Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 01 Dmytro Kuleba

 

С наближаването на първата година от тоталната агресия на Русия срещу Украйна някои хора в САЩ и на други места на Запад продължават да внушават, че Украйна трябва да започне мирни преговори с Русия възможно най-скоро. Те може и да имат добри намерения, но сякаш не отчитат, че Русия не е предложила никакви смислени преговори и продължава да се фокусира върху военното унищожаване на Украйна.

Но има и един по-важен момент, който лагерът на „мира на всяка цена“ пренебрегва: Вече прекарахме повече от осем години в преговори с Русия.

Така наречените мирни преговори, известни като Мински процес, започнаха през 2014 г. и включваха Украйна, Русия, Франция и Германия. В продължение на осем години Украйна и Западът се опитваха да сложат край на войната с помощта на политиката и дипломацията. Украйна се съгласи да замрази бойните линии и участва в години на безплодни преговори, за да може, привидно, да избегне ескалация и да запази мира в Европа.

Излишно е да казвам, че това не се получи. Докато ние се въздържахме, Русия набираше сили. Процесът от Минск приключи, когато в края на февруари 2022 г. Русия разгърна опустошителна тотална агресивна война срещу Украйна.

Ето защо цялата международна общност трябва внимателно да проучи уроците от „Минск“, за да възстанови международния мир и сигурност днес и да избегне попадането в нови руски капани.

Ето пет урока, които научихме от преговорите с Русия.

Урок № 1: Грешка е да се замразява войната и да се отлага решаването на териториалните проблеми „за в бъдеще“.

Архитектите от Минск вярваха, че фиксирането на статуквото и намаляването на военните действия ще бъдат достатъчни, за да може конфликтът постепенно да се смекчи. Това убеждение, основано на фалшивата предпоставка за предполагаемата готовност на Русия за компромис, доведе до истинска катастрофа за Украйна, европейския ред и света.

Всъщност още от самото начало на Минските споразумения и по време на целия Мински процес Москва се подготвяше за пълномащабна война срещу Украйна. Докато руските представители продължаваха да имитират дипломация, Кремъл тихо изграждаше военните си сили и планираше да унищожи демократичния международен ред с един унищожителен удар.

Урок № 2: Русия не преговаря добросъвестно.

Светът виждаше в Минск платформа за диалог и път към мира, докато Русия го възприемаше като инструмент за постоянно преследване на агресивните си цели и унищожаване на Украйна чрез политически натиск и без да е необходимо да започне пълномащабно нахлуване.

От самото начало руският президент Владимир Путин искаше да ликвидира украинската държавност. Ако това би било постижимо с политически и дипломатически средства – много добре – и той се опита да използва Минск, за да ерозира украинския суверенитет. Но ако това не успееше, той през цялото време планираше да унищожи Украйна с груба военна сила.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Споразуменията от Минск бяха обречени на провал само по една причина: Руският режим никога не се е стремял към справедлив мир и честна игра. Дори в навечерието на пълномащабната инвазия Путин продължи да лъже право в очите на световните лидери, отричайки плановете за нападение.

Измамата е в основата на руската външна политика и на начина, по който тя се отнася към международните си партньори – както в Европа, така и в Африка, Азия и други региони. Жертви, слабаци, поддръжници – това са хората, които Москва предпочита да вижда от другата страна на масата.

Урок № 3: Деокупацията на Крим не може да бъде оставена настрана.

Западната стратегия за противодействие срещу руската заплаха трябваше да се основава на решителни стъпки за деокупация на всички украински територии още през 2014 г.

Дори и сега, когато казвам, че Украйна има за цел да възстанови напълно териториалната си цялост, журналистите понякога решават да пояснят: „Включително и Крим?“. Този въпрос е безсмислен и само подсилва руския наратив, че Крим е специален. Не, не е. Крим се разбира от само себе си. Една от най-сериозните грешки на Минск беше, че позволи на Русия да повярва, че въпросът за Крим не се обсъжда.

Няма и никога не е имало разлика между Крим, Донбас, Херсон, Киев и други региони. Всеки един от тях е от значение за реалната защита на европейската и световната сигурност. Когато Западът се съгласи де факто да си затвори очите за анексирането на Крим, той даде зелена светлина за нови руски империалистически посегателства.

Урок № 4: Русия не отвръща на предложенията с конструктивен език и политика.

Колко пъти сме чували от руските лидери, че са били измамени или надхитрени от другите? Но това е само проекция на собствените им цели, защото за Русия всяка победа е нечие поражение. Путинова Русия измисля сложни комбинации, за да измами другите, а не да намери общ интерес, дори и най-прагматичния.

В съзнанието на Путин всеки компромис е слабост. Ето защо единственият начин да се говори с него е на езика на силата. Днес Путин направи последния си залог, като реши да продължи с геноцидната агресивна война срещу Украйна на всяка цена. Това означава, че вече няма за какво да се говори с него. Той е направил своя избор и трябва да бъде победен.

Урок № 5: Партньорите трябва да принуждават Русия, а не Украйна, да прави отстъпки.

През 2015 г. Украйна все още стоеше върху подвижни пясъци. Току-що бяхме започнали да възстановяваме армията си, части от териториите ни бяха окупирани, а икономиката тъкмо започваше да се възстановява от шока на революцията и войната. Русия разполагаше с мощна армия, лостове за енергиен натиск и мрежи от агенти за влияние.

По този начин някои от нашите партньори се опитаха да окажат натиск върху Украйна да бъдем „конструктивни“, защото по онова време ни беше по-трудно да кажем „не“.

Въпреки всички недостатъци на Минския процес Украйна се придържаше към задълженията си. Заедно с Франция и Германия се стремяхме към прозрачно уреждане и справедлив мир. Руският режим, от своя страна, не изпълни нито една точка от споразуменията от Минск-1 и Минск-2.

Нито първата, за пълно прекратяване на огъня, нито втората, за изтегляне на всички тежки оръжия, нито някоя от следващите точки: разрешение за наблюдение от страна на ОССЕ, размяна на всички политически затворници и военнопленници и създаване на международен механизъм за предоставяне на хуманитарна помощ.

От избирането си през 2019 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски се опитва да обърне процеса от Минск, да го изкара от задънената улица, въпреки всичките му недостатъци. По време на неговото президентство Украйна проведе 88 кръга от преговори с Русия. Усилията за намиране на прозрачно и честно решение се натъкнаха в Кремъл единствено на глухи уши. Руснаците не желаеха уреждане на конфликта, камо ли справедлив мир. А Русия беше достатъчно цинична, за да изисква от другите да чуят „опасенията“ ѝ, свързани със сигурността.

Сега, след като Кремъл не успя да постигне целите на пълномащабната си агресия, той се опитва да надхитри Украйна и международната общност. Последните изявления на Русия подсказват желанието на тамошните лидери да си осигурят ново споразумение от „Минск“ – нов капан за света. Но това, което Русия наистина иска, е пауза, а не мир.

Всеки хипотетичен „Минск-3“ може да има само един резултат: още по-кръвопролитна война, която ще засегне не само Украйна, но ще привлече цялото евроатлантическо пространство и света като цяло. Повтарянето на грешките няма да доведе до по-добри резултати.

Никоя нация не жадува мир повече от Украйна. Но ние се нуждаем от справедлив и траен мир, който ще предотврати нова геноцидна война срещу украинците и други народи. Ето защо Зеленски предложи Формула на мира с 10 конкретни стъпки, обхващащи възстановяването на ядрената, продоволствената и енергийната сигурност в интерес на цялата международна общност.

Ако цялата международна общност заеме силна, консолидирана позиция, то Русия няма да има друг избор, освен да спре убийствата на украинци и да започне преговори по същество. Единната воля на света е ключът към ефективната дипломация и постигането на устойчив мир за много десетилетия напред.

Освен това смятам, че гласът на Запада не е достатъчен, за да се разреши глобалната криза в сигурността, предизвикана от войната на Русия, и да се гарантира дългосрочен международен мир. Достигнали сме повратна точка, в която позицията на държавите от Глобалния юг може да помогне за постигането на този резултат. Съдбата на дипломатическото решение на войната зависи от това дали държавите от Азия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка ще се активизират и ще използват своята тежест и влияние. Всеки глас и всяка държава са важни, защото в Устава на ООН няма „големи“ и „малки“ държави, влиятелни и невлиятелни, шампиони или аутсайдери.

Тези, които искрено се стремят към мир, трябва да се присъединят към консолидираните международни усилия за прилагане на Украинската формула за мир. Ние я разработихме по гъвкав начин, позволяващ на държавите да се ангажират само с онези елементи на формулата, които напълно споделят, и да поемат ръководството в някои специфични области на усилията за изграждане на мира, без да се ангажират с останалите.

Недостатъците на процеса от Минск не трябва да се повтарят. Всъщност те трябва да послужат като пример за това как не трябва да се преговаря с Русия. На дипломатически език „да се Минск-ира“ се е превърнало в съкращение на опитите за преговори за прекратяване на една война, които водят само до обратен резултат и позволяват на агресора да започне още по-кървава и по-жестока агресия.

Затова посланието ми днес е просто. Не Минск-ирайте отново Украйна и света!

 

Източник

 

Дмитро Кулеба е министър на външните работи на Украйна.


Pin It

Прочетете още...

На края на гората

Антъни Дейниълс 09 Апр, 2008 Hits: 21208
Масовият човек не възприема фундаментални…