Ако искате да направите диагноза на политическата болест на нашата епоха, само споменете Джордж Сорос. По някакъв странен начин милиардерът-филантроп се оказва едновременно нейна причина, лечение и жертва.
Това беше очевидно в Будапеща напоследък. Едно от най-важните европейски учебни заведения, Централноевропейският университет, е на крачка от това да бъде принуден да затвори врати и престане да издава степени на своите 1,500 студенти. Президентът на университета Майкъл Игнатиеф, бившият канадски лидер на Либералната партия, се бори за оцеляването на институцията, след като унгарския парламент, ръководен от крайнодесния популист Виктор Орбан, прокара законопроект, който на практика ще отрече на университета правото да оперира, по причина, че бил „чужд“.
Централноевропейският съюз е създаден и основно финансиран от Джордж Сорос. Унгарско-американският инвеститор е стартирал университета точно когато комунистическите режими в региона започват да се срутват след 1989 – един от най-ранните му опити да подкрепя демократичните ценности и изгражда институции в нестабилни пост-авторитарни страни.
Орбан не крие омразата си към Сорос. Унгарският премиер-министър го е осъждал в различни речи като „голямокалибрен хищник“, който управлява „презгранична империя“ и по някакъв начин е създал сирийската криза с бежанците. Тази характеризация на Джордж Сорос – като въплъщение на някаква заплашителна глобална еврейска конспирация – се споделя и от народните представители, симпатизиращи на Орбан.
Изобличаването на някаква ръководена от Сорос конспирация е нещо като зрелостен ритуал и приемен изпит за крайнодесните политици. Също като героя Емануел Голдщайн от 1984, г-н Сорос е символичният пробен камък за политиката не нетолерантността: достатъчно е само да се произнесе името му или да се публикува лицето му в Туитър или Фейсбук, за да се развихрят начаса древни антисемитски конспиративни теории.
Именно в това беше обвинен Доналд Тръмп и неговата кампания, когато през ноември, когато беше похарчена най-голямата сума за единична телевизионна реклама, разобличаваща Сорос и други известни евреи като „[представители на] глобални специални интереси“ и хора, „които не мислят за вашето добро“. Рекламата беше критикувана от Лигата за анти-охулване [Anti-Defamation League] като силно напомняща за антисемитска пропаганда.
Оттогава насам Сорос е обвиняван във финансиране на анти-Тръмп протести и изборни кампании. Което е отчасти вярно: трудно е да се намери про-демократична или посветена на човешките права благотворителна организация, която да не е получавала пари от Сорос (макар че такива организации са протестирали и срещу Барак Обама). Г-н Сорос е изобличавал Тръмп като авторитарист. Но освен това той го е и финансирал, като му е заемал стотици милиони долари за изграждане на небостъргачи в Чикаго и Ню Йорк [без съмнение под формата на борсови покупко-продажби от времена далеч преди да започне политическата кариера на Тръмп, бел. пр.] И точно в това се състои основният парадокс, свързан с г-н Сорос: той е не само мишена на политици като Орбан и Тръмп, в много случаи той е и техен спомоществовател.
Справедливо ще бъде да се каже, че Виктор Орбан е създаден от Джордж Сорос. Фондацията „Отворено общество“ е водещата сила зад стартирането, през 1980-те, на политическата партия на Орбан, Фидес, която започва като младежко и антикомунистическо движение, преди една многомилионна субсидия на Сорос да я превърне в основна политическа партия. Г-н Сорос е платил за оксфордското образование на Орбан и му е давал месечна стипендия от почти 2,000 долара, които са му позволили да упражнява политическа кариера.
Г-н Сорос е осъзнавал мрачната ирония на собствената си позиция още преди 22 години: използвайки неограничените си финансови средства за насърчаване на широкообхватна политическа свобода, той същевременно е помогнал и на ония, които използват образа му, за да насърчават точно обратното
„Превърнах се в основна мишена на днешната версия на антисемитски конспиративни теории. Ако някога е имало човек, който би паснал в стереотипа на юдео-плутократския болшевик и ционист, световен конспиратор, то това съм аз – и на практика това е начина, по който все по-често започват да ме представят“, пише той през 1995 в книгата си Сорос за Сорос.
„Първоначалната ми цел… беше да създам общество, в което подобен род конспиративни теории не биха могли да виреят; но в процеса на защита на отвореното общество аз очевидно съм насъбрал един вид мистична сила, която на практика само насърчава конспиративните теории. Успявате ли да видите иронията?“
Да, успяваме. Но заедно с нея виждаме и една по-дълбока ирония – онази, която биографката му Ана Портър нарича „вътрешно-присъщото противоречие между Сорос-милиардера и Сорос-филнатропа“.
В най-лошия случай г-н Сорос е открил твърдите ограничения, свързани с опитите да се купи едно по-равноправно общество чрез състоянието на един-единствен човек. В най-добрия той е предложил самия себе като лакмусов тест за нетолерантност: само произнесете името му – и слушайте отговора.
