Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – Свят

Детайли
Посещения: 3811

След по-малко от седмица от началото на войната изглежда все по-вероятно, че Владимир Путин върви към историческо поражение. Той може да спечели всички битки, но все пак да загуби войната. Мечтата на Путин за възстановяване на Руската империя винаги е почивала на лъжата, че Украйна не е истинска държава, че украинците не са истински народ и че жителите на Киев, Харков и Лвов копнеят за властта на Москва. Това е пълна лъжа – Украйна е нация с повече от хилядагодишна история, а Киев вече е бил голямa метрополия, когато Москва не е била дори село. Но руският деспот е повтарял лъжата си вече толкова пъти, че очевидно сам ѝ вярва.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Детайли
Посещения: 2677

Същият този Запад, който толкова дълго време изглеждаше безсилен пред провокациите на Путин, сега е обединен от атаката му срещу Украйна по начин, който нито Кремъл, нито западните политици можеха да предвидят.

Това се отнася преди всичко за НАТО, централната военна институция на Запада. Само преди две години френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е „мъртъв мозък“ – коментар, който днес изглежда абсурден. Вместо това алиансът се втвърди – от САЩ до балтийските държави и от Брюксел до Анкара. Дори неутрални държави като Швеция и Финландия сега обмислят присъединяване.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Детайли
Посещения: 2955

Ако ХХ век беше история на бавна, неравномерна борба, завършила с победа на либералната демокрация над други идеологии – комунизъм, фашизъм, яростен национализъм, то ХХI век засега е история на обратното. Freedom House, която от близо 50 години публикува ежегоден доклад „Свободата в света“, нарече изданието си за 2021 г. „Демокрация в обсада“. Ученият от Станфорд Лари Даймънд нарича тази епоха „демократична регресия“. Не всички учени са толкова мрачни – активистът за демокрация Сърджа Попович твърди, че конфронтациите между автократите и тяхното население стават все по-остри именно защото демократичните движения стават по-ясно изразени и по-добре организирани. Но почти всички, които се замислят сериозно по този въпрос, са съгласни, че старият дипломатически инструментариум, използван някога за подкрепа на демократите по света, е ръждясал и остарял.

Автор(и): Ан Епълбаум

Детайли
Посещения: 3297

В началото на юни 2020 г. авторката на „Хари Потър“ Джей Кей Роулинг попадна под мощен обстрел заради противоречиви туитове относно транссексуалната общност, които беше публикувала по-рано. Позицията ѝ накара фенове и звезди като Даниел Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт и Еди Редмейн да се изкажат срещу нея.

Автор(и): Ейби Гарднър

Детайли
Посещения: 3154

За по-възрастните хора също е най-вероятно да бъдат засегнати от отслабващия имунитет на ваксината сега, тъй като те са сред първите, които са били ваксинирани в САЩ. Около 71% от хората на възраст 65 и повече години – около 36 милиона души – са завършили първоначалната си серия ваксинации преди повече от шест месеца. Досега около 31% са получили подсилваща ваксина.

Експертите обаче се опасяват, че националният фокус върху подсилващите ваксини ще отклони вниманието от това, което би трябвало да е най-важната цел на страната.

„Лесно е при цялата дискусия за подсилващите ваксини да се изгуби наистина важното послание, че ваксините все още действат“, казва д-р Розенберг. „Преминаването от неваксиниран към ваксиниран човек все още е критичната стъпка.“

Автор(и): екип на „Ню Йорк Таймс“

Детайли
Посещения: 3962

На фона на възобновяването на коронавирусните инфекции и смъртните случаи, някои хора, които преди са отхвърлили ваксините или просто са чакали твърде дълго, сега се борят с последствията, често по мъчителен, публичен начин. Много от тях говорят от болничните си легла, от погребения и по некролози за съжалението си, за болката, която са изпитали, докато са гледали как неваксинирани членове на семейството умират.

„Имам такава грамадна вина“, каза г-жа Грийн една сутрин, докато седеше във фоайето на четвъртия етаж пред I.C.U. в болницата „Юта Вали“ в Прово, чиито прозорци гледат към планините, където някога семейството ѝ е ходило на походи, пеш и с колата. „Все още се обвинявам. Всеки ден.“

Неотдавнашната вълна от инфекции и хоспитализации сред неваксинирани хора доведе мрачната реалност на Ковид-19 до мнозина, които са смятали, че са избегнали пандемията. Но сега, когато гневът и умората се трупат от всички страни, въпросът е дали техните истории действително могат да променят нечие мнение.

Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“

Детайли
Посещения: 3245

Всеки заразен човек, където и да е по света, дава на коронавируса още една възможност да се превърне в нов вариант. Колкото повече са инфекциите в световен мащаб, толкова по-вероятно е да се появят нови варианти.

Съединените щати ще бъдат уязвими за всеки един от тях, докато не успеят да имунизират милиони хора, които сега отказват да си поставят ваксина, все още могат да бъдат убедени, но се колебаят или все още нямат достъп до нея. Неваксинираните ще подпалват страната отново и отново.

И те няма да са единствените, които ще бъдат опарени. Ваксинираните хора ще бъдат предпазени от тежки заболявания и смърт, но може да има и други последствия. В някои общини вече ги молят да носят маски на закрито. Ако броят на инфекциите продължи да се покачва, ограниченията, които преди разделяха страната, може да се върнат. Може да се наложи отново да се затворят работните места, а също и училищата.

Известен брой ваксинирани хора също ще се заразят. Очакваше се, че при оригиналния вирус повторните инфекции ще бъдат изключително редки, но последните данни сочат, че при варианта „Делта“ те може да са повече. Той е приблизително два пъти по-заразен от оригиналния коронавирус, а някои ранни данни подсказват, че хората, заразени с варианта, носят вируса в много по-големи количества.

„Колкото по-голяма е силата на инфекцията, която идва от пандемията в неваксинираните популации, толкова повече повторни инфекции ще има“, казва д-р Ханаж.

Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“

Детайли
Посещения: 3223

Всяко голямо терористично движение през последните няколко десетилетия е възникнало в условия на групово неравенство, групово онеправдаване, групово унижение и групова омраза. Сама по себе си бедността не поражда тероризъм. Но когато големите неравенства са в основата на дълбоки, вече съществуващи расови, етнически, религиозни или религиозни разделения, интензивните чувства на несправедливост, негодувание и разочарование стават широко разпространени. Това са благоприятните условия за терористично насилие.

Автор(и): Ейми Чуа

Детайли
Посещения: 2994

Три основни правила могат да ни предпазят от дигитална диктатура дори във време на чума. Първо, винаги когато събирате данни за хората – особено за това, което се случва в собствените им тела – тези данни трябва да се използват, за да помагат на тези хора, а не за да ги манипулират, контролират или да им вредят. Моят личен лекар знае много изключително лични неща за мен. Нямам нищо против това, защото се доверявам на лекаря си да използва тези данни в моя полза. Моят лекар не трябва да продава тези данни на никоя корпорация или политическа партия. Същото трябва да бъде и с всеки вид „орган за наблюдение на пандемиите“, който бихме могли да създадем.

Второ, наблюдението винаги трябва да се осъществява и в двете посоки. Ако наблюдението се осъществява само отгоре надолу, това е пътят към диктатурата. Затова винаги, когато увеличавате наблюдението на отделните хора, трябва едновременно с това да увеличавате и наблюдението на правителството и големите корпорации. Например в настоящата криза правителствата разпределят огромни суми пари. Процесът на разпределяне на средствата трябва да стане по-прозрачен. Като гражданин искам лесно да видя кой какво получава и кой е решил къде да отидат парите. Искам да съм сигурен, че парите отиват в предприятията, които наистина се нуждаят от тях, а не в голяма корпорация, чиито собственици са приятели с някой министър. Ако правителството казва, че е твърде сложно да се създаде такава система за мониторинг в разгара на пандемия, не му вярвайте. Ако не е твърде сложно да започнете да наблюдавате това, което правите вие – не е твърде сложно да започнете да наблюдавате това, което прави правителството.

Трето, никога не допускайте твърде много данни да бъдат концентрирани на едно място. Нито по време на епидемията, нито след нейния край. Монополът върху данните е рецепта за диктатура. Така че ако събираме биометрични данни за хората, за да спрем пандемията, това трябва да се прави от независим здравен орган, а не от полицията. А получените данни трябва да се съхраняват отделно от другите информационни силози на министерствата и големите корпорации. Разбира се, това ще доведе до излишъци и неефективност. Но неефективността е характеристика [на системата], а не грешка. Искате да предотвратите възхода на цифровата диктатура? Поддържайте нещата поне малко неефективни.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Детайли
Посещения: 6366

Ще бъда драстичен: представете си само, че в днешна България изведнъж за всенародна употреба бъде предложена история, в която ролята на Майор Деянов се изпълнява от… циганин. Какво е първото ви усещане?

А сега напуснете поне за миг, ако това е по силите и възможностите ви, корсета на българското всезнайство и погледнете в очите именно нещо такова: един Нов Капитан Америка, който е… Чернокож Американец. Горд, силен, убедителен, безумно ефективен Чернокож Американец. Човек, който заявява на всеослушание и всеоглеждане готовността и способността си да представлява и защитава не просто интересите на собственото си, потъпквано в хода на много векове, малцинство, а и на цялата страна.

А всъщност на света, ако бихме искали да се изкачим до висотата на амбициите му – както неговите, така и на онези, които стоят зад, пред, под, около тях – гордите, съвременни, способни, мислещи и вярващи американци, които са твърдо решени да докажат както на самите себе си, така и на целя свят, че са в състояние да извършват не само и единствено козметични промени. Че могат и искат да направят място за „другите“, да се хванат ръка за ръка, да работят за общото благо, заедно с всички останали граждани на родината си. И света.

Ето това е най-доброто от днешната (а и която и да било) Америка. Страната, издигната със съвместните усилия на хора от цял свят, в често нелесно, но винаги живо, винаги динамично и променящо се единство на усилията и възможностите. Нещо, в което може да се вярва.

Автор(и): Златко Енев

Детайли
Посещения: 2824

„В Израел никой не разкъсва дрехите си, оплаквайки се от извършеното от Сарид“, подчертава Ишай Сарид, автор на романа Чудовището от паметта, в който се представят бруталните, понякога опустошителни измерения на организираната памет на Холокоста. В интервю пред полското списание „Нова Източна Европа“ авторът говори за трудната съвместна история на евреите и поляците, както и за изправянето пред кошмарите от миналото.

Автор(и): Ишай Сарид

Детайли
Посещения: 7145

Докато случаите на коронавирус нарастват и в САЩ, и по други места, в понеделник се появиха добри новини. Американският фармацевтичен гигант Pfizer [произнася се „Пфайзър“] и неговият партньор, немската компания BioNTech, обявиха предварителни резултати, според които тяхната ваксина е ефективна в повече от 90 процента от случаите.

Новините – първите резултати от тестовете на ваксината в напреднал етап – подсилиха фондовите пазари и духовете, тъй като обществеността видя в тях проблясък на надежда. Трябва все пак да се отбележи, че резултатите са предварителни и не е съвсем ясно колко добре работи ваксината.

Стана ясно едно: Ваксината няма да дойде навреме, за да спаси света през следващите няколко месеца. Вирусът ще отнеме още много животи, ако не се предприемат по-строги мерки за опазване на общественото здраве.

Ето какво знаем засега.

Автор(и): Екип на в. „Ню Йорк Таймс“

Детайли
Посещения: 7975

В началото на тази година Андерс Тегнел беше просто бюрократ с нисък профил в държава с население от 10 милиона души, ръководещ отдел, който събира и анализира данни за общественото здраве. Днес той се е превърнал в една от най-известните – и най-противоречивите – фигури на глобалната коронавирусна криза.

64-годишният шведски лекар е планирал да прекара 2020 г., помагайки на Сомалия да създаде агенция за обществено здраве, както и да изпраща до шведите множество въпросници, за да преценява различни аспекти на тяхното благосъстояние. Вместо това подходът му към Covid-19 – да държи училищата, ресторантите, фитнес центровете и границите отворени, като същевременно отказва да следва Китай при налагането на официална блокада – неочаквано го превърна в поляризираща фигура, насред силно поляризирано време.

За много шведи техният държавен епидемиолог е въплъщение на рационален подход, докато други страни жертват науката заради емоциите. „Иска ми се да дойда с вас, за да го срещна“, довери ми един от водещите ръководители на Швеция, точно преди да тръгна за срещата с Тегнел. „Начинът, по който се застъпва за това, в което вярва, докато останалият свят прави нещо друго, е възхитителен.“

Обществената подкрепа за Тегнел си остава висока през период, в който животът тук, макар и много различен от преди, е далеч по-нормален, отколкото в много други страни. Популярността му в Швеция е толкова голяма, че има хора, които татуират лицето му върху телата си, докато някои политици от американската и британската десница се възползват от него като защитник на свободите, които смятат, че са загубили по време на блокадата.

Автор(и): Ричард Милн

Детайли
Посещения: 5673

Списание „Американски интереси“: Наскоро бяхте в Европа на турне за най-новата си книга Идентичност. Какви въпроси задаваха хората там?

Франсис Фукуяма: Най-важният въпрос е дали съвременните демокрации се нуждаят от национална идентичност. В Европа много хора от левицата не смятат, че това е необходимо. Те смятат, че националната идентичност неизбежно води до национализъм, агресия, изключване [на малцинства] и всички тези лоши неща.

Отдясно имате хора, които смятат, че националната идентичност е важна, но те искат да се върнат назад и да засилят етническото разбиране за идентичността, което изключва определени хора [от националната идентичност]. Това, което всъщност не виждам, е центристка позиция, която казва „да, трябва да помислите за националната идентичност, но тя трябва да бъде демократична и отворена“. Дали това е възможно в Европа беше централен въпрос, който обсъждах във всяка от държавите, които посетих.

Автор(и): Франсис Фукуяма

Детайли
Посещения: 4093

Миналата вечер, докато гледах откъс от документалния филм „ПЛАНдемия“, който напоследък се показва по социалните медии, разпространявайки буквално за една нощ всевъзможни неоснователни лъжи и развенчани глупости за коронавируса сред милиони американци – изведнъж ме осени ужасяваща мисъл:

А какво ще стане, ако получим ваксина срещу Covid-19 и половината страна откаже да я приеме?

Автор(и): Кевин Рууз

Детайли
Посещения: 7704

Колкото повече научаваме за COVID-19, болестта, причинена от новия коронавирус, толкова повече започва да изглежда, че кризата ще бъде продължителна, че тя ще бъде измервана в години, а не в тримесечия. Вирусът изглежда по-малко смъртоносен, отколкото се страхувахме в началото, но пък е силно заразен и често се предава безсимптомно. Вирусът на Ебола е силно смъртоносен, но се прихваща трудно; жертвите му умират бързо, преди да могат да го предадат. COVID-19 е точно обратното, което означава, че хората са склонни да не го приемат толкова сериозно, колкото би трябвало, и затова той се разпространи широко по целия свят, причинявайки огромен брой смъртни случаи – и ще продължи да го прави. Няма да има момент, в който страните ще могат да обявят победа над болестта; по-вероятно е, че икономиките ще се отварят бавно и предпазливо, при което напредъкът ще се забавя от последващи вълни от инфекции. Надеждите за V-образно възстановяване на икономиката [тоест бърз спад, последван от бързо възстановяване] изглеждат диво оптимистични. По-вероятно е възстановяването да протече под формата на L-крива с дълга опашка, извита нагоре, или серия от W-та. Световната икономика няма да се върне скоро към нещо подобно на състоянието си отпреди COVID.

В икономически план продължителната криза ще означава повече бизнес провали и опустошения за индустрии като търговски центрове, търговски вериги и туризъм. Нивата на пазарната концентрация в американската икономика нарастват непрекъснато от десетилетия насам и пандемията ще усили тази тенденция още повече. Само големите компании с дълбоки джобове ще могат да преодолеят бурята, при което технологичните гиганти ще печелят най-много, тъй като дигиталните взаимодействия между хората стават все по-важни.

Политическите последици могат да бъдат още по-значими. Населението може да бъде призовавано към героични действия на колективна саможертва в продължение на известно време, но не и завинаги. Продължаващата епидемия, съчетана с големи загуби на работни места, продължителна рецесия и безпрецедентно натрупване на дългове, неизбежно ще създаде напрежение, което ще се превърне в политическа обратна реакция – но срещу кого точно, все още не е ясно.

Автор(и): Франсис Фукуяма

Детайли
Посещения: 4446

Всяка чума трябва да има своя смисъл. Това е повече или по-малко универсалната човешка реакция срещу внезапни или неочаквани изблици на мор от вида, който изглежда излага на риск не само индивиди, но и цели общества, откак водим летописи, литературни и устни, за това какво всъщност се случва, когато тези неща ни споходят. Реалността, че между човека и микробите се води постоянна, непрекъсната и непредсказуема война, която протича в състояние на морално безразличие, поне от страна на микробите, е някак дълбоко анти-интуитивна. Тази война, разбира се, се провежда не само между човек и микроби, но ангажира целия живот на земята, като всяко живо същество е в постоянно състояние на неравна война с микроскопични микроби от всякакъв вид, паразити, бактерии и вируси.

Автор(и): Адам Гопник

Детайли
Посещения: 5389

Тъй като тежестта от националните блокировки става все по-осезаема и страните осъзнават, че управлението – а не побеждаването – на пандемията е единственият реалистичен вариант, все повече и повече от тях ще започнат да се отварят. Интелигентното социално дистанциране, за да се предпази здравната система от претоварване, подобрените терапии за болните и по-добрата защита за рисковите групи могат да помогнат за намаляване на човешката цена. Но в края на краищата единствено повишеният имунитет може да бъде жизнеспособна защита срещу болестта, стига уязвимите групи да бъдат защитени по пътя дотам. Каквито и оценки да заслужават шведските власти за начините, по които реагират на пандемията, други държави започват да виждат, че тя е изпреварила времето си.

Автор(и): Нилс Карлсон, Шарлота Щерн, Даниел Б. Клайн

Детайли
Посещения: 6394

Кога ще приключи пандемията Covid-19? И как?

Според историците пандемиите обикновено имат два типа окончания: медицинското, което се появява, когато паднат заболеваемостта и смъртността, и социалното, когато отшумява епидемията от страха пред болестта.

„Когато хората питат: ‚Кога ще свърши всичко това?‘, те питат за социалния край“, казва д-р Джеръми Грийн, историк на медицината в Джонс Хопкинс.

С други думи, краят настъпва не толкова защото е победена болестта, а защото хората се уморяват от паническия модус и се научават да живеят с нея. Алън Бранд, историк от Харвард, казва, че подобно нещо се случва и с Covid-19: „Както видяхме в дебата за отварянето на икономиката, много въпроси около така наречения край се определят не от медицински данни или такива за общественото здраве, а от социалнополитически процеси.“

Краищата „са много, много объркани“, казва Дора Варга, историчка от Университета в Ексетър. „Поглеждайки назад, [ние установяваме, че] разказът ни е слаб. За кого точно приключва епидемията и кой може да каже със сигурност [че краят действително е настъпил]?“

Автор(и): Джина Колата

Детайли
Посещения: 3804

Първият път, когато чух за испанския грип, беше от баба ми. Майка ѝ, моята прабаба, се разболяла през 1918 г., когато баба ми била на четири години. Тя оцеляла, но с тежко сърдечно заболяване. И все пак имала още две деца. Останала на легло до смъртта си и като младо момиче баба ми в продължение на години се грижела за баща си и по-малките си братя и сестри. Испанският грип оформил живота ѝ, по същия начин, както и на безброй много други хора по света.

Семейството ми е било само частично засегнато от тази пандемия. Инак днес нямаше да съм тук, за да пиша това. Но експертите изчисляват, че при трите грипни вълни от 1918-1919 г., по целия свят са починали между 50 и 100 милиона души.

Автор(и): Зузане Спрьоер

Детайли
Посещения: 78852

Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които хората и правителствата ще вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще оформят света за години напред. Те ще оформят не само здравните ни системи, но и икономиката, политиката и културата ни. Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва да вземем предвид и дългосрочните последици от действията си.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Детайли
Посещения: 5291

Когато хора като мен правят много полети годишно и купуват храна, внесена от половината свят, то можем да бъдем спокойни, че никога няма да се срещнем с хората, които – някъде там след нас – ще бъдат най-силно засегнати от нашия въглеродно-интензивен начин на живот. Но дали наистина нямаме към тях никакви демократични задължения, въпреки това? Ако самите ние очакваме справедливост от собствените си прадеди, не дължим ли същото и на бъдещите поколения? В момента сравнително заможните хора по света са на път да се превърнат в лоши прадеди – такива, които мислят само за себе си, тук и сега.

Автор(и): Астра Тейлър

Детайли
Посещения: 7708

Всичко това е дълбоко погрешно. Не би трябвало да съм тук. Би трябвало да съм си в училище, от другата страна на океана. И все пак всички вие идвате при нас, младите хора, в търсенето на надежда. Как се осмелявате!

Вие откраднахте мечтите и детството ми с празните си думи. И все пак аз съм една от онези, които са имали късмет. Хора страдат. Хора умират. Цели екосистеми се сриват. Намираме се в началото на масово биологическо измиране, но всичко, за което вие сте в състояние да говорите, са пари и вълшебни приказки за вечен икономически растеж. Как се осмелявате!

Повече от 30 години науката [за климата] е кристално чиста. Как смеете да продължавате да отвръщате погледи и да идвате тук, казвайки, че правите достатъчно, когато необходимите политики и решения все още не се виждат отникъде.

Казвате, че ни чувате и че разбирате спешността на проблема. Но колкото и да съм тъжна и гневна, аз не искам да вярвам в това. Защото, ако наистина сте разбрали ситуацията, но продължавате да бездействате, то тогава бихте били зли. А в това аз отказвам да повярвам.

Автор(и): Грета Тунберг

Детайли
Посещения: 5279

Несъответствието между очакванията за бързо нарастващото глобално население (и всички съпътстващи ефекти върху климата, капитализма и геополитиката), и реалността – както онази на забавените темповете на растеж, така и на абсолютното свиване, е толкова голямо, че то ще представлява значителна заплаха за идещите десетилетия. [През последните десетилетия] правителствата по света са се развивали най-вече по такъв начин, че да се справят с предизвикателството как да управляват все повече, а не по-малко и не преди всичко възрастни хора. Капитализмът като система е особено уязвим в един свят с по-нисък ръст на населението; значителна част от икономическия растеж, който е задвижвал капитализма през последните няколко века, може би е бил прост резултат от наличието на все повече и по-млади хора, консумиращи повече неща. Ако в света, който ни очаква, има по-малко хора, то дали в него ще има и реален икономически растеж? Ние сме не само неподготвени да отговорим на този въпрос, а дори и не сме започнали да си го задаваме.

Автор(и): Захари Карабел

Детайли
Посещения: 4683

Но тук вече със сигурност е време да престана с префинените увъртания и да кажа онова, което в края на краищата е и нещото, заради което пиша целия този текст: на всяка цена гледайте филма! Дали ще заемете една или друга позиция, дали ще го приемете безусловно или ще предпочетете да кажете, също като гореспомената Линда Феърстийн (и Доналд Тръмп, който също има печално, ако и малко странично участие), че всичко това „граничи с фабрикация“ – това, предполагам, си е ваша лична работа. Но не е добре просто да го подминете със свиване на рамене или, както виждам да се случва покрай сериала „Чернобил“ – с всезнайковски заключения от вида на „Глупости на търкалета, вятър и мъгла! Всичко е фейк нюз, всичко е лъжа и измама, всичко е лайна!“ В това толкова нашенско, толкова предвечно-провинциално, толкова дребнаво и толкова всеобхватно пред-заключение, според мен се състои най-голямата заплаха пред днешна България (и останалия свят). Приемем ли веднъж, че всичко на тоя свят е лъжа, измама и манипулация, тежко ни! Оттам нататък пътят може да води единствено наникъде, по простата причина, че не сме способни да изберем каквото и да било. Щом всичко е едно и също, то избор не може да бъде направен. А там, където избор няма, няма и възможност за елементарна човечност, за състрадание, борба, разкаяние, изкупление… За каквото си пощèте.

Няма човешкост там, където няма възможност за избор. Отидете и вижте, в това е единствената надежда (за човечност, за развитие, за каквото си поискате)!

Автор(и): Златко Енев

Детайли
Посещения: 5405

Този текст е посветен на сериала Чернобил (2019), но не е рецензия на филма, а лично свидетелство. Между 1975 и 1984 г. учих в Съветското средно училище при Посолството на СССР в НРБ, в София. Училището продължава да съществува на същото място, по пътя между хотел „Хемус“ и Семинарията, мисля, че като скъпо частно руско училище, но не съм се интересувал. От години не съм минавал оттам, не знам дали Ленин с каскета продължава да маха с ръка от стенописа на плувния басейн на училището, с ведро-макиавелистична усмивка посрещайки децата на буржоазията.

Когато аз учех там, това беше екстериториално образцово съветско училище, в което от чистачките (тьотките) до директора всички бяха руснаци, учебната програма беше руска (съветска). Май имаше двама българи: един техник и шофьорът на училищния автобус. Споменавам това, за да обясня защо мога, а не просто искам да свидетелствам за сериала Чернобил като събитие на истината. Не съм проследил официалната руска дискредитация на филма, но мога да си я представя, особено след като го гледах. Аз също имах моите съмнения как западен сериал може да разкаже адекватно това събитие, което е смален модел на (полу)разпада на Съветската империя. Питах се какво ново може да се каже като визия и прозрение след Сталкер (1979) на Тарковски. В този текст свидетелствам, че Чернобил го прави.

Автор(и): Владимир Сабоурин

Детайли
Посещения: 7167

Качеството на израелската демокрация спада постоянно от началото на 2000-те години, според един авторитетен индекс, познат под названието V-Dem, който проследява развитията [в политическия живот] на различни страни, в съгласие с набор от разнообразни критерии. В средата на 1990-те тя се класирала някъде на нивото на днешните Южна Корея и Ямайка. Днес тя се разглежда като равна с някои африкански демокрации като Намибия и Сенегал – и далеч по-ниско от Тунис, водещата демокрация от Близкия Изток.

Историкът Тони Джуд, в едно противоречиво есе от 2003 година, нарече решителността на Израел да поддържа твърда еврейска идентичност, „анахронизъм“. Визията на страната за самата себе си като съставена от и за една-единствена демографска група, писа той, „има корените си в друго време и място“; това е упорито боксуване сред „един свят, който е отишъл напред“.

Но Джуд може и да е надценил, както често го правеха историците от онези години, упадъка на националната идея. Може и да се окаже, че Израел не е никакъв анахронизъм, а просто предшественик на неща, които тепърва идват.

Автор(и): Макс Фишер

Детайли
Посещения: 6212

Новият американски посланик в Германия, Ричард Гренел, бързо се превръща в любимото европейско плашило. Той изглежда споделя изключителната способност на шефа си да обижда хората чрез мощна комбинация от професионална некомпетентност и лична арогантност. Само часове след встъпването си в длъжност в началото на май, той настоятелно писа в Туитър, че европейците трябва да се оттеглят от инвестициите си в Иран, като по същество изкомандва домакините си да последват решението на президента Доналд Тръмп за прекратяване на иранската ядрена сделка. Малко след това, миналата седмица, той даде интервю за Брайтбарт – крайнодесния уебсайт, който работи както в Европа, така и в САЩ – където обяви намерението си да „подсили“ консервативните партии в Европа. Посланието до германското правителство беше ясно: новият посланик на САЩ възнамерява да подкрепя вътрешните му политически опоненти.

В съчетание с катастрофално разделителната среща на Г-7 миналата седмица, тези забележки предизвикаха в Европа страхове, че администрацията на Тръмп ще се опитва да подкрепя популистката вълна, която разтърсва европейската политика. Политиците от европейския истеблишмънт се опасяват, че подкрепата на САЩ за нелибералните им противници ще придаде на тези групи все повече сила в борбата им срещу Брюксел. Но проблемът за Европа не се състои в някаква целенасочена американска кампания, опитваща да подсили европейските популисти; той е, че Съединените щати вече не виждат полза от това да имат каквато и да е стратегическа визия за Европа.

Автор(и): Джереми Шапиро

Детайли
Посещения: 9303

Едно от малкото неща, за които кайзер Вилхелм II – управникът на Германия от 1888 до 1918 – е имал талант, било предизвикването на възмущение. Тясната му специалност пък била да обижда други монарси. Нарекъл дребничкия италиански крал Виктор Емануел III „джуджето“, пред собствената свита на краля. Българският принц (по-късно цар) Фердинанд пък бил наречен „Фернандо Назо“ заради гърбавия му нос, а и кайзерът разпространявал слухове, че Фердинанд е хермафродит. Тъй като Вилхелм бил особено недискретен, хората винаги знаели какво казва зад гърба им. Фердинанд си имал собствено малко отмъщение. След посещение в Германия през 1909, когато кайзерът го плеснал по задника на публично място, а след това отказал да се извини, Фердинанд дал на френска компания една голяма оръжейна поръчка, която преди това била обещана на германците.

Автор(и): Миранда Картър

Детайли
Посещения: 9692

Има всички основания да се смята, че следващият етап от техно-финансовата революция ще бъде още по-катастрофален за националната политическа власт. Това ще се получи като естествено продължение на вече съществуващи технологични процеси, които обещават нови, алгоритмични видове управление, за да се подкопае още повече политическото разнообразие.

Автор(и): Рана Дасгупта

Детайли
Посещения: 9167

В разгара на Втората световна война Хенри Лус, основателят на списание Тайм, твърди, че Съединените щати са натрупали такова богатство и сила, че двадесети век ще стане известен просто като „американският век“. Предсказанието му се оказва далновидно: въпреки че превъзходството им е поставено под въпрос първо от нацистка Германия и по-късно от Съветския съюз, Съединените щати надделяват над противниците си. До края на хилядолетието позицията им като най-силната и влиятелна държава в света изглежда недостижима. В резултат на това двадесети век е белязан от господство не само на една определена страна, но и на политическата система, чието разпространение тя е подпомагала: либералната демокрация.

Но събитията от втората половина на двадесети век могат да бъдат интерпретирани и по друг, много различен начин. Гражданите по целия свят са били привлечени към либералната демокрация не само заради нейните норми и ценности, но и защото тя е предлагала най-очевидния модел за постигане на икономически и геополитически успех. Гражданските идеали може би са изиграли своята роля за превръщането на хората от бившите авторитарни режими в убедени демократи, но зашеметяващият икономически растеж на Западна Европа през 50-те и 60-те години, победата на демократичните държави в Студената война и поражението или колапса на най-мощните им авторитарни съперници, са също толкова важни фактори.

Автор(и): Яша Мунк и Роберто Стефан Фоа

Детайли
Посещения: 6285

По време на Холокоста много литовски евреи са били убити не в нацистките лагери на смъртта, а по-скоро от съседите си – обикновено те са били застрелвани или дори бити до смърт. Общо 90 процента от онези около 250 000 литовски евреи са загинали, с което е изличена една общност, която е била част от литовския живот в продължение на пет века.

Ето защо може да се окаже изненада, че във Вилнюс, столицата на страната, има процъфтяващ еврейски читалищен център (включително кафене, където се сервират багели [вид еврейски кифлички]), разширен нов еврейски музей и напълно функционираща синагога – всички те облагодетелствани от едно про-западно правителство, което насърчава литовските евреи да се върнат и е предложило да обяви 2019 за „година на евреите“.

Автор(и): Род Нордланд

Детайли
Посещения: 10904

На същите тези страници, преди около седем години, Тимъти Снайдър зададе провокативния въпрос: Кой е убил повече хора, Хитлер или Сталин? Колкото и полезно да беше това упражнение в морална строгост, някои читатели все пак може и да смятат, че въпросът е бил малко неточен. В него трябваше да бъде включен и един трети тиранин от двадесети век, председателят Мао. И не само това – Мао би трябвало да бъде излъчен като еднозначен победител, със списък от жертви, който с лекота надхвърля онези на европейските диктатори.

Автор(и): Иън Джонсън

Детайли
Посещения: 6003

През 1986, две години преди Сеул, столицата на Южна Корея, да стане домакин на лятната Олимпиада, кинематографът Ким Донг Вон започва да живее и снима документален филм в Сангие-Донг – бедно селище, което се е оказало на пътя, прокарван за тържественото пренасяне на Олимпийския огън. По онова време игрите са безумно амбициозно начинание за толкова бедна страна и онова, което обикновено се е случвало, е било някаква комбинация от супер-скоростно строителство и просто разкрасяване. В Сангие-донг десетки домакинства са просто принудени да напускат домовете си; правителството изпраща хора, които да ги изхвърлят. Краткият филм на Ким, „Олимпиадата на Сангие-донг“, описва бремето на онова, което историкът Сол Лий по-късно нарича „така наречения ‚международен дебют‘ на страната“.

Автор(и): Е. Тами Ким

Детайли
Посещения: 10458

Прогресът в историята никога не е бил праволинеен. През двадесети век преживяхме две световни войни и една ужасяваща икономическа криза. Накрая обаче все пак успяхме да създадем демократически институции и много по-високи нива на благоденствие. Мисля, че модернизацията и икономическото развитие действително имат важни следствия за политическите системи. Повечето хора предпочитат да живеят в развити демокрации, отколкото, да речем, в Зимбабве или някоя друга бедна, слабо развита автокрация. Но никога не съм твърдял, че това е резултат от някакъв детерминистки процес, който с неизбежност ще доведе хората до либералните демокрации. Във всичко това е включено далеч по-голямо човешко представителство [human agency], много неща зависят от изборите, направени от отделни водачи.

Автори: Франсис Фукуяма, Ярослав Куиш, Лукаш Павловски

Прочетете още...