{"id":36,"form_id":2,"category":"category-16","name":"2020_05_Zlatko_Asperger.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_05_Zlatko_Asperger.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_05_Zlatko_Asperger.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-2\/thumbnail\/category-16\/2020_05_Zlatko_Asperger.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/Hfq6klB8pVQ\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"16","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2020_05_Zlatko_Asperger.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

Започвам днес една история, която вероятно с пълно право разглеждам като най-трудната и най-мъчителната в досегашния си живот – историята на раждането и отглеждането на двете ни деца Паул и Леа Енев. Говорих с всички членове на семейството, преди да започна (тоест говорих с онези от тях, с които това е възможно – Паул и майка му Дорейн Вестфал), и всички ме насърчиха с огромно разбиране и – бих казал – с огромна любов. Разведени сме с Дорейн от около петнайсет години и оттогава насам тя живее с друг партньор, Клаус Айхнер, с когото междувременно също ме свързва дълбоко и силно чувство на приятелство, разбиране и взаимна подкрепа. Предполагам, че в някакъв смисъл вече мога да се наричам „щастливец“...