30 Авг, 2026

Удоволствието от презрението

Има един момент, който познавам прекалено добре. Някой казва нещо очевидно глупаво. Човек, от когото съм очаквал повече, ме разочарова. Някаква услуга, институция или машина, на която съм разчитал, внезапно отказва да направи онова, което би трябвало да може. Реакцията ми обикновено е почти…

Златко Енев 345

03 Юли, 2026

„Реквием за никого“ и проблемът на политическата коректност

Покрай излизането на „Реквием за никого“ се сблъсках с нещо, за което изобщо не бях подготвен.Не става дума за спорове около историческите факти, нито за обичайните идеологически противопоставяния, които неизбежно съпътстват всяка книга, особено пък книга за „възродителния процес“. Тук проблемът се…

Златко Енев 384

03 Юли, 2026

Спасеният език, изгубеният свят

След повече от три десетилетия в Германия българският ми едва ли е по-беден, отколкото беше в деня, когато напуснах страната. Ако нещо се е променило, то е по-скоро в обратната посока. Пиша повече, чета повече и живея в езика много по-съзнателно, отколкото съм го правил в предишното „някога“. Към…

Златко Енев 412

28 юни, 2026

„Възродителният процес“ и сянката на непризнатото минало

Изминаха повече от четиридесет години от началото на „Възродителния процес“, но истинският български разговор за него сякаш още не се е състоял. Не защото липсват спомени, оценки или взаимни обвинения. Напротив, за всичко това се говори, повече или по-малко. Липсва нещо друго: готовността да…

Златко Енев 1993

23 юни, 2026

Емиграция на квадрат, или: Когато изгубиш не страната, а…

Оказва се, че човек може да преживее не едно, а две различни изгнания. Първото започва, когато изгубиш страната си. Второто започва, когато престанеш да бъдеш сигурен кои са хората ти. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 1496

13 Апр, 2026

Илюзията за разбирането

В началото на всичко това има един много прост факт и той няма нищо общо с някакви теории. Детето ти не отговаря. Викаш го по име, повтаряш, опитваш се да привлечеш вниманието му по различни начини – но така желаният, така мечтаният отговор не идва. Не е като да няма нищо. Не е като да гледаш в…

Златко Енев 579

11 Апр, 2026

Аспергерският човек

Започвам този текст с доста ясното съзнание, че чрез него извършвам един вид ултимативна версия на онзи първороден философски грях – contradictio in adjecto, противоречие в определението. Елитността на аспергерското съществуване, така както я чувствам – и както ще се опитам да я представя…

Златко Енев 613

21 Мар, 2026

Човекът, който се опълчи на водовъртежа

Има един разказ на Едгар Алан По – „Спускане в Маелстрьом“ – който ме следва по-дълго от повечето образи, които някога съм носил в главата си. Прочетох го в двайсетте си години – на възраст, когато човек все още има неприличието да си представя бъдещето като нещо вече решено. Привлече ме не ужасът,…

Златко Енев 536

18 Фев, 2026

Двигатели на хаоса, патерици на светлината

Личен разказ на човек с мощен, но хаотичен ум, за когото творчеството е било невъзможно дълго време, докато технологиите постепенно не започват да намаляват съпротивата на средата. Компютърът, дигиталният дизайн и интернет правят възможно едно творчество, което иначе би останало фрагментарно, ако…

Златко Енев 596

02 Фев, 2026

За алабализма

Една от най-забележимите черти на нашата култура е, че в нея има толкова много алабализъм [bullshit]. Всички го знаят. И всеки от нас допринася със своя дял. Но сме склонни да приемаме ситуацията за даденост. Повечето хора са сравнително уверени в способността си да разпознават алабализма и да не…

Хари Г. Франкфурт 593

27 Яну, 2026

Цената на безкрайността

Имам огромен проблем с четенето. И то не отскоро, а от много години насам. Не мога да остана с една книга за повече от няколко страници. В най-добрия случай са няколко дни. След това я захвърлям, в 99% от случаите. Автор(и): Златко Енев, ChatGPT

Златко Енев, ChatGPT 723

27 Ное, 2025

Мечтата за отговарящото огледало

Не помня кога за първи път започнах да си желая огледалото да отговаря. Импулсът е толкова стар, че рядко се възприема като съзнателно желание – по-скоро той е нещо наследено, рефлекс на въображението, което всички придобиваме в хода на порастването и „окултуряването“ си. Растем с истории, в които…

Златко Енев 738

15 Ное, 2025

Защо отказвам да пея „Стани, стани, юнак балкански!“

Когато в българския Фейсбук стане дума за Газа и Израел, почти „чувам мелодията“, преди да съм прочел текста. Разделението е ясно, лагерите са подредени, моралната топография е начертана предварително. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 1125

26 Окт, 2025

За човешката обусловеност на истината

Истината е толкова банална, колкото и смъртта – и също толкова човешка. Извън човешкия опит тя не съществува; дори не може да бъде помислена. Вселената няма мнения, нито твърдения, които да бъдат проверени или опровергани. Тя просто се разгръща. Истината започва в момента, когато се появи…

Златко Енев, ChatGPT 1008

22 Авг, 2025

Наново омагьосаният свят

Този текст е повече от есе – той е пътуване през паметта и настоящето, през света на машините и света на мистериите, през операционни зали и древни култове. Карл Уве Кнаусгор вплита в едно цял спектър от невъзможно широки теми: компютърните технологии и техните философски измерения, загубата на…

Карл Уве Кнаусгор 1104

16 Авг, 2025

Камъкът иска да си остане камък

Текстът е лична медитация върху мотивацията – какво ни движи да продължаваме напред въпреки болката и самотата. През истории за семейство, изгубени приятелства и амбивалентното чувство към България, се търси смисъл в упорството. Спиноза, Унамуно и образът на махалото служат като философски…

Златко Енев 1410 2

07 юни, 2025

Как да ПРЕСТАНЕМ да пишем в епохата на изкуствения интелект

Изкушението да произвеждаме блестящи интелектуални финтифлюшки – да пишем, да генерираме, да публикуваме – е почти неудържимо. Прави го нарицателният „всеки“. Прави го братовчед му, прави го тъщата, в някакъв момент изглежда започва да го прави дори и отдавна починалата баба. Всички използват…

Златко Енев 1315

27 Яну, 2025

За невъзможността да не бъдем себе си

Две преживявания от последната седмица – и двете предизвикани от произведения на изкуството – ме заставиха да изляза, с осезаема неохота, от обичайното си състояние на леко вцепенена функционалност, и да се заема с мислене. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 1620

18 Сeп, 2024

Бъдете низки, или Казусът за истината

Не смятам, че да бъдеш низък е добродетел, но низостта е свързана с добродетелта, чрез която казваме истината. Има и други начини да казваме истината. Можем да бъдем предпазливи или иронични – много често има и по-хубави начини да изразим нещо. И все пак има основателни причини понякога да бъдем…

Мат Динан 2407 3

15 Сeп, 2024

Изкуство и изкуственост

Ако истинското изкуство е инструмент за трансценденция и познавателна свобода, то неговият двойник – изкуствеността – е хомогенизираща сила, която блокира възможностите и алтернативните начини на съществуване. Автор(и): Дона Тарт

Дона Тарт 2053 1

07 Мар, 2024

Човекът с много качества

Четенето на Човекът без качества винаги ще бъде неудовлетворително преживяване. Но като се има предвид богатството на проектите на Музил, като се има предвид и мащабът на кризата в европейската култура, която той се опитва да очертае, твърде многото е за предпочитане пред твърде малкото. Автор(и):…

Дж. М. Кутси 2130

23 Дек, 2023

За човешката памет, бъдещето на шахматната игра и един куп…

За добро или зло, машините идват – и нашият единствен шанс е в това да се обединим, а в някакъв момент може би и слеем с тях. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 1942

03 Дек, 2023

Последната седмица в Мариенбад

Отидохме, защото мислехме, че ще е забавно; после разбрахме, че действието на филма дори не се развива там. Действието му се развива ако не в съзнанието, то в комбинираната обстановка на няколко централноевропейски курортни града от XIX век, в усещането за неясни възможности и в опасността да се…

Лорън Ойлер 1898

25 юни, 2023

Всички обичаме да четем. Защо толкова се страхуваме от…

Много от революционните правителства на ХХ век започват с програми за насърчаване на масовата грамотност, а след това, веднага щом те постигат успех, се заемат със забрана на книгите, затваряне на писатели и замяна на литературата с пропаганда. Автор(и): А. О. Скот

А. О. Скот 6320 3

11 Мар, 2023

Германия и германците

Тази вечер ще ви говоря за Германия и германците – смело начинание, не само защото темата е толкова сложна, толкова разнообразна, толкова неизчерпаема, но и с оглед на страстите, които я заобикалят днес. Автор(и): Томас Ман

Томас Ман 5688 4

07 Яну, 2023

За какво говорим всъщност, когато говорим за патриотизъм?

Че България е изправена пред „цивилизационен избор“ е фраза, която се е превърнала в нещо като модерна мантра, доколкото мога да разбера от разстояние. Но съдържанието на самия избор, онова, което трябва да се избира, рядко става обект на някакъв по-прецизен и ясен разговор. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 2912

29 Дек, 2022

Същият човек ли сте като преди?

Същият човек ли сте като преди? Изследователите са проучили колко голяма част от личността ни е заложена в детството, но това, което прилича на нас, не е непременно онова, което сме. Автор(и): Джошуа Ротман

Джошуа Ротман 2667

17 Дек, 2022

За вълшебството на мисленето

Преди да се впусна в описания и обяснения на изборите, които съм направил в тази връзка (примерно по какъв начин снабдявам съзнанието си с необходимото гориво и защо го правя точно така, а не другояче), ми се ще да ви разкажа две истории. Автор(и): Златко Енев

Златко Енев 2294

29 Ное, 2022

Любовта на Никола Вапцаров

Бойя, мое внезапно щастие, моя песен прозвъннала… […]Бойя, спомняш ли си за човека, чиято душа се стреми към слънцето, а е вплетена в мрежите на фабрични кумини, на дим?Спомняш ли си за човека, който жадува просторната свобода, а душата му е заключена в ритъма на машините?Спомняй си, Бойя……

Ивайла Александрова 5630

13 Ное, 2022

Думи в главата и думи в изречението

Най-малкото време, което някога съм имала, за да намеря нужните думи, беше, когато ме разпитваха от Секуритате – румънската тайна полиция. В тази ситуация думите, които случайността поставяше в устата ми, винаги отиваха в неизвестното. Разпитващият задаваше един след друг въпросите си. Никога не…

Херта Мюлер 2448

07 Апр, 2022

Да гледаш болката на другите

Да бъдеш зрител на бедствията, които се случват в друга страна, е квинтесенция на съвременното преживяване, което е резултат от повече от век и половина работа на професионалните, специализирани туристи, известни като журналисти. Войните вече са и гледки и звуци от всекидневната. Информацията за…

Сюзън Зонтаг 4854 5.00

05 Апр, 2022

Симптомът Буча

Как точно се стига дотам, че в някакъв момент започваме да оправдаваме убийството? Съмнявам се дълбоко, че е възможно мотивите за нещо такова да бъдат рационални. Искам да кажа, напълно възможно е те да бъдат представяни като рационални. Възможно е дори, след преминаването през известна подготовка,…

Златко Енев 6056 4.00 6

20 Дек, 2021

За моята causa perduta

Получих днес едно читателско писмо, по принцип доброжелателно и дори, може да се каже, насърчително. Така и така, господин Енев, чета списанието ви от много години насам, имам усещането, че ни свързва доста силно единомислие, ето ви тук моята отплата (в приложение към мейла – сложна и очевидно…

Златко Енев 6566 5.00 9

02 Дек, 2021

За „случая“ Джей Кей Роулинг, или измамността на човешкия…

Бум! Вероятно тези два първи абзаца са напълно достатъчни, за да се разбере мощта на бурята, която се разрази оттук нататък, но ако не, ще направя опит да обясня: Джей Кей беше поставила пръста си директно върху основната рана на нещото, което ще си позволя да нарека тук „войната за правото да…

Златко Енев 8228 5.00 6

15 Ное, 2021

Екзистенциализмът е хуманизъм

В светлината на всичко казано нещото, в което ни упрекват, в крайна сметка не е нашият песимизъм, а суровостта на нашия оптимизъм. Ако хората осъждат художествените ни произведения, в които описваме герои, които са низки, слаби, страхливи, а понякога дори откровено зли, това не е само защото тези…

Жан-Пол Сартр 13778 5.00

12 Ное, 2021

Толстой и Просвещението

Мненията на Толстой винаги са субективни и могат да бъдат (както например в съчиненията му за Шекспир, Данте или Вагнер) безумно извратени. Но въпросите, на които той се опитва да отговори в най-дидактичните си есета, почти винаги са кардинални и принципни, те винаги са от първа ръка и в умишлено…

Исая Бърлин 4814 4.50

13 Юли, 2021

Умът като страст

Протестът на Канети срещу историческото разглеждане на нещата е насочен не само срещу този най-вероятен редукционизъм. Той е и протест срещу смъртта. Да мислиш за историята означава да мислиш за мъртвите и да си припомняш, че си смъртен. Мисълта на Канети е консервативна в най-буквалния смисъл на…

Сюзън Зонтаг 7046 5.00 2

22 Яну, 2021

Цветовете на здрача

Не си ли сложа очилата, и себе си не мога да прочета напоследък. Мнозина на моите години вероятно изпитват същата немощ. И сходно безпокойство. Зрението ми отслабва, буквите се размиват, видимото започва да ми убягва, близкото става далечно, всичко е не на фокус, утре може би ме чака по-лошо… Утре…

Бисерка Рачева 5030 5.00

23 Окт, 2020

В реката на времето

Ницще казва някъде, че усърдните, добродетелни англичани са опропастили неделята. Знам това още от дванайсетгодишен – тоест, неделната част и опропастителната част. Когато бях малък, неделният предобед беше само усърдие и добродетелност, плюс религиозна суетня: потискащ избор на официални дрехи…

Джеймс Ууд 5092 4.17

29 Мар, 2020

За опита

Болестите са така устроени, както и живите същества. Още от зараждането си те следват своята определена съдба и своите определени дни; който прави опит насилствено да ги съкрати или да върви пряко тяхното течение, само ги удължава и умножава, само ги разярява, вместо да ги укроти. Аз съм съгласен с…

Мишел дьо Монтен 9251 5.00

27 Окт, 2019

За писането

Рядко коригирам нещата, които се появяват изпод клавишите ми. Мислил съм много пъти за това, понякога съм се срамувал от него. Хем бива ли такова нещо, та каква по-очебийна проява на един куп нехубави неща – като се започне с усещането за простичък мързел и се свърши с онова за прекомерно раздуто…

Златко Енев 5843 5.00

21 Сeп, 2019

За комплексите – лични и национални

Не съм писал нищо – или поне нищо по-сериозно от някой и друг кратък текст – вече от години насам. Причините, колкото комплексни, толкова и прости, ми се привиждат някъде в пресечната точка между наранеността на собственото ми его, което не ще и не ще да приеме, че усилията му да намери видимост и…

Златко Енев 7049 4.75 4

20 Сeп, 2019

В очакване на Годо в Сараево

Културата, сериозната култура, е израз на човешкото достойнство – а именно това е, което хората в Сараево чувстват, че са загубили, дори и когато знаят, че си остават смели, стоически или гневни. Защото освен това те знаят, че са на края на силите си: очаквайки, надявайки се, не желаейки да се…

Сюзън Зонтаг 6847 5.00 1

17 Яну, 2019

Анатомия на верблюда

Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази дума чичо ми Милко наричаше всяко нещо, което не си знаеше мястото. И най-вече мен. По-късно, когато поотраснах и започнах да чета Радичков, повече от четвърт век се опитвах да разбера има ли нещо общо между чичовия верблюд и другия –…

Николай Петков 11273 4.75 5

06 Юли, 2018

Златимир Коларов – две кратки есета

Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната литератури от зараждането им досега. В една от главите авторът прави паралел между окото и ухото – двата основни рецептора, чрез които се възприема едната и другата литература. Допълних Кадаре, че и в…

Златимир Коларов 9096 3.00 2

17 юни, 2018

За основния въпрос на българското битие

Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската литература и култура – възкръсналия от мъртвите роман на Георги Божинов, Калуна-каля – и, докато очаквах читателските реакции и умувах над това тъй умонепостижимо чудо, току взе, та се пръкна в…

Златко Енев 12105 4.80 13

10 Ное, 2017

Завист

Това е история за двама писатели. История, с други думи, за завистта. Срещнах този мъж в една артистична колония и го харесах още при първата история, която го чух да разказва. Тя беше за това как веднъж го зарязали на някаква среща на сляпо, след което веднага отишъл и си купил нови дрехи.…

Катрин Четкович 12303 5.00 2

15 Сeп, 2017

За надеждата

Намираме се на пътя на унификацията на нашата планета. Засега въпросната унификация става за сметка на науката и техниката, които са на едно ниво на развитие в различните страни. Това се случва поради победата на една-единствена цивилизация, възникнала върху малкия западноевропейски полуостров и…

Чеслав Милош 11900 5.00

10 Сeп, 2017

Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството

Има един пример, който по мое мнение най-добре илюстрира принципа на работа на сложните системи. Достатъчно е едно непримиримо малцинство от определен вид да достигне нищожно малък размер, да речем от три или четири процента от цялата популация, за да я подчини на своите желания. Не стига това, ами…

Насим Талеб 13001 5.00 3

22 Апр, 2017

Нещо назаем

Вярно ли е тогава, че думите принадлежат на този, който ги е написал, така както други видове собственост принадлежат на своя притежател? Всъщност не съвсем. Както изтъква професорът по право Лорънс Лесиг в своята книга „Свободна култура“: „В обикновения език да наречеш авторското…

Малкълм Гладуел 11427 4.40 1

18 Мар, 2017

Изкуството на неуспеха

Човешките същества се объркват, когато са под напрежение. Пилоти катастрофират, гмуркачи се давят. В ослепителния блясък на състезанието баскетболисти не могат да улучат коша, а голфъри не уцелват дупката. Когато това се случи, казваме, че някой се е „паникьосал“, или, на спортен…

Малкълм Гладуел 14345 5.00

04 Мар, 2017

Размисли за Ганди

Светците винаги трябва да бъдат смятани за виновни, докато не докажат своята невинност, но проверките, на които биват подлагани, разбира се, не са еднотипни. В случая с Ганди въпросите, които човек е склонен да зададе, са: до каква степен Ганди е движен от суета – от представата за себе си…

Джордж Оруел 11356 5.00

07 Фев, 2017

Давид и Голиат

„Давид и Голиат“ описва какво се случва, когато обикновени хора се изправят срещу великани. А под „великани“ имам предвид всякакви всесилни врагове – армии и могъщи воини, но също и недъзи, беди и потисничество. Всяка глава разказва различна история, на хора прочути и незнайни, обикновени и…

Малкълм Гладуел 20216 5.00 4

02 Яну, 2017

Истински цветове

Когато през 1956 г. започва кампанията „Тя прави ли го, или не?“, повечето реклами, насочени към жените, преливат от блясък и изисканост – „череши в снега, огън и лед“, както коментира Брус Гелб. Един от първите телевизионни рекламни клипове с текста „Тя прави ли го, или не?“ показва…

Малкълм Гладуел 13519 5.00

28 Дек, 2016

Статуята, която не изглеждала както трябва

През септември 1983 г. един търговец на произведения на изкуството на име Джанфранко Бекина се обърнал към музея „Дж. Пол Гети“ в Калифорния с предложение. Той заявил, че притежавал мраморна статуя от VI век преди новата ера. Подобни статуи са известни като „курос“ – скулптура на…

Малкълм Гладуел 14928 3.60

06 Авг, 2016

Безлунния

Наричаха го Безлунния, понеже казваха, че си лягал преди мръкване и никога не бил виждал луната. Всички му се подиграваха и през междучасията го замеряха с дъвки, бонбони и гумени топчета, изобщо с каквото им падне. Дори малките aрабчета си играеха на интифада с него. Обикновено майка му го…

Асен Валентинов 8685 5.00

30 Юли, 2016

Автобиография, антропология, меланхолия

В една своя статия, описваща трансформацията в литературната наука от края на 70-те и началото на 80-те години, известният американски критик, един от основателите на Лятната школа по критическа теория към Университета в Ървайн, Мърей Крийгър, пише следното за Цветан Тодоров: „Може би най-важният…

Александър Кьосев 13301 5.00

23 Юли, 2016

Ах, как бързо…

Съществуват бързи и бавни методи на съкращение. Дори тези фини нюанси да нямат някаква тежест спрямо факта на съкращението, то пренебрегването им ще е още по-неудачно, тъй като впрочем даже съгласно меморандума на работодателите става дума винаги за отделни служители. Не много отдавна в една голяма…

Зигфрид Кракауер 11078 4.00 1

03 юни, 2016

Толкова обичаме Берба

На всекиго се е случвало, опитвайки се да обясни свое пристрастие с разумни доводи, да прозвучи неубедително – не поради липса на основания, а поради вечното противоречие между разум и чувства. Пребиваваме в условия на свръхотчетност, изнемогваме от релативност, развяваме цветовете на…

Вергил Немчев 9537 4.00

21 Май, 2016

Портокалите се ядат с корите

Спомняте ли си Ник Лийсън? Това беше онзи хитър и безотговорен младеж, който през 1995 като служител на банката „Берингс“ намери начин да използва нейните ресурси и репутация за една грандиозна спекулативна операция, чийто провал нанесе на фирмата щети равностойни на 1,3 милиарда евро. Ник Лийсън…

Стоян Гяуров 9719 4.67

09 Май, 2016

В пасажите на историята

През 1968 Хана Арент редактира „Озарения“, първия сборник с есета от Валтер Бенямин, който излиза на английски. По онова време извън Германия се знае малко за Бенямин, освен че е бил талантлив и оригинален литературен критик, който се самоубива през 1940 при опита си да се спаси от нацистите.…

Марк Лила 12988 5.00

29 Апр, 2016

Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите…

На Залцбургската конференция „Образи на Средна Европа“ (май 1991) унгарският писател Дьорд Далос формулира нещо, което се оказа общо мнение на много от участниците: средноевропейската дискусия е „изпреварена“ от историята: днес съществува дискусия за Европа. По-късни конкретни изследвания на…

Александър Кьосев 29098 5.00

22 Апр, 2016

Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите…

През 1991 г. вървеше един виц: скоро в Европа щяло да има само десет държави. Западна Европа и Източна Европа. И освен това Босна, Херцеговина, Хърватско, Словения, Славония, Косово, Крайна, Македония, Голяма Сърбия, Малка Сърбия… Смях се много, смехът разтоварва. Фройд твърди, че смехът във вица е…

Александър Кьосев 20338 5.00 2

21 Апр, 2016

Проблемата за психологията на съвременните българи

Не е лесно да се характеризува един народ в известна епоха от неговия развой особено ако той се разбива с усилено темпо под кръстосаното влияние на чужди култури. Кои от белезите на неговата психика са резултат от чужди влияния, кои са израз на собствената му природа? Кои от тях са присъщи на…

Атанас Илиев 18611 5.00

16 Апр, 2016

Какво означава класическо?

През октомври 1944, когато съюзническите сили воюват в Европа, а германски ракети се сипят върху Лондон, петдесет и шест годишният Томас Стърнс Елиът произнася пред Вергилиевото дружество в Лондон своето встъпително слово като негов пръв председател. Автор: Дж. М. Кутси

Дж. М. Кутси 12416 5.00

31 Мар, 2016

Авангард и кич

Там, където в наши дни някой политически режим установява официална културна политика, това се прави заради демагогията. Ако кичът е официалната тенденция на културата в Германия, Италия и Русия, то това е не защото съответните правителства са ръководени от еснафи, а защото кичът е културата на…

Клемънт Грийнбърг 23195 5.00

16 Мар, 2016

Деветият кръг на рая

Оказа се, че къщата на съновиденията е отворена. И вътре се е настанил Хуан Мирó – милиардерът, собственикът на огромни светове и светлинни мигове. Влизам обезсмислен от умора, влизам с най-лошия вкус към нещата, влизам – и спирам: Какво е това? Към мене лумват забравените цветове на ритъма,…

Румен Леонидов 13576 5.00 4

08 Мар, 2016

Садист, нарцисист, перверзник

Не мога да си представя кой друг, освен автора на този пасаж, би могъл да се присмее с такова густо на една „постмодерна“ конференция върху творчеството на Флеминг и семиотиката на Бонд. Изглежда впрочем, че дори Еймис е смятал, че романите на Флеминг не бива да се приемат според това, което…

Кристофър Хитчинс 11183 5.00

04 Мар, 2016

Уроците на Ханеке

Параноята е наследникът на един постепенно отминаващ вкус към съспенса. Известното обяснение на Хичкок, предложено на Трюфо – „Бомбата е под масата и аудиторията го знае“ – различава съспенса от изненадата, като превръща очакването на някакво (обикновено катастрофално) събитие, а не шока от самото…

Рики Д’Амброуз 9716 5.00

03 Мар, 2016

Безотговорният разум

За любовната афера между Хайдегер и Арент научихме за пръв път от написаната от Елизабет Янг-Брюл завладяваща биография Хана Арент: от любов към света (1984), макар че при излизането си тя не предизвика широк интерес, главно поради дискретността и чувството за мярка на авторката. Преди няколко…

Марк Лила 14765 5.00 1

15 Фев, 2016

Ерик Хобсбом и романсът на комунизма

Ерик Хобсбом е най-известният историк в света. Книгата му „Векът на крайностите“ („The Age of Extremes“, 1994) бе преведена на десетки езици, от китайски до каталонски. Мемоарите му са бестселър в Делхи; в някои латиноамерикански страни – особено в Бразилия – той е културен фолк герой. Славата му е…

Тони Джуд 17488 5.00 8

18 Ное, 2015

Провалът – (още един) начин на употреба

Това, че започвам да мисля точно по тази тема не е случайно, разбира се. Провалът като теория и провалът като реалност са две доста различни неща, както могат да засвидетелстват куп неща, от размишленията в стил Бекет, та чак до неизличимите белези в душата, примерно. Казано най-общо, принципната…

Златко Енев 14991 5.00 10

05 Ное, 2015

Любов на Палм бийч експрес: Бракоразводното дело Пулицър

Бележки от поведенческото бунище и други неестествени истории от Палм бийч… Необуздани лъжи и невъзмутими лъжесвидетелства… Съдията-баракуда среща гола Пепеляшка… Мрачни дни на Златния бряг, безкрайни нощи за безсловесните… Автор: Хънтър С. Томпсън

Хънтър С. Томпсън 10799 5.00

28 Сeп, 2015

Ман срещу Ман

Внушителната къща на Стоктън Стрийт в Принстън, където Томас Ман живее от 1938 до 1941, днес е собственост на католическата църква. Холът е достатъчно голям, за да побере сбирка на богомолците, и сега там са сложени скамейки и олтар. В двата края на помещението има по една красива по-малка стая с…

Колъм Тойбин 9705 5.00

05 Авг, 2015

Вавилонската библиотека на Монтен

Никак не е случайно, че едно от най-популярните в последните години изследвания върху живота и творчеството на Мишел дьо Монтен започва с изречение, в което се появява образът на неговата библиотека: „Един ден, някъде в средата на шестнадесети век, Мишел Екем, сеньор дьо Монтен, протегнал ръка към…

Юрий Проданов 17816 4.67 2

01 Авг, 2015

Провалът. Начин на употреба

Сещам се за един трагичен образ от ранното ми детство – Тошо Родопата. Бивш директор на училище, после управител на голямо държавно предприятие, но след поредица житейски срутвания изпаднал до тъжен пияница и хоремашки философ, Тошо Родопата приключи живота си в немилост, с петносано сако и черни,…

Захари Карабашлиев 20884 5.00 10

30 Юли, 2015

Хораций и пактът с посмъртната слава

Както се знае, посмъртната слава се намира в бъдещето, а само на малцина се е удало да повдигнат завесата на бъдещето и да надзърнат примижали в ослепителното светило зад нея. Обикновено пророчествата се сбъдват далеч след смъртта на пророка. И едва ли има друг по-труден въпрос за бъдещето от този…

Мартин Мозебах 9853 4.50

02 юни, 2015

Ползата и вредата от биографията

Идва лятото – време за почивка, и аз се впускам в четене на биографии – било от, било на писатели, които ме интересуват. Днес човек трябва да си вземе отпуск, за да прочете една биография. На Плутарх са му били необходими няколко десетки страници, за да ни разкаже живота на Перикъл или Цезар; в…

Йован Христич 11400 5.00 1

21 Апр, 2015

Как се освободих от библиотеката на моя тъст

Минавах край къщата на Едмънд Уилсън, когато отивах в Канада, на гости на родителите на жена ми. Макар на вид в не лошо състояние, домът на Уилсън винаги е изглеждал затворен, забравен, а и по някакъв начин съдбата на една такава къща, игнорирана от по-новия път, е именно да изглежда хронично…

Джеймс Ууд 11965 5.00 4

05 Яну, 2015

Момчето, което живя

През март 1940, в „среднощния час на века“, който маркира дълбините на пакта Хитлер-Сталин (или, с други думи, по време, когато цивилизацията е застрашена от съюза между двама Волдеморовци или двама „Ти-знаеш-кой“), Джордж Оруел решава да отдели малко време, за да проучи състоянието на нещата в…

Кристофър Хитчинс 13231 4.00

13 Ное, 2014

Разнеси словото

Дали викторианските корифеи на мисълта са се нуждаели от по-малко сън от нас? Да се обърнем към фактите. Те бият сума път през храсталаци и трънаци преди закуска или подир следобедния чай. При единия или другия, или дори при всеки от тези два повода те поглъщат тънко нарязан бекон, печени бъбреци,…

Джордж Стайнър 20208 3.67 1

30 Сeп, 2014

Простото изкуство да убиваш

Белетристиката във всички нейни форми винаги е целяла да бъде реалистична. Старинните романи, които сега изглеждат толкова надути и превзети, едва ли не фарс, не са изглеждали такива на хората, които първи са ги чели. Писатели като Филдинг и Смолет могат да минат за реалисти в съвременния смисъл на…

Реймънд Чандлър 8577 5.00

22 Авг, 2014

За остаряването

Позамислих се днес над нещо, което ме занимава сериозно, искам или не. Остаряването. Онова, което ни прави по-различни от ония, които сме били някога, което ни забавя, замъглява, довежда с още една – или няколко – крачки по-близо до Окончателно непознатото. И за това колко лесно е да регистрираме…

Златко Енев 23325 4.33 17

12 Апр, 2014

Предотвратяването на литературата

Но в края на краищата, как се стига дотам, че книгите изобщо биват написани? Над едно най-ниско ниво, литературата е опит за повлияване на възгледите на съвременниците чрез записване на личния опит. И, що се отнася до свободата на словото, няма особено голяма разлика между обикновения журналист и…

Джордж Оруел 15341 5.00 1

04 Мар, 2014

Камъните на мисълта

Нашите проблеми идват оттам, че Бог беше премахнат твърде прибързано. Ницше е един от примерите за нетърпението да се предприеме тази стъпка, без да е налице заместител. Автор: Хенинг Ритер

Хенинг Ритер 16792 2

29 Яну, 2014

Чаша вода и любов

Седем и половина милиона години. Толкова време е необходимо на Deep Thought, суперкомпютъра в романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“, за да изплюе истината за същността на вселената и човека – „42“. Автор: Стоян Гяуров

Стоян Гяуров 9633 5.00 1

14 Яну, 2014

Това е вода

Две млади рибки си плуват и насреща им се задава една по-стара риба, която им кима и казва: „Добр’утро, момчета. Как е водата?“ Двете млади рибки продължават да плуват, а след малко едната поглежда другата и пита: „Какво, по дяволите, е вода?“ Автор: Дейвид Фостър Уолъс

Дейвид Фостър Уолас 40071 5.00 19

14 Яну, 2014

Отсъствие на светлина

Зверската болка, която е изпитал Спасителят, не е била съвсем напразна. Ние невинаги намираме смисъл в саможертвата, а наопаки, ние, милионите простосмъртничета, повече сме склонни да обиждаме Господ като виновник за личната ни участ на вечно недоволни неудачници. Иначе си я караме както си знаем,…

Румен Леонидов 9042

14 Яну, 2014

Нацизмът и неговият първообраз

Когато през лятото на 1943 Мусолини е свален и интерниран от върхушката на своята фашистка партия, Хитлер не се поколебава да организира драматичното му освобождаване. Само няколко седмици преди собствения си край Хитлер казва, че Мусолини е бил единственият му приятел. През целия си политически…

Стоян Гяуров 11947 5.00 3

01 Авг, 2013

Бельо и власт

Понятието за бельо се оформя тогава, когато нито българите, нито русите са ползвали подобни луксове; и затова трябва да се пренесем на запад, във Франция, по времето на „есента на Средновековието“. Някъде по онова време се оформя понятиетоlingerie, обозначаващо всичко онова, произведено от лен…

Евгений Дайнов 12813 19

22 Юли, 2013

1968, или революцията на хедонизма

За мен 1968 започна в началото на лятото с обещанието на Работническо дело, че ще видим Cream в София, и с мълвата, че нещо става в Прага. Само че Cream не дойдоха, хитът на лятото бе кошмарната „Дилайла“, тъй нареченият Световен младежки фестивал не беше чак такъв купон, а в края на август в…

Стоян Гяуров 9419 1

30 Май, 2013

Симон Вайл

Има определени епохи, които са прекалено сложни, прекалено оглушени от противоречиви исторически и лични преживявания, за да са в състояние да доловят гласа на разума. Разумността се превръща в компромис, извъртане, лъжа. Нашата собствена е епоха, която постоянно търси здраве, но въпреки това вярва…

Сюзън Зонтаг 11499 5.00 2

18 Май, 2013

Надежда Манделщам (1899–1980)

Има нещо в съзнанието на литераторите, което не може да понася представата за нечий морален авторитет. Те са склонни да се преклонят пред съществуването на някакъв Първи партиен секретар или Фюрер, като пред необходимо зло, но страстно биха се противопоставяли на един пророк. Това най-вероятно е…

Йосиф Бродски 11430

19 Мар, 2013

Невидима храна

Нашият век – а за моето поколение новият век – повече от всички досегашни векове е защитен от скърбите на ирационалното. Седнали по турски в центъра на своята утроба, ние продължаваме да растем като се храним. Автор: Вергил Немчев

Вергил Немчев 11137 2

06 Фев, 2013

Статията във „Фигаро“

Затворих очи в очакване на деня. Мислех за тази статия, която още отдавна бях изпратил във Фигаро. Дори бях поправил коректурите. Всяка сутрин, отваряйки вестника, се надявах да я намеря… Автор: Марсел Пруст

Марсел Пруст 10666 2

31 Дек, 2012

Из „Уплашеният човек“

Още докато препрочитах събраните съчинения на Христо Смирненски, усетих и неговата непоказна православност, за която естествено, когато бях ученик, и най-дръзките ми учители дори не намекваха. Съчетанието на социален поет и атеист, който разговаря само образно с Дявола, беше поредният идеологически…

Румен Леонидов 14730 5

25 Дек, 2012

Камериерката на мадам Пютбюс

През май 1900 Пруст се отправя по следите на Ръскин и заминава заедно с майка си за Венеция. През 1931, девет години след смъртта му, един френски консул попада на подписа на Марсел Пруст в списъка на посетителите на манастирския остров Сан Ладзаро. Автор: Маихаел Маар

Михаел Маар 11724

23 Дек, 2012

Бай Ганьо – бащата на всички ни

За да получи най-после шанс да се види като част от семейството на „нормалните“, България най-първо трябва да се научи да възприема самата себе си като нещо нормално. Бай Ганьо – това съм аз. Ето фразата, с която трябва да започне колективната ни национална терапия. Автор: Златко Енев

Златко Енев 33534 4.40 12

15 Дек, 2012

За характерния детайл

Бедата на сегашната писмена практика е, че се подценява основният принцип – една литература, каквато и да е тя, не може да се съизмерва със себе си. Азбучна истина: ако се хванеш за перото, моментално влизаш в съревнование с предходниците. Автор: Петър Вълков

Петър Вълков 9726

11 Ное, 2012

За неравенството

Не мога да се сетя за друга добронамерена идея в историята на човечеството, която толкова да е напакостила колкото идеята за всеобщото равенство. И днес концепцията за еднаквите възможности е сред причините за тревожностите и други душевни злочестини на съвременния западен човек. Автор: Велко Милоев

Велко Милоев 12210 2

07 Ное, 2012

Хюкел или идънка – част 2

Българският буржоа се отличаваше по това от европейския позитивист, че той бе довел изискването за яснота до крайност. В името на тази яснота той бе отхвърлил и развитието, защото каква яснота може да има в едно развитие? Автор: Владимир Свинтила

Владимир Свинтила 17425 5.00 6

28 Сeп, 2012

Храмът, който никога няма да бъде осветен

Любимият ми поет, любимият поет на няколко поколения български ценители на словото, навърши странно-страшните 70 години. Странно е, защото непокорен чешит като Константин Павлов не се връзва с някаква почтена възраст и доблестно старуване. Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 11787 5.00 2

10 Сeп, 2012

Поп Богомил и Свети Иван Рилски

Духът на това отрицание тежи върху нас и днес. Между другото и защото – изправени пред задачите на едно сурово настояще и принудени да се обръщаме към миналото, за да черпим от него упование и нравствена сила срещу изпитанията, които ни чакат – ние мъчно можем да съзрем зад себе си образите, които…

Петър Мутафчиев 39466 4.67 15

10 Сeп, 2012

Конспирация за посредствени

Навремето, разправя Н., правели жертвоприношения с християни. През 1144 г. в Норуич, Англия, едно момче било убито и ТЕ източили кръвта му, за да си замесят мацата, в смисъл – да си опекат хляб. Автор: Любослава Русева

Любослава Русева 22576 18

08 Сeп, 2012

Умиване лицето на Богородица

По пладне някъде, на връх Никулден, на Малката Коледа, както старите хора наричат този голям християнски празник, Йордан Радичков за пръв път в седемдесетгодишния си живот стана кръстник. Не на едно, на три, или на пет деца, а на 55 сирачета, дошли чак от село Гаврил Геново в столичната черква „Св.…

Румен Леонидов 13348 5.00 7

27 Авг, 2012

За еволюцията на живота и лошия късмет на човека

Поомръзнали са ми споровете на тема добър или лош е човекът по природа. Струва ми се, че разбирам по-добре ставащото около мен, като виждам корените и на доброто, и на злото в най-далечното минало на живота на тази планета. Автор: Велко Милоев

Велко Милоев 16012 5.00 6

21 Авг, 2012

Зомбификация

Когато по време на партийно събрание зад прозореца три пъти изграчи гарван и членовете на бюрото незабелязано плюят над лявото рамо или кръстят коремите си под масата, това не е проява на суеверие, временно помрачило висшата форма на човешка дейност, а изкривено преплитане на древни психични…

Виктор Пелевин 14315 5.00 2

08 Авг, 2012

Съединение или единение?

Справедливият гняв на хиляди наши сънародници днес е умело пренасочен не към малцинството, което лошо ни управлява, а към малцинствата, част от нашата нация. Затова си задавам въпроса: как ще празнуваме Съединението, без да сме постигнали помежду си единението? Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 11334 5.00 4

07 Авг, 2012

За абсурда, в неговия български вариант

Че абсурдът, както изглежда, е неотделима, а може би дори и необходима, част от човешкото съществуване, е баналност, повтаряна толкова често, та вече е загубила голяма част от смисъла си. От смисъла, да. Но не и от валидността си. Автор: Златко Енев

Златко Енев 12146 8

02 Авг, 2012

Джон Фаулз и трагедията на руския либерализъм

Съветският свят беше толкова подчертано абсурден и обмислено нелеп, че да го приеме за окончателна реалност не би могъл дори и някой пациент на психиатрична клиника. И се получи така, че у жителите на Русия, дори без задължително да са интелигенти, автоматично – без всякакво тяхно желание и участие…

Виктор Пелевин 15782 5.00 5

31 Юли, 2012

Елементарни частици

Безбожието няма почивен ден. Научихме се да се кръстим, но сме се отучили да вярваме. Да не виждаме невидимото. Да не изпитваме страх от Космическия ум, а искрена почит към душите на близките ни покойници. Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 11034

20 Юли, 2012

Привидности

Животът понякога е повече от хубав. Неделя. Не Света Неделя, а светлия покой в седмия ден – празнично слънце, синьо небе, сиромашко лятно многочасие, желание да се превърнеш в птица и да полетиш из красотата на благата ни българска природа... Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 10110 2

17 Юли, 2012

Шестов или Чистота на отчаянието

Не възнамерявам да твърдя, че „прочетох“ Шестов. Когато ни попитат, чели ли сме Паскал, отговорът винаги трябва да е отрицателен, независимо колко пъти сме се навеждали над неговите страници. Автор: Чеслав Милош

Чеслав Милош 21378 4.67 1

16 Юли, 2012

Лир, Толстой и Шутът

Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер, за какъвто го обявяват някои хора, и вероятно би си наложил още по-големи саможертви, ако на всяка крачка не са се намесвали околните, и особено съпругата му. Но, от друга…

Джордж Оруел 26516 4.33 4

13 Юли, 2012

Прашинка от Бога

Тогава, в жегата на лятото на 2003-а, в старата черква на гробището в Банско Иван Методиев лежеше лимонено жълт в черен ковчег и мълчеше. Лежеше с пети срещу иконостаса, откъдето мълчаливо го проучваха Спасителят, Йоан Кръстител, Богородица, Николай Чудотворец, свети Георги и свети Мина. Автор:…

Румен Леонидов 10980 5.00 4

24 Май, 2012

За капаните на паметта

Понякога, като ме налегнат тия, си мисля, че господ сигурно много ни мрази това нас българите (или много ни обича – знае ли го човек каква му е работата господня?) Защото, как иначе да си обясня преизвестния на всинца ни факт, че... Автор: Златко Енев

Златко Енев 15419 12

14 Май, 2012

За човешкото

Опитвал съм се неведнъж в едно отпуснато, свободно лутане на мисълта да си отговоря какво ни прави човеци. Кое е уникалното, с което сме излезли от лоното на природата, което ни отделя от другите дишащи, множащи се и изпитващи болка живи същества край нас? Автор: Велко Милоев

Велко Милоев 8986 1

01 Май, 2012

Защо пиша?

Темите на писателя се обуславят от времето в което живее – най-малкото това е вярно за бурните, революционни времена, като нашите, но преди някога да започне да пише, писателят е усвоил едно емоционално отношение, от което никога не ще се освободи напълно. Автор: Джордж Оруел

Джордж Оруел 16201 5.00 2

30 Апр, 2012

За недостатъците на раждането

От детството или от комсомолското юношество ми е останало едно клише – „борба с живота“. Клишето трябва да е било предназначено да се тълкува класово – тоест всекидневната борба на онеправданите за насъщния, и идеологически – като задължение да се бориш за един по-добър свят, обещан за недалечното…

Велко Милоев 11048 1

23 Апр, 2012

Как спрях да чета, или теорията на трите страници

Една сутрин се погледнах в огледалото и забелязах, че съм отслабнал. Умствено. Първо се уплаших, после реших, че не е толкова страшно. В смисъл, че може пък и да не съм отслабнал. Умствено. Ако преди четях по петдесет и повече книги на година, сега чета от три до пет. Автор: Георги Малинов

Георги Малинов 23069 5.00 9

23 Апр, 2012

За края на четенето

На темата Book burning са посветени много публикации в интернет, а съответната статия на Уикипедия съдържа списък от 121 свидетелства за горене на книги… Автор: Велко Милоев

Велко Милоев 13315 1

23 Апр, 2012

Четците

Когато българските писатели станат толкова потребни на читателите си, може би общността ни сама ще се сети да се взре какво става в родната литература. Дотогава към духовната ни работилница няма да има масов интерес; и всеки път, щом някой издаде нещо ново, ще се чуди как по най-морален начин да…

Румен Леонидов 11721 4

04 Апр, 2012

Хюкел или идънка - част 1

Баналността означава нулева степен на интелектуалното ни­во, липса на развитие. Баналността е един процес, в който от по­знатото се избира най-познатото, и от най-познатото пак най-по­знатото. Автор: Владимир Свинтила

Владимир Свинтила 24932 2.00 25

08 Фев, 2012

Пристанът на „летящия холандец“

Брегът е начало и цел и на най-дългото морско пътешествие. Търсенето на бряг е смисъла на човешкия път; намирането на ценност и вяра – основание на цивилизацията. Всеки достига своя бряг, но не и митичният Летящ холандец, прокълнат да броди вечно из моретата без път и пристан. Автор: Аврам Агов

Аврам Агов 15395

09 Яну, 2012

Смяна на крепостите

Едва ли мога да пиша за мен самия. Винаги съм писал, обръщайки се към някой друг. В повечето случаи това са били писма или пасажи от един ден, от един сън, от една тъга, която е преливала. Автор: Асен Валентинов

Асен Валентинов 11075 5.00

15 Дек, 2011

Нашият жалък индивидуализъм

Патриотичните илюзии нямат край. В Аржентина гъмжи от националисти; движи ги, според тях, достойното или невинно желание да утвърждават най-добрите черти на аржентинеца. Те не познават обаче самите аржентинци. Автор: Хорхе Луис Борхес

Хорхе Луис Борхес 19018 5.00 5

30 Ное, 2011

Фетишизираната етика на читателя

Нищетата на нашата литература, неспособността й да буди интерес са довели до фетишизиране на стила, до едно разсеяно четене, плод на едностранчиво внимание. Автор: Хорхе Луис Борхес

Хорхе Луис Борхес 23497 5.00 11

21 Ное, 2011

Шопската Мисъл

В отчаяния си провинциализъм културният българин е много чувствителен към това да не го вземе някой за примитивен дивак или за селяндур, докато неговите селяни и шопи – уви! – още не са. Автор: Атанас Славов

Атанас Славов 16060 1.00 7

20 Ное, 2011

Езикът на травмата и травмата на езика

„Тази тълпа от неокачествими страшилища“ (по Алеко) беше нахлула във „Фейсбук“ по същия начин, по който вандалите трошаха и чупеха в Катуница, само че с думи. Автор: Любослава Русева

Любослава Русева 28182 27

15 Ное, 2011

Елитният човек

Започвам този текст със сравнително ясното съзнание, че чрез него ще осъществя някаква ултимативна версия на онзи първороден философски грях – contradictio in adjecto, противоречие в определението. Автор: Златко Енев

Златко Енев 19886 5.00 14

16 Сeп, 2011

Половата свитост на българина като основа на неговия…

Нека подчертаем същественото: българинът изобщо е полово свит. За него половостта не е жизнерадостно състояние … а е по-скоро остър физиологичен копнеж, който обаче е потиснат и свит… Автор: Стефан Гидиков

Стефан Гидиков 37681 5.00 10

08 Сeп, 2011

За праведното щастие

Един от упреците, при това справедливи, които получих от една доскорошна читателка на вестник „Ние, жените“, беше, че не пиша за жените, а за книги, които са предмет на мъжките търсения и интереси... Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 20117 9

27 Авг, 2011

Яворов и демоните на българския дух

Глобалното село е къща без тайни – всичко се вижда, чува и коментира. Къде в тая къща умореният от шума и думането човек може да се усамоти? Никъде. Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 19670 10

24 Авг, 2011

Città della poesia – Част 3

Случайните срещи – на улицата, в кафенето – са важна част от опознаването на града. Да видиш града и през очите на местните жители – това е опит и удоволствие, от които в никакъв случай не бива да се отказваш... Автор: Емил Ив. Димитров

Емил Иванов Димитров 15319 5.00 1

10 Авг, 2011

Città della poesia – Част 2

Процесът по екстериоризация и „монументализиране“ на поезията е започнал поне от края на XIX в., когато в чест на 100-годишнината на Джакомо Леопарди централният площад на Реканати е основно преобразен Автор: Емил Димитров

Емил Иванов Димитров 13191

09 Авг, 2011

Човек без спомени е куха хралупа

Случайно бях споменал пред една умна млада българка две съвсем незначителни ситници от шареното ми битие... Автор: Петър Увалиев

Петър Увалиев 19609 5

06 Авг, 2011

Città della poesia – Част 1

„Град на поезията“ – това не е метафора, а официален „титул“ на италианския град Реканати, съпровождащ го навсякъде, дори на официалните пътни табели… Автор: Емил Димитров

Емил Иванов Димитров 17493 2

24 юни, 2011

Никога вече друг свят

Изящен и ужасен текст, свидетелство за съветските концентрационни лагери, за варварските деяния срещу милиони хора, извършени от режима на Сталин в СССР. Автор: Роберто Савиано

Роберто Савиано 11041

17 юни, 2011

За искането

Живея с едно такова усещане – да го нарека ли убеждение, та да разголя пред вас пълната мяра на суетата си човешка? – което считам за едно от големите просветления, големите достижения, в живота си… Автор: Златко Енев

Златко Енев 13739 4

31 Май, 2011

Нищожен или унищожен...

Книги, книги, книги… Непрекъснато съм обграден, окупиран, обсаден от букви, от знаци, от затворени мълчания, които говорят само когато ги разтвориш – като музикалните кутии. Автор: Румен Леонидов

Румен Леонидов 21957 3

30 Май, 2011

Дланите на дъщеря ми

Дъщеря ми е на път. Дали ще избере наука или любов, академична кариера или здрава връзка, спокойствие или престиж… Автор: Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев 17572 5.00 6

20 Май, 2011

Размисли за гилотината

Малко преди войната от 1914 г. един убиец, чието престъпление бе особено отвратително (той бе заклал семейство фермери заедно с децата им), бе осъден на смърт в Алжир... Автор: Албер Камю

Албер Камю 20290 3.00

06 Май, 2011

Изгнаници

Изгнанието е кураж. Истинското изгнание е истинската мяра на всеки писател. Автор: Роберто Боланьо

Роберто Боланьо 15697

24 Мар, 2011

Хаотично махало – част 1

Денят е 16 април 1925 година, Велики Четвъртък от Страстната Седмица. В катедралата „Света Неделя“ се е събрало голямо множество граждани, членове на правителството, депутати, военният елит, видни лица на Сговора, министър-председателят Александър Цанков, само царят все още го няма... Автор:…

Владислав Тодоров 13130 1

03 Апр, 2010

В един паметен ден от живота му

Когато Милан Фющ завършва творбата на своя живот, Европа е в пламъци. Автор: Петер Надаш

Петер Надаш 16638 1

28 Мар, 2010

Увод в българската литература след Освобождението – Част 2

По своя състав нашата интелигенция е твърде разнородна: мъчно би могла да се слее в една цялостна обществена сила и да насочи енергията си и умствените си дарби в една посока, в постигане на един общ национален или културен идеал. Автор: Боян Пенев

Боян Пенев 23641

28 Мар, 2010

Увод в българската литература след Освобождението – Част 1

Като друга една характерна особеност на българското общество Иречек посочва незачитането на законите – чувството на законност е неразвито не само у обикновените граждани, но и у управниците… Автор: Боян Пенев

Боян Пенев 24945 5.00

06 Окт, 2009

Народностно обособяване на българската култура

В нашата епоха се говори все по-често и все по-настойчиво за „Възвръщане към родното“, за „народностно обособяване“ на нашата култура, за ликвидиране с „рабското подражаване“ на западноевропейски образци. Автор: Атанас Илиев

Атанас Илиев 20058

09 Сeп, 2009

Национално съзнание

Националното съзнание не е постоянна величина. В своето развитие то минава през няколко степени, които напомнят твърде много етапите в развитието на индивидуалното съзнание. Автор: Спиридон Казанджиев

Спиридон Казанджиев 23878

04 Сeп, 2009

Нашата интелигенция

Най-голямата пречка за нейното съществуване и развитие, мисля, е слабата културност, да не кажем: несъмнена некултурност на нашето общество … Автор: Боян Пенев

Боян Пенев 23587 5.00 5

25 Авг, 2009

Български светоглед

И тъй, потомците на Симеона, Богомила, Ботйова трябва да вярват в светлата звезда на своя народ мъченик и титан. Те не бива да се отказват от народните великобългарски завети. Автор: Найден Шейтанов

Найден Шейтанов 31052 5.00 2

19 Авг, 2009

Българската интелигенция

Трудно би било да се намери у кой да е друг народ нещо по-аналогично на антисоциалността на нашата интелигенция. Автор: Д-р Кръстю Кръстев

Д-р Кръстю Кръстев 22957 8

12 Авг, 2009

Психология на българина

Психологията на днешния българин е във висока степен психологията на човек от едно преходно време, когато животът му преминава бързо от едни към други форми. В нея има много разместени неща. Автор: Константин Гълъбов

Константин Гълъбов 32249 3.00 4

31 Юли, 2009

Изток или Запад

Каквито и да са формите, в които българският дух изразява своята творческа сила, каквито и събития да обуславят неговото движение, винаги той се е развивал случайно, без каквато и да е вътрешна необходимост и последователност. Автор: Янко Янев

Янко Янев 20729 5

26 Юли, 2009

Сексуалната философия на българина

За българския сексуален фолклор знае всеки от нас – кой повече, кой по-малко. Ала доколкото ми е известно, никой досега не е направил нецеломъдрената ни народна словесност обект на научно-философско изследване или обглеждане. Автор: Найден Шейтанов

Найден Шейтанов 62006 8

17 Юли, 2009

Превъплъщенията на Бай Ганя

Едва ли има друг образ в нашата литература тъй различно и противоречиво тълкуван, както Алековия Бай Ганю. Автор: Боян Пенев

Боян Пенев 40622 5.00 2

15 Юли, 2009

Оптимистична теория за нашия народ

Наистина, никой българин досега не е дръзнал открито да пораженствува с песимистични теории за нашия народ. От никоя българска трибуна върху лицето на този народ не е хвърлена публично кал, която да е нужно да бъде мита с доводите на една оптимистична теория. Автор: Иван Хаджийски

Иван Хаджийски 59392 5.00 12

04 Юли, 2009

Духът на отрицание у българина

Психиката на нашето отрицание – прилична в нещо на съответната психика на другите народи – е отразена във фолклора ни, ала може да се наблюдава и в съвременното българско всекидневие. Автор: Найден Шейтанов

Найден Шейтанов 43241 5.00 8

02 Юли, 2009

За диалектиката на диалектите

Бях на девет години, когато за пръв път в живота си разбрах, че съм говорел не просто български език, а нещо по-странно, наричано с неразбираемата дума „диалект“. Бях на гости у братовчедите си, в романтичната малка Каварна Автор: Златко Енев

Златко Енев 22209 3.67 14

28 Апр, 2009

Писателите и Левиатан

Тук аз не искам да изказвам мнение нито за, нито против държавното покровителство на изкуствата, а просто да посоча това, че каква точно държава ще ни управлява зависи отчасти и от преобладаващата интелектуална атмосфера, което пък в този контекст означава: отчасти от отношението на самите писатели…

Джордж Оруел 24511 5.00 2

02 Мар, 2009

Други слова, други места

Всяко ново място носи нещо вече познато. Местата у мен все повече се приближават едно към друго, наслагват се и се сливат в едно единствено място. Думи и истории, архитектури и събития се смесват, лицето на Европа повече от всякога се формира от чертите на едно ново интеркултурно номадство и…

Цвета Софрониева 16083 1

07 Окт, 2008

Такива, такива бяха радостите

Скоро след като пристигнах в Кросгейтс (не веднага, но след една или две седмици, точно когато изглеждаше, че започвам да свиквам с ежедневието на училищния живот) аз започнах да подмокрям леглото си. Бях на осем години, така че това беше завръщане назад към една привичка, която бях надраснал…

Джордж Оруел 26362 5.00 2

10 Май, 2008

Едно обесване

Това беше в Бирма, едно разкиснато утро през дъждовния сезон. Хилава светлина, сякаш процеждаща се през станиол, падаше косо през високите стени върху затворническия двор. Ние чакахме пред килиите на осъдените, редица от навеси с двойни решетки отпред, прилични на малки клетки за животни. Автор:…

Джордж Оруел 31999 5.00 1

10 Апр, 2008

Собственият фашизъм

Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме…

Георги Марков 18377 1

03 юни, 2007

Жегата като въплъщение на българското

Невъзможното, казват, било просто форма на възможното, разпростряна в отрязък от време, необозрим за нашите очи. Което – и в това е надеждата ми –, тече понякога бавно, а друг път бързо, много по-бързо, отколкото ние можем да си представим. Тъй че, скъпи ми българи, нека бъдем реалисти и мислим…

Златко Енев 31891 5.00 7

08 Апр, 2007

Така както само ние знаем ...

Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен –, пример в живота си... Автор: Златко Енев

Златко Енев 47691 5.00 5