В днешна Турция дебатът за забрадките е само началото на един преход към плурализация и смекчаване на репресивния национализъм, който властва в републиката от нейното основаване насам.
Автор: Некла Келек
„Пишите правильно“, повтарят те непрекъснато, „пишете правилно, пишете онова, което наистина се е случило.“ Човек чува това навсякъде, в Южна Осетия и Абхазия, но също и в самата Грузия, и собственото желание е точно такова – да се пише за онова, което наистина се е случило. Но това не е чак толкова лесно.
Разговор с нобеловия лауреат Имре Кертес за Европа и защитата на нейните собствени ценности
Автор: Имре Кертес
Мария Тодорова, една българска историчка, която в момента преподава в университета Илинойс (Урбана-Кемпейн), се опитва да обясни особената форма на литературен и идеологически империализъм, наложен върху Балканите.
Автор: Миша Глени
Онова, което живее и до днес от „68“? Струва ми се, че това е вечната младост. Пламъкът на бунта. Идеята или илюзията, че е възможно светът да бъде променен.
Налице е надеждата, че с ареста на Караджич и противно на това, което твърдят младите мутанти, войната най-после ще свърши. Съществува детинската надежда, че някой ден ще видим следната малка вестникарска обява: На 21-ви юли 2018 – годишнината от ареста на престъпника Радован Караджич, осъден на сто години затвор за геноцид в Босна – в черногорския град Мелина, известен с традиционния си фестивал за свирачи на гусла, се проведе „процесия на колективен срам“, състояща се от сто четиридесет и един старци. Те носеха фалшиви бради и фалшива бяла коса с плитка на върха на главата – и доброволно се подложиха на оплюване от тълпата, която тази година беше се събрала за традиционния ритуал на разкаянието. В този ритуал „старците“ (всяка година има нови доброволци и всеки има право да участва в ритуала само веднъж, така че всички желаещи да могат да вземат участие) изразяват осъзнаването на престъпленията, които са извършили, на факта, че тези престъпления са били извършени от тяхно име, с тяхно знание или дори участие. Те признават отговорността си за престъпленията и от все сърце молят жертвите си за извинение.
Ежедневно да бъдеш не циник, а хуманист във всякакъв смисъл. Ежедневно да бъдеш пацифист – не да умиротворяваш агресора, а да изобличаваш агресията, лъжата и милитаризма. Да изобличаваш, не да стреляш.
За да посрещнем истински радикалния ислямизъм, ние трябва и да го разбираме истински. В момента този феномен се разглежда общо като крайностна форма на една традиционна ислямска култура и религия; симптоматичен тук е фактът, че разсъжденията върху радикалния ислям се въртят основно около въпроса: „Какво казва Коранът?“
Ирландските избиратели изпратиха договора от Лисабон на боклука. Но Лисабон не е Европа, както не е и Брюксел. – Следващите размисли принадлежат на човек, който познава Брюксел добре, не на последно място и от четиригодишната си работа като европейски комисар.
Автор: Ралф Дарендорф