{"id":28,"form_id":2,"category":"category-8","name":"2020_04_Zlatko_Angst.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_04_Zlatko_Angst.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_04_Zlatko_Angst.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-2\/thumbnail\/category-8\/2020_04_Zlatko_Angst.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/81uMaoFcBbI\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"8","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2020_04_Zlatko_Angst.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

Интересно, понякога човек установява, с (приятно) удивление, че най-тежките, най-страшните периоди от живота му са били и най-творческите. Поне така се случи с мен – нещо, което неволно ме довежда до една фраза на Майстер Екхарт, големия немски мистик от Средновековието: „Страданието е животно, на чийто гръб човек най-бързо стига до съвършенството“

...към което днес сутринта ми хрумна едно допълнение, надявам се да го приемете без прекомерна критичност: „Преследването на съвършенството е най-опасното занятие на тоя свят: като повечето благородни зверове то просто убива, и то именно в момента, в който решите, че сте го достигнали.

Няма значение дали ще продължите да съществувате и след това.“