Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – Европа

Детайли
Посещения: 7659

През 1991 г., докато Западът е зает с празнуване на победата си в Студената война и очевидното разпространение на либералната демокрация по всички краища на света, политологът Самюъл Хънтингтън отправя предупреждение против прекомерния оптимизъм. В статия за списание Journal of Democracy, озаглавена „Третата вълна на демокрацията“, Хънтингтън посочва, че двете предишни вълни на демократизация – от 1820-те до 1920-те и от 1945 до 1960 – са били последвани от „обратни вълни“, в които  „демократичните системи са били заменени… от исторически нови форми на авторитарно управление“. Възможна е и една трета обратна вълна, смята той, ако новите авторитарни велики сили успеят да демонстрират продължителната жизнеспособност на недемократичната власт или „ако хората по света започнат да гледат на Съединените щати“, дълготрайният основен ориентир на демокрацията, „като на залязваща сила, затормозена от политическа стагнация, икономическа неефективност и социален хаос“.

Хънтингтън почина през 2008 г., но ако би бил жив днес, сигурно и сам би бил изненадан да види, че либералната демокрация е застрашена сега не само в страни, които през последните десетилетия са преминали през демократични преходи, като Бразилия и Турция, но и в най-утвърдените демокрации на Запада. Междувременно, авторитаризмът се появи отново в Русия и се засили в Китай, докато авантюризмът във външната и поляризацията във вътрешната политика на Съединените щати драматично увреждат глобалното влияние и престижа на страната.

Автор(и): Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 5774

Подобно на всички други популисти, Виктор Орбан няма никакви затруднения да се представя като потискан борец срещу „елитите“ – предимно „сенчестите“ такива, които заплашват нацията с „глобалистките“ си мрежи. През миналата есен правителството проведе злостна кампания срещу унгарско-американския фондов мениджър и филантроп Джордж Сорос, твърдейки, че неговата „империя“ се стреми да отправи един „последен удар срещу християнската култура“. Струва си да си припомним, че Орбан е първият голям европейски политик, който подкрепи Тръмп (чиято победа той отбеляза като „завръщане към реалността“, право в лицето на политическата коректност и либералното лицемерие). Унгария, разбира се, не е САЩ, но страната показва ясно как действат популистите с достатъчно власт, когато правителството е в техни ръце.

Автор(и): Ян-Вернер Мюлер

Детайли
Посещения: 5428

В Полша, както и буквално във всяка друга страна, която е била окупирана от враждебни сили, мъртвите са обезпокояващо присъствие – не просто защото са мъртви, а защото припомнянето на реалното им присъствие означава да се припомни и унижението от вида решения, които хората са били принудени да вземат във военно време. В заявлението си историците от полския Институт за национална памет изказват удивителното твърдение, че „истината никога не унижава“. Но, колкото и да ни се иска да седят мирно в ролята на мъченици (или престъпници), мъртвите винаги носят със себе си една обезпокоителна смесица от вина и невинност. Някои от полските бойци, които са се борили против нацистите и комунистите, са участвали и в акции за унищожаване на евреи. Хората, чиято идентичност и национална гордост е обвързана с онези бойци, могат (с немалка вероятност) да се почувстват унижени от този факт. В една демокрация тези сложни реалности на човешката история не могат да бъдат оставени на оценката единствено на държавни служители.

Автор(и): Алиса Валес

Детайли
Посещения: 14392

В прочутата „дълга телеграма“ на Джордж Кенан, изпратена през 1946 г. до американския държавен секретар Джеймс Бърнс, която поставя началото на американската политика на „сдържане“ спрямо Съветския съюз, името на Йосиф Сталин се споменава едва три пъти. Независимо от факта, че по онова време съветският лидер управлява страната си като истински император. Още докато Сталин е в апогея си, Кенан съумява да очертае политическото поведение на Съветския съюз след Сталин, без да има ни най-малка представа нито кога съветският лидер ще слезе от сцената, нито кой ще го замени. Можем ли със същата яснота да предвидим каква ще бъде Русия след слизането от сцената на Владимир Путин, без да знаем нито кога и как той ще слезе от сцената, нито кой ще го наследи, нито какъв ще бъде международният контекст, в който този преход ще се случи?

Ще опитаме да го направим, колкото и рисковано да изглежда това в момент, когато Путин се кани да започне нов мандат като президент. Въпреки че с лекота ще спечели изборите през март 2018 г., победата му ще ознаменува началото на „епохата след Путин“ в руската вътрешна политика, дори и той да продължи да взема решенията в руската външна политика, което е почти сигурно.

Автор(и): Иван Кръстев, Глеб Павловски

Детайли
Посещения: 8289

Полша не е единствената посткомунистическа страна, която се опитва да представи по нов начин историята на ролята си във Втората световна война и да защитава собственото си разбиране за това какво е било участието ѝ в Холокоста. Критиците на подобни политики казват, че те фалшифицират историята; защитниците им пък настояват, че те представляват нормална и необходима фаза от изграждането на държавата или дори смели опити за запазване на историческата истина. Всъщност подобни събития имат само малко общо с историческата точност или изграждането на държавата. Скорошният подем на опитите за преоформяне на историческата памет е задвижван от три взаимно свързани фактора: намаляващото влияние на институциите на ЕС, възхода на крайнодесните партии и увеличаващите се напрежения с Русия.

Автор(и): Волха Чарниш и Евгени Финкел

Детайли
Посещения: 6953

И така, едва ли беше голяма изненада, че след 2016 – годината на Голямото разтурване – 2017 се оказа за Европа още една година-бъбречен-камък: тя донесе болки, но и облекчение. Болестта се оказа несмъртоносна. И макар че никой от многобройните проблеми, които бяха предизвикали дълбоки пукнатини в Съюза – кризата на Еврозоната, руско-украинският конфликт, тежкото положение на бежанците – не си е отишъл, то в хода на последната година европейските икономики растяха уверено, безработицата намаляваше, а социологическите допитвания по целия континент регистрираха възстановено доверие в бъдещето на Европа. Напълно неочаквано, през 2017 про-европейците бяха ония, които поеха инициативата. Cambridge Dictionary обяви „популизъм“ за дума на 2017-та година. През 2015 такава дума беше „остеритет“, а през 2016 – „параноичен“. Параноята, породена от остеритет, доведе до популизъм. И през 2018 популизмът едва ли ще изчезне. Резултатът от италианските избори през март би могъл отново да промени настроението в Европа. Но онова, което направи 2017 различна, беше появата на про-европейски популизъм: едно политическо движение, което комбинира идеята за Европа с настояванията за промяна.

Автор(и): Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 9051

В Македония, като югославска република, от 1945 до 1991 г. е насаждана версия на „македонизъм“, която е далеч от идеите на „преродбениците“, от ТМОРО/ВМОРО и Илинденци, както и от междувоенната ВМРО. Този македонизъм е дори твърде различен и от първия етнонационален, който идва от комунистическата ВМРО (об.) За тях македонската нация произлиза от българската и в един момент просто се е обособила от нея. В България пък от началото на 60-те години започва под ръководството на БКП и Тодор Живков да се развива един изключително строг национализъм, в който няма място за никакви нюанси и специфики и не е в състояние да види динамиките в процеса на националното изграждане.

Автори: Боян Лазраевски, Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 18582

Революцията от 1917-21 играе важна роля в най-новата глава от историята на украинските политики на паметта, започнали през 1991. Официалните възпоменателни политики на украинското правителство и Украинския институт за национално припомняне (УИНП) интегрират Майданската революция и продължаващата борба срещу агресията на изток в един широко приет разказ на борба за национално освобождение. От тази гледна точка Майданът е продължение на Украинската революция от 1917-21, която е била победена от болшевишка Русия. Това гледище съвпада безпроблемно с официалната политика на декомунизация, започната през 2015 и целяща да отстрани съветските символи, както и да забрани комунистическата идеология, като по този начин изглежда се превръща в последния акт на деколонизация за онези хора в Украйна, които вярват, че сто години по-късно историята е дала на украинската нация втори шанс.

Автор(и): Татяна Журженко

Детайли
Посещения: 6688

Следвоенните германски опити за изграждане на нова идентичност не могат просто да прескочат Третия райх, сякаш той изобщо не е съществувал. В края на краищата германците трябва да се изправят лице в лице с нещата, които хитлеровият режим е извършил в тяхно име. Този процес е несигурен и колеблив в началото, а освен това и силно усложнен от разделението на страната по време на Студената война. През последните десетилетия обаче Германия постигна нещо безспорно впечатляващо: едно колективно приемане на моралната отговорност за ужасяващите престъпления от близкото си минало. Страната дава видим израз на това приемане чрез запазването на материалните следи от нацистката епоха и изграждането на нови мемориали на неговите жертви. Тези мемориали имат нещо повече от просто символична функция: пред лицето на заплахата, идеща от все по-влиятелните крайнодесни групи и партии (които отхвърлят настоящите германски норми на толерантност и призовават към край на онова, което смятат за „осрамване“ на германците и насърчават към заплашителни форми на исторически ревизионизъм), тези паметници на миналото служат като постоянни, неизбежни и интуитивни напомняния за истината.

Автор(и): Ричард Дж. Еванс

Детайли
Посещения: 7360

Наказание по германски: Бьорн Хьоке, печално-известен крайнодесен германски политически активист, трябва сега да изпитва на собствения си гръб какво означава да се опиташ да зачеркнеш миналото в модерна Германия. След като миналата година на политически митинг в Дрезден беше заявил, че Германия е единствената страна в света, където хората издигат паметници на собствения си позор (нещо, което е фактически невярно), той се превърна в една от най-ненавижданите фигури сред германските политически среди. Но това едва ли го е обезпокоило особено много – нещо, което пък едва ли може да се каже за изненадата, която го очаква тия дни, когато ... погледне от прозорците на собствената си къща (Хьоке живее на село). Колектив от германски артисти е издигнал малко копие на Мемориала на убитите Евреи от Берлин директно пред къщата на Хьоке, на специално нает за целта парцел земя…

Автор(и): Катрин Бенхолд

Детайли
Посещения: 7545

Историята на Русия е белязана от страдание, бедност и насилие. До ден-днешен страната тегне под бремето на своето минало. С какво е по-различна Русия? И как трябва да се отнася Западът към нея? Интервю на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ с германския професор Йорг Баберовски, специалист по източноевропейска история:

Автор: Йорг Баберовски

Детайли
Посещения: 13289

Двадесетата годишнина на германското обединение беше белязана от обичайния рунд на недоволна интроспекция относно това дали Оситата (източногерманците) и веситата (западногерманците) наистина стават един народ, но дори и на германците изглежда вече започва да им писва от това. Така че, вместо това и оситата, и веситата изглежда са хванали книгата на Тило Сарацин и са започнали заедно да реват срещу тези проклети мюсюлмански имигранти. За разнообразие те реваха също и против разпуснатите гърци, ирландци, португалци, италианци и т. н., които искали от пестеливите, здраво работещи германци, да платят за спасяването на Еврозоната. Ако бихме били нелюбезни, то сигурно бихме могли да кажем, че вътрешното обединение на германците върви добре, благодарение на тези два набора от козли на отпущението. Няма нищо по-добро от общите врагове, когато става дума за обединяване на хората.

Автор: Тимъти Гартън Аш

Детайли
Посещения: 13889

Полемиката, заобикаляща Мемориала на Холокоста е насочена не само към артистичното оформление на самия мемориал; както и при по-ранните дебати около Бухенвалд и Новия караул, тя се върти около въпроса за най-подходящото припомняне на националсоциализма. Докато в началото критиката се съсредоточава върху грандиозните размери на предложения мемориал и проблематичното изписване на имена, по-късно се появяват и по-големи въпроси, свързани със самата (липса на) необходимост от подобен мемориал в Берлин. Мемориалът на Холокоста повдига трудния въпрос за това дали мемориалите и паметниците изобщо се издигат като алиби, което прави удобно влагането на паметта в камък, а след това оправдава забравянето ѝ, а също дали паметниците могат да подхранват каквато и да е критична памет.

Автор(и): Шаван Катàго

Детайли
Посещения: 7692

Писателката Славенка Дракулич е прекарала голяма част от кариерата си в опити да отразява случилото се в Югославия през 90-те години. Колко трудна борбата с „националистическия вирус“ тя показва в книги като „Балкан експрес“ (1993), „Както ако не съм там“ (1999) и „Те не биха наранили една муха“ (2004). В светлината на политическото развитие в Испания, тя разговаря с испанския онлайн вестник „El Confidencial“ за потенциалните опасности в каталунската криза.

Автор(и): Славенка Дракулич

Детайли
Посещения: 9933

Съжденията по повод Украйна, където тя се подлага на други стандарти – не че страната е някакво красиво, чудесно във всяко отношение място; такова тя не е – но използването на език, според който няма такова нещо като украинска нация или дори украинска държава; ако всички тези неща бъдат казвани без директна конфронтация с германския опит за поробване на украинците, то тези думи не могат да бъдат невинни, тези думи трябва да бъдат премислени исторически в Германия.

А в тази връзка има и още един проблем, който ще спомена на последно място. Изкушението за германците да бягат от отговорност, което винаги е много голямо, се насърчава именно от руската външна политика. Руската външна политика в момента се състои в разделяне историята на Съветския съюз на две части. Едната от тях е добрата, която е руската част, а другата, лошата, е украинската.

Мога да обобщя това за вас по-бързо, отколкото го правят официалните декларации на руската външна политика: освобождение – руско; колаборация – украинска.

Това е линията, която те следват много последователно – и, в тази страна [Германия], с голям успех.

Автор: Тимъти Снайдър

Детайли
Посещения: 9833

Нациите и техните държави, твърдят, са „социални конструкти“. Ала това не означава, че могат по всяко време да бъдат деконструирани. Семейства, бюрокрации, акционерни дружества също са социални конструкти; въпреки това те не могат да бъдат премахнати. Ако ще градим общ европейски дом, в него трябва да има място за европейските нации. Без тях, европейски политически ред няма да има; такъв ред е възможен само с тях, чрез тях и на тяхната основа.

Автор: Волфганг Щреек

Детайли
Посещения: 10843

Новата революция през XXI в. е миграцията – не революция на масите от ХХ в., а разрушаващата граници революция на индивиди и семейства. Тя не е вдъхновена от идеологически описания на светлото бъдеще, а от снимките в интернет на живота отвъд границата. За да успее, тази нова революция няма нужда от идеология, политически движения или водачи. За мнозина злочести хора прекосяването на границите на Европейския съюз е много повече човешка необходимост, отколкото въпрос на утопично бъдеще. Все повече хора възприемат промяната като смяна на страната, в която живеят, а не като смяна на нейното правителство. Проблемът с революцията на миграцията, както и с всяка друга революция, е способността ѝ да вдъхновява контрареволюция. В този случай тя вдъхнови надигането на застрашените мнозинства като водеща сила на европейската политика. Тези разтревожени мнозинства се опасяват, че чужденците превземат страните им и заплашват начина им на живот. Те са убедени, че настоящата криза е предизвикана от конспирация между космополитно мислещите елити и имигрантите с племенен манталитет.

Автор(и): Юлиана Методиева, Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 30900

„Аз нямам обща история с България!“, „Имаме обща история и с други държави!“, „Може да го честваме Илинден като общ религиозен празник!“, „Всеки си има национална история!“, „Нямаме обща, а сходна история!“, „Илинден е македонски!“. Това бяха само част от многото коментари и отзиви на македонски „историчари“ преди и след публичното огласяване на проектодоговора за добросъседство между Република България и Република Македония. Срещу тях не закъсняваха да се обадят и българските им колеги: „Да се спре с кражбата на история!“, „Македонизмът е изкуствена идеология, създадена от Коминтерна!“, „Този, който твърди, че македонците са отделен народ, просто не е учен!“. От студиото на БНТ Наум Кайчев обяви залегналото и в проектодоговора, че „Ние имаме обща история, единна история!“, – но без да уточни коя е тя и през кои точно периоди, – видимо имайки предвид всичко, без югославското и пост-югославско време на днешната Република Македония.

Автор: Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 12120

Има и друга аналогия, която обяснява настоящите събития в Централна Европа по-добре от онази с междувоенните европейски демокрации. Тя е за Западна Германия от 1968, а не за Ваймарска Германия от 1933 – и в нея се открива по-добър ключ към разбирането на настоящата криза. Днес, също както и през 1968, кризата идва след две десетилетия на успешно икономическо възстановяване и период на амнезия към миналото. Преломът е неочакван и плашещ. Кризата на демокрацията от 1968 има корените си не в провала на демократичните институции, а в успеха на следвоенния западногермански проект за модернизация и демократизация. Тогава, както и днес, се е говорело за кухостта на демократичните институции и необходимостта от морална революция. В Германия тогава, както и в Полша днес, е имало призиви за „нова република“ и отхвърляне политиките на бездушния прагматизъм. Тогава, както и сега, е имало масивна трансформация на културния и геополитически контекст. Думата „популизъм“ е витаела във въздуха, а хората са изисквали повече демокрация.

Автор: Иван Кръстев

Детайли
Посещения: 6940

Има нещо силно объркващо в така наречените „забрани на буркини“, които се налагат в някои от крайбрежните градове във Франция, Очевидността на противоречието – да се налагат правила върху онова, което жените могат да носят, поради това, че е погрешно да се налагат на жените правила какво да носят – прави ясно, че под повърхността със сигурност има някаква друга причина.

„Буркините“ са, по същество, бански костюми, покриващи цялото тяло, които са в съгласие с мюсюлманските разбирания за благоприличие, а преди няколко години тогавашният френски премиер-министър Мануел Валс се впусна в яростен дебат около забраната им в някои от крайморските градове на страната, обявявайки рядко срещаното облекло за част от „поробването на жените“.

Разбира се, тук не става дума просто за бански костюми. Социалните учени твърдят, че не става дума и за това да се защитават жените от патриархата, а за защита на немюсюлманското френско мнозинство от конфронтация с един променящ се свят: такъв, който изисква от тях да разширят разбиранията си за собствената идентичност, когато мнозина от тях предпочитат да ги запазят такива, каквито са.

Автор(и): Аманда Тауб

Детайли
Посещения: 10559

Балканите отново са се превърнали в арена за онзи вид дипломатически маневри, които заплашват някой ден да получат военна форма. Именно тук на Балканите руснаците – след четвъртвековно отсъствие – се завръщат на европейската сцена. И тук на Балканите турците отново установяват присъствие точно в областите, от които бяха изтласкани преди малко повече от 100 години.

И така, пожертвала ли е вече Европа Балканите? Преди избухването на Първата световна война е изглеждало така, сякаш европейските сили са успели да умиротворят региона. През 1878 Австро-Унгарската империя си е осигурила международно споразумение за установяване на собствен протекторат върху Босна/Херцеговина, а през 1908 вече директно е анексирала страната – ход, на който тогава не се е противопоставил сериозно никой (с изключение на Сърбия). В хода на Балканските войни от 1912 и 1913 Турция е била отблъсната назад чак до Босфора. Руските опити за увеличаване на собственото влияние в Балканите, чрез Сърбия и южните славяни от Австро-Унгарската империя, са сериозна неприятност, но не и масивна заплаха за мира. А след това Гаврило Принцип застрелва наследника на хабсбургския трон в Сараево и, както всички знаем, само месец след това цяла Европа е във война; една война, причинена от дребни южнославянски съперничества, за които Виена, Берлин, Париж, Москва и Лондон дотогава не са знаели почти нищо.

Автор(и): Миленко Йергович

Детайли
Посещения: 7893

Действителният резултат от миналогодишния референдум беше тесен и двусмислен. Петдесет и два процента от избирателите подкрепиха Брекзита, но ние знаем, че много от тях бяха подмамени от обещанието на Борис Джонсън, че Британия „може да изяде зелника, който ще плати някой друг“. Тя можела хем да напусне ЕС, хем да продължи да ползва всички привилегии на членството. Британците щели да могат да търгуват свободно с ЕС, както и да живеят, работят и учат във всяка страна-членка на Съюза, също като преди. Това, разбира се, е детинска фантазия и е много слабо вероятно, че самият Джонсън е вярвал и една дума от нея. Това беше просто част от играта, хитър лозунг, с който би могъл да се спечели някой дебат в Оксфорд.

Автор: Финтан Отул

Детайли
Посещения: 7307

Дали голямото одобрение за турския президент Ердоган и неговата нова конституция е доказателство за неуспешната интеграция на немските турци? В никакъв случай, казва Дъг Сондърс, канадски журналист и изследовател, който в продължение на дълги години се е занимавал по много континенти с въпроса как големите емигрантски потоци променят облика и общностите на големите градове по света. От всичко това е възникнала книгата „Градът на пристигането“ [Arrival City], която междувременно се превърна в международен бестселър.

Автор: Райнер Херман

Детайли
Посещения: 8400

Евентуалните опити на Обединеното кралство да ползва предимствата на членството в общия пазар, но без неговите задължения, ще се срещнат с решителна съпротива. Но именно тази стратегия е в центъра на собствената реторика на британското правителство преди преговорите, както най-ясно личи от изказванията на карикатурния британски външен министър, Борис Джонсън: „Нашата политика е: и вълкът сит, и агнето цяло“. Джонсън е само един сред какофонията от гласове в кабинета на Мей, но тази представа изглежда се споделя от всички тях. И на първо място е гласът на самата премиер-министърка.

Мей се представя като строга, високо принципна възпитателка, нещо като съвременна версия на префинената, но страховита училищна директорка от вида, който някога властваше в класните стаи на следвоенна Великобритания. Тяхна крепост бяха the Home Counties, районите от предградията и близките околности на Лондон, където Мей има корените си и където сложностите на британската класова система са най-заплетени. Но действията ѝ във връзка с Брекзита демонстрират най-вече висока степен на опортюнизъм, определена способност за разчитане на вътрешно-политическите шансове и готовност да се рискува икономическото благосъстояние на британския народ в името на краткосрочните интереси на самата нея и партията ѝ.

Автор: Саймън Хед

Детайли
Посещения: 25427

Турската икономика страда тежко сред политическата несигурност, която цари в страната. Инвеститорите са изгубили доверие, туристите не идват, а лирата бързо губи стойност. Президентът Ердоган едва ли оценява правилно сериозността на ситуацията.

В Левант, истанбулския банков квартал, анти-терористични полицейски патрули обикалят улиците, а сградите са окичени с про-референдум портрети на Ердоган. Толга Игит, турски мениджър на американска инвестиционна банка, минава през строго охранявания вход на местното Старбакс-кафе, в сянката на околните небостъргачи. За да даде това интервю той е представил две условия: първо, да не се използва реалното му име и, второ, да не се разкрива кой е реалният му работодател. В противен случай, безпокои се той, би могъл да се превърне в цел на правителствено преследване. „Никой, който критикува Ердоган, не може да се чувства сигурен в днешна Турция“, казва той.

Автор: Максимилиан Поп

Детайли
Посещения: 17263

Целта на това изследване бе да направи обзор на литературата въз основа на теоретичните и емпирични анализи, свързани с въпросите за причината и следствието: какви фактори са причина все повече граждани да подкрепят популистките партии от дясно или от ляво? Често се предполага, че привържениците на такива популистки партии се набират сред ангажираните с политически протести, сред онези, които се вълнуват от решаването на един определен проблем, сред „губещите от глобализацията“, или сред етнонационалистите. Въпреки това, картината изглежда е по-сложна. Избирателите на популистките партии са недоволни, и недоверчиви към традиционните елити, и преди всичко, са враждебно настроени към имиграцията и нарастването на етнокултурното и религиозното многообразие. Макар че тези граждани се чувстват икономически несигурни, тяхната враждебност произлиза основно от убеждението им, че имигрантите и малцинствените групи заплашват националната им култура, социалната им сигурност, общността им, и начина им на живот. Те се възприемат от последователите на популистките партии като предизвикателство към сигурността, заплашващо социалното, политическо, културно и икономическо единство и хомогенност на нацията им.

Автор: Айхан Кая

Детайли
Посещения: 17047

Замисълът на това есе е да опише теоретичните спорове с цел по-добро разбиране на сегашното състояние на популистките движения и политически партии в Европейския Съюз, засегнат от различни социално-икономически и финансови трудности, водещи до ескалация на страховете и предразсъдъците по отношение на „другите“, на етнокултурно и религиозно различните. Основната предпоставка на есето е, че, както изглежда, текущата социално-политическа, икономическа и финансова промяна в ЕС, предизвикала страх от непознатото (ислямът, мюсюлманите, бежанците и мигрантите), се трансформира от различни агенти в културно/ религиозно/ цивилизационна псевдо-действителност и политически се радикализира с цел превъзмогване на страха. Съобразно с това, есето е първа част от по-голямо изследване, целящо да предложи подборка от теоретични инструменти за сравнение на надигането на популизма в пет страни от ЕС (Германия, Франция, Гърция, Италия и Холандия), както и в Турция.

Автор: Айхан Кайя

Детайли
Посещения: 6683

Последна част от своеобразната трилогия на Диана Иванова, посветена на един от най-важните аспекти от тоталитарното наследство: травмите, свързани с дейността на тайните комунистически служби (в случая онези, които продължават да носят децата им). Сравнението между начините, по които се преживяват те в Германия и България, ни дава възможност да получим допълнителен поглед върху самите себе си като част от една Европа, която често се опитваме да забравим...

Автори: Щефан Тробиш-Лютге, Диана Иванова

Детайли
Посещения: 5794

Журналистката Рут Хофман, авторка на първото в Германия изследване за децата на хората, работили за тайните служби на ГДР, разговаря с Диана Иванова за тежкото наследство, което те носят и до днес..

Автор(и): Рут Хофман, Диана Иванова

Детайли
Посещения: 6407

В последно време Европейският съюз се превърна в основна мишена на популистите. Феноменът се появи за пръв път в Гърция, когато левичарската партия Сириза дойде на власт през 2015. Но Сириза не се опитваше да изтегли Гърция от ЕС; вместо това тя желаеше да сключи по-добри сделки с кредиторите на страната, които бяха наложили на гръцките граждани опустошителни мерки на остеритет. Разбира се, не всички са убедени, че членството в ЕС си струва подобни жертви. Но при все това в досегашните популярни критики срещу Съюза имаше известен тон на практичност, доколкото те се концентрираха най-вече върху онова, което ЕС е направил, особено в икономическата сфера. Ето защо този вид критики бяха най-шумни в страните, които бяха ударени най-тежко от еврокризата – тоест такива, които бяха изправени пред изгледи за тежък остеритет или, в по-скорошно време, се чувстваха онеправдани от определени търговски споразумения.

Но това вече не е така. В настоящия момент популистките критики са насочени не срещу онова, което ЕС е направил, а срещу онова, което той представлява. Вместо да задават въпроса дали ЕС прави хората по-бедни или по-богати, популистите днес се концентрират върху един по-фундаментален и по-мощен въпрос: „Кои сме ние?“

Автор: Даниел Грос

Детайли
Посещения: 6755

Коледа не се отменя. Но е напълно възможно думите „O du fröhliche, o du selige, gnadenbringende Weihnachtszeit“ [О, ти радостна, благословена, носеща милост Коледа] тази година да не се отронят от устните на мнозина. Защото точно за милост сегашното време изглежда не дава много поводи.

Човекът, който в понеделник вечер поведе тежкотоварен камион срещу хората на един коледен пазар в Берлин, успя да убие поне дванадесет и да рани десетки. Колко точно ще е успял да постави в състояние на дългосрочен страх и ужас, зависи в крайна сметка и от самите нас.

Автор: Маргарете Стоковски

Детайли
Посещения: 8201

Не е съвпадение, че по време на перестройката понятията за обща, неопределена вина и желателно покаяние бяха по-широко разпространени от понятията за престъпления и отговорност за тях. Идеята за покаяние, пренесена от религиозната в секуларната сфера, отрича до известна степен отговорността, като прави възможно да се заменят конкретните правни и политически практики с някакво псевдо-теологическо морализиране. Щом само личният акт на разкаянието, наситен със стриктно вътрешно, индивидуално значение, бъде приложен „масово“, той се превръща в духовна симулация, която отклонява обществения дебат встрани от престъпниците и техните престъпления, встрани от юридическата вина (която може да бъде установена единствено чрез законови средства, а следователно предвижда конкретна правна отговорност) – и по посока на някаква неопределена, абстрактна вина, която изглежда се отнася до всички в една и съща степен. А това води до предсказуемо отхвърляне на самата идея, че миналото може да бъде подложено на преоценка.

Автор: Сергей Лебедев

Детайли
Посещения: 6762

С въвеждането на еврото, ЕС се постави в много трудно положение и сега – ни напред, ни назад. Еврозоната е разделена на печеливши и губещи. Северът, на първо място Германия, има сметка от еврото, докато южняците започват да се бунтуват, четем в рецензия на седмичника „Ди Цайт“ за „Европа в капан“, новата книга на германския политолог Клаус Офе. Според Офе беше „дръзка спекулация“ да се вярва, че еврото може да бъде спойката на Европа. Отделните икономически структури в еврозоната са твърде разнородни, а чистата пазарна интеграция доведе дотам, че държавите-членки се превърнаха в конкуренти, които „в условията на конкурентен натиск реагират типично с намаляване на данъците и съкращаване на социалните разходи“. В атмосферата на перманентна криза десните партии „реставрират икономическите, политическите и културните защитни функции на териториалните граници“. Колкото по-дълго продължава кризата и колкото по-голямо става несъответствието между икономическа необходимост и политически резон, толкова по-изкусително изглежда оттеглянето на национален терен, подчертава Офе.

Автори: Стоян Гяуров, Клаус Офе

Детайли
Посещения: 8475

Преди не чак толкова дълго време, в годините непосредствено след войната, оцелелите от източноевропейския еврейски Холокост хора бягаха от смъртоносния антисемитизъм на своите полски, унгарски, словашки или румънски съседи, към сигурността на лагерите за бегълци, намиращи се в… Германия. „В сигурност сред германците“, гласи заглавието на една важна книга от историчката Рут Гей, в която се разказва за тези 250,000 оцелели. Днес мюсюлманските бегълци и хора, оцелели от други войни, след като не са намерили убежище в Източна Европа, отново търсят сигурност сред германците.

Автор: Ян Т. Грос

Детайли
Посещения: 9543

Една нова епоха е на път да замени предишната и положи своето стъпало в световната история. Тя все още е с неясни контури, но усещаме нейните предизвикателства в качеството на човешките отношения, в изискванията към политическата и интелектуалната съвест на човечеството. Би могло да се каже, че като реплика на неудовлетворението от постигнатите реалности в рамките на този процес отново намира място идеята за свят на благоразумието, справедливостта, толерантността… Пробуждат се реални очаквания за нов, позитивен световен ред, за установяването на общество, изградено върху справедливостта и преодолените контрасти, за модел на хуманистична цивилизация, която се разпростира по цялата земя. Тези идеи завладяват все повече хора от целия свят. Движения и организации със социална, политическа, конфесионална, културна, екологическа, професионална и духовна насоченост не само изповядват и проповядват тази идея, но и се включват в мащабни акции за нейното осъществяване…

Автор: Мюмюн Тахир

Прочетете още...