От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Преди известно време влиятелният проповедник Пат Робертсън се изказа, че земетресението в Хаити е логично следствие от пакта с дявола, който хаитиянските роби сключили преди двеста години, за да се освободят. Може би е имал предвид, че Господ иначе не би им позволил да са свободни и те доста неблагоразумно са се обърнали към конкуренцията. Има хора, включително последователите на Робертсън, които смятат природните бедствия за божие наказание, вследствие на неморалността на сполетените.

Всъщност тази представа за същността на бедствията до едно време е било доминиращата във философията и социалната доктрина: че те се случват като божие наказание за неморалните. Но всичко това се променя с Голямото Лисабонско земетресение, на 1 ноември 1775, денят на Вси Светии. То е толкова разрушително, че сваля Португалия от позицията й на световна сила и променя европейското разбиране за Божията намеса в света.

Ами да! Ако природните катастрофи са Божият отговор на човешката неморалност и отстъпничество, тип Содом и Гомор, защо това се случва в столицата на най-католическата страна, на такъв голям християнски празник? Хората и философите търсят смисъла на това Божие послание и нелогично проявление на гнева Божи и са тотално объркани. Русо призовава за връщане към природата и бягство от гъсто застроените градове (disaster management). Волтер стига до извода, че светът не се управлява от някаква справедлива Божия промисъл, която да раздава логически наказания за простъпките на хората. Ако си мислите, че Владика Николай (случаят „Мадона и масовото удавяне в Охридското езеро“) още живее в прелисабонската епоха, сте прави.

Но доста често природните бедствия са следствие на друга неморалност, или по-скоро несправедливост: експлоатацията и властовата несправедливост, вградена в обществото. Ще кажете, откога колониализмът и неолиберализмът са започнали да предизвикват земетръси? Все пак Лисабонското земетресение, „щастливо“ случило се в разгара на Просвещението, дава началото на сеизмологията и оттогава се приема, че обективни процеси в природата са причина за земетресения, цунами и наводнения.

Малко информация за мястото на събитието. Хаити е единствената страна, където робите са се освободили сами (чрез бунт), а не чрез промяна на закона или от другиго. Това е страната на реставекс, традицията деца от бедни семейства да се дават в семействата на по-заможни роднини, където главно биват експлоатирани с домашен труд. Тя е също най-бедната страна на континента.

Хаити е и страната, в която е започнал проектът на Пол Фармър. В края на 80те той основава организация (Партньори в здравето), която да се заеме с местното астрономическо ниво на зараза със СПИН и туберкулоза. Здравната система в Хаити е прекалено бедна да предложи лечение на заразените, за кого по-напред. А международните организации смятат, че дори и да помогнат, тяхната помощ е безсмислена. Заразените са твърде много и лечението не би било ефективно: поради липса на инфраструктура и организация, както и недоверие и отчаяние, хората по селца и паланки няма да си вземат редовно лекарствата, а това би създало и разпространило още по-нелечими варианти на вируса. Фармър и неговите сътрудници създават мрежа, която да свърже тези недостъпни селца и да осигури общностни здравни партньори за болните хора, за тяхното доверие и непрекъснат достъп до лекарства.

Освен лекар инфектолог Фармър е и антрополог и автор на книгата Откъде накъде Хаити? Книгата му е ключ за разбирането на Хаити (и Карибските страни заедно с Централна Америка) от хората, които не са се докосвали до региона. В нея той разбулва дежурните митове, че хората там са бедни и войнствени, защото толкова си могат и си го заслужават. Затова не е случайно, че след Партньори в здравето двадесет години по-късно той основава Института за справедливост и демокрация в Хаити, който да подпомага човешките права. Не може да има здраве без достъпност, равноправие и демокрация, без социалните структури за това, защото здравето е тяхно проявление. Както писах преди време, книгата на Трейси Къдър за Фармър е четиво, което някои американски учители включват в програмата за учениците си.

Хаити не винаги е била най-бедната страна на континента. След откриването си от европейците и елиминирането на местното население тя е била източник на ресурси за Испанската империя и по-късно за Франция. Брутално робство. Многократни инвазии от американски, британски, френски войски. Като други латиноамерикански страни, Хаити има и своя доскорошна домашна диктаторска династия (Папа Док и Бейби Док), чиито режими САЩ подкрепя през десетилетията с военна и икономическа помощ, в нарушение на международното ембарго. Народен бунт сваля Бейби Док през 1986, но правителството на новоизбрания на негово място бивш свещеник Аристид бива подкопавано отново с външно участие до американска инвазия и нов преврат от военните.

Още преди земетресението Хаити е разбита страна – без пътища и инфраструктура. Без стабилни институции и доверие в тях. С почти пропаднали обществена здравна грижа и образование. Както виждате, липсата на здравна грижа дори за заразни болести, които потенциално биха могли да засегнат и богатите страни, е още едно проявление на неефективността на пазарното здравеопазване. Световната търговска организация налага премахването на вносни мита за храните и така икономиката, главно земеделска, бива разбита от вноса на американски ориз, който обаче е субсидиран от американската държава. Хаитиянското земеделие пропада, а жителите на провинцията се заселват в градовете, където – забележете – си строят паянтовите, но бетонни къщички, които могат да си позволят с 2-та долара доход на ден. Не, земетресението само по себе си не е породено от някаква тектонична дейност на неолиберализма. Но по същия принцип, по който ежегодните урагани и наводнения в Хаити носят големи разрушения, а в Куба и другите карибски страни – не, по същия принцип това земетресение вече е породило повече жертви от прочутото цунами от 2004. Не е случайно, че в страната виреят болести, изкоренени от Куба и Ямайка – полиомиелит (чували ли сте я? имало я е и в България), малария и туберкулоза.

Ето едно скандално изказване на друг влиятелен американски неоконсерватор. Той призова американците да не дават помощи за пострадалите в Хаити, защото те вече са дарили чрез данъците си. От една страна, недоволства, че американски държавни средства отиват за чужди нещастия. От друга страна недоволства от принудителния характер на данъците (доста по-малки в САЩ в сравнение с други страни). Но има някаква иронична правота в това изказване. Международните помощи носят повече проблеми, отколкото разрешават, защото оставят и понякога изискват да се запазят структурите, които пораждат такива бедствени положения. Само един интересен факт: МВФ преди няколко години опрости част от дълговете на най-бедните държави, но при условие да въведат пазарни механизми в здравеопазването, социалното осигуряване и образованието и да премахнат вносните мита.

Помощи за бедствия и моментна наложителна нужда трябва да има, но редовата, извънбедствена хуманитарна помощ трябва да бъде тотално преосмислена. Дали Голямото хаитиянско земетресение ще промени представите на хората за световната търговия, икономика и социални отношения, дори свързаността на всички нас чрез екологията? Дали ще преобърне разбиранията за това как бедните (корумпирани, неспособни, мързеливи) сами са си виновни за нещастията си? Това, което оплакваме сега в Хаити – разрушение, бедност, масова смърт – е съществувало и до миналата седмица, но никога не сме чели новини в интернет със заглавие „Гореща новина! 350 години испанска, френска и американска експлоатация поразяват Хаити, милиони мъртви!“

Ели Иванова живее в САЩ, където е преподавател по литература и култура. Освен в книги, хора и техните светове, тя се задълбава и във фотографията, човешките права и дребните незабележими неща.

Pin It

Прочетете още...