
17 Ное 2026
Христо Тамарин писа в Как една несъществувала България се превърна в мярка за истинската?
По пѫтьт към третомартенскиът 19-ти февруари...
17 Ное 2026
Златко писа в Открито писмо на Манол Пейков до Любен Козарев и издателство „Изток-Запад“
Аз съм един от авторите на издателство „Изток...
17 Ное 2026
Последните най-
Нови
Четени
Коментирани
Прочетете още...
Преподаватели и общественици: Недопустима атака на ПП Възраждане…
група български интелектуалци
18 Окт, 2022
Посещения: 4366
Опитите на политически лидери от…
Спасяването на българските евреи – уникално ли е наистина?…
Александър Везенков
18 Окт, 2013
Посещения: 38959
Изграждането на разказа за единственото по…
1968 – спомени от една неслучила се година
Георги Господинов
07 Авг, 2008
Посещения: 29687
Свикнали сме да следим и описваме предимно…
За новите и стари догми
Огнян Минчев
17 юни, 2012
Посещения: 15127
Ако имаме устойчивото усещане, че…