Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Забеляза я и този следобед във фоайето на хотела. Изглежда прекарваше всеки ден известно време – не повече от четвърт час – зад фотьойлите, наредени в полукръг около телевизора.

Автор: Палми Ранчев

Всеки, който поне веднъж е наготвил нещо и е нахранил ближния си, го обича истински.

Автор: Красимир Дамянов

Борислав бе избрал неподходящо време да умре, можеше да се каже, че се беше превърнал в неизвестно в тяхното любовно уравнение и то в момент, когато крайният резултат се очертаваше като най-банален хепиенд.

Автор: Светлана Дичева

Кога се е появило сиренето, с точност не знам, а и едва ли е толкова важно; някои учени предполагат в Египет, други – още по-отдавна, в Месопотамия, а трети са склонни да отнасят появата му едва ли не във времето непосредствено след опитомяването на козата, кравата, бивола и овцата.

Автор: Красимир Дамянов

Този човек ме изнервя с присъствието си. Трудно ми е да кажа защо. Всеки път пред него се заключвам, натъпквам емоциите си някъде в черния дроб или дванадесетопръстника и му предоставям за комуникация плоско лице и безизразни очи.

Автор: Светлана Дичева 

След обяд, когато измиели кухненските съдове и ги оставели да се оцеждат на сушилката, те повеждали разговор. Това били най-приятните часове в къщата, особено в събота следобед...

Автор: Красимир Дамянов

Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да намерим сянка наблизо и ти да ме гледаш. Но в Манд няма сенки.

Автор: Здравка Евтимова

Когато за пръв път стъпих в Париж бях младо и зелено същество в незабравим зелен гащеризон с презрамки. Фотографиите са запаметили завинаги този образ на размазана размечтаност в асансьора на Айфеловата кула...

Автор: Светлана Дичева

Заради тях двамата преди повече от година си създадох вредния навик да пия сутрешното си кафе права до кухненския прозорец, наблюдавайки отсрещната сграда – стара постройка, основно ремонтирана от общината и превърната в дневен център за възрастни хора „Свети Иван Рилски“. 

Автор: Неда Антонова

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи.

Автор: Красимир Дамянов

Всичко в приземната ми кантора на „Македония“ 16 щеше да следва своя естествен ход в тази последна за септември сряда, ако не бях получил съобщение да се явя на дело в петък сутринта, на малко повече от педя по картата на България, в Елхово.

Автор: Антон Терзиев

А в съня се бил протегнал зид. Мъх и здравец пълзели по него. Тук и там изпадал камък, звезди запушвали пролуките. По зида кацали захарни петлета, размятали гребени и се надвиквали.

Автор: Чавдар Ценов

Винаги когато искам да направя впечатление на мъжете, заявявам, че съм родена в семейство на самоубийци и медиуми. Хем истина, хем лъжа близо до невероятната вероятност.

Автор: Касиел Ноа Ашер

„Люляк бял, люляк нежно, нежно бял...“ – песен ли беше, стих ли някакъв – Борис Радиев не помнеше, но му звучеше повече от добре и той току си го повтаряше.

Автор: Чавдар Ценов

Събуди се с ясното усещане, че току-що е разговарял с нея на френски, при това на вие. Удивлението го застигна малко по-късно, когато постепенно започна да се разсънва, осъзнавайки, че френският не е език, на който може да разговаря, не и когато е буден, във всеки случай. Опита да си припомни за какво беше ставало дума, но в съзнанието му беше останало единствено парцаливото Je vous remercie, Madame, je vous remercie de votre confidence, и след известно усилие, не съвсем приятно, той се отказа. В устата му беше застинал мътен вкус с намеци за импровизираната манджа, която беше приготвил за себе си и малкия на обяд, разчитайки най-вече на глада, който все някога трябваше да заглуши вялите протести на момчето, несвикнало да сяда на масата без майка си. Отърси глава като куче, хвърлено в басейн. Едва сега забеляза, че синът му го гледа отсреща с широко разтворени, изпълнени с уплаха и съчувствие очи.

Автор: Златко Енев

От известно време наблюдавам Алекс, как всяка сутрин влиза в един охлузен аутлет в „Надежда“ и излиза от него чак вечерта.

Автор: Антон Терзиев

По онова време Мирчо от Враца искаше да се ожени за мене, но аз не исках. Аз бях чела „Тъй рече Заратустра“ в оригинал, а той ходеше с един плетен пуловер, ама от двe прежди пресукани, че да е по-дебел.

Автор: Кристин Димитрова

Карах колкото се може по-вдясно, защото едва пъплех. Дори спрях за известно време. Зад мен, въпреки че избрах разширен участък на пътя, за да не преча на останалите коли, чувах клаксони. Не им обръщах внимание.

Автор: Палми Ранчев

Този баир, който се виждаше от прозореца на Ана, приличаше повече на човек, отколкото на планина. Той напираше нагоре към небето, искаше да отхвърчи високо и да види какво има зад онзи завой на пътя.

Автор: Здравка Евтимова

Беше тъмно, студено и Незнайният воин беше кисел. Не че го смущаваха студът и тъмнината – за седемдесет години служба беше се научил да не обръща внимание на такива неща – но гълъбите отново бяха цвъкали цял ден по главата му...

Автор: Златко Енев

За десетте часа път неудобните автобусни седалки са превърнали Ян и колегите му от списанието в смешни дървени зомбита, които се пробуждат от време на време в причудлива, неестествена поза...

Автор: Антон Терзиев

Прекарах досегашния си живот в спомени. Ако бях човек на години или ако ми се беше случило нещо потресаващо, изиграло решаваща роля в моята съдба, и аз все се ровех из него, това донякъде би било оправдано. Но не.

Автор: Чавдар Ценов 

Лято. Дали ще отговори, ако му позвъни?... А ако се обърка?... Ако отново забрави думите?...

Автор: Мая Кисьова

Учителят се завърна пиян. Беше загубил единия си сандал. Острите камъчета го принуждаваха да стъпва с босия си крак върху тревата и с обутия – върху пътеката, оставяйки единичната си следа.

Автор: Яна Букова

„Притежателите на мръсни кучета носят също и мръсно бельо“. Това е казал през 1969 Ролф Янзен, председател на немския съюз на притежателите не кучета.

Автор: Анджей Стасюк

– Като тях ли ще съм, като поповите лъжички в бай Мичовата локва? – промърмори Милена и отстъпи в сянката на плевнята. Страх я беше да се покаже, полето трептеше пред погледа й, хлътнало в жегата…

Автор: Здравка Евтимова

Марти е на 44 и няма никакъв проблем с брендито, ако не е в чаша. Единственият му настоящ проблем са 44-те градуса на сянка и липсата на сянка. И на бренди, по дяволите.

Автор: Антон Терзиев

Тази история съм я разказвал на дядо си. Дядо ми пък я е разказвал на своя дядо. На свой ред и неговият дядо я разправял на дядо си...

Автор: Чавдар Ценов

Започваше друг сън, без да знае дали предният е свършил – не го беше грижа. Световете му бяха преходи от един в друг сън

Автор: Гергана Апостолова

Каза, че се надява да не я снимат в едър план. Има разширени пори около носа си. И един косъм на брадичката.

Автор: Яна Букова

Разведен мой познат ми сподели неотдавна: „Когато бях женен, прекарвах 20 процента от времето си в търсене на секс. Откакто съм разведен, са 90 процента.“

Автор: Ерика Джонг

Седим си с Гинчето на тротоара пред хлебарницата.  Печем си лицата. Много е приятно.

Автор: Росица Борковски

Човекът е най-бързото животно от моите спомени, но въпреки това аз, Реката, съм сигурна, че той последен ще си тръгне от мене – след удавниците, след рибите, след тинята ми дори…

Автор: Неда Антонова

Викаха му Шотландеца, защото дядо му бил от Габрово...

Автор: Росица Ташева 

Стана й неприятно. Беше му разказвала детските си преживявания не за да се гъбарка с тях, докато й издърпва наедрелия корем. Като малка често се бе чувствала благодарна, че се е родила от тази страна на улицата.

Автор: Чавдар Ценов 

Прочетете още...

Тероар

Мими Михайлова 18 Юли, 2012 Hits: 9329
Стоварихме куфарите си във фоайето на хотела…