Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драскулки – Проза

Детайли
Посещения: 12858

Шан Хай. Събота вечер. Клубът е пълен с чужденци. Мъже на средна възраст по дънки и небрежни ризи, които си почиват от работната седмица. Корпоративни изгнаници в страната на Ограничените възможности. Пие се бира. Много.

Автор: Анна Свиларова 

Детайли
Посещения: 11232

Кучето й се казваше Дъжд. Стъпките му приличаха на дъждовни капки, които се разбиват върху прозореца след полунощ.

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 17251

Трябваше да направя една анкета – от онези баналните, които си въобразяват, че могат да определят контурите на омразата и обичта между различните етноси, населяващи дадена територия.

Автор: Иво Георгиев

Детайли
Посещения: 12411

Изобщо, когато се опитвам да разкажа кошмарите си, използвам системата за разказване на кошмари. Сядам на колената на някой от гостите и започвам да плача без шум. Гостите много се впечатляват от плаченето без шум.

Автор: Яна Букова

Детайли
Посещения: 14991

Преди няколко дни отидох на лекар. От известно време насам се чувствам схванат отдясно, някакъв нерв, който усещам много неприятно...

Автор: Златко Енев 

Детайли
Посещения: 10470

Добър вечер, уважаеми господине, ще ми позволите ли да ви предложа скромната си компания в тази толкова сива и неприятна берлинска вечер? Човек рядко среща сънародници тук, или ако ги срещне, бърза да свие в най-близката пресечка, най-често от притеснение, че може да бъде припознат като един от тях. Шумът, нали разбирате? Ръкомахането, възбуденото говорене, цялата онази балканска екзотика, която новите носят открито, преди да са се научили да я крият. О, вие също познавате това усещане? Сродна душа, интуицията не ме е подвела. Не ще и дума, безкрайно приятно ми е да се запознаем. Повярвайте ми, това, което върша, е голямо изключение. Не знам защо точно се престраших да ви заговоря, може би носталгията витае особено силно в тая част на града, особено сега, покрай двадесетгодишнината, която някои празнуват, а други проклинат. Плюс това не съм виждал български вестник от цяла вечност, повярвайте ми. Хе, хе, не съм изгубил много, казвате? Може би, може би …

Автор: Златко Енев 

Детайли
Посещения: 9321

Отсреща го гледаше най-ангелското, най-красивото лице, което би могъл да си представи някой след Рафаел – безумно, неописуемо хармонично, изваяно с онзи природен замах, който никаква човешка ръка не е в състояние да възпроизведе, с високи скули, огромни, бездънно-сини, малко по детски наивни очи, тясно носле и устни, изпълнени с чувство, но не и чувственост – всичко това обрамчено от нежно-чуплива кестенява грива, най-прекрасна рамка на най-прекрасната картина. Дори светлината падаше върху чертите ѝ по някакъв особен, пастелно-мек начин, до болка познат от професионално филтрираните холивудски филми, но инак напълно несъществуващ в природата. Гледката беше толкова смайваща, че сърцето му се разхлопа и започна да боли – истински, не на шега. Той преглътна конвулсивно и запита, повече от глупаво:

– Коя си ти?

– Серафима.

– Какво е това, ангел някакъв ли?

– Ангелица – потвърди тя. – Същото като ангел, само че малко по-различно.

Автор(и): Златко Енев

Детайли
Посещения: 11154

В която Ането се запознава с няколко много странни същества и разговаря със собствената си раничка ...

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 20991

Не знам защо, но изпитвам ясното усещане, че е дошло време да ви предложа своите „приказки за деца и възрастни“. Реалният въпрос тук всъщност е: „А защо едва сега?“, но на него просто нямам отговор, така че ...

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 9640

Беше все още влажно от дъжда и някои плочи хлътваха, за да ме плиснат с вода. Такива са много тротоари в центъра, а криволицата от улици, които всяка сутрин и вечер изминавам, е като минирано поле.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 15540

Ако се прибираш от парти на четвърти километър, това едва ли е класическата любовна история, която ще ти се чете.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 13219

Придърпа с крак една от табуретките и се отпусна тежко върху нея. Ковчегът се заклати застрашително и той го подпря с коляно, гледайки стреснато към мъртвеца, който за малко не се изтърси на пода.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 11037

Един ден се чу, че го открили мъртъв. Бил прободен с нож, докато спял – само аз знаех, че мястото, където камата е забита, е точно на една педя от главата...

Автор: Венцислав Божинов

Детайли
Посещения: 10779

Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма – човек троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината й не ще да гори, все едно е кост.

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 12330

Огледалото с гримовете пред него светеше с плеяда от подменени крушки, но това не му се струваше повод за радост. За сметка на това преди седмица, когато половината от тях бяха изгорели, той се отчая.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 18060

Седя така вече поне 15 минути. Преговарям със себе си, успивам съвестта си и междувременно се нахъсвам допълнително. Мамка му, Катя – стегни се!

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 14219

Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака друга пролет

Автор: Здравка Евтимова

Детайли
Посещения: 13648

Събота следобед е, през зимата, ритуално време за мача по ръгби. Заедно с баща си той хваща навреме трамвая до Нюландс, за встъплението в 2:15. Краткото встъпление ще бъде последвано в 4:00 от главния мач.

Автор: Дж. М. Кутси

Детайли
Посещения: 14423

Людмил Писков приключи новия постинг за блога си в първите минути от тържествения ден. Пришпорван от искрен патриотизъм с турбо-елементи на носталгия, той изпращаше редовни послания в едно интернет пространство, където група негови съмишленици от различни точки на света се съревноваваха по национална преданост.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 16437

Тази вечер пред зала Универсиада опашката е двойна. „Еротичното изложение“ се закрива. Краищата на върволицата шумолят като език на змия. Тихо и възпитано хората се ръгат, блъскат, настъпват, смигат.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 18798

Агиос Вулгарос – така ме знаят в Кастраки. Имах друго име, което не помня или не искам да си спомня... То е все едно. Десет години вече станаха, откак очите ми се радват на Тесалия, и сякаш тук съм роден, и тук съм повиван с пелени от снежнобял тесалийски памук, и не кръв тече във вените ми, а червено тесалийско вино. 

Автор: Венцислав Божинов

Детайли
Посещения: 10976

Когато дошла на бял свят, майка й казала да я запишат Светла. Без да подозира, че името й ще се окаже подигравка на съдбата. След това подписала декларация, че оставя детето в дома и го предоставя за осиновяване. И изчезнала.

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 19205

София през празниците. Моят град. Селяни, довиждане! Има точно толкова хора, колкото трябва да има по принцип. Вървя с приятелка по Оборище и не срещаме един човек. Нито един.

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 14317

Даже и в тази най-неутрална от всички възможни фрази гласът й се изхитряваше да звучи някак провлечено и приканващо – или откровено разголено, в зависимост от интерпретиращата фантазия. За момент той се поколеба дали да не й каже какво е правил само допреди пет минути с мисълта за нейния глас в главата, но после се отказа.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 11708

Деян зае пружинираща поза пред вратата на училищното игрище. Яките му крака, обути в прашасали маратонки, направиха две-три стъпки, докато намерят най-устойчивото си положение. Изпод раираната му фланелка надничаше мъжествено шкембенце, но кръглото му лице с точността на циферблат показваше 11 години.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 10869

Излязох на по-осветена, съвсем различна улица. Тук се чувствам спасен. Успях да се спася. Тъмният тротоар, по който вървях, сякаш никога няма да свърши, изглежда отдавна минало. А само преди секунди бях на него. Вече го наричам „минало“.

Автор: Палми Ранчев

Детайли
Посещения: 13932

Първият ми работен ден в халетата на новата – американска – Бояна филм, започна в една мразовита ноемврийска утрин в 7:30. (Колко много значат първите, и колко малко последните.) По това време на деня обикновено в главата ми нахлуваха спомени от недалечни милитари-физзарядки или пък още по-студените води на фобий, отгледани по детските градини.

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 22844

Още в началото на нашата връзка му казах – Не бутай реката, тя сама си тече. После опитах всичко. Забивах карфица на всяко място в тялото си, което ставаше апатично към него. Събуждах всеки нерв за любов. Хващах сърцето си с ръце и го раздрусвах здравата.

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 19644

Привет гълъбецо! Стании-до-маа-кине, по-срещнии-меее, айде както се казва, чампара-лумпара. Колата вън твоя ли е? И на мен ми трябва нещо така, да ги обикалям. Три-четири си имам, не само в Гуцал и в Долна Баня също, но без превоз любовника не може, макар че кажи ми, кой днес умира от любов?

Автор: Антон Терзиев

Детайли
Посещения: 15932

Само глупавите мъже и грозните жени останаха в София. Всички други са на морето. Така каза мой познат, поглеждайки ме предизвикателно. На сутринта и той тръгваше на изток.

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 13775

На вратата се позвъни. Метнах чист чаршаф върху кушетката и натъпках в кофата памуците от предишната клиентка. Тя е една възрастна жена, на която й махам мустаците. Обикновено идва след пенсия. Напоследък обаче е започнала да ми плаща в книги.

Автор: Кристин Димитрова

Детайли
Посещения: 12420

Това лято големият ми син изкара първия си работен месец. Реших, че вече е достатъчно пораснал и че е време да се научи на трудови навици и което е най-важно – сам да поема отговорност за себе си. Изпратих го да работи на „Златни пясъци“. Този месец ние общувахме предимно чрез имейли. Ето част от електронната ни кореспонденция ...

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 29140

Пристъпих в луксозната зала със – за щастие вече познатото – усещане, че имам привилегията да се докосна до нещо истински култивирано, цивилизацията в нейното най-малко престорено амплоа, възвисяващият глас на литературата, такива неща ...

Автор: Златко Енев

 

Детайли
Посещения: 25869

Понякога любимите хора изглеждат далечни и непознати. Имаш чувството, че мислят, говорят и се радват на абсолютни тъпотии. Изплюват думи, които падат на земята и оставят мокра следа, но никога не стигат до теб. Или поне не този път. Не тази вечер.

Автор: Цвета Стоева

Детайли
Посещения: 14308

И ето – вече седях в самолета, разгръщах един пътеводител и с ужас четях, че България била единствената страна от Европейския Съюз, в която за хомосексуалност все още се полагало смъртно наказание, което се изпълнявало от предимно мъжки екзекутори по особено перверзен начин ...

Автор: Фалко Хениг

Прочетете още...

204

Вергил Немчев 14 Дек, 2017 Hits: 6067
В десет сутринта на Орлов мост вече е…