{"id":82,"form_id":2,"category":"category-62","name":"2021_07_Zlatko_LP_4000.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/2022\/2021_07_Zlatko_LP_4000.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/2022\/2021_07_Zlatko_LP_4000.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-2\/thumbnail\/category-62\/2021_07_Zlatko_LP_4000.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/oLFzFv1nyrM\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"62","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2021_07_Zlatko_LP_4000.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се публикува в „Либерален преглед“ – днес, на 3 юли 2021, малко повече от 14 години след началото на това донкихотско начинание – и десет дни преди рождения ден на майка ми, светла ѝ памет, която на 13 юли би навършила 94 години. Добър повод да се направи някаква равносметка, не ще и дума. Нека тогава се озъбим на вечно-киселото усещане за невидимост и незначителност, и се опитаме, може би заедно, да покажем на себе си и света едно малко по-приветливо, по-спокойно, по-доволно, човешки-щастливо лице. Нека, с други думи, се опитаме за момент да променим собствения поглед към това кои сме и откъде идваме. Амин.