Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 04 Russ Elite
Обръщение на руския президент Путин към Федералното събрание, 2020 г.

 

От авторката: Тази статия можеше да излезе и по-рано, но реших да събера възможно най-много информация, за да съм сигурна, че не съм манипулирана. Повечето от източниците, които цитирам в тази статия, не се познават отблизо. Не исках да се повтарям с грубото заглавие, но след като говорих с много хора, разбрах, че този цитат е много красноречив. Още веднъж повтарям, че не оценявам думите на моите събеседници от морална гледна точка, а само отразявам случващото се.

 

„След като са предприели санкции срещу нас, ние пък ще ги прее…м. Сега те ще трябва да купуват рубли на Московската борса, за да купуват газ от нас. Но това е само лек предвкус. Сега ще ги прее…м всичките!“, ми казва с ентусиазъм мой познат, високопоставен руски държавен служител. Той отдавна е член на екипа на Путин, но е смятан за либерално мислещ човек. Преди месец моят събеседник беше в друго настроение и малко объркан, като каза, че най-важното е да се спре кръвопролитието в Украйна и след това да се мисли как да се живее в новата реалност.

Той не беше единственият, който каза това. Във властта в Русия отдавна няма нелоялни хора, но чиновници, служители и ръководители на държавни компании, депутати, близки до държавния бизнес – в лични разговори почти всички сред тях изразяваха поне недоумение от нахлуването в Украйна. Въпреки това през месеца, в който продължава военният конфликт, не се получи масово напускане на чиновници и държавни ръководители. Големият бизнес или мълчи, или се ограничава с неутрални фрази, че подкрепя мира.

През изминалата седмица разговарях с няколко души, близки до Путин, както и с дузина държавни служители от различни нива и служители на държавни компании. Имах две цели. На първо място, да разбера какви са настроенията сред руския елит и близките до него хора след безпрецедентните санкции, наложени на Русия. Второ, да се опитам разбера дали някой се е опитвал да убеди руския президент Владимир Путин да спре кръвопролитията и защо именно Роман Абрамович е поел ролята на посредник-дипломат.


Small Ad GF 1

Казано накратко, вече може да се направи констатацията, че през последния месец мечтата на Путин за консолидация на руския елит се сбъдна. Тези хора разбират, че сега животът им е свързан само с Русия и че трябва да го градят единствено тук. Различията и влиянието между различните кръгове и кланове са заличени, тъй като масата от хора е загубила предишните си позиции и ресурси. Евентуален мирен договор едва ли ще промени настроенията в руския елит. „Преминахме точката, от която няма връщане назад. Всички разбират, че ще има мир [или поне прекратяване на военните действия в Украйна], но че този мир няма да доведе до връщане към предишния живот“, казва близък до Кремъл събеседник.

В същото време руското общество, както ме увериха моите събеседници, също се е обединило в подкрепа на действията на Путин под напора на пропагандата и последиците от санкциите. В ситуация, в която, както им се струва, целият свят е срещу руснаците, гражданите „ще намразят Запада и ще се консолидират“. За това ще говоря първо.

Общество във военно положение

Въпреки че официално Русия не води война, а „специална операция“, руската държавна пропаганда работи на пълни обороти – по държавните канали се излъчват почти само новинарски предавания, базирани на брифинги на Министерството на отбраната и друга официална информация за „специалната операция“, както и пропагандни токшоута. В главите на населението постоянно се набива, че Русия воюва в Украйна с нацисти, които сами са подготвили нападението над Донбас. За по-голям страх се разказват истории за биолаборатории на украинска територия, в които с подкрепата на САЩ уж се подготвяло биологично оръжие срещу славяните.

Самият Путин даде ясно да се разбере, че смята противниците на войната за врагове на Русия, които действат в интерес на западните държави. „Те [западните страни] ще се опитат да заложат на така наречената пета колона, на националните предатели, на тези, които печелят пари тук, в нашата страна, а живеят там“, заяви Путин на 16 март. Според него колективният Запад се опитва да разцепи руското общество. За да убеди всички, че руснаците подкрепят решенията му, Путин организира срещи и митинги със зависими от държавата граждани.

Всичко това се случи след първоначална вълна от обществено недоволство от започналата война. В първите дни хората излизаха по улиците, масово подписваха отворени писма и петиции, а известни в страната артисти, режисьори, писатели и общественици се обявяваха срещу войната в социалните мрежи. Но това не продължи дълго – в рамките само на една седмица властите блокираха и закриха почти всички независими медии, сплашиха гражданите с нови закони за военна цензура, не дадоха и най-малък шанс на уличните протести да прераснат в масови акции, като непрекъснато вкарваха хора в полицейски килии – през първите две седмици, по данни на OVD-Info, полицията е задържала 15 000 души.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„През първите няколко дни губехме в информационно отношение. Сред народа царяха негативни настроения. Обществото се раздели рязко – 50 на 50. Но след това всички [държавни медии] се съвзеха и започнаха да произвеждат нормално съдържание. А след това, когато [на Запад] започнаха да говорят, че всички руснаци са лоши, да бойкотират артисти и спортисти, всичко се промени. Сега съотношението е 75% към 25% в полза на поддръжниците на военната операция. С други думи, тече процес на социална консолидация. Призивите срещу войната изобщо не са популярни, сега това е по-скоро маргинална история“, казва събеседник от ръководството на регион в европейската част на страната, където тази година предстоят избори за губернатор, което означава, че властите там постоянно проучват обществените настроения. Той казва, че в момента в обществото няма нагласа „да приключим“, а по-скоро „да приключим, но при нашите условия“.

Хората от властта, с които разговарях, твърдят в един глас, че за много обикновени граждани – поне докато няма силно нарастване на безработицата – санкциите и другите икономически и политически последици от войната с Украйна имат обратен ефект на този, който западните държави може би са искали. Масовото изтегляне на западни марки (IKEA, Apple, Zara, McDonald's, Carlsberg и др.), спирането на бизнеса, забраната за полети, девалвацията на рублата, трудностите при закупуването на долари и евро накараха много руснаци да повярват, че целият свят е срещу тях, и в тази ситуация те се държат по особен начин, смятат моите събеседници.

„След края на Великата отечествена война страната ни веднага започна да се възстановява и почиства. А 30 години по-късно страната вече беше в ред. Тези хора [на Запад] не разбират с кого си играят. Това предизвиква остра опозиция дори сред онези, които мислеха другояче и поставяха под въпрос [властите], но те вече дълго време няма да поставят въпроси, ще намразят Запада и ще се консолидират, за да правят свои собствени неща, особено хората на средна възраст. Това е много фино нещо, което Западът изобщо не разбира“, твърди един от моите високопоставени познати, който е по-развълнуван от всякога и добавя, че се чувства подмладен с няколко десетилетия. Честно казано, трудно ми е да разбера дали наистина се чувства така, или това е временна защитна реакция.

По данни на Общоруския център за обществено мнение 74% от руснаците са склонни да подкрепят „специалната военна операция“ в Украйна, а от началото на операцията насам доверието в Путин се е повишило от 67,2% до рекордните за много години 80,6%. Използвам официалната формулировка „специална военна операция“ по специална причина. Да се вярва на кремълските социолози е трудно дори в мирно време, а по време на война е невъзможно – всичко в днешна Русия е напълно подчинено на военната пропаганда. Независими социолози твърдят, че ако руснаците бяха попитани за подкрепата им за войната, броят на поддръжниците щеше да е по-малък.

Директорът на независимия център „Левада“ заяви още преди войната, че онези респонденти, които са критично настроени към политиката на Русия спрямо Украйна, са избягвали да отговарят на анкетите от страх от преследване от страна на властите. Самият център „Левада“ обаче съобщава в последното си проучване от края на март: „Одобрението на основните държавни институции се е повишило значително през март: 83% одобряват президента, 71% – министър-председателя, 70% – правителството, и 59% – Държавната дума. Рязко се е увеличил делът на хората, които смятат, че нещата в страната вървят в правилната посока.“

Мечтата на Путин става реалност

Но какво мислят за себе си руските елити, които попаднаха под безпрецедентни международни санкции, загубиха апартаментите, замъците и яхтите си в чужбина и възможността да посещават много страни? В санкционните списъци вече са включени не само длъжностни лица, депутати и служители по сигурността, но и бизнесмени и топ мениджъри, които до 24 февруари се опитваха да се дистанцират от политиката. Например Роман Абрамович, Олег Тинков, Михаил Фридман, Петър Авен, Алексей Мордашов, Херман Греф и няколко негови заместници, Игор Шувалов и други.

„Когато видях какво правят с тези бедни параолимпийци, това беше краят за мен… Така че да върви по дяволите тоя iPhone, ще карам с китайски телефон. Имам германски автомобил – добре де, ще имам и китайски или руски. Сега разбирам, че Путин е прав, че всичко това трябваше да се случи по един или друг начин. И че тези санкции така или иначе щяха да ни бъдат наложени“, казва високопоставен държавен служител, който преди месец смяташе, че имперските амбиции могат да се проявят по друг начин, например чрез развиване на силна икономика.

Според няколко души от различни нива на властта персоналните санкции са направили голяма услуга на Путин и са му помогнали да постигне това, което той не успяваше да направи от години – да превърне руския елит в почти монолитен. „Всички тези лични санкции заздравяват елита. Всички, които са мислили за друг живот, разбират, че поне през следващите 10-15 години животът им е съсредоточен в Русия, децата им ще учат в Русия, семействата им ще живеят в Русия. Тези хора се чувстват обидени и няма да свалят никого, а ще градят живота си тук“, казва високопоставен събеседник в една от санкционираните държавни компании.

Парадоксално е, но както обществото, така и елитите, които преди бяха безкрайно отдалечени едни от други, сега са ако не обединени, то поне чувстват, че са в една лодка. От казаното от моите събеседници стигнах до извода, че сред държавния апарат и държавния бизнес условно могат да се обособят три групи. Много хора в по-зряла възраст изпитват ентусиазъм и възможност да спечелят пари и да започнат отново, както през 90-те години. „Мислят, че сме глупави? Ние не сме глупави. Ние сме руснаци, всичко е наред, ще се мобилизираме сега, ще го отработим. Чакайте, пилетата се броят наесен, както се казва“, казва един такъв човек от ръководството на санкционирана държавна компания.

Без ентусиазъм, но с разбиране приемат всичко, каквото е, и продължават да си вършат работата, макар и невинаги да виждат смисъл в нея, хората на средна възраст, 45-50-годишни, които в младостта си са уловили съветското време. „Сега е много по-важно да разберем как ще живеем в тези условия“, разсъждава моят събеседник от тази възрастова категория, който заема висока позиция в йерархията на властта и се смята за технократ. „Ами да, ще трябва да ядем корени и да раждаме на полето. Но какви други възможности има?“, тъжно се подсмихва друг интервюиран на същата възраст.

Най-разочаровани са 35-40-годишните, които са изгубили повечето от не толкова отдавна спечелените си постижения. Някои от тях се чувстват изоставени и не харесват съгражданите си, които са напуснали страната и които според тях ги поучават как да живеят и да свалят режима откъм чужбина. „Искам да им кажа: просто млъкнете“, описва чувствата и възгледите на връстниците си един от най-младите ми източници, който е начело на борбата на държавата срещу последиците от западните санкции. Друг млад държавен служител, който не подкрепя войната, казва, че се чувства в капан: непоносимо е да остане, но е невъзможно да се откаже и да напусне, защото никой няма да му позволи да напусне страната.

Налагането на персонални санкции и прекъсването на връзките с външния свят има и друго последствие за руския елит. Заради загубата на финансовите си позиции и огромните политически последици различните групи по интереси и кланове, както се изрази един от моите събеседници, „се притиснаха един към друг“.

„Няма групи, няма кръгове, всичко е сринато. Всеки е финансово и политически несигурен, всеки е загубил позицията си. Който е имал възможност да се включи [в опитите да се повлияе на Путин] от различни страни по различни поводи, го е направил. Всичко е обезсмислено, всеки е станал актьор в собствената си история. Има само отделни спорадични действия“, обяснява високопоставен събеседник.

Хората, които успяват да разговарят с Путин, се оплакват, че самият той говори с интерес, но не се вслушва в онова, което му се казва, обяснява ситуацията човек, запознат с хората, които са разговаряли с президента през последния месец. Ето защо те спекулират, че Путин се нуждае от протакане на мирните преговори, докато продължава да вярва на военните, които твърдят, че Донецката и Луганската област и крайбрежието на Азовско море могат да бъдат откъснати от Украйна.

Кой може да промени мнението на Путин?

Това е безполезно и безсмислено – приблизително това ми казаха всички хора, с които разговарях, когато ги попитах дали частта от руския елит, която не е съгласна с действията на Путин в Украйна, се опитва да се обедини и да му повлияе.

„Никой не може да изисква нищо. Могат да дойдат и да говорят, но смисъл няма. Той има ясна представа за нещата, която набива в главите на всички. Искахме да бъдем приятели, а те ни обявиха за врагове, обградиха ни от всички страни, бяха готови да приемат Украйна в НАТО и да разположат ракети. Те ни провокираха и нямаше друг изход“, обяснява човек, запознат с детайлите на преговорния процес между Русия и Украйна, като добавя, че съществува обективен проблем с достъпа до Путин. Кръгът му на общуване е възможно най-тесен, той вече не допуска до себе си дори министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Освен това Путин отдавна няма желание да се вслушва активно в ничие мнение.

През последния месец не е имало нито една публично оповестена среща на четири очи между Путин и член на руския елит, който, да речем, по идеологически причини не подкрепя войната. В близкото обкръжение на Путин има няколко души с либерални възгледи. Сред тях най-близки до президента са ръководителят на Сметната палата Алексей Кудрин и президентът на Сбербанк Херман Греф. Те са загубили голяма част от влиянието си, както и цялата така наречена „либерална кула“, чието съществуване е под въпрос, макар че все още имат достъп до първото лице.

Путин, Кудрин и Греф са работили заедно в кметството на Санкт Петербург през 90-те години. Именно Кудрин е помогнал на Путин да се премести в Москва през 1996 г. и да намери работа в президентската администрация, а Греф ръководеше разработването на икономическата програма за първите два мандата на Путин. В качеството си на министри Кудрин и Греф проведоха няколко ключови реформи, които, заедно с високите цени на петрола, позволиха икономическия растеж на Русия в периода 2000-2008 г. При Кудрин и Греф Русия изплати предсрочно дълговете си към страните от Парижкия клуб, което позволи на Путин да води независима международна политика.

Кудрин на два пъти е обявяван за най-добрия финансов министър в света. През 2010 г. от списание Euromoney и през 2003 г. от списание The Banker. „Гордея се, че имам такъв човек в моето правителство“, каза Путин през 2013 г. По онова време Кудрин нямаше работа в правителството след скандал с Дмитрий Медведев. Въпреки това Путин заяви, че Кудрин е негов приятел и той никога не е напуснал екипа.

Кудрин е разговарял с Путин в първите дни след войната, въпреки че разговорът е бил планиран преди събитието, твърдят моите събеседници. Човек от неговото обкръжение твърди, че Кудрин е предупредил Путин за последиците от войната: че икономиката ще се върне към нивото от началото на 90-те години и това може да доведе до социални сътресения. Но президентът не е реагирал. Друг познат на Кудрин разказва, че шефът на Сметната палата дни наред изглеждал зашеметен след разговора си с Путин, който му дал да разбере, че тази война ще продължи. Самият Кудрин написа на страницата си във Facebook на 16 март: „През последните седмици светът, в който живеем, се промени драматично. Най-вероятно тези промени ще ни съпътстват дълго време.“

От началото на военната операция самият Греф и управляваната от него от 2007 г. Сбербанк са подложени на тежки санкции от страна на САЩ и ЕС. Според моите източници обаче това не е накарало Греф да говори с Путин за необходимостта да се спре кръвопролитието. Освен това Сбербанк заема твърда позиция по отношение на онези, които са напуснали, когато войната е започнала, и са искали да работят от разстояние. От тях се иска да се върнат или да подадат оставка.

Нито Кудрин, нито Греф, нито който и да било друг ще убеди Путин да спре войната сега, те дори няма да бъдат изслушани, уверен е високопоставен руски служител. „Как изобщо си го представяш? Безполезно е. В момента се провежда военна операция и не е време да се дават такива съвети“, казва той. Според него всякакви разговори са възможни само когато приключи горещата фаза на конфликта. Да кажеш нещо на Путин срещу войната сега би било своеобразно самоубийство, каза пред Bloomberg руският бизнесмен Михаил Фридман, който е санкциониран. Моите събеседници са съгласни с него.

Друг човек, който може да повлияе на президента, е председателят на Централната банка Елвира Набиулина. Тя не е от „петербургските“, но работи за Путин повече от 20 години. През 1999-2000 г. тя беше един от авторите на Стратегия-2010, програмата за икономически реформи на Путин. Тя е начело на Централната банка на Русия от 2013 г. и договорът ѝ изтече това лято. Според Bloomberg Набиулина е искала да напусне поста си след събитията в Украйна, но Путин не я е пуснал. Два от източниците, запознати с Набиулина и същевременно близки до Путин, обаче се съмняват в тази версия на събитията, както и други двама, близки до правителството.

„Хората, които описват ситуацията по този начин, не разбират как функционират нещата отвътре и мислят пожелателно“, категоричен е един от моите събеседници. Според него Набиулина разбира правилата на играта и най-много да каже на президента: тъй като ситуацията е толкова тежка и има съмнения в моя професионализъм, разбирам, ако не ме пускате.

Познати на Набиулина казват, че тя е много притеснена от случващото се. Един от тях, събеседник, близък до правителството, изтъква и друго. „Миналата есен те [противниците на Набиулина] показаха видеозапис на съпруга ѝ с друга жена. Това е невероятно отвратително и скотско. Най-вероятно са го направили пиарите на [министър-председателя] Мишустин. Тя работи усилено, а те я унижават. Но дори и след това тя не подаде оставка“. Той добави, че всякакви спорове с Путин и евентуални оставки ще бъдат възприети като предателства, за които ще се плати висока цена.

Марш на отделни несъгласни

Бившият заместник министър-председател Аркадий Дворкович се обяви против войната в средата на март. Това стана в момент, когато позицията му на президент на Международната федерация по шахмат [FIDE] се разклати, тъй като федерацията единодушно реши да забрани на руските спортисти да се състезават под нейния флаг. След това изказване Дворкович беше остракиран и у дома: заместник-председателят на Съвета на федерацията Андрей Турчак нарече изказването му „национално предателство“ и призова за оставката му като председател на правителствения фонд „Сколково“. Дворкович беше критикуван по хаплив начин и от бившия си колега в правителството на Медведев Дмитрий Рогозин.

В резултат на това Дворкович подаде оставка. Но изглежда, че този ход е по-скоро отговор на критиките, отколкото протестна оставка. Дворкович, който отдавна е изгубил предишното си влияние, е в Москва, където миналата седмица е отпразнувал 50-ия си рожден ден, според двама негови познати.

Досега е открит само един виден член на елита, който изглежда е подал оставка именно защото не е бил съгласен с решението за война с Украйна. Анатолий Чубаис, съветник на президента по въпросите на устойчивото развитие и един от архитектите на пазарните реформи в Русия, замина за Турция и реши да не се връща засега. Актът на ръководителя на президентската администрация по времето на Елцин и първи вицепремиер стана известен на 23 март, а указът за уволнението му е от 25 март.

Познати на Чубаис твърдят, че ходът му е бил неочакван и той не е предупредил никого за плановете си. Те твърдят, че той и съпругата му е трябвало да заминат на почивка в Турция поне седмица и половина преди да стане известна новината за уволнението му. Какво точно е казал Чубаис на Путин и дали изобщо е казал нещо, не е известно. Струва си да се отбележи, че в Русия вероятно няма по-непопулярен държавник от Чубаис. Чиновници и пропагандисти посрещнаха напускането му с безразличие, така че постъпката му едва ли ще вдъхнови някого да направи същото.

Чубаис не е бил част от вътрешния кръг съветници на Путин и не е упражнявал значимо влияние поне през последното десетилетие. Последната му длъжност е почетна пенсия – но той е под закрилата на президента от силоваците, въпреки многократните им опити да го отстранят. Именно Чубаис е посъветвал Путин да се присъедини към президентската администрация през 1997 г., след което кариерата на възпитаника на КГБ тръгна стремглаво нагоре. Въпреки че по-късно Борис Немцов заяви, че Чубаис се е противопоставил на назначаването на Путин за министър-председател и е разубеждавал Елцин да го направи.

Несравнимо по-могъщият милиардер Роман Абрамович изведнъж показа предполагаемата си антивоенна позиция като дипломат, без да направи никакво изявление. Още от първите дни на военния конфликт изключително непубличният бизнесмен се включи по молба на украинската страна в организирането на преговорите. За Путин Абрамович не е близък приятел, а олигарх, който му е помогнал сериозно. Например, за да си върне в началото на 2000-те години контрола върху Първи канал, един от рупорите на руската пропаганда, който Абрамович притежаваше доскоро. Продажбата на „Сибнефт“ от Абрамович на държавата е крайъгълен камък в процеса на връщане на контрола на властите върху петролния и газовия сектор. Абрамович също така е член на „Семейството“, най-близкото обкръжение на първия президент на Русия Борис Елцин, който избра Путин за свой наследник. Според мотивировките в санкционните списъци Абрамович е подложен на британски и европейски санкции заради това, че от десетилетия поддържа близки отношения с Путин и поради това се облагодетелства от руското правителство.

В интервю за руски репортери президентът Зеленски заяви, без да назовава името на Абрамович, че бизнесмените, които се опитват да помогнат в преговорите, го правят, за да избегнат санкциите, и „в това няма голям патриотизъм.“ Според Wall Street Journal обаче Зеленски е помолил публично президента на САЩ Джо Байдън да не налага санкции срещу Абрамович. А Михаил Подоляк, член на украинската делегация, определи Абрамович като „изключително ефективен посредник“ след преговорите на 29 март: „Тоест той отчасти модерира процеса, за да се увери, че няма недоразумения „на вратата“. С други думи, когато една от страните каже нещо, а другата го разбере погрешно, от гледна точка на логистиката на преговорния процес.

Тъй като вече не е полезно да се водят фундаментални разговори с Путин за това кой е прав и кой не, както казват моите събеседници, Абрамович му помага да му представи различни варианти за разрешаване на конфликта. Позицията му се различава от тази на подчинените на президента държавни служители и зависимите бизнесмени и му позволява да бъде компромисен неофициален парламентарист.

Бизнесменът разполага с всички необходими ресурси за посредник, както казват събеседниците му: достъп до висши руски и украински служители, одобрение от тяхна страна на посредничеството му, средства и възможности за пътуване между Москва и Киев (два пъти е пътувал натам през Полша), познанство чрез общи приятели с членовете на украинската делегация Давид Арахамия и Рустем Умеров, да не говорим за собствения му опит в изграждането на империята му през 90-те години.

Точно този опит изплува в съзнанието на много наблюдатели, когато стана известно, че Абрамович и няколко други членове на украинската делегация са имали симптоми на отравяне след една от първите им срещи. Моят събеседник, който е запознат с детайлите на преговорния процес, каза, че Абрамович е изпитал симптоми на отравяне след първото си пътуване до Киев. Милиардерът загубил зрението си за няколко часа, а кожата му се обелила. Заедно с Рустем Умеров след това са лекувани в истанбулска клиника.

Не е известно какво е причинило отравянето. Съществува предположение, че може да е бил някакъв токсичен газ, а не „Новичок“, както смятаха много хора, казва моят събеседник. Все още не е известно и кой е отговорен за инцидента. Дмитрий Песков, говорителят на Путин, заяви, че информацията за отравянето на Абрамович е невярна и я нарече информационна диверсия. Той каза това, защото Кремъл реши по такъв странен начин да отклони подозренията, че руските специални служби са замесени в отравянето, поред моя източник. Въпреки това разузнавателните служби на САЩ също имат съмнения относно отравянето.

След инцидента Абрамович е посетил Киев за разговори поне още веднъж. Той взе участие и в нов кръг от преговори, който се проведе на 29 март.

[Интернет-сайтът] Faridaily публикува точките от предложенията на украинската страна към Русия, които помощникът на президента Владимир Медински е занесъл в Москва. Докато украинските преговарящи имат пряка връзка със своя президент, руските делегати общуват по време на преговорите само с ръководителя на президентската администрация Антон Вайно. Предложенията на украинците са били съгласувани с руската страна в работен порядък, твърди източник, запознат с подробностите на преговорите, но Москва може да направи сурови контрапредложения. Той отбелязва, че по време на преговорите във вторник е имало възможност за пълно прекратяване на сраженията и обявяване на временно примирие, но и двете страни са се отклонили, надявайки се на нови военни успехи.

 

Източник

 

Фарида Рустамова е независима руска журналистка, сътрудничка на BBC-Russia, Meduza, RBC, TV Rain.

Pin It

Прочетете още...

Четейки Украйна

Мааря Кангро 07 Юли, 2022 Hits: 3526
Беше ми любопитно да разбера какво мислят…

Национални поданици

Александър Хемон 28 Мар, 2012 Hits: 9275
Реалният смисъл на босненско-херцеговинското…