Трябва да призная нещо, за което не съм сигурен, че всъщност мога да го кажа тук: ужасно мразех двата небостъргача на световния търговски център. Те бяха пример за архитектура, зад която няма идеи. Нещо повече, те нарушаваха силуета на града; те стърчаха абсурдно над красивата кристална топография на Манхатън.
Те бяха два паметника на култа към печалба на всяка цена: независимо от това как изглеждаха, те трябваше да притежават най-голямото количество квадратни метри офисно пространство, което можем да си представим. Веднъж аз бях за вечеря на най-горния етаж на една от тези сгради и установих, че цялата сграда леко се полюшва. Възприех го като знак за това, че нещо не е наред и че тук става нещо, което в някакъв смисъл е против природата. Една лодка може да се поклаща, но една сграда не би трябвало да го прави. Гледката надолу беше притъпена; тя не беше вече гледка от небостъргач, но пък все още не беше и гледка от самолет.
И ето тук това, от което се страхувам: заради престижа те ще построят на това място нещо дори по-голямо, нещо, което ще обърка Ню Йорк още повече. Че те ще се впуснат в една абсурдна надпревара с терористите. И кой ще спечели в края на краищата, самоубийствените фанатици или една още по-висока Вавилонска кула? Срещу терористите трябва да се воюва с армии, полиция, разузнаване; с техните симпатизанти трябва да се занимават политици, политолози, социолози и психолози. Сградите обаче трябва да се строят, за да обогатяват човешките селища, а не да ги загрозяват. Защо да не се поставят на това място сгради, съизмерими с онези, които вече са там, и които просто да се впишат в съществуващия силует. Също така, аз не мисля, че на Граунд Зеро трябва да се издига някакъв бомбастичен паметник. Онова, което се случи там, трябва да бъде почитано, но с вкус, така както падналите във Виетнам и Корея биват почитани във Вашингтон, или просто чрез голямо празно пространство, което да напомня за катастрофата и нейния контекст.
