От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 06 Muratov 1

 

Дмитрий А. Муратов, чийто вестник беше закрит в отговор на все по-драконовската цензура на Кремъл, ще дари приходите [от продажбата на златния Нобелов медал] за украинските бежанци.

 

След като спечели Нобеловата награда за мир през октомври миналата година, руският журналист Дмитрий А. Муратов заяви, че според него отличието е трябвало да отиде при друг руснак: затворения опозиционен лидер Алексей А. Навални.

По-късно Муратов, редактор на независимия вестник Новая газета (който си подели наградата с журналистката Мария Реса от филипинската новинарска медия Rappler), обяви, че ще дари наградата си от около 500 000 долара в подкрепа на различни благотворителни каузи.

А сега Муратов – чийто вестник преустанови издаването си в края на март, заявявайки, че все по-драконовските закони за пресата в Русия не позволяват да се отразява вярно войната в Украйна – подарява самия Нобелов медал от 23-каратово злато.

На 20 юни медалът ще бъде продаден в Ню Йорк от Heritage Auctions. Всички приходи ще бъдат предоставени на УНИЦЕФ в помощ на децата бежанци от Украйна.


Small Ad GF 1

В интервю миналия месец в централата на аукционната къща в Манхатън Муратов, говорейки на руски език, заяви, че продажбата е „акт на солидарност“ с 14-те милиона украинци, разселени от руската инвазия, която той нарече „трагедия“.

„Ако погледнем броя на бежанците, на практика имаме Трета световна война, а не локален конфликт“, каза той. „Това беше грешка и трябва да я прекратим.“

Аукционната къща, която няма да взема комисионна, е продала няколко Нобелови медала, включително този на Франсис Крик, съоткривателя на ДНК, който през 2013 г. достигна рекордната за онова време цена от 2,3 млн. долара. Джош Бенеш, главен стратегически директор на „Херитидж“, прогнозира, че Муратов ще ѝ даде „шанс да надмине това“.

Но Муратов каза, че е бил вдъхновен от друг търг за Нобелова награда – онзи, на който датският физик Нилс Бор е продал медала си, за да подпомогне финландските военни усилия след съветското нахлуване във Финландия през 1939 г.

Тогава, [както и сега], казва Муратов, Съветският съюз е дал подобна обосновка за нахлуването си. „Те са обявили, че ще нападнат Финландия, за да не бъдат нападнати от Финландия“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Нобеловият търг е голям жест от страна на човек, който отдавна е смятан за доайен на обсадената независима преса в Русия. Новая газета, основана през 1993 г. с финансиране от Михаил С. Горбачов, последния съветски лидер (и носител на Нобелова награда за мир), отдавна е известна с репортажите си от конфликтни зони, разследванията си и кампаниите си в полза на деца с редки заболявания или семейства в затруднено положение.

„Те заемат място между журналистиката и активизма“, казва Полина Садовская, директор за Евразия на групата за свободно изразяване PEN America.

Вестникът беше известен и със способността си да остане открит и независим, като работеше, както се изрази руско-американската журналистка Маша Гесен миналата година в The New Yorker, „в почти постоянно извънредно положение“.

Шестима от журналистите на Новая газета са били убити от 2000 г. насам, включително Анна Политковская, критичка на руската война в Чечения, която беше застреляна в асансьора на жилищната си сграда в Москва през 2006 г. Техните портрети са окачени в московския офис на вестника и Муратов определя своя Нобел като почит към тях.

Но дори когато други независими издания бяха закрити или поставени под контрол по време на управлението на Владимир В. Путин, Новая газета оцеля, твърдят наблюдатели, отчасти благодарение на дългогодишните връзки на Муратов и готовността му (критикувана от някои фракции на раздробената опозиция в страната) да направи някои стратегически компромиси, включително да се въздържи от разследвания на богатството на членове на семейството и предполагаеми романтични партньорки на Путин и неговото обкръжение.

„Той положи смели усилия, за да продължи да работи при невероятните ограничения и невероятния риск да се опитва да прави независима журналистика в страната“, каза Ан Купър, бивша кореспондентка в Москва и бивша изпълнителна директорка на Комитета за защита на журналистите. „В крайна сметка той трябваше да вземе ужасно решение.“

Всичко се промени, след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, а Кремъл прие нов суров закон, който наказва с до 15 години затвор всеки, който разпространява „невярна информация“ за инвазията, с което на практика криминализира независимите репортажи за войната. (Според закона например може да се окаже незаконно да се нарича „война“, а не „специална военна операция“).

Новая газета (колективна, мажоритарна собственост на служителите ѝ) остана отворена 34 дни, докато повечето други независими руски издания бяха закрити, много журналисти напуснаха страната, а много западни новинарски организации преустановиха дейността си. „Това беше медиен холокост“, каза Муратов.

А на 28 март Новая газета обяви, че ще преустанови дейността си, след като получи две предупреждения, че отразяването ѝ е нарушило закона. Според Муратов продължаването на работата би изложило служителите му на риск.

„Това е военна цензура“, каза той в интервюто. „При тези обстоятелства не можем да публикуваме честни материали.“

След това, на 7 април, Муратов е нападнат, след като се качва на влак в Москва, когато един мъж хвърля върху лицето му, както той казва, „много миризлива“ червена боя, примесена с ацетон, и изгаря очите му.

По време на интервюто Муратов, мъж с мечешки вид, облечен за посещението в светлосин костюм, редуваше откровено възмущение и забавно недоверие. Той се усмихна и посочи кървавочервено петно върху отчупения ъгъл на калъфа на мобилния си телефон, след което превъртя снимки на оплескания с червени пръски вагон и селфи с унищожената си фланелка на Ню Йорк Рейнджърс.

Той показа и няколко снимки на предполагаемия нападател. На 12 април Новая газета възобнови за кратко публикуването на снимките като част от разследването, което посочи името на мъжа и го свърза с група, която отрича да е извършила нападението.

 

2022 06 Muratov 2
Снимки, направени от Муратов през април, след като е бил нападнат във влак в Москва от мъж, който е хвърлил по лицето му боя, примесена с ацетон.

Дмитрий Муратов/Новая газета, чрез Агенция Франс прес

 

Но властите, каза Муратов, „не правят нищо“.

Муратов носи слънчеви очила, за да предпази все още чувствителните си очи. Запитан дали нападението го е накарало да се страхува, той говори директно.

„Във вестника сме се договорили, че никога няма да отговаряме на два въпроса“, каза той. „Как защитавате служителите си? И страхувате ли се?“

Муратов показа и снимка на отрязана свинска глава, която две седмици преди нападението във влака е била оставена пред вратата на добрия му приятел Алексей А. Венедиктов, главен редактор на „Ехото на Москва“ – либерална радиостанция, която беше свалена от ефир, а след това разпусната в началото на март.

Подобно на стария си приятел Муратов заяви, че възнамерява да остане в Москва. „Той има шкаф, пълен с уиски“, каза той. „Как мога да си тръгна?“

Около 50 от 120-те журналисти на Новая газета са напуснали страната, казва той. Някои от тях са започнали работа в европейския клон на Новая газета Европа в Рига, Латвия. (Тя се управлява независимо, каза Муратов.)

Други продължават да работят на терен, каза той, пишейки за европейски и други чуждестранни информационни агенции. Муратов заяви, че планира да открие канал в YouTube в Москва, както направиха някои закрити издания. Що се отнася до вестника, той се надява да възобнови издаването му след края на войната, макар да призна, че е невъзможно да се предвиди кога.

Междувременно архивите на Новая газета остават достъпни онлайн, като по думите му привличат стотици хиляди посетители месечно, а чрез платформата за групово финансиране продължават да постъпват дарения.

В руското обществено мнение има значително разделение, като дори Кремъл съобщава, че 25 процента от населението е против войната, каза Муратов. Той отново извади телефона си, за да прочете актуална информация за друг стар приятел – Юрий Шевчук, вокалистът на руската рок група DDT от 1980-те години, който миналия месец беше обвинен в обида на армията, след като произнесе антивоенна реч на сцената, по време на която каза, че има разлика между това да обичаш страната си и (казано по-деликатно от Шевчук) да лижеш задника на лидера си. (По-късно обвиненията са свалени.)

Миналия месец в канала в YouTube „Живой гвоздь“, наследник на „Ехото на Москва“, журналистът ветеран Артемий Троицки, водещ хроникьор на дисидентската съветска рок сцена от 1980-те години, предложи на младите хора в Русия да преминат в нелегалност за 10 години, да си намерят работа като пазачи, както мнозина са правили по съветско време, и да пишат за своите приятели – или за бъдещето.

Запитан за този съвет, Муратов се усмихва. „Ние сме приятели от 30 години“, каза той. „Не се вслушвам във всеки негов съвет.“

Но той също така нападна „пълните идиоти“, които си седят удобно в други страни и призовават руснаците да свалят правителството си. Не можеш да изпращаш хора „на пътя на булдозерите и бухалките“, каза той.

В края на интервюто Муратов се върна към темата за Нобеловия медал и аукционната къща, която го продава и чието име според него „не е случайно“. [„Heritage“ означава „наследство“, бел. пр.]

Нашествието „открадна миналото от бежанците и техните родители“, каза той. „Трябва да създадем за тях ново наследство.“

 

Източник

 

Pin It

Прочетете още...

Китайците идат!

Томас Шмид 15 Сеп, 2009 Hits: 25142
Стотици хиляди се заселиха през последните…