От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2021 05 Orwell 1984

 

Един от проблемите при изучаването на комунистическия режим в България е специфичният език на този режим, които затруднява работата с архивни документи и медийни текстове. Аз съм изследвал някои общи особеностите на този език в учебника по социолингвистика (Воденичаров 2007), сексизма в езика в статията си „Зад фасадата на държавният феминизъм – премълчаните жени във вестник Работническо дело“ (Воденичаров 2015), преобръщането и пародирането на религиозните значения в „Ислямът“ – ръководство на атеиста за борба срещу исляма и комунистическият новоговор“ (Воденичаров 2011). В тази статия ще представя особеностите на комунистическата преса, предназначена за младото поколение – в. Народна младеж 1950-1951, 1957-1959 и вестник Работническо дело 1957-1959. Методът, който използвам, е критическият дискурсен анализ, които разглежда дискурсите като форми на символна власт, която легитимира властта на елитите и има действена природа – не само отразява, но и формира и поддържа обществените отношения (Fairclough 2001). Критическият дискурсен анализ изисква разглеждане на текстовете в максимален контекст – текст, текстови контекст, социално – политически контекст /институции и форми на произвеждане, разпространение и възприятие на текстовете/. Някои от наблюденията ми се основават на сбъдналите се прозрения за новоговора /newspeak/ на Джордж Оруел в „1984“ (Оруел 2016)

Социално- политически контекст

След комунистическия преврат през 1944 г. държавно-партийната власт унищожава съществуващите държавни и частни медийни институции и установява централизиран контрол с официални цензори в съкратените медийни издания. С разправата на буржоазния и религиозен елит високата книжна култура почти изчезва. Устното слово на ниската масовата култура с неговия конфликтен ласкателно-ругателен характер нахлува и в печатните медии (Ong 2002). Според У. Онг медиумът на общуване (устен или писмен) влияе върху съдържанието на съобщението и определя комуникативен манталитет. Преобладаващо писменото общуване формира по-голяма овладяност, дистанция, аналитичност, себерефлексия за разлика от преобладаващо устното общуване, което предполага по-голяма емоционалност, шаблонност, конфликтен характер, насоченост навън.

Въпреки модернистичните претенции на този комунистическия новоезик, маркирани от марксистко ленинските свещени фетиши (доколкото са непонятни дори и за управляващите) този език активира архаични дискурсни практики, тъй като новите елити са преобладаващи селски и недостатъчно образовани. Този псевдофолклорен дискурс е преосмислен идеологически и използван за нуждите на гражданската война и световната революция. Новата привилегирована класа на културмасовиците и политпросветници се заема да индоктринира политически трудещите се маси. Писането на идеологическа халтура се превръща в доходоносен бизнес и удобната интелигенция скоро става по-привилегирована от работниците и селяните. Индивидуалното критическо мислене, което четенето и писането развиват, се превръщат в най-голям враг на тоталитарните идеологии и устността (оrality) с нейната колективистична мощ се възражда – митинги, събрания, политически учебни години, самодейност, рецитации, вестникарски речитативи на управляващите.

Тематика

Комунистическият режим политизира изцяло живота – социален, икономически, професионален, духовен, интимен. Всички жизнени сфери са съотнесени към сакрализираната идеология и армия от платени и доброволни доносници, квартални отговорници и другарски съдилища, които действат като морална полиция, бдят за политическата лоялност на гражданите. Всички теми са митологично интерпретирани в черно (недоубитата буржоазия, световният капитализъм) и бяло (партийните елити и социалистическия лагер).

Социалистически лагер:

Най-голямата хидрологическа лаборатория в света


Small Ad GF 1

Нова голяма сметачна машина в СССР

Разширява се тежкотоварното движение

Открит голям парк в Михайловград

На страната на социализма са по-мощните сили и др.

Капиталистически лагер:

Терор на холандските колонизатори в Западен Иран

Печалби от кръвта на алжирските патриоти

Дълбоко недоволство във Франция от политиката на правителството

САЩ грубо нарушава споразумението за примирие в Корея и др. (Народна младеж 1958)

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Новините от капиталистическия лагер са няколко пъти по-малко, отпечатват се на най-нечетените страници (предпоследните две), отпечатват се с по-малък шрифт, източниците не се цитират точно, а се преизказват, което снижава стила и добавя ирония; често те са илюстрирани с карикатури (които влизат в рязък контраст със снимките на усмихнатите социалистически труженици) и саркастични литературни коментари. Отрицателните социални явления като престъпления, корупция, икономически и политически неудачи се премълчават или приписват на „недоубитата буржоазия“ или западни влияния. За някои незначителни отрицателни явления в комунистическа България се използват евфемизми като „самокритика“ вместо критика, „присвояване на държавно имущество“ вместо кражба, „битова разложеност“ вместо разврат и др. Общата модалност е шизоидно раздвоена – език на евфеминистичната лоялност и език на омразата.

Източници и жанрове

Най-ценните (уникални и проверени) източници за пресата – журналистическото разследване, журналистически експеримент и репортаж от мястото на събитието, които правят това, което се нарича „горещи новини“ са немислими. Журналистическо разследване и експеримент са немислими. Източниците на пресата са пасивни и централизирани (ТАСС, БТА) и псевдоспонтанни – партийни речи, постановления, изявления (речитативи с административна функция). За да се внуши идея за диалогичност и самоуправление, те се „обнародват“ – освен в пресата впоследствие те се обсъждат на митинги и политпросветни събрания и трудещите изпращат възторжени телеграми до управляващите, които също се публикуват. Често те са придружени с лозунги-заклинания. Репортажите са заменени с „рапорти“ на трудещите кооператори, работници, комсомолци бригадири, които обикновено рапортуват пред властимащите за съгласие с техните решения или за преизпълнени задачи и планове.

Заклеймяват агресорите

Попово, 19 юли. Тази вечер тук се състоя голям протестен митинг против агресията на САЩ в Ливан. Стекоха се много работници, кооператори, служители – стари и млади. Митингът бе открит от председателя на ОНС др. Г. Ангелов, след което говори секретарят на околийския комитет на БКП др. Н. Василев. След като обрисува критичното положение в Близкия и Средния Изток, създадено от новата агресия на американо-английските войнолюбци, той каза:

– В името на мира ние заклеймяваме грубата намеса на САЩ във вътрешните работи на арабските страни. Искаме ООН да обуздае агресорите.

Митингът изпрати поздравителна телеграма до ЦК на БКП и Министерския съвет, в която е изразена подкрепата на трудещите се от града към декларацията на нашето правителство (Работническо дело 1957).

 

Новината е единственият оригинален вестникарски жанр, но тъй като е свързана с откъслечни, злободневни, най-често отрицателни събития, броят на новините е ограничен в ритуализираната публичност на пресата. „Бдителните“ граждани са призовани да изпращат анонимни донесения за личния живот на „врагове на народа“ и „политически неблагонадеждни лица“, тези селски клюки, публикувани обаче, имат твърде сериозни последствия за надзираваните.

Опасен път

По наклонената плоскост на опасния път тръгнал Начо Дочев, който през 1948 г. имал отношения с другарката А. Хр., скъсва с нея, за да се свърже с Ел. Ст., с която завършва по същия начин. През 1949 г. в срок от 20 дни направил предложения за „интимни“ отношения на 4 девойки на отговорна работа в околийския и градския комитети на ДСНМ. Неговата „активност“ се проявявала по отношение и на други девойки. И това се случвало, защото „те му давали повод“, както той обяснил по-късно постъпките си пред ОК на БКП.

Същият път следва и Дако Джабарски, член на ОК, платен председател на Селкома в с. Угърчин. Той създал отношение с Р. Б., Т. Ек., К. Я., Н. Г. – кулашка дъщеря, и Ст. Ц. – дъщеря на отявлен фашист. Една от тези девойки – Ст. Ц., е приятелка на Цоко Балев, отявлен враг, който посредством нея е искал да въздейства на Джабарски и го привлече в средата си. Самият Джабарски се е отнасял най-брутално към някои девойки, като дори ги е заплашвал с оръжие (Народна младеж, 1951).

От пресата се очаква не толкова да отразява действителността, колкото да я променят или подменя чрез магията на словото, затова тя е жанрово еклектична; пресата трябва освен да информира, да просвещава, управлява, възпитава и вдъхновява гражданите, затова документални жанрове свободно се преплитат с художествени жанрове – поеми, очерци, фейлетони, епиграми. Един пример на кратко съобщение, придружено с епиграма.

И смешно и възмутително

Атина 27 юни (радио) На 27 юни на летище Еленикон пристигнал „българският цар“ Симеон. Той бил посрещнат от гръцкия крал Павел.

Царува и до днеска Симеон.

И нека все така да си царува.

И нека ходи.

Нека си гостува.

Подобно царство и подобен трон.

Желаем най-сърдечно и томува.

Що срещнал го с усмивка и поклон.

На Аерогарата Елиникон (Народна младеж 1958).

Тематичната раздвоеност се съчетава и с жанрова двойственост (документална и художествена) които създават това, което Оруел нарича двумисъл (doublethink). „Правда“ и „истина“ се конкурират – правдата отразява реалността според висши морални критерии, докато истината отразява емпирически „мимолетната“ реалност. Желаната и често художествена действителност (правдата) може свободно да подменя емпирическите факти (истината) – не случайно съветският официоз се нарича „Правда“, а не „Истина“.

Експертният анализ е заменен от цитиране на канонични текстове – Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин. Интервюто е заменено от официални изявления, а критическият коментар с популярни лозунги и партийни клишета.

Пресата има и важна просветна функция, затова използва и жанрове като научната сказка и прогноза. Научният популизъм се свежда до опростено и емоционално обясняване на обществения и природен живот, с особен респект се гледа на цифрите и статистиката. Така самодейните начинания на управляващите получават научна мотивация, а крахът на капиталистическия свят се оказва неизбежен.

Композицията и на документалните материали най-често е повествувателна (от интересни детайли към разплитане на фабулата и развръзка), а не аналитична и така напомня литературното и ежедневното разговаряне, фактите не са отделени от емоционалните коментари, така границата между житейски факти и литературни фикции се оказва твърде размита.

Пепелянка

От далечния Сибир пристига в Москва млад човек – кулашкият син Зюбин. На неговата съвест лежи отвратително престъпление: той е убил комсомолския секретар. Типичният представител на умиращата експлоататорска класа лъже, клевети, притайва се, заплашва, умолява, привидно се влюбва, оженва се за комсомолска активистка, работи усърдно, за да се промъкне на отговорни служебни постове и чака. Чака упорито, търпеливо със затаена злоба, с отчаяно хладнокръвие и прикрита ярост да нанесе удар на Партията, на трудещите се, строящи социализма. Но бдителните съветски хора го разкриват, изтръгват остро наточения нож и отровата от ръцете на убиеца. Ето за това разказва на младежите и девойките филмът „Партиен билет“, към бдителност ги зове „Комсомолск“, показват и как трябва да разпознават врага филмите „На границата“, „Джулбарс“, „Гайчи“.

Откриха пепелянка в пазвата си, скрита да пламенната гръд на ДСНМ, курсистите и курсистките от Пощенския телеграфен и телефонен институт. Ето историята на пълзящата гад. Не, тя не е писана по неговата автобиография, защото автобиографията му е груба измама и фалшификация. Истинската биография е възстановена благодарение на бдителността на Партията и ДСНМ. Името на пепелянката е Цветан Николов Алексиев. „Син съм на бедно земеделско семейство от с. Орешане, Луковитско“ – пише той в автобиографията си. „Бедно семейство?“ Така нарича той кулашкото гнездо, в което се е родил. Родителите му имат 200 декара обработваема земя, имали са мелница. Преследвал партизани и техните семейства. Народният съд прати „бедния баща“ в затвора – той е там и досега (Народна младеж 1952).

Авторът използва похвати от синтаксиса на разговорната реч (отрицания, въпроси, цитати), които засилват експресията. Метафориката (пълзяща гад, пепелянка, кулашко гнездо, полицейско псе) напълно дехуманизира и бащата и синът, което превръща тяхната репресия и дори ликвидация в лесен акт. Така в първите месеци след 9 септември 1944 „народната милиция“ убива без съд и присъда десетки хиляди, само заради социалната им позиция и лични вражди.

Както посочва Оруел особено важно в тоталитарните общества е непрекъснатото, параноично заклеймяване на Врага, както вътрешния, дори и с партиен билет, така и на външния, в тази роля най-често са припознати САЩ. Езикът е експресивен, като липсват реални аргументи, освен цитиране на обичайните авторитети:

Долари и кръв

Кървавият американски империализъм провежда и до ден днешен тази агресивна, империалистическа политика. През 1918 г. той душеше социалистическата революция под предлог, че я „защитава“ от немците (Ленин). След Втората световна война САЩ душеха и хищнически ограбваха всички народи по света, опитваха се да установят американско световно господство. Един преглед на американската история през последните 80 години ще ни покаже, че войните са били главен източник за обогатяване на паразитните американски класи, те са най-важното средство за заграбване на нови пазари, източници на суровини (Народна младеж 1958).

Безличното „един преглед“ заменя експертния исторически коментар и конкретните факти.

Новата образност

Образи и изрази от военния дискурс превземат обществения живот – ожесточена борба (класова, идеологическа, духовна), бдителни на пост (идеологически, обществен, езиков), лагер (трудов, пионерски, почивен, социалистически, капиталистически), фронт (военен, производствен, културен, литературен), оръжия (идеологически, икономически, духовни). Този войнстващ дискурс прави немислима една средна помирителна или пък обективно по-нюансирана обществена позиция.

Традиционно доминиращите символи в буржоазния дискурс като „Бог, Отец, Отечество“ и техните модерни развития „закон, чест, дълг“ са погълнати от метафората на всевластната и всепозволяваща майка: „партията майка мила“, „син на работническата класа“, „майката родина“, „маса народ“. Не случайно е цитиран Сталин:

Болшевиките ми напомнят героя на гръцката митология Антей. Те са силни като Антей, защото съхраняват пъпната си връв с майката, с масите, които ги раждат, хранят, образоват. Докато поддържат връзките със своята майка и своя народ, те ще останат непобедими (Работническо дело, 1957).

В психоаналитичен план можем да говорим за апотеоз на едиповия комплекс, за нарцистична мъжка фантазия на всесилна, самодостатъчна майка, която отприщва мъжката жестокост и произвол при оставащи незначителни реални майки (Воденичаров 1999). Когато матриархалната утопия, свързана с убийството на Бащата, се превърне в господстваща идеология, от руините на разрушения законов ред се ражда нов примордиален, архаичен баща деспот – вожд (Бащата на народите, Тато).

Класиците на марксизма ленинизма и партийните ръководители придобиват безусловния авторитет на митични вождове. Нарастващият брои на така наречените „активните борци против фашизма и капитализма“, много от които не са в действителност антифашисти, се канонизират и превръщат в светци, неподвластни на критика, закони, забрава, дори смърт. Пресата рапортува за всенародни възпоминания на загиналите борци и публикува оди, разкази, очерци. Мавзолеят на Георги Димитров символизира победата и над смъртта. В същото време живите борци против фашизма и капитализма са дарувани от майката партия с множество привилегии и поставени над закона. Ако т.нар. антифашисти се канонизират, то т.нар. фашисти се демонизират. Думите „фашист“ и „комунист“ разширяват неимоверно значението си и пренебрегвайки всякакви исторически и социални разлики, започват да означават митичните фигури на доброто и злото. Фашисти са и монархистите (монархо-фашисти), капиталистите (слуги на фашистите), антифашистите социалдемократи и земеделци също са обвинени във фашизъм, даже и „турците поробители“ се мислят като предтечи на фашизма. Комунисти са всички народни герои – Спартак и Ивайло са също тълкувани като предтечи на комунизма.

В пропагандата историческото линейно време бива погълнато от циклично митологичното време – в началото е автентичното време (матриархалната комуна преди да се е появил бракът, частната собственост и Бог), после идва ред на чуждото патриархално време на потисничество (робовладелско, феодално, капиталистическо). Комунистическата революция възвръща на народа първичната сила на комуналното време, за да стане пълновластен господар на „светлото си бъдеще“. В ритуализираната социалистическа публичност на митинги, манифестации и възпоминания се стопяват границите между минало, настояще и бъдеще. Джефри Брукс посочва, че театрализирането на обществения живот, култът към вожда са важни механизми за сплотяване на масите:

„Дали Сталин наистина е вярвал, че това гигантско шоу, което зависи от неговото благоволение, ако не и ръководство, ще доведе до национално съгласие, основано на неговия личен, почти митичен авторитет? Ако е така, той е предтеча на някои модерни социални учения за ролята на политическия театър и свещения ритуал при сцеплението на аудиторията и отхвърлянето на всяко съмнение“ (Brooks 2000: 187).

Езиковата система

Убийство на думи и значения (логосайд) и образуване на нови думи (неологизми).

Атеистичната пропаганда обрича на забрава думи и изрази от религиозния дискурс, доминиращи в хилядолетната християнска култура (миропомазан, грехопадение, разпнат, изповед, причастие и др.). Думи от буржоазния обществено-политически дискурс също са убити (господин, госпожа, стражар, полицай, бирник, слугиня, банкер, търг и др.) и някои от тях са заменени с по-благозвучни (другар, другарка, милиционер, данъчен работник, домашна помощница). Изгражда се нов партиен жаргон (благонадежден, битово разложен, самокритичен, бдителен, отявлен). За новите социални явления се заемат новодуми от съветския език (мероприятие, разкулачвам, съботник, пионер, комсомолец, колхоз). Много от новозаетите думи са съкращения (думи кодове без вътрешна форма детсад (детска градина), завучком (завеждащ ученически комитет), агитпроп (агитация и пропаганда), хоремаг (хотел, ресторант, магазин), политпросвета (политическа просвета), нармаг (народен магазин) и др.

Оруел описва ролята на евфемизмите в тоталитарния newspeak: „Министерството на войната“ е наречено „Министерство на мира“, „Полицията“ – „Министерство на любовта“, „Министерството на бедността“ – „Министерство на изобилието“. Благозвучия облагородяват комунистическия новоезик в множество сфери: трудово – възпитателен лагер (концлагер), самооблагане (задължителни удръжки от заплатата), полски труженик (селянин), оператор на биологична единица (кравар), домашна помощница (слугиня), хигиенистка (чистачка), механизатор (тракторист) и др.

Война на значения и производство на двумислици

Тоталитарното мислене опростява и поляризира езиковите значения. То се крепи на непримирими опозиции: материя – дух, реакционно минало – светло бъдеще, религия – наука, традиция – образование, експлоататори – народ и др. Когато думите придобият обобщено двоично значение, поглъщайки исторически и стилистични нюанси, те се организират в антонимни двойки, които изключват възможността за преход и съчетаване между тях освен чрез конфликта (войната) или парадокса (doublethink). В тоталитарния newspeak на Оруел думите са строго организирани в опозиции, като излишните думи са изхвърлени: добър: недобър, истина: неистина. Този речник затваря масовото съзнание в кръговете на двумисълта, правейки невъзможно критическото мислене. При Оруел: „Невежеството е сила“, „Мирът е война“, „Свободата е робство“. Сравнете с най- популярните съветски парадокси: „демократичният централизъм е основен принцип на организация на комунистическите партии“, „Диктатурата на пролетариата е най-демократичната форма на управление“, „Партията е права дори и когато греши“, „Проверката е висша форма на доверие“.

Производство на общи етикети и клишета (дървен език)

Новият език обича да поставя обобщени етикети, с неясни изрази като „политически неблагонадежден“, „враг на народа“ и „социално опасен елемент“ може да бъде осъден всеки. Използват се определения, които не конкретизират, а обобщават: „всеобща, всенародна, повсеместна, непрестанна“.

Съветската армия е постигнала съвършенството на съвременната армия

Изявление на генерал И. Гошняк, Белград, 30 юни

Държавният секретар по въпросите на националната отбрана на ФНРЮ, армейски генерал И. Гошняк, който посети неотдавна СССР, е заявил пред редакцията на в. „Народна армия“. „В СССР ни посрещнаха изключително топло и приятелски, оказаха ни голямо уважение и почести. Беше ни дадена възможност да се запознаем с редица военни академии. Посетихме също някои части на Съветската армия, флотата, военновъздушните сили. Всичко, което видяхме там ни направи изключително силно впечатление. Може да се направи изводът, че Съветската армия е достигнала съвършенството на съвременната армия, че нейният личен състав притежава богат военен опит и непрекъснато усъвършенства своите знания. Аз съм уверен, че установеният от нас контакт с ръководството на Съветската армия ще бъде твърде полезен и ще допринесе за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията между нашите две социалистически страни (Народна младеж, 1950).

Обобщителните изрази са подчертани; въпреки че е лично изявление с изключение на една лична форма (аз съм уверен) се използват ние форми, което също засилва обобщителния характер на изявлението. Използват се страдателни форми (Може да се направи изводът; беше ни дадена възможност) които скриват конкретния деятел и отговорния за действието. Изявлението създава усещане за семантична пустота и канонична шаблонност, така управляващите уж се отчитат пред народа, пък нищо съществено не му казват.

Глаголите често се превръщат в съществителни, за да прикрият деятелите, отговорни за действията т.нар. номинализация (развитие, обединение, отклонение, постижение, убеденост и др.). Конкретни деятели се заместват в максимално обобщени „Народът знае добре кои са му приятели“, „Всеки здравомислещ човек приветства настъпването на комунизма“. Абстрактни съществителни с наставка -изъм означават неясни, но свързани с марксисткия жаргон явления: „субективизъм – обективизъм, пацифизъм – милитаризъм, центризъм – фракционизъм“ и др. Друг начин на обобщаване е използването на лични имена като нарицателни:

Очевидно с такива кадри от антуража на изменника (Трайчо Костов) като начевци, тутевци, гевреновци и Ко, които беснеят пред народните завоевания и са готови всеки момент да забият нож в гърба но народната ни власт, ние не можем да вървим напред (Народна младеж 1950).

Намаляването на глаголната динамика и конкретност създава впечатление за вдървеност на официозните канонични текстове (изявления и речи на партийните вождове).

Клиширането на мисленето се постига и чрез аксиоматизация на идеологическите твърдения – така те вече не се нуждаят от аргументи и проверка и придобиват статут на безусловен, почти природен императив: „Битието определя съзнанието“, „Работническата класа е авангард на световния прогрес“, „СССР е авангард на борещите се за мир“.

Друг похват за отклоняването на критическото мислене е модалното изместване – подмяната на реални модалности /е, беше/ с виртуални /нека, трябва, може, не/ – от реално случващото се вниманието на читателя се насочва към това, което трябва, може или не се е случило. Типичен пример за модално изместване е лозунгът, който подменя реалните значения с пожелателни – „Вся власт советам!“, „Да превърнем думите в дела!“, „Да бъдем безпощадни към враговете!“ до абсурди като „Да живее международното положение!“

В журналистиката има един закон – колкото по-строга е цензурата, толкова по бедно е съдържанието и аудиторията рано или късно загубва доверието в пресата. Въпреки засилващата се ритуалистика през следващите десетилетия, чиито връх е кампанията „Народната памет разказва“ през 1970-те, когато пионери и комсомолци заедно с архивните, културни и медийни институции записват устни разкази на живи партизани и ятаци или техни близки, които се обработват, театрализират и публикуват в пресата, с времето пропастта между медиите и реалността става все по-голяма и комунистическата преса използва все повече клишета и обобщени изрази, ритуалите вече не вълнуват и комунистическата пропаганда започва да предизвиква само принуда и скука.

Провалът на тоталитарния режим въпреки тоталната цензура, затвореното зад желязната завеса общество и новоезика, предназначен да контролира мисленето е свидетелство, че може би Оруел не е съвсем прав: езикът и мисленето, въпреки че са взаимосвързани, не се припокриват изцяло, мисленето може да надскочи границите на езика и да поражда съпротива. Езикът също не е изцяло социален продукт, ще се съглася с Ноъм Чомски, че той е и генетично наследен и творчески се изгражда при всяко дете. Езикът има живителна сила и негов акумулатор е истината и моралът, той не търпи безкрайни издевателства, когато се използва за манипулация неговата живителна сила изчезва, той се превръща в антиезик, в дървен език на празна фразеология и губи общественото доверие. С доверие в комунистическото общество се ползваха тайните езици на субкултурните общности. И днес когато наричаме „бомбардировките“ „умиротворителна мисия“ грозното лице на войната не може да бъде заличено и съпротивата срещу нея обезсилена.

 

Библиография

Воденичаров 2007. Петър Воденичаров, Социолингвистика, ИК „Семарш“, София [Petar Vodenicharov, Sotsiolingvistika, IK „Semarsh“, Sofiya]

Воденичаров 2015. Петър Воденичаров, Зад фасадата на държавния феминизъм – премълчаните жени във вестник „Работническо дело“, сп. „Балканистичен форум“, 2 [Vodenicharov 2015. Petar Vodenicharov, Zad fasadata na darzhavniya feminizam – premalchanite zheni vav vestnik „Rabotnichesko delo“, sp. „Balkanistichen forum“, 2]

Воденичаров 2011. Петър Воденичаров, „Ислямът“ – ръководство на атеиста за борба срещу исляма и комунистическият новоговор, сп. „Балканистичен форум“, 1 [Vodenicharov 2011. Petar Vodenicharov, „Islyamat“ – rakovodstvo na ateista za borba sreshtu islyama i komunisticheskiyat novogovor, sp. „Balkanistichen forum“, 1]

Воденичаров 1999. Петър Воденичаров, Език, пол, власт. Благоевград [Vodenicharov 1999. Petar Vodenicharov, Ezik, pol, vlast. Blagoevgrad]

Оруел 2016. Джордж Оруел, „1984“, ИК „Фама“, София [Oruel 2016. Dzhordzh Oruel, „1984“, IK „Fama“, Sofiya]

Brooks 2000. Jeffrey Brooks, Soviet Public Culture from Revolution to Cold War. Thank you, Comrade Stalin. Princeton, New Jersey

Fairclough 2001. Norman Fairclough, Language and Power, London

Ong 2002. Walter J..Ong, Orality and Literacy: the Technologizing of the Word. New York: Routledge, 2002

 

Статията е част от изследване, извършено в рамките на проект Knowledge Exchange and Academic Cultures in the Humanities. Europe and the Black Sea Region, late 18th – 21st Centuries – KEAC-BSR. Проектът е подкрепен от European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme с договор №734645

 

Петър Воденичаров е доцент по социолингвистика в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Специализирал е социална диалектология в Бергенския университет (Норвегия, 1991), масови комуникации и общества в Копенхагенския университет (Дания, 1994-95), език и национализъм в Института за Югоизточна Европа (Грац, Австрия, 2004). Чел е лекции в НБУ, АУБ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Петър Воденичаров е автор на книгите: „Искам човекът да е винаги приятен и да си правим моабет“, „Език, пол и власт“ (1999), „Девиантни автобиографии - дискурси на престъпността“ (2002), „Социолингвистика. Критика на езиковите идеологии и идентичности“ (2003) и на редица студии и статии, публикувани в български и международни издания.

Pin It

Прочетете още...