Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изгледи – България

Детайли
Посещения: 11595

Всеки ден се възмущавам до мозъка на костите си и то само, докато седя пред компютъра. В тази малка България всичко е толкова сбъркано, че започва да ми става отчаяно. На маломерния ни мащаб се разполагат толкова много олигофрени, че ми става страшно. И сега ще ви обясня защо.

Автор: Теодора Иванова

Детайли
Посещения: 26492

Ще започнем с един откъс от „Шегата“ на Милан Кундера: Людвиг случайно влиза в църква и става свидетел на церемония – жени, носещи бебета, и момчета и момичета с червени вратовръзки им поднасят букети от рози. На въпроса към партийния му другар Ковалик, който ръководи ритуала, дали това е кръщение, Ковалик отговаря, че това е церемония по приветстване на нови граждани в света и че той смята, че само чрез такива церемонии Партията може да триумфира в борбата с реакционните, архаични влечения на хората към църквата. „Людвиг кимна и попита дали няма по-ефективен начин да се отучат хората от религиозни­те церемонии, като им се даде възможност да избягват всяка церемония. Ко­валик каза, че хората никога няма да се откажат от своите сватби и погребе­ния. И от тази гледна точка...ще бъде жалко да не ги използваме, за да прибли­жим хората към нашата идеология и държава.“

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Детайли
Посещения: 16975

Сигурно повечето от вас са си казали „Е, чак пък толкова“, когато малко по-нагоре намесих влаковете от 1943 г. Радвайте се, че днес казваме „Е, чак пък толкова“. Утре може и да не е така.

Автор: Иван Бедров

Детайли
Посещения: 8628

Преди 25 години, на 10 ноември 1989 г., бе извършен вътрешнопартийният преврат, който формално постави началото на българския преход към демокрация. Протестните акции на турското малцинство от януари–май 1989 г., искащи връщане на рождените имена и гарантиране на правата, са част от тези събития.

Автор: Мария Дерменджиева

Детайли
Посещения: 35695

Българската криза на историческа памет едва ли засяга единствено младите хора, особено що се отнася до литературните произведения на Марков. Повечето възрастни в наше време знаят името му, но само във връзка с убийството. Малцина са чели есетата или романите му и само най-големите книжарници в София имат в наличност по една или две от книгите му.

Автор: Димитър Кенаров

Детайли
Посещения: 17195

Турската историография разглежда групата като наследници на тюркски племена, дошли на Балканите преди османските турци. В Гърция са определяни като говорещи славянски език, ислямизирани елини. Има теория за наследници на древни траки, смесени с гърци. Македонската историография ги смята за македонци. Българската историография приема българоезичните мюсюлмани за ислямизирано българско население...

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Детайли
Посещения: 24197

В България ромите и новобогаташите са единствените градски жители, които имат коне (разбира се, в селата все още има българи, които имат коне и каруци). Ако за новобогаташите конят е за езда, престижен начин за прекарване на свободното време и знак за финансов успех, то за ромите конете главно теглят каруци и са средство за изкарване на прехраната. На Тодоровден, първата събота от Великденския пост, вековната връзка между човека и коня продължава да се почита и от българи, и от роми.

Автор: Светлозар Кирилов

Детайли
Посещения: 12839

Минерална вода, която не би желал да пиеш, и басейни, в които, гарантирам, не би искал да плуваш.

Автор: Димитър Кенаров

Детайли
Посещения: 28823

„Тука е гето и никога няма да се оправи! Идват и дават пари за изборите, после – нищо!“, с горчивина казва мъж, 56 г., от „Максуда“, главната ромска махала на Варна. Гетото се намира близо до два от моловете на морската ни столица и младежите, облечени в най-хубавите си дрехи, които отиват да обикалят магазините с маркови дънки, парфюми и ботуши, се разминават с хората от махалата, натоварили на допотопните си колички купчини с картони, тенекиени кутии, обувки и дрехи, намерени в контейнерите за смет.

Автор: Светлозар Кирилов

Детайли
Посещения: 13670

Смели и почтени, преди 70 години тези хора задават модел на поведение, който градът следва досега

Автори: Алберта Алкалай, Евгения Джорджева

Детайли
Посещения: 19416

На 11 април 1989 г. Политбюро на Централния комитет на БКП провежда тайно заседание. Авторите на Възродителния процес обсъждат Решение „За по нататъшно единение на българската социалистическа нация“ – стратегически документ, приет броени месеци преди падането на комунизма. Протоколът от заседанието е запечатал изказванията на първите мъже в държавата и по така наречения „Цигански въпрос“. Нека да видим как политиците тогава са виждали решаването на този въпрос.

Автор: Орхан Тахир

Детайли
Посещения: 19458

Култът към Бали Ефенди е все още жив сред софийските роми, макар и не в мащабите от близкото минало. Едно от вярванията е, че ако човек се закълне пред гробницата, Бали Ефенди става свидетел и гарант на обещанието и наказва този, който не го изпълни.

Автор: Светлозар Кирилов

Детайли
Посещения: 9339

Поп Кръстю не е се замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения, и лошевините, които под булото на патриотизма и родолюбието вършат; и, за да се препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения.

Автор: Поп Кръстю

Детайли
Посещения: 9172

Знам за Телиш малко. Че се намира в област Плевен; че има прекрасно вино; че има невероятни места за риболов; че има останки от праисторическо селище; че са се водили ожесточени боеве по време на Освободителната война…

Автор: Руслан Трад

Детайли
Посещения: 13653

Беше лошо по време на възродителния процес, лошо че събраха доста хора за затвора, това стана така, че си избираха хора. Ние влезнахме трима човека в затвора от Плетена, за които нашия кмет – Къдрев настоя лично, да влезнем в затвора. Където ние нищо не бяхме сторили, но лично той настоя, за да влезнем ние, та да се уплашат и останалите. Извикаха ни, отидохме в гр. Гоце Делчев на съд, осъдиха ни по една година. После обжалвахме в Благоевград, остана си същото и дойде призовката да отидем в затвора в Бобов дол. Изследваха ни в Сатовча десетина дена, питаха ме кой е обрязъл детето, как е станало, коя година е било Аз казвам, че 1983г.. а кмета, че е 1985 и така. А за името също стана по насилствен начин, със заплашване казаха ни, че ше ни интелират и ще ни бият. И ни написаха имена, каквито си искаха. Мен ме сложиха от Исмаил на Искрен. Една година беше присъдата и защото работихме ни намалиха един месец. Условията – като в затвор, ограничен си, не можеш да излезнеш навън, ходехме на работа, но работихме на различни места. Плащаха ни по 20 лв. на месец. И така трудно преживяхме една година. След 1989 г. никакво обезщетение не ми дадоха. По време на възродителния процес влизаха по къщите и ни търсеха, даже и побоища имаше. Всичкия народ бягаше по балкана. И джамията събориха и по гробето чупеха камъните. Това се отрази много зле на моето семейство – жената сама, детето малко. Мене ме осъдиха за нанасяне на тежки телесни повреди на детето си, едва ли не като убийци ни третираха.

Автор: Сенем Конедарева (редактор)

Детайли
Посещения: 15409

Един месец откакто напуснах България. Един месец, откакто живея и работя в Берлин. Ще се опитам да споделя подробно всичко, което мина през главата ми, как се чувствам, как живея и ще си позволя да дам малко храна за размисъл на всички, които се интересуват какво да правят с живота си, бъдещето си и се колебаят дали да не последват моя пример. Изключително дълъг пост, не за всеки, но потенциално доста полезен. Започващ лично, завършващ за всички.

Автор: Георги Петров

Детайли
Посещения: 7169

Малко за протестите. Прекрасно разбирам, че има за какво да се протестира и подкрепям всеки протест за някакво право, за някаква нужда (е, може би не всеки), но не го подкрепям чак толкова, когато целта е възцаряването на Морала (чрез оставката на едно правителство! – де да беше толкова лесно…), цел, толкова обща, че губи смисъла си. Подкрепям протестиращите, студенти или не, защото знам, че това е част от демокрацията и че няма начин нечий протест да не създаде затруднения на някого (пък било и на тези, срещу които се протестира). Но все ми се щеше да бяха се формулирали някакви конкретни искания. В този смисъл подкрепата ми не е безусловна.

Автор: Росица Ташева

Детайли
Посещения: 9767

Простете на моето поколение, че в последния четвърт век не успя да изгради онази България, в която всички ние днес да живеем без срам, страх или усещане за безпътица. България на свободните, независимите и гордите. България, в която правителствата не крадат от народа си, а народът е достатъчно мъдър да не позволява на никого да се гаври с него. България без мутри, групировки, местни феодали, агенти и олигарси. Просто… една нормална България.

Автор: Юрий Александров

Детайли
Посещения: 13881

Най-тъжната София, която съм виждал. София – закрит град.  Полицейски, блокиран град. Толкова струпана полиция тези улици не помнят. Като огромно кафкианско насекомо с лъскавите фасетки на шлемовете. Протестиращи срещу полиция. Картонени срещу метални щитове. Шлемове срещу голи лица. Четящи срещу ръмжащи. Резултатът винаги е ясен. Снимките от онзи вторник още не са за гледане.

Автор: Георги Господинов

Детайли
Посещения: 6226

Кое всъщност е навън? Духът от бутилката или бутилката от духа?

(Из „Хроники на едно мъчително пробуждане“
България, 2013 – автор неизвестен)...

Детайли
Посещения: 10423

Шефа понякога се изразява много изискано. „Вие сте тим“ каза в началото. „Виждал съм ви в действие. Същите качества са нужни и сега – самоотверженост, целеустременост и бързи реакции. Знам, че е трудно, но вие ще се справите. Вярвам във вас!“ Ей Богу, и Животното дори се просълзи. С очите си го видях.

Автор: Яна Букова

Детайли
Посещения: 8055

Вече 23 години поколението на прехода се тревожи за своите потомци. За това, че родителите, заети с битките за оцеляване на семействата си в материално, социално и битово отношение, не успяват да осигурят перспективата, която е необходима за развитие на духа у техните деца. Боят се за това, че и образователната ни система не успява да направи това. Камо ли улицата като единствена институция със завидно влияние върху младия човек у нас.

Автор: Християн Даскалов

Детайли
Посещения: 10502

Вълната от фашизъм не се надига, както често четем напоследък, защото отдавна ни е заляла.

Автор: Иван Бедров

Детайли
Посещения: 7232

Честит Ден на народните будители! Ние, студентите, избрахме да го отпразнуваме по най-добрия възможен начин – събудихме се! Събудете се и вие! Общият ни дом има нужда от нашите общи усилия. Налага се не просто всички да се отърсим от дълбок сън, а и да вложим огромни усилия, за да си върнем България.

Автори: Ние, студентите

Детайли
Посещения: 13310

Когато размишлявам тук за опозициите на съвместното живеене в близостта на апартаментите, вземам за основа размишленията на една постмодерна етика, според която „... в съвременната епоха се очертава взаимовръзка между отговорност и свобода, каквато не е съществувала в предишни епохи поради особения съвременен статус на свободата“…

Автор: Бойка Бъчварова

Детайли
Посещения: 9801

Тази вечер, минавайки край Ректората, видях две момчета, които разпъваха лозунг „Не ви ли е срам?“ на прозорците. Отдолу техните приятели стояха и ги напътстваха, а една възмутена жена, чакаща автобус на спирката, им каза, че ако се хванат да изметат улицата до спирката, ще са по-полезни.

Автор: Блог „Две думи“

Детайли
Посещения: 7107

Това е нашият окончателен вот на недоверие към загубилите всякаква легитимност практики в управлението на България.

Автори: Ние, студентите

Детайли
Посещения: 13934

Няколко пъти започвах да пиша предговор и всеки път се провалях, защото какво повече бих могла да кажа за ромите от онова, което те самите разказват за себе си. По-скоро бих могла да споделя как възникна идеята за тази книга.

Автор: Анастасия Пашова

Детайли
Посещения: 9961

У нас никаква догма, никакъв обряд, никакво свещенодействие се не изпълнява тъй, както го иска религията. Нашите свещеници, с изключение на рядко някои (ако можем да направим такова изключение), извършват всичко машинално: без набожност, без точност, само за да докачат парата, в което всичките им длъжности се съсредоточават. Такова, като ред, святост, набожност, точност, тия са всичките назад при тяхното свещенодействие.

Автор: Кръстю Никифоров (поп Кръстю)

Детайли
Посещения: 10899

Като намигване на съдбата ги вземам тези съвпадения, които свързаха в живота ми Кула и Трън, моя пра-пра-дядо по бащина линия Стоян Пешов Раковски Войводата и четника, разузнавача, а също дипломат по призвание от освобожденските борби Симо Соколов. Наскоро открих, че „Айдук Стоян“ се е бил под командата на „капитан Симо Грознатовски“.

Автор: Велко Милоев

Детайли
Посещения: 10582

Ромският ми колега Христо Христов ходи и рови по гета и затънтени села за истории. Например като тази в село Каменар, където Мерай и Пенка раждали деца, които едва изхранват с бране на орехи или ровене в контейнери за смет. После сводник им взел едното дете и го продал в Гърция, а лихвар ги изнудвал така, както само лихварите могат. Пенка и Мерай треперят Държавната агенция за закрила на детето да не им вземе останалите деца, а не получават социални помощи, защото са без адресна регистрация.

Автор: Юлиана Методиева

Детайли
Посещения: 16765

Сюблимната ситуация, в която се създава българската Конституция и Държава е уловена най-точно в следното изречение: „Войската се движи бързо и гражданското управление едвам успяваше да върви след нея със своето дело.“

Автор: Веселин Паскалев

Детайли
Посещения: 10271

Погубените таланти на България не искат да са част от „цъкащата бомба" с оправдания на кабинета

Автор: Александра Джандева

Детайли
Посещения: 12781

Сред ежедневната ни, безпрестанна заетост със самите себе си, най-после един текст, който обръща очи и към другите…

Автор: Любослава Русева

Детайли
Посещения: 9603

В началото на м. февруарий 1876 г. Петър Волов и Георги Бенковски пристигнаха в Тракия и в едно кратко време, кое задружно, кое отделно, посетиха всичките градове, паланки и някои по-големи села в Пловдивско и Татарпазарджишко и съставиха революционни комитети.

Автори: Отон Иванов, свещеник Петко Франгов

Прочетете още...