Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Искам да започна с един цитат на Цветан Тодоров, в който извежда ня­кои общи характеристики на тоталитарните държави: „Тоталитаризмът, незави­симо дали е нацистки, съветски или камбоджански, има своите кулминации, моменти, при които иска буквално да елиминира част от населението: изтреб­ват се „кулаци“, т.е. селяни, убиват се евреи и цигани, „превъзпитават“ се до смърт хора от градовете. Но през останалото време животът си тече и тогава се случва друго: гангрена в дълбочина, всеобщ морален упадък. Заличава се гра­ницата между публично и лично, закостенелият морализъм, уязвимостта на ин­дивида пред представителя на апарата на държавата – Партия“

Автор: Анастасия Пашова

Митове и всекидневие на края на Европа, където архаичната култура среща постсоциалистическото настояще.

Разказите на Илия Троянов се обединяват с фотографиите на Кристиан Мурбек в моментни снимки отвъд всички клиширани представи. Разкриват се скрити страни на живота и оцеляването между Дунав и Родопите; става виден един удивителен свят, който ни се струва чужд и същевременно близък.

Автори: Илия Троянов, Кристиян Мурбек

„След като завземат властта през 1944 година, българските комунисти си поставят за цел да осъществят и ‚социалистическия начин на живот‘ – всички аспекти на ежедневния живот трябва да бъдат преустроени в съответствие с определени идеологически цели“ „Новият човек“ трябва да е носител на „нов комунистически морал“ – дисциплиниран и мобилизиран чрез труд, да води своя семеен и личен живот по предварително указани предписания и пр. В България със специалната задача да се „превъзпита“ и „дисциплинира“ населението чрез „колектива“ са натоварени идеологически „другарските съдилища“, които са и обект на тази разработка.

Автор: Анастасия Пашова

Всеки ден се възмущавам до мозъка на костите си и то само, докато седя пред компютъра. В тази малка България всичко е толкова сбъркано, че започва да ми става отчаяно. На маломерния ни мащаб се разполагат толкова много олигофрени, че ми става страшно. И сега ще ви обясня защо.

Автор: Теодора Иванова

Ще започнем с един откъс от „Шегата“ на Милан Кундера: Людвиг случайно влиза в църква и става свидетел на церемония – жени, носещи бебета, и момчета и момичета с червени вратовръзки им поднасят букети от рози. На въпроса към партийния му другар Ковалик, който ръководи ритуала, дали това е кръщение, Ковалик отговаря, че това е церемония по приветстване на нови граждани в света и че той смята, че само чрез такива церемонии Партията може да триумфира в борбата с реакционните, архаични влечения на хората към църквата. „Людвиг кимна и попита дали няма по-ефективен начин да се отучат хората от религиозни­те церемонии, като им се даде възможност да избягват всяка церемония. Ко­валик каза, че хората никога няма да се откажат от своите сватби и погребе­ния. И от тази гледна точка...ще бъде жалко да не ги използваме, за да прибли­жим хората към нашата идеология и държава.“

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Сигурно повечето от вас са си казали „Е, чак пък толкова“, когато малко по-нагоре намесих влаковете от 1943 г. Радвайте се, че днес казваме „Е, чак пък толкова“. Утре може и да не е така.

Автор: Иван Бедров

Преди 25 години, на 10 ноември 1989 г., бе извършен вътрешнопартийният преврат, който формално постави началото на българския преход към демокрация. Протестните акции на турското малцинство от януари–май 1989 г., искащи връщане на рождените имена и гарантиране на правата, са част от тези събития.

Автор: Мария Дерменджиева

Българската криза на историческа памет едва ли засяга единствено младите хора, особено що се отнася до литературните произведения на Марков. Повечето възрастни в наше време знаят името му, но само във връзка с убийството. Малцина са чели есетата или романите му и само най-големите книжарници в София имат в наличност по една или две от книгите му.

Автор: Димитър Кенаров

Турската историография разглежда групата като наследници на тюркски племена, дошли на Балканите преди османските турци. В Гърция са определяни като говорещи славянски език, ислямизирани елини. Има теория за наследници на древни траки, смесени с гърци. Македонската историография ги смята за македонци. Българската историография приема българоезичните мюсюлмани за ислямизирано българско население...

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

В България ромите и новобогаташите са единствените градски жители, които имат коне (разбира се, в селата все още има българи, които имат коне и каруци). Ако за новобогаташите конят е за езда, престижен начин за прекарване на свободното време и знак за финансов успех, то за ромите конете главно теглят каруци и са средство за изкарване на прехраната. На Тодоровден, първата събота от Великденския пост, вековната връзка между човека и коня продължава да се почита и от българи, и от роми.

Автор: Светлозар Кирилов

Минерална вода, която не би желал да пиеш, и басейни, в които, гарантирам, не би искал да плуваш.

Автор: Димитър Кенаров

„Тука е гето и никога няма да се оправи! Идват и дават пари за изборите, после – нищо!“, с горчивина казва мъж, 56 г., от „Максуда“, главната ромска махала на Варна. Гетото се намира близо до два от моловете на морската ни столица и младежите, облечени в най-хубавите си дрехи, които отиват да обикалят магазините с маркови дънки, парфюми и ботуши, се разминават с хората от махалата, натоварили на допотопните си колички купчини с картони, тенекиени кутии, обувки и дрехи, намерени в контейнерите за смет.

Автор: Светлозар Кирилов

Смели и почтени, преди 70 години тези хора задават модел на поведение, който градът следва досега

Автори: Алберта Алкалай, Евгения Джорджева

На 11 април 1989 г. Политбюро на Централния комитет на БКП провежда тайно заседание. Авторите на Възродителния процес обсъждат Решение „За по нататъшно единение на българската социалистическа нация“ – стратегически документ, приет броени месеци преди падането на комунизма. Протоколът от заседанието е запечатал изказванията на първите мъже в държавата и по така наречения „Цигански въпрос“. Нека да видим как политиците тогава са виждали решаването на този въпрос.

Автор: Орхан Тахир

Култът към Бали Ефенди е все още жив сред софийските роми, макар и не в мащабите от близкото минало. Едно от вярванията е, че ако човек се закълне пред гробницата, Бали Ефенди става свидетел и гарант на обещанието и наказва този, който не го изпълни.

Автор: Светлозар Кирилов

Поп Кръстю не е се замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения, и лошевините, които под булото на патриотизма и родолюбието вършат; и, за да се препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения.

Автор: Поп Кръстю

Знам за Телиш малко. Че се намира в област Плевен; че има прекрасно вино; че има невероятни места за риболов; че има останки от праисторическо селище; че са се водили ожесточени боеве по време на Освободителната война…

Автор: Руслан Трад

Беше лошо по време на възродителния процес, лошо че събраха доста хора за затвора, това стана така, че си избираха хора. Ние влезнахме трима човека в затвора от Плетена, за които нашия кмет – Къдрев настоя лично, да влезнем в затвора. Където ние нищо не бяхме сторили, но лично той настоя, за да влезнем ние, та да се уплашат и останалите. Извикаха ни, отидохме в гр. Гоце Делчев на съд, осъдиха ни по една година. После обжалвахме в Благоевград, остана си същото и дойде призовката да отидем в затвора в Бобов дол. Изследваха ни в Сатовча десетина дена, питаха ме кой е обрязъл детето, как е станало, коя година е било Аз казвам, че 1983г.. а кмета, че е 1985 и така. А за името също стана по насилствен начин, със заплашване казаха ни, че ше ни интелират и ще ни бият. И ни написаха имена, каквито си искаха. Мен ме сложиха от Исмаил на Искрен. Една година беше присъдата и защото работихме ни намалиха един месец. Условията – като в затвор, ограничен си, не можеш да излезнеш навън, ходехме на работа, но работихме на различни места. Плащаха ни по 20 лв. на месец. И така трудно преживяхме една година. След 1989 г. никакво обезщетение не ми дадоха. По време на възродителния процес влизаха по къщите и ни търсеха, даже и побоища имаше. Всичкия народ бягаше по балкана. И джамията събориха и по гробето чупеха камъните. Това се отрази много зле на моето семейство – жената сама, детето малко. Мене ме осъдиха за нанасяне на тежки телесни повреди на детето си, едва ли не като убийци ни третираха.

Автор: Сенем Конедарева (редактор)

Един месец откакто напуснах България. Един месец, откакто живея и работя в Берлин. Ще се опитам да споделя подробно всичко, което мина през главата ми, как се чувствам, как живея и ще си позволя да дам малко храна за размисъл на всички, които се интересуват какво да правят с живота си, бъдещето си и се колебаят дали да не последват моя пример. Изключително дълъг пост, не за всеки, но потенциално доста полезен. Започващ лично, завършващ за всички.

Автор: Георги Петров

Малко за протестите. Прекрасно разбирам, че има за какво да се протестира и подкрепям всеки протест за някакво право, за някаква нужда (е, може би не всеки), но не го подкрепям чак толкова, когато целта е възцаряването на Морала (чрез оставката на едно правителство! – де да беше толкова лесно…), цел, толкова обща, че губи смисъла си. Подкрепям протестиращите, студенти или не, защото знам, че това е част от демокрацията и че няма начин нечий протест да не създаде затруднения на някого (пък било и на тези, срещу които се протестира). Но все ми се щеше да бяха се формулирали някакви конкретни искания. В този смисъл подкрепата ми не е безусловна.

Автор: Росица Ташева

Простете на моето поколение, че в последния четвърт век не успя да изгради онази България, в която всички ние днес да живеем без срам, страх или усещане за безпътица. България на свободните, независимите и гордите. България, в която правителствата не крадат от народа си, а народът е достатъчно мъдър да не позволява на никого да се гаври с него. България без мутри, групировки, местни феодали, агенти и олигарси. Просто… една нормална България.

Автор: Юрий Александров

Най-тъжната София, която съм виждал. София – закрит град.  Полицейски, блокиран град. Толкова струпана полиция тези улици не помнят. Като огромно кафкианско насекомо с лъскавите фасетки на шлемовете. Протестиращи срещу полиция. Картонени срещу метални щитове. Шлемове срещу голи лица. Четящи срещу ръмжащи. Резултатът винаги е ясен. Снимките от онзи вторник още не са за гледане.

Автор: Георги Господинов

Кое всъщност е навън? Духът от бутилката или бутилката от духа?

(Из „Хроники на едно мъчително пробуждане“
България, 2013 – автор неизвестен)...

Шефа понякога се изразява много изискано. „Вие сте тим“ каза в началото. „Виждал съм ви в действие. Същите качества са нужни и сега – самоотверженост, целеустременост и бързи реакции. Знам, че е трудно, но вие ще се справите. Вярвам във вас!“ Ей Богу, и Животното дори се просълзи. С очите си го видях.

Автор: Яна Букова

Вече 23 години поколението на прехода се тревожи за своите потомци. За това, че родителите, заети с битките за оцеляване на семействата си в материално, социално и битово отношение, не успяват да осигурят перспективата, която е необходима за развитие на духа у техните деца. Боят се за това, че и образователната ни система не успява да направи това. Камо ли улицата като единствена институция със завидно влияние върху младия човек у нас.

Автор: Християн Даскалов

Вълната от фашизъм не се надига, както често четем напоследък, защото отдавна ни е заляла.

Автор: Иван Бедров

Честит Ден на народните будители! Ние, студентите, избрахме да го отпразнуваме по най-добрия възможен начин – събудихме се! Събудете се и вие! Общият ни дом има нужда от нашите общи усилия. Налага се не просто всички да се отърсим от дълбок сън, а и да вложим огромни усилия, за да си върнем България.

Автори: Ние, студентите

Когато размишлявам тук за опозициите на съвместното живеене в близостта на апартаментите, вземам за основа размишленията на една постмодерна етика, според която „... в съвременната епоха се очертава взаимовръзка между отговорност и свобода, каквато не е съществувала в предишни епохи поради особения съвременен статус на свободата“…

Автор: Бойка Бъчварова

Тази вечер, минавайки край Ректората, видях две момчета, които разпъваха лозунг „Не ви ли е срам?“ на прозорците. Отдолу техните приятели стояха и ги напътстваха, а една възмутена жена, чакаща автобус на спирката, им каза, че ако се хванат да изметат улицата до спирката, ще са по-полезни.

Автор: Блог „Две думи“

Това е нашият окончателен вот на недоверие към загубилите всякаква легитимност практики в управлението на България.

Автори: Ние, студентите

Няколко пъти започвах да пиша предговор и всеки път се провалях, защото какво повече бих могла да кажа за ромите от онова, което те самите разказват за себе си. По-скоро бих могла да споделя как възникна идеята за тази книга.

Автор: Анастасия Пашова

У нас никаква догма, никакъв обряд, никакво свещенодействие се не изпълнява тъй, както го иска религията. Нашите свещеници, с изключение на рядко някои (ако можем да направим такова изключение), извършват всичко машинално: без набожност, без точност, само за да докачат парата, в което всичките им длъжности се съсредоточават. Такова, като ред, святост, набожност, точност, тия са всичките назад при тяхното свещенодействие.

Автор: Кръстю Никифоров (поп Кръстю)

Като намигване на съдбата ги вземам тези съвпадения, които свързаха в живота ми Кула и Трън, моя пра-пра-дядо по бащина линия Стоян Пешов Раковски Войводата и четника, разузнавача, а също дипломат по призвание от освобожденските борби Симо Соколов. Наскоро открих, че „Айдук Стоян“ се е бил под командата на „капитан Симо Грознатовски“.

Автор: Велко Милоев

Ромският ми колега Христо Христов ходи и рови по гета и затънтени села за истории. Например като тази в село Каменар, където Мерай и Пенка раждали деца, които едва изхранват с бране на орехи или ровене в контейнери за смет. После сводник им взел едното дете и го продал в Гърция, а лихвар ги изнудвал така, както само лихварите могат. Пенка и Мерай треперят Държавната агенция за закрила на детето да не им вземе останалите деца, а не получават социални помощи, защото са без адресна регистрация.

Автор: Юлиана Методиева

Сюблимната ситуация, в която се създава българската Конституция и Държава е уловена най-точно в следното изречение: „Войската се движи бързо и гражданското управление едвам успяваше да върви след нея със своето дело.“

Автор: Веселин Паскалев

Прочетете още...

Quo vadis, Българийо?

Аспарух Панов 28 Сеп, 2014 Hits: 10639
Никога през последните 25 години не е имало…