Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Но сега Катин изиска пресни жертви от Полша. Има някакъв чудовищен, мистичен смисъл в тази кръвожадност, която отразява един фатализъм, характерен за руската душа и чиито корени са по-скоро в славянското езичество, отколкото в православната религия.

Автор: Виктор Ерофеев

Трагично загиналият президент Лех Качински – често критикуван в чужбина и преди всичко в собствената си страна – постигна една от най-важните си цели: сега целият свят знае какво означава Катин за поляците.

Автор: Артур Бекер

На 11 април в Унгария предстоят избори. Унгарският писател Ласло Фьолдени говори за заплахата от радикален десен популизъм.

Автор: Ласло Фьолдени

Турция трябва най-после да намери смелостта да се изправи пред собственото си минало. Но защо досега въпросът за геноцида в Армения се дискутира единствено в чуждестранни парламенти?

Автор: Ахмет Алтан

Бившият швейцарски рай е станал доста грозен, докато ксенофобски настроени политици провеждат кампании за затваряне на вратите пред чужденците (с изключение на свръхбогатите).

Автор: Денис Макшейн

Макар и член на ЕС, като гражданско общество Румъния все още не е преодоляла последствията от комунизма. Йон Виану, психиатър и писател, вижда причините за това и в революцията от 1989, за която никой не знае до каква степен е била инсценирана от номенклатурата.

Автор: Йон Виану

Родният град на Кафка има много неща за криене. Архитектурният дълг на чешката столица към Велика Германия, нейното авторитарно минало и история на антисемитизъм; дори и увлечението на нейния най-известен син по порнографията – всички тези нежелани истини са лоши за бизнеса.

Автор: Джеймс Хаус

За Орхан Памук, идеята за „добросъседски отношения“ има две страни: в международните отношения, тя означава мир и културни ангажименти, но в обществото, особено в турската традиция, тя предполага провинциализъм и взаимна подозрителност. Обръщайки се към журналистите от групата, Памук казва, че ролята на културните списания е да насърчават нонконформизма.

Автор: Орхан Памук

Може ли Европейският съюз да постигне целите си в Турция, а именно демократизация и човешки права, без да й предложи пълно членство?

Автор: Клаус Легеви

Докато пием кафе с нашия домакин в Лазорополе Арсо Глигуровски, решаваме да хвърлим една игра на табла.

 

Автор: Емил Димитров

В североизточната част на конфедеративната република Швейцария жените нямаха право да гласуват допреди двадесетина години …

Автор: Lizas Welt

Падането на комунизма през 1989 беше огромно освобождение за гражданите на Източния блок. Но защо сега милиони от тях се гневят на управляващите елити, които ги направиха по-свободни, по-богати – и граждани на ЕС?

Автор: Иван Кръстев

Мияците са етнографска група („племе“, както казват македонците), обхващаща няколко села в Дебърско…

Автор: Емил Димитров

Всички знаят, а който случайно не знае, може да погледне на картата и да види, че от България може да се влезе в Македония само през три места...

Автор: Емил Димитров

Признавам свободно: „македонският въпрос“ („македонското прашање“) никога не ме е вълнувал.

Автор: Емил Димитров

От падането на стената до присъединяването към ЕС, България и Румъния са страните, чийто преход несъмнено е най-неуспешен. И причината не е в корупцията.

Автор: Юлия Кръстева

Нека си припомним, да запалим по някоя и друга свещ и да благодарим за късмета, който имахме. Може би историята ще покаже, че сме преживели най-великото събитие в цялата история на Европа.

Ирационален или калкулиран, антикомунизмът в Чешката република отвлича вниманието от по-належащи проблеми.

Автор: Марек Сечкар

Публичното изобличаване на престъпленията от 20-ти век различава Унгария от останала Европа. Но срещите с миналото причиняват разногласия.

Автор: Дан Хенкокс

Дали наистина има изгледи за сблъсък по върховете в Русия? Човек никога не може да знае със сигурност, но в момента наистина изглежда така.

Автор: Дмитрий Травин

Следвоенна Европа беше изградена върху нетърпимост към нетърпимостта и омаловажаване на националните традиции – една умонагласа, възхвалявана като анти-расизъм и осмивана като политическа коректност.

Автор: Кристофър Колдуел

Две момичета, напуснали България по време на „Голямата екскурзия“, се чувстват като дърво без корен в Швеция

Автор: Жанина Драгостинова

Славенка Дракулич се пита защо не е посетила Белград нито веднъж в продължение на седемнадесет години. Тя разбира, че скритите причини за това са свързани с Югославските войни. И все пак се чуди от какво ли може да се страхува днес.

Автор: Славенка Дракулич


От години търсех начин да разбера какво става с гораните – малка общност, описана в началото на XX в. от българските етнографи Васил Кънчов и Йордан Иванов като българи, живеещи в Шар планина в Косово, Северна Албания и Западна Македония. И ето че пред мен стояха двама млади планинци, високи, с будни черни очи и ми говореха на архаичен български диалект ...

Автор: Таня Мангалакова


Текстът представя по-голямата част от мненията и позициите на един човек с поглед отвътре, от Р. Македония, към достатъчно трудни и днес въпроси, свързани с темата „Каква ни е Македония?“.

Автор: Виктор Канзуров

Втората световна война продължава: шестдесет години след нейния край, почти всяка годишнина разпалва нови спорове и емоции: Денят-Д, Варшавското въстание, освобождението на Аушвиц, бомбардировката на Дрезден, Ялта, превземането на Берлин, Потсдам. Не може да има една-единствена версия на тази война.

Автор: Адам Кржемински


Десетилетия наред Турция виждаше в себе си единствено държава на „истинските“ турци. Кюрди, араби и арменци бяха потискани. Сега страната започва да открива политиката на малцинствата.

Автор: Михаел Туман

Анализът на съдържанието на училищната история е деликатна работа. Един повърхностен анализ може да ни убеди, че балканските учебници съдържат само малко отрицателни или враждебни отношения към съседните народи. Но дали това наистина е така?

Автор: Кристина Кулури


Фундаменталистите в историите на Курейши не са емигранти от първо поколение, тъгуващи по един свят, който им е бил отнет, а техните деца, бленуващи за един ислям, който никога не са познавали. Това е не толкова сблъсък на цивилизации, колкото война между поколения.

Автор: Кенан Малик


Мехмет Мурат Сомер пише хомо-криминални романи и се счита за турската Мис Марпл. Неговите книги, известни под името „хоп-чики-яя“ отразяват обществените конфликти в Турция.

Автор: Мехмет Мурат Сомер


Откъси от книгата Македония на кръстопът. Macedonia at a crossroads на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски (ИК „Изток-Запад“).

Автори: Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски


От птичи поглед страната изглежда по-свободна. Две години след убийството на журналиста Хрант Динк в Турция се провеждат дебати, които тогава бяха немислими.

Автор: Каи Щритматер


В умовете на всички балкански нации има две карти, с различни граници. Едната е съвременната карта, обикновено наричана политическа карта на страната. Другата е историческата – една понякога тайно, а често и открито, лелеяна карта.

Автор: Денко Малески


Един сръбски изкуствовед, живеещ в Холандия, пише от Москва, където е бил, за да организира театрален уъркшоп. Той е бил поразен от усещането за неизбежна финансова катастрофа и почти е изпуснал обратния самолет за вкъщи.

Автор: Драган Клаич


Между сексуалното освобождение, властта на традицията и новата видимост на един консервативен ислям: в каква посока се движи Турция? Трима известни турски писатели поглеждат към страната си откъм Истанбул – и при това говорят за собственото си отношение към Европа

Автор: Даниел Бакс

Прочетете още...

Руснаците във война

Андрей Колесников 26 Апр, 2022 Hits: 2143
Днес преобладаващата реакция на обикновените…