От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2024 10 7 October

 

Преди дни на премиера на силната книга на Марин Георгиев се срещнах фронтално с мой близък евреин, добър писател и изтънчен интелектуалец. Неведнъж публикувам неговите остроумни и неочаквани като послания есета. Подадохме си ръце някак неохотно и дори не се погледнахме в очите. После побързахме да си обърнем гръб.

Причината разбира се, е в коренно различното ни отношение към последствията от 7 октомври 2023 – денят когато в Израел бяха брутално убити и сексуално насилени напълно невинни хора, между които и десетки младежи, просто слушащи музика на един фестивал. Терористичният извършител на насилието Хамас взе включително и заложници, голяма част неосвободени и до днес. Хамас, а впоследствие и Хизбула, преобърнаха мира в тази част на света, заедно с правителството на Нетаняху. От друга страна те взривиха доскорошни ценностни приятелства и милитаризираха мисленето на милиони.

От тази среща се замислих гневно какво ни става тук, в малката ни страна, която все не се опитва да извиси своя ръст в мега конфликтите по света! Нали писателите трябва да са по-чувствителни от политиците? С по-висок хоризонт на независимост и никаква страхопъзльовщина дали ще им се случат неприятности, ако застанат напреки на държавата си! Сещам се за примера с Емил Зола и страхотния му подвиг по делото на обвинения в тежки грехове Алфред Драйфус, френският офицер от еврейски произход. Процесът срещу капитана е вирулентно антисемитски, затова и писмото на писателя Емил Зола до френския президент „J’accusse!“ („Аз обвинявам“) все още е знаме на човечността и толерантността, както жалон за стопроцентовата смелост на интелектуалеца против държавническия произвол. На Зола този процес му коства много. Осъждат го на една година лишаване от свобода и солидна глоба.

Цяла година аз не прочетох, не видях, не чух нито един български писател да напише писмо-вик за спиране на войната на Израел в името на убитите младежи, тийнейджъри, смазаните от израелските ракети три-четири годишни деца, бебенца с размазани главички в Газа. Нито един! Вчерашният брой на Шпигел нарече това място „гробница за деца“. Вероятно никоя друга война на 21 век не е коствала живота на толкова много невръстни и младежи за толкова кратко време. Над един милион непълнолетни живеят в крайбрежната ивица, а според контролираните от Хамас здравни власти в ивицата Газа повече от 11 000 от тях са били убити до края на август. И това са само идентифицираните смъртници.

Знаете ли защо е това поредно масово мълчание? Нали е близо до ума, че причините конкретно за политическия мейнстрийм да го играе уж на страната на Израел, без грам да вниква в историческите възпаления на войните между евреи и араби в Близкия Изток, е резултат от типичната прагматика на парите и печалбите? Това е декларирано в един публикуван в медиите доклад от български професор и еврейски учен, според който трябва да подкрепяме Израел заради ползите в областта на икономиката и туризма на двете страни. Затова и не подкрепяме резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека, в която държавата Израел се осъжда за войната в Газа, противопоставя се на правото ѝ да се защитава и се иска да ѝ бъде наложено оръжейно ембарго. А когато снощи Еманюел Макрон (подобно на други западни лидери) поиска незабавно прекратяване на доставките на оръжия, никой до този момент не се е отзовал в София.


Small Ad GF 1

Според еврейските лидери тук и по света антиционисткият и антиизраелски дискурс застрашително се припознава като антисемитизъм! В този мисловен и словесен абсурд участват и обществените медии. Репортажи от ракетните удари в Газа, а днес вече и в Бейрут, сухите новини без контекст за израелския премиер Нетаняху, който скоро обяви Антонио Гутериш за персона нон грата защото, видите ли, си позволил да не одобрява разрушителните действия на армията на Йоав Галанд, оковават сърцето и задушават емпатията на хората. Хей, защо не каниш събеседници в твоя ефир, които могат да подканят зрители и слушатели към различна, не проправителствена теза, питам реторично звезден журналист? Например, да каже силно, че се противопоставя на фашисткото правителство на Нетаняху и израелския геноцид, международно признат и осъден? Да се чуят гласовете, настояващи за преосноваване на Израел като истински етична и антифашистка еврейска държава? Нали на това ни учи един от най-светлите умове, философът евреин Мартин Бубер?

Връщам се на моя близък писател с когото онзи ден се срещнах сред десетки от най-големите ни литератори, хора на духа и сърцето. Хора, смълчали се за угасващия живот на палестинците.

Колебливото ръкостискане и отказ да се погледнем в очите онзи ден е равностойно на ругатните, които получавам във фейсбук когато пиша колко ме е срам от хуманитарната катастрофа в Газа. Активисти от еврейски организации ме наричат поддръжник на Хамас, а написаното от мен без свян определят като „антисемитска боза“. Преди да качат доброто ми име на бесилката, изпълнени с жажда за саморазправа с инакомислещите, няма да пропуснат да ми прочетат основните опори за „правилното“ мислене по отношение на Израел. Ще наричат войната в Рафах и Хан Юнис справедлива и отбранителна. Няма да признаят, че Газа вече не е просто най-големият открит гроб, а гроб за някои от най-важните принципи на хуманитарното право. Арабите ще определят като нисша раса (отнасяйте се с тях като с животни, инструктираше главнокомандващият Галанд въоръжените до зъби войници), нещо подобни на ромите, само че населяващи Западния бряг. С това напълно заприличват на онзи, които унищожи 6 милиона от техните деди в Аушвиц.

Час по-късно след написаното (възможно да е било по-рано, но благодаря на Clubz.bg за публикацията) стана ясно, че отделни писатели от П.Е.Н. център-България, са излезли с апел за мир в Газа: „Жертвите от двете страни заслужават справедливост“. Подписали са Александър Гочев, Аксиния Михайлова, Бойко Ламбовски, Георги Константинов, Здравка Евтимова, Иван Христов, Калин Донков, Керана Ангелова, Кристин Димитрова, Надя Попова, Патриция Николова, Петър Чухов, Роман Кисьов, Хайри Хамдан. Браво, браво!

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...