Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 208
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 208
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 208

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 07 Book levski

 

Book Levski Cover thmb
Книгата ще намерите тук
„Либерален преглед“ започва да публикува в продължения една от най-важните книги в българската историография – сборникът с турски архивни документи, в който се представя възможно най-автентично процеса срещу Васил Левски и неговите сподвижници. Без никакви преувеличения – една уникална книга. Уникална с това, че, за разлика от повечето свидетелства за българската история, в нея няма да намерите нищо, или почти нищо, възвисяващо и измиващо „срама по челото“. Напротив, това е сборник от документи, които представят една удивително не-възвисяваща, та дори силно притеснителна картина на българското национално-революционно движение, и то точно в момента, който по-късно българската историография и литература ще се опита да митологизира и промени до неузнаваемост, с ясната цел да го направи „удобен за възпяване“, тоест да го превърне в (ключова) част от програмата за национално-патриотично възпитание, която доминира националната ни парадигма и до днес. Сигурно това е и нещото, което обяснява пълната непопулярност, да не кажа неизвестност, на този сборник в масовата и не чак толкова масовата ни култура. Издаден почти по погрешка, в началото на 1950-те години, тоест в някакъв момент на пост-революционна еуфория, когато на „отговорните органи“ може и да се е струвало, че унизителната тежест на толкова много свидетелства за низост, предателство и страх не е чак толкова заплашителна за „възпитанието на нацията“, по-късно сборникът изчезва като пословичния камък в блато, без да остави никаква или почти никаква следа в оформянето и преоформянето на националния разказ от шестдесет и петте години, които ни делят от онова време. Шестдесет и пет години на мълчание и потискане, около тридесет от тях вече прекарани в „демокрация“ и „свобода“. Нормалната жалостива равносметка на българското състояние такова, каквото го познаваме всички. Нормална – но може би вече не съвсем. Дали не е крайно време да се опитаме да хвърлим един по-честен и евентуално по-задълбочен поглед към завъртулките и бакиите на българската историография, с всичките ѝ обори, Авгиеви и други?

 

Разпит, произведен на 20 октомври 1872 (29 шабан 1289)

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Цветко, а на баща ми – Генчо. От Орхание съм,

– На колко си години, какво е занятието ти?

– На 30 години съм, по занятие – овчар.

– Къде овчаруваш?

– Ходя с овците на полето да ги паса.

– Брат ти Божил от тебе по-голям ли е или по-малък?

– По-малък е.

– Къде беше в петък, когато бе нападната хазната?

– В петъка, за който ме питате, бях на пазара в града, а следобед отидох при овците край града.

– Къде беше него ден брат ти Божил?

– Не знам, где е бил.

– Вие не живеете ли заедно?

– Не, господине, аз живея в друга къща.

– Ти ходи ли в петък на балкана да сечеш шума?

– Не, господине, в петък не ходих. След петъка, в който нападнаха хазната, ходих да сека шума, но кой ден беше точно, не си спомням.

– С кого ходи на балкана да сечеш шума?

– Ходихме да сечем шума с брата Божил, баща ми Генчо и балдъзата Ивана, ние четиримата.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

– Ние не те питаме за това. Брат ти Божил разправя, че ти си отишъл да сечеш шума в петъка, когато бе нападната хазната и че и той него ден дошъл там, защо отричаш?

– Него ден не ходих. Бях на пазара и към обед отидох при добичетата. Един ден ходих да сека шума, но кой ден беше, не си спомням. Брат ми знае.

– Брат ти, същия него петък, не сече ли шума в балкана?.

– Не знам. Когато отидохме ние четиримата, имаше насечена шума, но тя беше насечена от брат ми две седмици по-преди.

– Разпитахме твоя брат Божила. В петък, в който ден бе нападната хазната, пръв той отишъл да сече шума, после и ти си отишъл там и си сякъл. Ако изкараме сега брат ти Божила и той ти каже в лицето, че него ден и ти си бил там, какво ще отговориш тогава?

– Изведете го, нека каже.

– Много хубаво. В потвърждение на тия твои показания ела и вместо подпис удари пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Ц в е т к о

[7] Разпит на Божила и на брат му Цветка при очна ставка

– Хей, Божиле, ето брат ти Цветко дойде. Той твърди, че в петък, когато бе нападната и обрана хазната, той си е бил в града до обед и обикалял по пазара. После отишъл в полето при овците. Той отрича да е ходил да сече шума. Кажи в лицето му това, което разказа на нас, нека да чуе и той!

– Вярно. Спомних си. Когато отидох да сека шума, брат ми го

нямаше. Сякох сам два дни, т. е. петък и събота. В неделя привечер се върнах в къщи. След два или три дена отидохме с баща ми, брат ми и едно момиче на балкана и сякохме шума.

– Кога вдигна шумата, която насече в петък и събота в балкана?

– После, когато отидохме всички, събрахме и натрупахме на листник шумата, която бях насякъл през ония два дни.

– Много хубаво. Брат ти твърди, че когато сте отишли всички, не е имало прясно насечена шума, а – стара, насечена от преди две седмици, какво ще кажеш на това?

– Няма какво да кажа.

– Ето, твърдението ти, че в петък и събота си сякъл шума, излезе лъжа. От тук се подразбира, че през ония два дни ти си бил заедно с разбойниците и след като си им посочил пътя да избягат, върнал си се от там в къщи. Кажи истината: де са парите, за да видим какво да правим!

– Не, господине, аз им занесох и предадох хляба. След това вече не ги видях. Сякох шума и нищо друго не знам.

– Много хубаво. В потвърждение на дадените ви при очната ставка показания елате да ударите пръст!

– Да ударим пръста си.

[Знаци за отпечатък от пръст на]: Божил, Цветко

Въпроси към Велча касапина

– Хей, Велчо, ела, не ни затруднявай, кажи истината по тая работа!

– В неделя, пет дни преди обира на хазната, дойде от Тетевен Васил тетевенецът[1], който е бояджия в Орхание, намери ме и ми каза: „Стоян те вика да отидеш, той ще те чака в Чипилското ханче[2] в Правец, за да ти каже нещо.“ Аз тръгнах и отидох. Намерих Стояна в ханчето и с него излязохме навън. Запитах го защо ме вика, а той отговори: „От Тетевен идат много пари за Орхание, а от Орхание хазната ще бъде опакована и ще замине за София. Ще се съберем, ще нападнем в прохода хазната и ще я оберем. [8] Но, ти в сряда да ни донесеш хляб в балкана, на мястото Каменна стръга.“ Отговорих му: „Ще донеса!“ Оттам Стоян си отиде, а аз се върнах в града. Във вторник привечер, намерих Божила и му казах: „Да занесем хляб на хайдутите в балкана 1“ Той се съгласи. Отидох си в къщи. Купих от фурната хляб. Беше привечер, и като вървях нагоре, намерих Божила и заедно с него отидохме при тях [нападателите]. Дадохме им хляба. Те го сложиха в чантите си. Божил отиде с тях да им посочи пътя за прохода, а аз се върнах в къщи. В четвъртък привечер дойде у нас Божил и ми каза: „Искат пак да им занесем хляб)“ Божил остана у дома, а аз купих от фурната хляб. Донесох хляба и му го дадох. Той замина. Купих ракия, праз и сирене и го настигнах. Изкачихме се заедно на балкана. Мръкна се. Легнахме да преспим. На сутринта, като повървяхме, аз останах на една полянка[3], а Божил отиде при тях. Той им оставил хлябовете ѝ се върна пак при мен. Аз си отидох в къщи, а той остана в балкана да сече шума. Ето, така е, господине!

– Откъде се познаваш с тоя Стоян, та те извиква от Орхание в ханчето?

– Преди 3–4 години Стоян беше пандур в Челопеченския манастир, Врачанска околия. Тогава сме се виждали и оттам се познаваме.

– Много хубаво. След като Стоян ти разправи тия работи, как има смелостта да обадиш на Божила, и каквото си му казал кажи го тук и на нас!

– С Божила имаме връзки от детинство. Надявайки се, че от него дума не ще излезе, казах му това, което разказах и на вас.

– Каза ли на Божила, че те ще обират хазната?

– Казах му. Той знаеше.

– Много хубаво. Когато Стоян ти каза тая работа в Чипилското ханче, бяха ли обещали да дадат и на вас дял от парите,: или предварително ви бяха дали?

– „Ако успеем да оберем хазната, ще дадат и на тебе дял ми каза той, а аз му отговорих: „Ако не успея да ви донеса самичък хляб, ще си намеря един другар“, а Стоян каза: „Ще дам и на него дял.“ Така се уговорихме.

– След нападението и обира на хазната, когато се научихте за това, кой от вас, както по-преди, им показа пътя да избягат? Как стои тук работата?

– Нито аз, нито пък Божил отиде [да им покаже пътя]. Те са се върнали по пътя, по който бяха дошли.

– Откъде знаеш, че са се върнали по пътя, по който са дошли?

– Не знам по кой път са си отишли, допускам, че са минали оттам, отдето им е било най-удобно.

[9] – По-нагоре от мястото, дето стана обира на хазната, се намериха две торби от по 1000 гроша. Тия пари като ваш дял ли ги бяха оставили?[4]

– Не знам, господине! Ние не знаем и не сме говорили за такова нещо.

– „Не знам“, казваш I Виж, вие сте им дали хляб,, а къде щяха да ви заплатят? Явно е, че те са оставили тия торби за вас,

– Торбите не са оставили за нас. Те и да си отидеха, понеже Васил знаеше работата, той щеше да ни донесе парите после.

– Когато Васил те изпрати да се срещнеш със Стояна в Чипилското ханче, каза ли ти, че знае за тая работа?

– Васил ми каза само това: „Стоян те чака в Чипилското ханче, иди, ще ти съобщи нещо!“

– След нападението на хазната, срещахте ли се и разговаряхте ли с Васила?

– Не, не сме се срещали и не сме разговаряли.

– После Васил ходил в Тетевен, след колко дена е отишъл?

– Не мога да зная, кой ден беше. Той отиде и се върна.

– След като Васил ходи и се върна от Тетевен, не разговаряхте ли с него дали има и за вас дял?

– Ние не говорихме надълго и широко. Запитах -го само, как стана тая работа [обира], а той ми отговори, че ония [нападателите] били колибари и че не ги бил видял. Толкова беше разговорът ни.

– Но не се ли среща и не говори ли с другаря си Божила?

– Срещах го и говорихме. Божил ме запита дали няма нещо за нас, и аз му отговорих, че още няма.

– В петък сутринта им занесохте хляб. Ти си се върнал в къщи, а Божил останал да сече шума., В петък, събота и неделя той е бил там и в неделя вечерта се завърнал в къщи. Значи, под предлог, че уж останал в балкана да сече шума, той им е помогнал да избягат.

– Не, когато говорихме с него, той ми каза, че не им е помогнал да избягат.

– Много хубаво. От Божила разбрахме, че той действително не ги е водил. Но, когато след случката Васил ходил в Тетевен и се върнал, ти не научи ли от него дали за една нощ разбойниците са успели да стигнат до там [Тетевен] или пък са пренощували някъде?

– Не, по този въпрос не сме говорили. Не го питах за това, понеже Васил е сприхав човек, и ако го бях разпитвал много, щеше да ми се скара,

– Те колко души бяха?

– Бяха 11 души.

– Кои бяха, кажи имената им, за да ги запишем и издирим. Ето на, преди малко паша ефенди[5] обеща да те освободи, а тоя път ти дава и 50 лири, ето ги пред теб! Вместо да лежиш в затвора, посочи ги да ги заловим, а теб да пуснем да си отидеш в къщи.

– Стоян пандурът, Тодор, Кара Мустафа[?][6] и Георги. На другите седем души имената не знам.

Много хубаво. Ела да подпишеш показанията си.

– Да подпиша.

Подписал: Велчо

[10] Разпит на Божила и Велча при очна ставка

– Божиле, ето, ние разпитахме Велча. На въпросите, които му зададохме, той ни отговори, че във вторник те бил срещнал пред външната къщна врата и ти казал: „Ще занеса хляб на хайдутите. Те ще нападнат хазната и ще дадат и на нас дял. Ела с мен да им занесем хляб!“ Ти си се съгласил. Купили сте хляб и заедно сте им го занесли. Това ти казва Велчо в очите и ти чуваш, тъй ли е?

– Велчо ме намери във вторник и ми каза: „В балкана има хайдути, да им занесем хляб“, а аз му отговорих: „Ще дойда.“ Купихме хляб и като излязохме вън от града, Велчо ми каза: „Тия хайдути ще нападнат хазната, ще задигнат парите ѝ и ще дадат и на нас дял. И аз зная за това.“[7]

– Много хубаво. Елате с подпис или отпечатък от пръст да потвърдите показанията си при очната ставка!

– Да го сторим.

Подписал: Велчо[8]. [Знак за отпечатък от пръст на]: Божил

Нови въпроси към Велча
21 октомври 1872 (1 рамазан 1289)

– Хей, Велчо, от коя фурна купи хляба за хайдутите?

– Купих на два пъти по за три гроша хляб от хлебаря Христо и от другия хлебар – Боньо. Понеже първия път, когато купувах хляба, се беше мръкнало, във фурните се беше свършил, затуй купих от двете фурни по за 60 пари. И втория път купих хляба по същия начин. Тъй е, господине!

– Защо първия път купи от двете фурни по за 60 пари хляб, а и втория път направи така? Коя е причината за това? Или ти купи хляба от двете фурни, за да не се забележи?

– Когато купувах първия път, във фурната нямаше достатъчно хляб, затуй купих по за 60 пари от двете фурни. После купих пак от двете фурни по за 60 пари хляб, за да не се забележи. Това е причината.

– Хлебарите, от които купи хляба, знаят ли за тая работа [готвеното нападение], беше ли им съобщил?

– Те не знаят нищо по тая работа. Дори тях ги нямаше във фурната, когато купувах хляба. Хляба купих от чираците им.

– Някой даде ли ти пари за хляба, що купи, или го купи със собствени пари?

– Парите даде Васил.[9]

– Васил кога ти даде парите, дали след като ти купи хляба и всичко беше вече свършено, или преди това?

– И двата пъти, когато купувах хляба, той ми даде по три гроша, и аз ги взех. Първият път го срещнах на улицата и там ми даде три гроша. Вторият път Васил дойде у нас и ми даде три гроша. Така беше.

– Ти имаш баща, жена и деца. Знаят ли те, че на два пъти си носил хляб на хайдутите? И не те ли запитаха къде носиш тоя хляб?

– Живея отделно от баща си и братята си, а на жена си не казах. Тя се занимава с детето си, па и казват ли се такива неща на жена, та и аз да ѝ кажа? Не съм ѝ казвал, тя не знае за тая работа.

[11] – Много хубаво. Казваш, че Васил ти бил дал 6 гроша да купиш хляба. Но, кой ти даде парите, за да купиш ракия, сирене и праз?

– Имах едно ракиено буре. Бях го дал под наем на кръчмаря Дишо [?] за две и половина оки ракия и понеже бях взел наема предварително, имах си у дома ракия. Взех от къщи малко сирене и праз и ги занесох. Никой не ми е дал пари за тях.

– Много хубаво. Като взе от къщи ракия, сирене и праз, не те ли запита жена ти къде ще ги носиш?

– Не ме пита, а и аз не ѝ казах. Тъй като постоянно продавам сирене, взех и заминах.

– Васил има баща. Той знае ли нещо по тая работа?

– Не, господине.

– Освен теб, Божила и Васила, други някои от града знаят ли нещо по тая работа?

– Не, господине. Освен нас тримата, никой друг не знае.

– Сигурно и някой друг трябва да знае, защото виж, след като сте научили, че хазната се опакова в конака и ще замине за София, те [нападателите] отишли на балкана. Вие ли се научихте от конака или някой друг ви каза? Кажи право, как стана това?

– Никой не знае. Обаче, те се научили, че от Тетевен се изпращат много пари за Орхание и затуй отишли да нападнат хазната и да я оберат, щом тръгне за София.

– Кой ти каза, Васил ли или Стоян пандурът, че от Тетевен са дошли много пари?

– Васил ме изпрати да отида и да съобщя на разбойниците като им кажа, че от Тетевен са дошли пари, които тия дни ще бъдат изпратени за София. Те да чакат там, друго известие няма да им се праща. Аз отидох и съобщих на хайдутина Стоян пандура.

– Значи, ако хазната беше заминала за София след 10 дни и ако хайдутите бяха стоели все там, вие щяхте да им носите хляб. Така се разбира от казаното.

– Без съмнение, Васил е знаел, че хазната ще потегли скоро за София, защото като му казах, че повече от два пъти няма да им нося хляб, той ми отговори: „Занеси им два пъти, па после недей носи!“ Може би той е знаел, кога ще тръгне хазната.

[12] – Кой ви научи да им посочите мястото за засада, Васил ли или Стоян? Как стои тоя въпрос?

– Точно над прохода срещу мястото, дето предадохме хляба на хайдутите, има височина. Стоян запита може ли да се отиде там, и ние му отговорихме, че може. „Хайде тогава да ни покажете пътя и да ни заведете там“, каза той. А аз му отвърнах: „Божил да ви заведе!“ И Божил ги заведе на височината. Ето, така беше.

– Много хубаво. Верни ли са показанията, които даде?

– Верни са.

– Щом е тъй, ела да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Велчо

Нови въпроси към речения Божил
21 октомври 1872 (1 рамазан 1289)

– Хей, Божиле, като носихте хляб на разбойниците в прохода, в сряда ли им го занесохте или в петък?

– Първия път, когато им занесохме хляб, беше около 2 часа през нощта срещу сряда[10]. Дадохме им хляба. Потеглихме оттам и спряхме на едно място по пътя, дето преспахме. И Велчо беше заедно с мен. Призори тръгнахме пак и, като повървяхме, Велчо остана на пътя, а аз ги заведох и ги оставих на хълма Висок, над мястото, дето беше обрана хазната, след което се върнах обратно.

– Щом като ти пренощува заедно с тях и призори ги остави на хълма Висок, колко души бяха?

– Вярно е, че вървяхме [заедно], обаче не се сетих да ги преброя колко души бяха. Като се съмна, другите останаха в гората, двамата от тях се изкачиха с мен на хълма и огледаха прохода. Те тръгнаха да се върнат при другите, а на мен поръчаха: „Хайде, ти върви и ни донеси утре хляб!“ Аз тръгнах оттам и си дойдох.

– Като ги водехте, не видяхте ли по пътя някой колибар или овчар?

– Не, не видяхме, а беше и нощ. Ако видехме човек, щяхме да се скрием в гората. Пък и не минахме през място, дето има хора. Там се изкачихме с един човек на име Боньо.[11]

– Когато на следния ден им занесохте хляб, къде ги намерихте, за да им го предадете?

– Когато в петък носех хляба за мястото, дето ми бяха поръчали, Велчо остана назад, а аз отидох по-напред. Пред мен излезе един от тях, взе хлябовете и им ги занесе.

[13] – С какво занесохте хляба и ракията?

– Хлябът беше в моята торба, а ракията и сиренето – в една козена торба на Велча,.

– Кажи, колко души бяха, за да ги търсим?

– Не ги броих. Бяха повече от десет души, но не по-малко.

– Ти взе от къщи торба и дори два пъти носи хляб. Жена ти не те ли запита къде го носиш?

– Не, господине, нито тя ме запита, нито аз ѝ казах.

– Много хубаво, ела тук да удариш под тия твои признания пръста си вместо подпис.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Божил

Разпит на Боньо Петков фурнаджията[12]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Боньо, а на баща ми – Петко. От село Литаково съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– Трябва да съм на 28 години. По занятие съм фурнаджия.

– Един-два дни преди обира на хазната орханиецът Велчо купил хляб, за да го носи на разбойниците, от теб ли го купи?

– Преди обира на хазната бях отишъл в Литаково да бера царевица, не бях на фурната. Не знам да е купувал. Дори когато хазната бе нападната, аз бях в Литаково, не бях тук на фурната.

– Когато замина за Литаково, затворена ли беше фурната или я остави отворена? А момчето вади ли хляб?

– Оставих я отворена. Имаше и хляб. В четвъртъка момчето, чиракът, дойде при нас и ни донесе хляб. Донесе и парите от продадения хляб и ми ги предаде.

– Като дойде при теб, каза ли ти дали Велчо не е купил хляб от него?

– Не, чиракът не ми каза нищо за Велча.

– Ти говориш така, но Велчо казва, че във вторник той купил от теб за 60 пари хляб. А ти дори си го запитал: „Друг път не си купувал толкова хляб!“ Велчо ти отговорил: „Не ти трябва да знаеш!“

– Не знам, господине, не съм му продавал. Ако моят чирак му е продал, аз не съм видял. А и такова нещо не сме приказвали с него. Нито съм го питал, нито пък той ми е отговарял така.

– Ако дойде Велчо и ти каже това в лицето, тогава не ще ли се засрамиш, от думите си?

– Да дойде, нека каже! Ако съм говорил такова нещо, ето ме насреща.

– Много хубаво, ела тук вместо подпис да удариш пръст под показанията си.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Боньо фурнаджията

Разпит на Велчо Цолов, слуга на Христо фурнаджията[13]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Велчо, а на баща ми – Цоло. От град Орхание съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– Трябва да съм на 10 години. Чирак съм на Христа фурнаджията.

– Велчо Шунтов от Орхание купи ли хляб от вашата фурна през дните четвъртък, сряда и вторник преди петъка, в който беше нападната хазната?

– Велчо купува винаги по един-два хляба, а него ден купи наведнъж хляб за три гроша, но не знам какъв ден беше.

[14] А в това време, когато Велчо купи от вашата фурна хляб за три гроша, къде беше господарят ти Христо?

– Моят господар си прави къща и стои там при майсторите. Той не видя.

– Много хубаво, ела и вместо подпис да удариш пръст под показанията си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Велчо

Чрез настоящата заверка, подписана и подпечатана, се удостоверява, че разпитите на гореспоменатите лица се извършиха пред нашата комисия:

Орх. шериятски съдия: ес-сейд Яли Неджиб; мюмеизи: [трима неподписали]; следовател: Хасан Хюсни [печат]; мюмеиз: Хюсмен Хамди [печат]; мюмеиз: Хасан; М. [подпис на български].[14]

Разпит, извършен на 22 октомври 1872 (2 рамазан 1289)

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Васил, а на баща ми – Петър. От Тетевен съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 32 години съм. Занимавам се с бояджийство в Орхание.

– Щом като си от Тетевен, защо работиш в Орхание?

– От много време, има вече 20 години, как ние работим тук в Орхание бояджийство.

– Ходил ли си в Тетевен една седмица преди обира на хазната?

– Да, бях отишъл в Тетевен една седмица, а може би имаше и повече, преди обира на хазната. А оттам се върнах тук заедно с Павел Кабакчиев, носещ държавните пари.

– Кой ден беше, когато се върна тук заедно с Павел Кабакчиев?

– Не мога да зная кой ден беше, не си спомням.

– Тогава с вас дойде ли тук друг някой от Тетевен?

– Заедно с мен и Павла дойдоха едно заптие и Ибрахим от Орхание, който беше надзирател на кантарното право в Тетевен.

– Помисли хубаво: в кой ден дойдохте тук?

– Не мога да си спомня деня. Но тогава беше срока за внасяне на държавните пари в съкровището, това е сигурно.

– Ние проверихме датата за внасяне на парите в съкровището. Това е било в събота, шест дни преди обира на хазната. Тогава ли дойдохте вие?

– Знам, че то беше 5–6 дни преди обира на хазната, но не мога да зная точно, кой ден беше.

– Ти, тогава, си дошъл тук в събота. Намерил си Велчо Шунтов и си му казал следното: „Иди в Чипилските ханчета, там чака тетевенецът Стоян пандурът – да идеш в неделя!“ Каза ли това на Велча или не?

– Не съм казвал такова нещо на Велча, не ми е идвало и на ум дори.

– Стоян пандурът ти поръчал да кажеш така на Велча. Заради това си дошъл. Но, каквото си казал, кажи ни го право, не ни затруднявай! Пък и теб какво те засяга?

– Мен не ме засяга, но аз не съм говорил такова нещо на Велча. Как да кажа, че съм говорил?

– Велчо разправя така: „Васил дойде и ми каза: В неделя иди в Чипилското ханче, там те чака Стоян пандурът от Тетевен.“ Ако сега дойде Велчо и ти каже това в лицето, тогава ще признаеш ли дали това е вярно или не?

– Ако Велчо разправи пред мен, че съм му казал, такова нещо, той ще излъже.

[15] – Велчо, който е твой приятел, ще говори ли така, ако не е истина?

– Кой знае защо той така ме клевети.

– Ако дойде сега Велчо и разправи пред теб, че си му казал: „Стоян пандурът те чака в Чипилското ханче, да отидеш там в неделя“, какво ще отговориш?

– Ако каже това, ще излъже.

– Много хубаво, ела тук да подпишеш показанията си!

– Да подпиша!

Подписал: Васил

Разпит на Велча и Васила при очна ставка

– Велчо, ето Васил дойде. Кажи сега пред него!

– Да кажа, господине! Тоя Васил ми рече: „В неделя иди в Чипилското ханче, там те чака Стоян пандурът от Тетевен. Той ще ти каже нещо.“ И аз след това, в неделя, отидох, и намерих Стояна там, в Цветковия хан при чешмата.

– Василе, ето Велчо ти го казва в лицето?

– Той казва, чувам, но лъже. Не съм му говорил такова нещо.

– Защо Велчо да лъже, някаква вражда ли има с теб?

– Не знам, но щом като той така говори за мен, очевидно трябва да има някаква вражда.

– Много хубаво, ти ходи ли у Велчови през дните четвъртък, петък и събота?

– Не съм ходил.

– Защо казваш, че не си ходил? Във вторник си дал на Велча 3 гроша на чаршията, за да купи хляб. А в четвъртък си отишъл в къщата му, дал си му пак 3 гроша да купи хляб.

– На чаршията дадох на Велча 6 гроша, но защото му ги дължах за тютюн.

– Наведнъж ли даде на Велча тия 6 гроша или на два пъти по 3 гроша?

– Дадох му ги наведнъж.

– Ако освен Велча дойде и неговата жена и каже като него, че ти си ходил в къщата им, какво ще отговориш?

– Ако каже това, и тя ще излъже.

– Велчо е тук, а жена му си е в къщи. Тя не знае, че Велчо е казал това, та и тя да твърди същото. Разбира се, че си ходил, затуй и тя го казва.

– Ако говори така, клевети ме.

– Ти твърдиш, че Велчо лъже, че жена му лъже. Но, ако дойде и трети човек и каже, че сте разговаряли с Велча, тогава какво ще отговориш?

– И той ще излъже.

– Велчо разправя, че на два пъти получил от теб по три гроша пари за хляб. А ти твърдиш, че си му дал 6 гроша. Ето, показанията ви се уеднаквяват. Кажи веднага истината, за да бъдат навреме заловени дръзките нападатели. Не ни затруднявай напразно, кажи право!

– На Велча дадох 6 гроша, но за тютюн. За хляб пари не съм му давал.

[16] Очна ставка на Васила с госпожа Вела, жената на Велча

– Г-жа Вела, един-два дни преди нападението на хазната дойде ли у вас за нещо Васил бояджията?

– Да, Васил идва винаги у нас, и тогава дойде.

– Василе, ето и г-жа Вела, жената на Велча, ти казва в лицето, че един-два дни преди нападението на хазната си ходил у тях.

– Тогава не съм ходил. Много време преди това ходих един път да видя момчето ѝ, което беше болно.

– Ето и г-жа Вела казва, че на сутринта в петък, когато бе нападната хазната, си отишъл у тях и си я запитал къде е Велчо, а тя ти отговорила, че не знае къде е. Ти какво ще кажеш на това?

– Аз запитах така г-жа Вела за Велча, но не мога да зная кой ден беше.

– Ето, г-жа Вела разправя, че ти си ходил у тях и че и тогава си отишъл. Кажи веднага истината. Кажи: кои бяха ония, които се осмелиха да нападнат и обират хазната, не ни затруднявай!

– Не знам.

– Ти сега като казваш, че не знаеш, укриваш виновниците. Работата е разкрита. Ако нападателите бъдат заловени и кажат, както казаха Велчо и жена му, че посредством теб им е бил доставен хляб, ще приемеш ли тогава сам смъртното си наказание?

– Ако нападателите дойдат и кажат, че аз съм знаял за тая работа, тогава приемам смъртното си наказание.

– Кажи сега: кога, кой ден си отишъл в Тетевен?

– Отидох миналия понеделник.

– По каква работа отиде миналия понеделник оттук в Тетевен?

– Там ми е къщата. Отидох в понеделник, като бях с намерение да се върна пак в събота. Тогава пък да отиде баща ми, за да пазари слуга на Димитровден.

– Много хубаво, ти в понеделник отиде в Тетевен, а тук дюкянът ти да стои затворен. Та от това ти ще имаш загуба. Толкова време не се стои така без работа. Има някаква причина!

– Дюкянът ми е отворен. Там стои слугата ми Герго. Пък и дюкянът на баща ми е близо и той го наглежда постоянно.

– Общо ли търгувате с баща си или поотделно?

– Имаме два дюкяна, но търгуваме общо.

– За отиването ти в понеделник в Тетевен ще запитаме твоя слуга Герго. Ако той действително потвърди казаното от теб, хубаво. Но ако каже друго нещо, какво ще отговориш тогава?

– Питайте го, ако излезе, че съм лъгал, ще понеса наказанието си.

– Много хубаво, ела тук да се подпишеш или да удариш пръст под показанията си!

– Да се подпиша.

Подписал: Васил

[17] Нов разпит на Васила

– Удари ли те и би ли те някой в Правчанския хан?

– Не ме е бил никой.

– А нашият полицейски началник от София, Мехмед ага, не те ли удари, когато се разговаряхте с ханджията тайно там, в Правчанския хан?

– Той не удари мен, а ханджията Цветка, и то с ритник.

– По каква причина го удари?

– Тъкмо се хранех там, а Цветко лежеше. Дойдоха заптиетата и слязоха от конете. Тогава полицейският началник удари с крак Цветка, като му каза: „Защо не ставаш да държиш конете?“ Цветко му отговори, че бил болен. А мен той попита откъде съм. Аз му отговорих, че съм от Тетевен.

– Полицейският началник потегли оттук за Правчанските колиби в неделя. Него ден той те намерил там. А ти твърдиш, че си тръгнал оттук в понеделник, каква е тая работа?

– Аз заминах оттук в понеделник. А полицейският началник идеше оттам и се отби в хана.

– Много хубаво, ако са верни показанията ти, ела тук Да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Васил

Разпит на Цветка ханджията от Правец

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Цветко, а на баща ми – Велчо. От село Правец съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На четиридесет години съм, занимавам се с ханджийство.

– Къде се намира ханът, който държиш?

– Ханът ми е на шосето, един от Чипилските ханове.

– Няколко дни преди нападението на хазната Павел Кабакчиев донесъл пари от Тетевен. Те [Павел, Васил и заптието] отседнаха ли тогава в твоя хан?

– Отседнаха.

– Тогава Павел Кабакчиев сам ли беше или имаше някой с него? Васил беше ли заедно с него?

– Зная, че заедно с Павел Кабакчиева тогава беше и едно заптие, но не мога да знам дали беше и Васил с него.

– След като тогава Павел Кабакчиев и заптието минаха с парите за насам [Орхание], дойде ли същата вечер или на другата сутрин в твоя хан и Стоян пандурът от Тетевен?

– Не, не знам кой е тоя Стоян пандурът, за когото питате[15]. Зная, че има един Лало пандурът, но и той не е идвал[16].

– Преди няколко дни тетевенецът Васил заминал оттук за Тетевен, кой ден и по кое време беше?

– Не мога да знам кой ден беше, но има оттогава една седмица Тогава дойде бюлюкбашията Мечо. Като лежах, той ме удари.

– Защо бюлюкбашията Мечо те удари?

– Когато те [заптиетата] дойдоха, аз лежах, бях болен. Имаше няколко души, които се хранеха. Понеже лежах и не станах, удариха ме веднъж с приклад на пушка и с ритник.

– Васил беше ли тогава там или не?

– Васил беше там, той пътуваше за Тетевен.

[18] – Вие тогава сте седели с Васила на едно място и сте си шепнели нещо, затуй бюлюкбашията Мечо те ударил с ритник. Но той не те е бил, задето си лежал.

– Аз тогава лежах, а Васил се хранеше. Той разговаряше със Сава Вълков от нашето село Правец. Имаше и още един човек от нашето село, но сега не си спомням кой беше.

– Защо Сава Вълков беше дошъл тогава в твоя хан?

– Сава Вълков събираше боб. Той разговаряше с човека, когото не мога да си спомня, относно кираджии, които да закарат боба в Никопол.

– Откъде щяха да купят боба?

– Събираха го в Алтун таш[17]. Миналият петък го вдигнаха и го закараха в Никопол. Савата е сега в Никопол. Той замина заедно с боба.

– Като са натоварили боба в Алтун таш, те са минали покрай твоя хан. Кои хора го караха?

– Те не минаха покрай моя хан. Но аз видях, че минаха по-долу от Чипилското ханче, по пътя, който иде от нашето село Правец, тъй като бяха натоварили боб и от Правец.

– Добре, ти преди малко в показанията си каза, че си лежал в хана и че Васил, Сава и още един човек се разговаряли. Понеже си лежал и не си станал, бюлюкбашията Мечо те ударил с ритник. Но, ако дойде сега бюлюкбашията Мечо и каже, че той те е бил, понеже сте си шепнели нещо с Васила, тогава какво иде отговориш?

– Ако бюлюкбашията Мечо каже това, запитайте и хората, които бяха там. Потвърдят ли и те, готов съм да понеса наказанието си.

– Преди нападението на хазната, в твоя хан дошъл орханиецът Велчо Шунтов. Кой ден беше това?

– Не знам кой ден беше. Тогава, когато той дошъл, аз не бях в хана. Като дойдох отвън в хана, видях, че е пристигнал. Той държеше в ръцете си черва. И тия черва занесе на по-горния, на Ивановия хан.[18]

– Ако не се досетиш за деня, размисли добре и ни отговори: Велчо преди нападението на хазната ли, или след това беше дошъл във вашия хан?

– Не мога да знам преди нападението на хазната ли беше или след това.

– Когато дойде Велчо, беше ли в твоя хан Лало пандурът или пък Стоян, тетевенци?

– Изобщо не знам кой е Стоян. А Лало пандурът от отдавна, трябва да има 6-7 месеци, никак не е идвал в моя хан.

– Момчето, което стои в твоя хан, твой син ли е, или слуга, и откъде е?

– От Правец е. Слуга ми е, не ми е син.

– Това момче, слугата, не ти ли каза, че са дошли в хана тетевенците Стоян пандурът, Лало пандурът и Велчо?

– Не ми е казвал, понеже той ми съобщаваше само името на оня, който дойде и пие на вересия, но не и имената на ония, които си плащат.

– Къде е сега момчето Вълко, твоят слуга?

– Преди 6 дни замина с кола за вино в Старо село, Врачанска околия, заедно с Дако от махлата Лесковица.

– Кога ще се върнат оттам?

– Надявам се да пристигнат днес или утре.

119] – Ако показанията ти са верни, ела тук да се подпишеш!

– Верни са. Да се подпиша.

Подписал: Цветко кръчмарят

Нов разпит на Велча

– Когато, в неделя, ти се срещна с тетевенеца Стоян пандура в един от Чипилските ханове – хана на Цветка от Правец, кой беше в хана ханджия?

– Ханджия беше тогава момчето Вълко, слугата на Цветка.

– Когато отиде в хана, освен момчето Вълко, имаше ли друг някой там?

– Нямаше. Не видях никой друг.

– Кой ти каза тогава къде се намира Стоян пандурът? На кое място се срещнахте с него?

– Каза ми момчето Вълко. Срещнахме се със Стоя на в долния етаж на хана, в една стая в мазето.

– Като беше в Цветковия хан, Стоян пандурът кога дойде?

– Аз го намерих там. Беше дошъл преди мен, но не го запитах кога е дошъл.

– Когато стигна в хана, как запита момчето Вълко за Стояна: „Тук ли е Стоян пандурът от Тетевен“ или как другояче?

– Запитах го така: „Има ли тук някой човек?“ – Има, отговори то. Попитах: „Откъде е?“ Момчето отговори: „От Тетевен.“ Запитах пак: „Кой е тоя от Тетевен?“ То отговори: „Стоян пандурът. Долу в мазето е, в стаята.“ Тогава аз отидох и се видях с него. Ние излязохме в задния двор на хана и там разговаряхме. После Стоян пандурът се върна пак в мазето, а аз минах през двора и дойдох насам.

– Хей, Велчо, ти си се срещнал с хората, които нападнаха и обраха хазната. Ако ни ги кажеш всичките, кои бяха, и те бъдат заловени, като доносчик ще се отървеш с леко наказание. Но, ако откажеш да ни ги съобщиш, всичката вина остава върху теб и властта строго ще те накаже. Обмисли хубавичко това и ги изкажи, защото иначе ще бъде жалко за теб.

– Аз ви обадих тия, които зная. Един от тях е тетевенецът Стоян пандурът. Наричаха го още войводата. Той хайдутствал в Странджа. Останалите са: Тодор, Кара Мустафа [?], Георги и Вълко Цолов от Правчанските колиби, за когото ви съобщихме днес с Божила[19]. Другарят ми Божил го познава по-добре от мен. Ето тия да се заловят. Ако тогава работата не се разкрие, готов съм и аз да понеса всяко наказание.

– Много добре, ела тук да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

Подписал: Велчо

[20] Нов разпит на Васила

– Василе, работата излезе наяве. Разкри се, че ти си знаел. Казвай веднага истината, та и ти, като Велча, да придобиеш качеството на доносчик, а ние да заловим нападателите.

– Преди един-два месеци срещнах тетевенеца Стоян пандура к Тетевен. Той ми каза: „Познаваш ли калугера хаджи Авксенти в Кремиковския манастир?“[20] Аз му отговорих: „Познавам го, но защо питаш?“ Той каза: „Чух, че там имало пари. Ще взема няколко души и ще отида. От хаджи Авксентия малко пари ще задигна.“ Аз му възразих: „Човече, откажи се!“ В отговор на това той ми рече. „Щом се науча, че има пари, не бих се отказал в никой случай, веднага ще я наглася.“

– Знаял си, че той имал намерение да отива в Кремиковския манастир. Ти ще знаеш нещо и за това, че те са дошли тук и са обрали хазната. Кажи всичко право, каквото знаеш по тая работа!

– Когато Павел Кабакчиев от Тетевен донесе тук парите, заедно с него тръгнах пеш от Тетевен и аз. Като стигнахме в Правчанските ханове, спряхме в хана на Цветка. Понеже бях пеш, нея нощ преспах в хана, а мухтарът[21] [Павел Кабакчиев] дойде тук [Орхание]. На другия ден взех коня на ханджията Цветка и пристигнах. Предадох коня на Велча да го върне обратно.

– После как стана? Велчо как се срещна със Стояна? Какво стана по-нататък?

– Тогава не ми каза нищо, но в четвъртък, един ден преди петъка, в който бе обрана хазната, той ми рече: „Занесох хляб на Стоян пандура в балкана.“ Запитах го: „Май че отиват в манастира“, а той отговори: „Не, не отиват в манастира, а ще нападнат хазната.“ Попитах го, колко души са и той каза, че били повече от 10 души.

– Не го ли запита къде се е срещнал със Стояна, та тоя последният му поръчал да занесе хляб?

– Питах го. Когато завел в Цветковия хан коня, който аз върнах, срещнали се там и тогава той му поръчал.

– Не ти ли каза още, кои са били? Само Стояна ли е познал или и другите?

– Запитах го. Познал само Стояна, другите не можал да познае. Така той ми отговори.

– Когато Стоян ти съобщи, че ще ходи в манастира, не каза ли с кои хора ще отиде?

– Той ми каза: „Хора има много като синът на Генко мечкаря от Черни Вит – май че е Георги[22]. Ще взема хора и от Крушовдолските колиби. Има и много още момчета.“

[21] – Велчо не поиска ли от теб пари в четвъртък, когато щеше да носи хляб?

– Бях купил от него половин ока тютюн, та ми поиска парите. Дадох му 6 гроша. Същия ден той ми каза, че щял да им занесе хляб.

– Ти не се ли среща с Велча след нападението на хазната и не говорихте ли по тоя въпрос?

– За нападението на хазната чухме в петък. Срещнах се с Велча и разговаряхме за това. Но, побояхме се да съобщим, тъй като може да не бъдат заловени [нападателите] и тогава вината ще падне върху нас.

– Тогавашният ви страх не ще ви помогне, тъй като вие знаехте, че сте им носили хляб преди нападението на хазната. Но задето не съобщихте на властта, излязохте сега виновати. Тъй че, обадете ни, име по име, кои бяха те, та да придобиете качеството на доносчици, пък да ви дадем и 5000 гроша пари.

– Зная за Стоян пандура и сина на Генка мечкаря. Те щяха да вземат хора и от Крушов дол. Нека да се заловят тия, те ще изкажат всичките.

– След петъка, в който бе нападната хазната, ти си отишъл в Тетевен. Велчо ти е казал, че нападателите на хазната са Стоян и Мечкарят. При това ти знаеше, че Стоян щеше да ходи да напада манастира. Не видя ли Стояна в Тетевен? Не запита ли за двамата?

– Отидох в Тетевен, но Стояна не видях. Тъй като се страхувах, не запитах никого дали беше там или го нямаше. Предполагам, че беше там, не беше отишъл никъде.

– Ти знаеш цялата работа, както и Велчо я знае. Кажи истината, кажи: кои бяха? Велчо говори другояче. Кажи право, че да ги заловим, та и вие да се отървете.

– Казах истината. Така е, както ви разправих.

– Ти имаш свои хора, имаш и слуга. Защо тогава не изпрати кобилата по някой от тях, а направи това чрез Велча? Непременно си го изпратил, за да се срещне със Стоян пандура и да си поприказват. Очевидно е, че работата е била уговорена, кажи истината!

– Моят слуга и момчето ми си имаха работа, затуй я изпратих по Велча.

– На Велча даде ли пари или нещо друго, за да закара кобилата? Велчо не ти е слуга, та да я кара без нищо.

– Не съм му дал нито пара.

[22] – Единственото обяснение, задето не си му дал пари, е, че твоето намерение е било да му устроиш среща със Стояна. Кажи истината по тая работа, за да я нагласим някак.

– Господине, да кажа сега истината. Стоян дойде сутринта в Цветковия хан и ми каза: „Отиваш в града. Изпрати ми Велча, ще говоря с него за нещо.“

– Когато Велчо се върна от Цветковия хан, не ти ли каза какво са говорили?

– Да, каза ми. Стоян му рекъл: „Заведи ни в балкана и ни приведи до мястото, дето ще отидем“. После Велчо отиде там да ги води. Той се забави няколко дни, но не мога да зная, колко бяха.

– Стоян заедно с кои хора дойде там, кажи и сега право!

– Дойде сам. Запитах го за другарите му и той ми отговори, че един от тях бил Георги Генков[23], а другият – от Крушов дол. Той ми каза и името му, но го забравих. Каза ми, че освен тия имало и още 5-10 души. Запитах го кои са, но той ми отговори, че били сбирщина.

– Казаха ли ти, че ще нападнат хазната? Пък и ти не запита ли Стояна къде ще отидат?

– Аз попитах, къде отиват, но Стоян ми отговори: „Да дойде Велчо, на него ще кажа.“ Понеже там беше и ханджията и вече бях приготвил коня, нямах много време да приказваме.

– Ела да подпишеш показанията си.

– Да подпиша.

Подписал: Васил

Разпит на Вълко Цолов от Правец[24]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Вълко, а на баща ми – Цоло. От село Правец съм, но Живея в Етрополските колиби.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 22-23 години съм. Занимавам се с овчарство.

– Къде се намира твоята колиба?

– На мястото Горняк.

– Как стана така, че ти отиде с хайдутите да нападаш хазната?

– Берях царевица. Дойдоха 12 души и ми казаха: „Хайде да ни заведеш в балкана!“ Насилиха ме и аз тръгнах пред тях. Минахме през мястото, наречено Предел, и стигнахме в Тръсите. Преспахме една нощ в Усойна. Там преспахме още една нощ. Мен не ме взеха да спя при тях. Един от тях спеше при мен, за да не избягам.

[23] – Кои хора ви носиха хляб в балкана? Колко пъти ви донесоха?

– Два пъти ни донесоха орханийците Велчо и Божил.

– После, оттам кой ви заведе в прохода? Как биде нападната хазната? Как взеха парите и къде ги занесоха?

– Божил донесе хляб и си отиде. След това те ми казаха: „Почакай тук, Божил пак ще донесе хляб. Ние ще слезем по-долу, а ти ни донеси хляба.“ Аз останах, а те заминаха. После чух, че се гръмна веднъж. Мина малко време и те дойдоха с парите при мен. Аз не видях нападението на хазната.

– Откъде са те и кои са? Познавахте ли се от по-рано?

– Те са тетевенци. Зная имената на четиримата, а именно: Стоян пандурът, Тодор, Кара Мустафа[?] и Георги[25]. Имената на останалите не знам. В същност, аз не се познавам с тях.

– Не може да се приеме, че си бил „останал назад“. Щом като си отишъл там заедно с тях, трябва да ни кажеш право и следното: Как биде нападната хазната? Какво направиха заптиетата? Как взехте парите и на кое място си ги поделихте? Парите заровихте ли, или си ги разделихте? А на теб колко гроша ти се паднаха като дял?

– В петък сутринта Божил донесе хляб. Аз взех от него хляба и им го занесох. Те ме върнаха обратно на мястото, дето бях попреди, като ми казаха: „Божил ще донесе довечера хляб, вземи го и ни го донеси!“ Останах там. По едно време след обед се гръмна веднъж[26]. Един час след това гледам, че те идват, тичайки към мен, натоварени с парите. Поседяха малко при мен. Дадоха ми и аз да нося една чанта пълна с пари. Оттам вкупом се изкачихме горе на балкана. Към 4 часа през нощта[27] стигнахме в нашия царевичак. Оттам ги проведох по рекичката Милена надолу. Те преминаха реката Искър, а аз се върнах обратно в колибата си.

– Какъв дял ти дадоха от парите?

– Дадоха ми 2 меджидиета[28] ирмилици. Обещаха, че ще ми дадат още 1000 гроша.

– След като ти носи на рамо чантата с пари, защо им я предаде за 2 меджидиета ирмилици?

– Заявиха, че иде ми дадат 1000 гроша и заради това дадох чантата. Но после не ми ги дадоха.

– Познаваш ли тия хора?

– Не ги познавам.

– Защо отиваш с непознати хора на такива места?

– В началото те ме отведоха насила от моята колиба. После ми казаха: „Остани при нас, ще ни носиш хляб. Ще ти дадем и на теб пари.“

[24] – Когато те взеха насила от царевичака, баща ти не чу ли, нямаше ли и друг някой при теб?

– Бях сам в царевичака. Баща ми беше в къщи.

– Ти си се бавил там три дни. Когато после се завърна, баща ти и жена ти не запитаха ли де си бил?

– Когато се върнах у дома, баща ми ме запита къде съм бил, но аз го излъгах, като казах, че съм ходил да купувам овци.

– На кръста ти имало чифт пищови. Баща ти тогава не ти ли рече: „Не се ходи с пищови да се купуват овци! Къде си бил с тия пищови?“

– Един от пищовите беше мой собствен, а другия ми дадоха безделниците. Бях ги сложил на кръста си. Но, когато ме видя баща ми, нямах пищови на кръста си.

– Имаше ли позволително да носиш оръжие?

– Нямах. Понеже беше нощно време, взех пищова, който имах, и го сложих на кръста си.

– Очевидно е, че целта на човек, който се скита с оръжие, без да има право да носи такова, е да върши кражби. Какво ще кажеш на това?

– Нямам какво да кажа.

– От всичко изглежда, че понеже си се скитал без право да носиш оръжие, ти си убил по-преди дякона[29]. Поне кажи как взехте парите и кои бяхте, та да се отървеш от другото [обвинение].

– Дори и да ме убиете, не знам кой уби дякона. Но работата с хазната свършихме ние, и то стана, както по-горе описах.

– Когато заптиетата и техните началници търсиха хайдутите, не те ли намериха и не те ли разпитваха?

– Едно заптие, двама башибозуци, Иван Чобан[ов] от Правец и още трима души ме намериха през нощта срещу неделя при царевичака и ме запитаха: „Видя ли хайдутите, които нападнаха хазната?“ Отговорих им, че не съм ги виждал. Те минаха и се отправиха бързо към височината, т. е. към колибите.

– Щом като полицейският началник те е запитал и ти не си му обадил, от това става очевидно, че и ти си от тях и си участвал в обира на хазната.

– В нападението на хазната не съм участвал, но след това те ми дадоха да нося [пари].

– Ако искаш да се отървеш, трябва да кажеш право: колко гроша ти се паднаха като дял от парите на хазната и къде ги скри?

– Те не ми дадоха пари. Аз, като носех чантата, си взех само 2 бели меджидиета.

– Когато в Етрополе отидоха специални чиновници, за да вземат поръчителство от населението, ти не беше ли там и кой ти стана поръчител?

– Бях там. Поръчител ми стана Кремен Ценов, бащата на Вълка.

[25] – Колибата на твоя поръчител Кремен Ценов близо ли е до твоята колиба?

– Трябва да е на около 10 минути разстояние.

– Като се отбихте в царевичака на твоя поръчител Кремен Ценов, взехте ли вода от неговия син Вълко или не?

– Не, от там не сме вземали вода.

– Колко души бяхте?

– Бяхме 13 души, заедно с мен.

– Парите бяха 125.000 гроша и нещо. От тях са намерени 2000 гроша. Остават още 123.000 гроша и нещо. Това са царски пари, искаме ги от теб.

– Както вече казах, откраднах си 2 сребърни меджидиета от чантата, която носех. Нищо друго не съм взел и не знам где са парите.

– Ела да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

[Знак за отпечатък от пръста на]: Вълко Цолов

 

[1] Васил Тетевенецът е Васил Петров, родом от Тетевен, по на работа в Орхание.

[2] „Чипилското ханче“ е ханчето на Цвятко Вълчев от Правец.

[3] „Една полянка“ е поляната Радивой.

[4] Описвайки самото нападение върху колата с хазната. Заимов казва: „Стоян Костов изведе из букака приготвените коне и ги докара до колата; повечето от торбите натовариха на конете, а две от тях заровиха в гъсталака на Пантата“ (пос. съч., стр. 75). Явява се въпросът: кой е посочил на властта мястото, дето са били заровени двете торби, съдържащи общо 2,000 гроша? Изглежда, че до 20 октомври Стоян Пандура и Тодор Бръмбара са били вече арестувани и че един от двамата е издал местонахождението на тия пари.

[5] „Паша ефенди“ е софийският мютесариф Мазхар, който значи е пристигнал в Орхание още на другия ден след първите арести.

[6] „Кара Мустафа“ е сигурно прякор на някой от участниците в нападението. Засега не може да се установи чий е прякорът. Георги е Георги Генков, брат на Йото Генков, който е участвал в четата на Общи.

[7] Тук Божил се съгласява с показанието на Велча, че първи път са носили хляб във „вторник“, докато при първия си разпит той твърдеше, без да е напълно сигурен, че трябва да беше сряда вечер на около 2 часа“. В разпита си на 21 октомври той отново потвърждава, че хлябът е бил занесен във вторник вечерта.

[8] Интересно е, че при първия си разпит Велчо е отпечатал пръста си като неграмотен, а тук, както и в следващите случаи, се е подписал. 10 р. отдолу: Васил е Васил Петров.

[9] Васил е Васил Петров.

[10] „2 часа през нощта срещу сряда“ = 20 часа във вторник вечерта.

[11] Кой е този Боньо, за сега не може да се установи.

[12] Заглавието е поставено от преводача.

[13] И тук заглавието е поставено от преводача и както и по-горе трябваше да бъде заградено с четвъртити скоби.

[14] Съкращението „М.“ означава мюмеиз (погрешно отпечатано с главна буква). Преписвачът не е можал да разчете името на българина, член на съда, затова написал: „български е“. „Мюмеиз“ тук означава член на околийски съд. Член на окол. съвет в Орхание е бил българинът Мино Рабошчийски (П. Ценов, пос. съч., стр. 33, също „Sâlname-f tuna, 1290“, стр. 75).

[15] Цвятко Вълчев се преструва, че не познава Стоян Пандура.

[16] Лало Пандура е вероятно Лало Баовеца.

[17] „Алтун таш“ е турското наименование на с. Лъжане, днес с. Трудовец.

[18] Велчо Шунтов е бил касапин, завади това Цвятко скроява, историята с разнасяните черва.

[19] За Кара Мустафа и Георги вж. тук бележката към стр. 27; За Вълко Цолов от Правец, участник в обира на хазната, не става никъде дука дотук в следствения протокол. От думите на Велча „за който ви съобщихме днес с Божила“ се вижда, че извън воденото съдебно следствие, чиито протоколи публикуваме тук, са се извършвали разпити от полицейските органи, чрез които под въздействието на физически мъчения арестуваните са били довеждани до самопризнания.

[20] Историята за Кремиковския манастир може да е и измислена.

[21] „Мухтар“ в селото е кмет, а в града – махленски кмет.

[22] Изглежда, че Йото Генков Мечкаря, участник в нападението на хазната, е имал брат Георги. Васил Петров по погрешка или нарочно съобщава името на тоя Георги. Интересно е обаче, че и Велчо Шунтов на няколко пъти между имената на нападателите на хазната споменава името „Георги“ (срв. стр. 27 и 38).

[23] Явно е, че Васил Петров смесва Йото Генков с неговия брат Георги.

[24] Като пръв от действителните нападатели на хазната бива разпитан Вълко Цолов от Правец. Вероятно и той е първият арестуван.

[25] И тук „Кара Мустафа“ и „Георги“ (срв. стр. 27).

[26] Обирът на хазната е бил извършен преди обед и ако Вълко Цолов твърди, че се гръмнало „следобед“, то това той прави с цел да отрече участието си.

[27] „4 часа през нощта“ = 22 часа вечерта.

[28] „Меджидие“, или в нашия народен говор „меджидия“, е турска сребърна монета на стойност 20 гроша, сечена по време на султан Абдул Меджид (1839–1861); нарича се още „сим меджидие“ или „беяз меджидие“ – сребърна меджидия или бяла меджидия (Ş. Sami, Kamus-i türki, стр. 1295).

[29] Става въпрос за убийството на дякон Паисий, извършено на 20 юли 1872 г. в Орхание, но останало неразкрито от властта.

 

Pin It

Прочетете още...