Сега, като човек, който живее в Германия и е бил възпитаван от същата тази Германия (когато преди четири години останах без работа и поисках социални помощи, немските служби прегледаха документите ми, прецениха, а после ми показаха вратата: „Момче, а тия тук спестявания, дето са ти останали от тлъстите години, тях не ги ли броиш, като ни искаш така помощи?“ „Ама аз тях не мога да ги пипна, банките жив ще ме одерат“ „Ееее, това вече си е твоя работа. Не си чак толкова беден, има хора къде-къде по-нуждаещи се от тебе. Намирай начин, оправяй се“. И да видиш как бързо-бързо намерих и начин, и всичко; не случайно казват хората, че кучето скачало според тоягата)… Та, като човек, който е бил възпитаван от тази страна, то си е ясно, че моето мнение няма как да бъде много неутрално. И все пак…
Автор: Златко Енев
Беларус и Украйна са окупирани през по-голямата част от войната, при което както германските, така и съветските армии преминават през територията им по на два пъти, при атака и оттегляне. Германските армии никога не са окупирали повече от една малка част от същинска Русия, и то само за кратко време. Дори и ако се вземат пред вид обсадата на Ленинград и разрушението на Сталинград, жертвите сред руското гражданско население са много по-малко от онези сред белоруси, украинци и евреи. Преувеличените руски твърдения за броя на жертвите третират Беларус и Украйна като Русия, а евреите, белорусите и украинците като руснаци. В крайна сметка това означава империализъм на мъченичеството, мълчаливо предявяващ искания за територия чрез открити претенции към броя на жертвите.
Автор: Тимъти Снайдър
Историята не е просто хранилище за данни от миналото. Освен това тя предлага интерпретации и легитимира груповата идентичност като памет или споделен опит, като кодекси на поведение и етически системи. Европейската история е конструирана по такъв начин, че нашето историческо усещане е изградено преди всичко върху съзнанието за противопоставяне на една страна срещу друга. Това, заедно с демографските предизвикателства, пред които е изправен континентът, прави проблема за изграждане на колективна европейска идентичност още по-сложен и деликатен.
Автор: Данута Глондис
Докато Русия продължава инвазията си в Украйна, Владимир Путин реши да реабилитира съюза между Хитлер и Сталин, с който започва Втората световна война. Говорейки за пакта Молотов-Рибентроп като за добра външна политика, той нарушава както дългогодишното съветско табу, така и коригира собствената си предишна позиция, че споразумението е било „неморално“.
Автор: Тимъти Снайдър
Забележително в „битката за историята“, подета днес от Путин, е, че Русия търси да си възвърне някогашното величие не през настоящето, а тъкмо през употребите на миналото, използвайки „Победата“ на СССР във Втората световна война като златно ключе към нова световна политическа роля.
Автор: Тони Николов
Моят приятел и голям преводач от английски Алфред Криспин ме превърна в поклонник на Зигмунд Бауман с уникалния анализ в книгата „Модерност и Холокост“. Холокост, казва Бауман, може да се разглежда като „социологическа лаборатория“. Третият германски Райх /1933-1945/ постигна тотален политически контрол над данъкоплатците през перфектните методи на управление на ресурсите и прецизните счетоводни баланси, като унищожи 6 милиона евреи. Не случайно „Модерност и Холокост“ атакува ленивия читател от 21 век с убедителни причини за колосалната загуба на човечността в нацистка Германия. Реперите са желязната дисциплина на тевтонеца, сухата ефикасност на прусите, усмихнатата фантазия на тиролците, селският здрав смисъл на силезийците. И разбира се, постигането на расова, обществена и културна чистота. Милитаризъм и яростен антикомунизъм.
Автор: Юлиана Методиева
В продължение на последния четвърт век във френското обществено пространство къкри политическа и интелектуална културна война, свързана с мястото на исляма във френското общество. На всеки няколко години се появява поредно събитие, което подновява враждебността – някоя ученичка носи бурка в училище, в някое бедно предградие избухват бунтове, атакувана е някоя джамия, Националният фронт печели някои местни избори. Но сега вече има данни, че почти хиляда френски граждани са пътували да Сирия, за да се присъединят към тамошните ислямистки бойци,а тежко въоръжени джихадисти, прокламиращи верността си към Ислямска държава и Алкайда, убиха седемнадесет души в Париж. Като се има пред вид чудовищността на престъпленията, трудно е да се избегне усещането, че започва решителна битка и че тя ще засенчи икономическите и други въпроси тук в течение на идещите месеци и години. А бойното поле, както е обичайно за Франция, ще бъдат училищата.
Автор: Марк Лайла
Защо изобщо се е стигало до смени на вярата? Ислямът, също като християнството, притежава силна мисионерска тенденция във верската си структура, така че ислямските традиции на османската династия диктуват активното прокарване на смяна на вярата сред поданиците на Империята. И докато преминаването на мюсюлманите към други религии е забранено, то преминаването към исляма е било насърчавано. Но Империята е изправена и пред сериозна икономическа дилема, тъй като високите данъци, събирани от немюсюлманските поданици, допринасят в огромна степен за нормалното функциониране на държавата: „На смяната на религията се е гледало като на крайна цел на една добра мюсюлманска държава, но масовата смяна би довела до икономически хаос и разорение“. Ето защо Османската империя никога не се е опитвала да смени вярата на поданиците си със същата ревност, с която го правят някои други ислямски империи.
Автор: Флориан Бибер
Също както и упорития стремеж за териториално разширение (който в крайна сметка си остава доста успешен, въпреки всички поврати), проектът за етническа хомогенизация на България е преследван с изключителна упоритост, макар че в това отношение могат да бъдат констатирани само скромни резултати. Това се дължи на факта, че българската държава и нация са в състояние да реагират единствено с насилие – ако изобщо – срещу демографската динамика на небългарското население в страната. И дори тогава негативните последици надминават далеч онова, което държавата и мнозинството от населението виждат като собствени успехи. Едва от 1991 насам се получава постепенно осъзнаване на този сизифов ефект. В съчетание с условията, поставени пред страната във връзка с влизането в Европейския съюз и НАТО, това все пак довежда до поврат в традиционната политика.
Автор: Щефан Трьобст
Важно е да се прави разлика между либералните основни положения, по които не може да има компромис, и онези части от гражданския живот, при които договарянето и приспособяването са както възможни, така и желателни. Една от грешките, правени от много европейски общества в течение на последното десетилетие е в това, че те изразходваха огромни количества от време и възмущение върху неща, които в най-добрия случай могат да се окачествят като второстепенни – например въпроса дали минарето на джамията в Кьолн може да бъде по-високо от шпица на катедралата, референдума върху забраната на минаретата в Швейцария, както и всички онези безкрайни спорове около различните видове женско пребрадяване – хиджаб, никаб и бурка – като същевременно се правеха огромни отстъпки по въпроси, по които не би трябвало, примерно равенството пред закона, свободата на словото и фундаменталните права на жените.
Автор: Тимъти Гартън Аш
Забелязали ли сте, че гръцката криза практически не се разглежда в балкански контекст? Западът не можеше да предотврати кризата, но би могъл поне да си даде сметка какво се задава. Достатъчно беше да се отърси от традиционния си филелинизъм, който е сляп за османското и дори за византийското минало на Гърция и гледа на тази страна изключително в ретроспективата на античното й минало. Да не говорим, че днешните гърци само губят от това сравнение. Истината е, че те стоят по-близо до балканските и ориенталските си съседи, отколкото до Софокъл и Платон. Югоизточна Европа, Балканите са огнището на гръцката криза, а не античният полис.
Автор: Стоян Гауров
Македонският въпрос в България касае и идеята за променящите се национални идентичности. Балканската традиция разбира промяната най-вече като радикално, внезапно и насилствено прекъсване. Историята на региона, пълна с насилствени преселвания и етнически прочиствания, подхранва увереността, че хората не биха променили националността си освен ако бъдат принудени или манипулирани да го направят. Българите предпоставят, че македонците са били подлъгани да повярват, че имат отделна идентичност и са я променили под натиска на комунистическата идеология и титовата политика по националните въпроси в Югославия. Българските националисти се надяват, че могат да заставят Македония да се върне обратно към онова, което те виждат като нейни български „източници“. При всички тези възгледи промяната се възприема като „неестествена“ и наложена чрез сила, а не като израз на свободната воля на хората.
Автор: Милена Махон
В свят, в който все повече отсъстват правилата, няма как и войните да не са „други“, без това да означава, че жертвите са по-малко.
Автор: Тони Николов
„Географската Европа“ (простираща се от Атлантика до Урал) винаги е била разделена на две половини, които са се развивали поотделно: едната свързана с античния Рим и Католическата църква, другата закотвена във Византия и Православната църква. След 1945 границата между двете Европи се премести с няколкостотин километра на Запад, а няколко страни, които винаги са считали себе си за западни, с изненада установиха, че сега са част от Изтока.
Автор: Милан Кундера
Из целия континент икономиките се намират в застой, докато броят на младите безработни мъже се увеличава. Дали не се намираме на ръба на евентуално преповтаряне на катастрофата от 1930-те години?
Автор: Ричард Дж. Еванс
Разглеждана откъм европейска перспектива, Полша изглежда се придвижва по посоката на „нормално“ отворено общество, което си пробива път през трудно минало. Във Франция изминаха десетилетия преди обществеността и френската държава да признаят степента на местна колаборация с нацистите. Различното при Полша е сериозността на сблъсъка между старите и нови исторически разкази. Полската съпротива е била далеч по-масивна, а полското сътрудничество – далеч по-малко от френското, докато полското страдание достига степени, непознати в Западна Европа. Но престъпленията срещу евреите, извършени на полска територия, както и яростта на местния антисемитизъм, също са далеч по-големи.
Автор: Джон Конъли
Историята на следвоенната източно-централно-европейска колективна памет, в този вариант, е история на потискане на паметта от комунистическата държава и опозиция срещу нея, чрез дисидентска стратегия на съпротива („парадигмата Кундера“), самата тя по-късно наследена от една по-нюансирана, но също интелигентска, визия за сътрудничество и вина („парадигмата Конрад“). В края на краищата се стига до подновено потискане на паметта, извършвано в името на собственото й запазване от един националистически проект, целящ да потисне всички спомени за живота при социализма.
Автор: Рихард С. Есбеншаде
Главоблъсканиците на източно-централно-европейската памет изглеждат силно заплетени, дори и в глобалния контекст на борбата около паметите на Втората световна война, Холокоста, колониализма и Студената война. На Запад съществува изкушението да се гледа на историята и паметта в Източна Европа като намираща се „извън контрол“, с племенни страсти, кървави вражди и „примитивни“ етнически кавги, „заплашващи стабилността в Европа“. Но това гледище отрича собствените борби на Запада и привилегирова една специфично западна версия на стабилността.
Автор: Рихард С. Есбеншаде
Сръбският Голям национален разказ е изграден върху поражението и травматизма.
Български Голям национален разказ по-скоро липсва. Ако непременно трябва да се очертаят някакви сюжети, напомнящи или претендиращи да бъдат обединявани в Голям разказ, то – безспорно – „турското робство“ е най-предпочитаният ресурс. В българските разкази обаче „турското робство“ присъства в по-малка степен като трагедия и травма само по себе си, а повече като фон, върху който се разгръща мащабната съпротива на хайдути, четници, въстаници, въобще – юнаци.
Автор: Евгения Иванова
Като невярващ човек, аз желая каузата на атеизма да се насърчава. Желая също религиозната вяра да бъде поставяна на разглеждане и предизвикателства. Желая Великобритания да бъде истински светска нация, в която религиозните вярвания да са гарантирани и защитени като въпрос на лична съвест. Но се чувствам възпрепятстван в усилията си, тъй като атеизмът в публичния живот е до такава степен доминиран от една много специфична форма, която представя нетолерантността като нерелигиозност. Това е трагедия. Ето защо е толкова важно атеистите да се дистанцират от онези, които подкопават собствената ни позиция. Ричард Докинс може да се пени колкото си иска срещу мюсюлманите. Но, уважаеми атеисти: нека не му позволяваме да върши това от наше име.
Автор: Оуен Джоунс
Ако проблемът на Западна Европа е недостиг на памет, то в другата половина на континента проблемът е обратния. Тук паметта е прекалено много – твърде много видове минало, от което хората могат да извличат заключения, обикновено като оръжие срещу миналото на някой друг…
Автор: Тони Джуд
Някои размисли върху цената, която е заплатена поради преднамерения и внезапен отказ да се обърне внимание на най-близкото европейско минало и заместването му с „европейска неискреност“ в най-различни форми.
Автор: Тони Джуд
Историческите митове представляват своеобразен мост между миналото и настоящето, те са много повече въплътени в настоящето, отколкото в миналото и са преди всичко документ на времето и мястото, където се използват. Изключителен интерес представлява проучването на пътищата, по които един мит започва да функционира в дадено време и място, а друг не успява...
Автор: Атилa Пок
Отказът на Франция да отпразнува през 2005 двестагодишнината от голямата победа на Наполеон при Аустерлиц беше признак за националната несигурност относно ролята на историята и нейното отношение към държавата.
Автор: Кристофър Байкъртън
Психоанализата, твърди Душан Биелич, може да ни обясни много неща около конструкциите на посткомунистическите идентичности на Балканите. Авторът показва как Юлия Кръстева, известната френска интелектуалка от български произход, е развила една специфична картина на „балканската идентичност“, асоциирана с всичко мръсно, нечисто и нецивилизовано.
Автор: Душан Биелич
Очевидно е, че демонстрациите на национализъм в днешна източна Европа са различни от онези, видими в края на Втората световна война, и се различават дори по-значително от още по-ранните версии. Национализмът в източна Европа си има своя собствена история, която трябва да бъде разбрана когато се анализират днешните му вариации.
Автор: Питър Шугър
Вярно е, че образът на Турция в европейското съзнание не винаги се покрива с действителността. Но също така вярно е, че новата и дори най-новата турска история продължават да добавят щрихи към този образ – от геноцида срещу арменците до убийството на журналиста Хрант Динк.
Автор: Стоян Гяуров
Няма съмнение: той е бил член на Waffen-SS. И все пак, представете си за миг, че това признание не беше засенчило публикувания преди няколко години мемоар на Гюнтер Грас, като облак във формата на гъба? Как тогава би трябвало да възприемаме „Да люспиш лука“?
Автор: Тимъти Гартън Аш
Манипулации върху темата за Холокоста са честа практика, включително в България, която представлява по-сложен случай, тъй като в границите на българското царство от 40-те години евреи са били спасявани, преследвани и унищожавани по едно и също време.
Автор: Леа Коен
На 8 януари 1949, в малкото градче Йедвабне, на около 19 километра от Ломз, в историческата полска провинция Мазовше, специалната полиция задържа петнадесет човека. Откриваме имената им в един меморандум, зловещо наречен Raport likwidacyjny (Доклад за ликвидация)…
Автор: Ян Томаш Грос
Налагането на официално гледище върху историята, тоест смесването на държавния монопол върху насилието с един монопол върху историята, е отличителна черта на тоталитарните общества.
Автори: Клаус Легеви, Хорст Майер
Демократичен дефицит, умора от разширението и все повече спасителни фондове: има ли някакво бъдеще за обединена Европа? В дискусия за серията на списание Юрозайн „Европа разговаря с Европа“, известни интелектуалци от западна и източна Европа диагностицират причините за сегашната болест на ЕС.
Автори: Терезе Кауфман (модератор), Иван Кръстев, Клаус Офе, Соня Пунчер-Рийкман, Мартин Симечка
Често се сърдя на моите босненци, че нищо, ама като че ли нищо не са научили от войната. Най-очевидният пример е, че за цяло десетилетие от началото на мира и след четири или пет тура на общи избори на власт в държавата им бе все същата коалиция от трите основни националистически партии, управлявали и в навечерието на конфликта и повели народите си един срещу друг.
Автор: Велко Милоев
Германският поет-дисидент Волф Биерман беше писал преди много години: „Мога да обичам само онова, което съм свободен да напусна“. Днешните европейски политици изглежда са забравили тази истина.
Автор: Иван Кръстев
В издателството на Международно дружество Елиас Канети излезе книгата на Хуго Портиш „Сега накъде“.
Автори: Хуго Портиш, Пенка Ангелова