Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 28079

За първи и засега последен път дадох подкуп, когато трябваше да се изкопае гробът на баща ми. Беше студен февруарски ден, земята замръзнала и машините не можели да я дълбаят. Трябвало човешка ръка. Приближих се към гробарите и без да ги гледам в лицата, измъкнах от мократа си длан смачканите левчета и ги натиках в техните. 

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 28849

Когато бях малка, много исках да разбера какво е любовта. Представях си я като лилава фея, облечена в прозрачно кимоно. С огромни маргарити в едната ръка и мрежа за ловене на пеперуди в другата. Тичаше боса по тревата, а след нея никнеха цветя.

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 13223


Помниш ли Хвърлен, стария баир до Перник, който отдалече прилича на кораб? През зимата там ставаха страшни пързалки, през лятото по склоновете не растеше друга трева, нямаше коприва нито дървета. И цветя нямаше. Избуяваше само киселец.

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 13546

Работя в отсрещното кафене. Пускам игралните автомати и давам жетони за билярда. Преди това, не помня колко отдавна, бях студент. Между студентството и работата в кафето се влюбих в едно страшно красиво гадже.

Автор: Палми Ранчев

Детайли
Посещения: 31858

Седя в колата му, съзерцавам го на две педи разстояние от носа ми и въобще не слушам какво говори. Достатъчно ми е, че днес се убедих – когато съм на токчета височините ни съвсем се изравняват. Така че няма нужда да внимавам колко високи са обувките ми, както правех с предишния.

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 14099

Пред басейна е спрял джип. Огромен като мамут, заема целия тротоар. Светлините му мигат. Задните стъкла са тонирани, но през предното виждам, че вътре няма никой. Значи е сложен да гръмне, казвам си и с бърза стъпка минавам отсреща.

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 31524

В един дървен сандък, някъде под избата на съзнанието ми, крия всичките си криви качества, а освен това – два чифта параноя, невроза и няколко вида сезонни депресии. От седмица насам някой от тях е намерил ключа, отворил е катинара, докато съм спяла, и сега всички се забавляват в главата ми. Оттогава не мога да спя. 

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 45925

Всеки човек има в живота си по една специална връзка. Една специална връзка, която ти ебава майката. Която ти причинява толкова много болка, че ако се събере на едно място, ще образува нова планета с размерите на Меркурий.

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 13591

Този калъп за дамски обувки е най-обикновена метална форма, която от години стои в гардероба ми. Отдавна да съм го изхвърлил, ако не бяха някои любопитни неща, свързани с него. Първото е аржентинският му произход, а другото това, че той е принадлежал на един далечен прапрапрадядо, Витлеем.

Автор: Венцислав Божинов

Детайли
Посещения: 16615

Родителите ми се оженили в края на 50-те години на ХХ век. Сключили и църковен брак, но така, че никой да не разбере. Всеки от тях отишъл до църквата сам и по различна улица. По същия начин, разделени, тръгнали оттам. От страх.

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 12333

По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място.

Автор: Палми Ранчев

Детайли
Посещения: 16102

Винаги съм бил убеден, че случките в живота са писмо, което трябва да бъде правилно разчетено.
Само че те не са еднакви по важност. Някои се точат монотонно и приличат на дневника на човек, който с непретенциозен почерк си попълва преживелиците от деня, пък ако няма такива, и изреждане на обедното меню ще свърши работа.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 16078

Обърна се на другата страна. Не можеше да заспи заради проклетата светлина на Антарктика. Светлина, подобна на падащата от остъкления таван на библиотеката – смътна, неконцентрирана, но всепроникваща.

Автор: Венцислав Божинов

Детайли
Посещения: 13811


Майка ми каза – само за две минути ела да го видиш. За една минута ела, да ти каже довиждане. Аз не исках да излизам, не трябваше да излизам, знаех си. Веднъж ми каза „довиждане“ преди да побягна за Белгия...

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 21631


Нищо не може да се сравни с откриването на неизвестно съчинение от някой велик мислител като начин да се пробуди интелектуалната общност и да се накарат хората от академичните кръгове да се понесат наоколо като ония неща, които човек вижда, когато гледа капка вода под микроскоп.

Автор: Уди Алън

Детайли
Посещения: 14373

Малката долина, в която се намира Кроносово, подсказва, че през него e възможно да минава влак, и това наистина е така, само че от известно време този влак не спира на гарата поради официалното й закриване. Малкият брой на пътниците се оказа решаващ за нейното съществуване.

Автор: Венцислав Божинов

Детайли
Посещения: 12086

Небето над града висеше като остаряло, захабено от пране бельо. Бръснеше тъничък, остър дъждец, хората подтичваха и се извиняваха един на друг, когато докоснеха чадърите си. Тумбестата, претенциозна сграда, сякаш леко оглупяла от непрестанния грохот на кръстовището, напомняше стара кокетка с развалена от дъжда фризура.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 14078


Беше смело копеле.Знаеше го, вече нямаше нужда да го доказва. Беше научил трика с течение на годините – отначало несъзнателно, просто по инстинкт, после все повече и повече в резултат на опита. Страхът е силен само докато е зад гърба ти, докато има шанс да те удари изотзад.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 16155

Взехме си куче. Старонемска овчарка. Кръстихме я Фройлайн, което на немски ще рече госпожица. По цял ден някой седи до нея и я гали или пък й подава нещо за хапване. Всички сме влюбени в нея. Убедени сме, че и тя в нас.

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 14161


Светослав пресмята всеки разход до стотните и хилядните и взема всичко предвид. В кутия от малахит съхранява касовите бележки на всички покупки, които e правил. Хляб – два лева и 43 стотинки, връзки за обувки – 87 стотинки.

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 17668

Край Психиатричната болница преминаваха бързите влакове, които профучаваха край нея без да спират, стремително влизаха и излизаха от черната паст на тунела непосредствено до гарата и отнасяха звука в далечината ...

Д-р Любомир Канов

Детайли
Посещения: 22513


Всички мразим малката Софи. И за да тушираме чувството за вина, което тая омраза поражда, прикриваме я като се позоваваме на общоприетите норми, на това кое е нормално и кое не, използваме също така и други думи. Обаче така прикритият грях, естествено, не е наполовина и не заличава омразата, ами напротив – удвоява я ...

Автор: Росица Борковски

Детайли
Посещения: 14790

Казваше се Петер, но в планинското градче всички го знаеха като Орлето. Работеше съвестно и мълчаливо в супермаркета като общ работник. Външно по нищо не биеше на очи, но заговореше ли го човек, той поглеждаше настрани и отговаряше несвързано.

Автор: Евелина Ламбрева

Детайли
Посещения: 14927

Тръгнах по дългия коридор към кухнята сред все по-сгъстяващите се кълба цигарен дим. В тази къща имаше огромен хол, който се ползваше за официални лица, но мен, като посветена, ме въвеждаха зад олтара.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 12274

Не – каза Момичето и в гласа му прозвуча позната нотка. Позната до болка. „Паркирането забранено!“ „Не газете тревата!“ „Заето!“

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 13677

Промъкваше се в тъмния коридор със ситни крачки. Очакваше да стигне чугунената печка. Всъщност внимаваше да не се блъсне в нея. От печката до неговото място оставаха само няколко метра. Там вече имаше свещ. Щеше да я запали ...

Автор: Палми Ранчев

Детайли
Посещения: 20721

Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.

Автор: Станислав Стратиев

Детайли
Посещения: 18273


Грозен беше Аго. Когато се съгласи да гледа мен и сестра ми Синка, ми се видя неугледен, с жълто като прахта по улицата лице. Отначало вярвах на хората, че ни осиновил, за да прибира детските пари, които отпускала държавата. Колко съм била глупава.

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 16412

Не знам дали някой ми го е казал или съм го прочел някъде, но днес цяла вечер из главата ми се върти една такава мъдро звучаща мисъл – от ония, които човек с удоволствие сервира на маса. Звучи така: „Няма нищо, което да състарява по-бързо от сбъднатите мечти“ (в един по-радикален вариант думата „състарява“ би могла да бъде заместена от „убива“, но, нека бъдем честни, това вече звучи съвсем като заемка от Ницше).

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 17568

Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.

Автор: Станислав Стратиев

Детайли
Посещения: 15504

Люси крачеше по тъмния коридор и преговаряше наум ключовите изрази. Всъщност той въобще нямаше нужда да ги преговаря, защото ги знаеше наизуст, но това упражнение му помагаше да се настрои на вълната. Ако беше в ефир, щеше да го каже „на вибрациите”.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 13723

Целият ден четиримата малоумни синове на двойката Мацини-Фераз седяха на пейката в патиото. Езиците стърчаха измежду устните им; очите им бяха мътни, а устите им висяха отворени докато въртяха главите си. Патиото имаше глинен под, затворено на запад от тухлена стена. Пейката стоеше успоредно на стената, на пет метра от нея и там те си седяха, неподвижни, очите им вперени в тухлите. Когато слънцето започна да се скрива зад стената, идиотите се зарадваха. Ослепителната светлина винаги привличаше вниманието им на първо място; малко по малко очите им се съживиха; накрая те се разсмяха гръмогласно, обхванати от една и съща неспокойна веселост, гледайки слънцето с животинска радост, сякаш то беше нещо за ядене.

Друг път, подредени на пейката, те бръмчаха по цели часове, имитирайки звука на електрическия трамвай. Шумните звуци също ги изтръгваха от инерцията им – и в такива моменти те бягаха наоколо в патиото, хапейки езиците си и мяукайки. Но почти винаги те бяха потопени в мрачната летаргия на слабоумието, прекарвайки целия ден седнали на своята пейка, краката им увиснали неподвижно, панталоните им намокрени от лепкава слюнка.

 

Автор: Орасио Кирога

Детайли
Посещения: 20110

Едва ли ще се намери човек, който да отрече огромното значение на сутрешната закуска за успешното протичане на целия ден. Закуската изяж сам, казва народът, обядът раздели с приятел, а вечерята дай на врага. А още по-сладка и жизнеспасяваща се оказва европейската закуска. Знаят всички, които са ходили из Стария континент в държавна командировка ...

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 18753

Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.

Автор: Станислав Стратиев

Детайли
Посещения: 15598


Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас, когото аз напуснах?

Автор: Здравка Евтимова

Прочетете още...

Буря

Елица Кирилова 07 Окт, 2014 Hits: 7407
Когато пръстът на бурята докосна върха на…

Кръв от къртица

Здравка Евтимова 18 Авг, 2007 Hits: 23738
В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат…