Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от нея, поетът разказва не за неща, които вече са се случили, а за такива, които биха могли да се случат. И как именно ще се случат.
Банално е да го цитираме непрестанно и да твърдим, че писателите са пророците на днешния свят. Както и на вчерашния, впрочем. Нужно ли да е чак толкова недвусмислено?
„Изглежда че да.“ – заковава Уелбек. И това са финалните му думи в романа „Серотонин“, който в първите дни на 2019 година взриви световната читателска публика, привлечена от финия и груб, точен до телеграфност и цинизъм, но едновременно и научен, и прецизен стил на мрачния французин. Връщам лентата назад – до 7 януари 2015 година, когато романът му „Подчинение“ излезе на френския книжен пазар с предизвикателна корица – Айфеловата кула, маскирана като автомат Калашников. Тогава бяхме в тоналността на ислямския тероризъм. В същия ден прозвучаха изстрелите в редакцията на „Шарли Ебдо“, вечерта Уелбек излезе по телевизията, разбит, потресен от смъртта на своя приятел-сатирик и от собствената си проницателност. В романа му западната цивилизация твърдо се подчинява на мекия ислямски диктат. А героят му професор по литература бяга в действителността на романите на Юисманс. Защото е чел Аристотел и знае как действителността се поражда в главите ни. Уелбек пък, ужасен от собствената си проницателност, задълго се скри от света. За да напише следващия си роман.
Е, написа го. И ни зареди със серотонин, в невъзможни дози. Ето как завършва историята на застаряващия му герой, втурнал се в невъзможната мисия шерше ла фам. Изпива сам бялата овална таблетка, която иначе може да се дели на две. Доброволно изолиран от света. Разсъждавайки.
Всичко беше явно, абсолютно явно, още от самото начало; но ние небрежно го отминахме. Дали не отстъпихме пред илюзиите за индивидуална свобода, открит живот, за безкрайността от възможности? Вероятно, това бяха все идеи в духа на времето; но ние не ги изяснихме, не ни се занимаваше с това; задоволихме се просто да им се подчиним, да ги оставим да ни унищожат; и после, много дълго, да страдаме. Господ действително се грижи за нас, той мисли за нас всеки миг и ни дава напътствия, понякога много точни. Поривите на любов, които изпълват гърдите ни, докато дъхът ни спре, просветленията, възторзите, необясними с биологическата ни природа, със статута ни на прости примати, са изключително ясни знаци. И аз разбирам днес гледната точка на Христос, неговото непрекъснато раздразнение от закоравелите сърца: на всички тях са им изпратени знаци, а те небрежно ги отминават. Нужно ли е наистина да си дам като екстра и живота на тези нещастници? Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено? Изглежда, че да.
Уелбек, М. Серотонин, С.: Факелекспрес, 2019, с.321
В момента сме затворени, всеки в индивидуалната си несвобода, и си задаваме недвусмислени въпроси. Защо се оставихме да ни унищожат? Да се унищожим? Седмици преди Възкресение се питаме: раздразнен и яростен или търпелив и милостив е бил Христос? Употребява старозаветно насилие като изгонва търговците от храма. Но евангелски помилва блудници и разбойници.
Зловещо-смешно звучат литературно-критическите похвали за романа на Уелбек.
…на италиански:
Серотонин е нова глава в творчеството, което е нужно, за да разберем накъде отива светът – и да сменим посоката.
Ил Джорнале
…на английски:
Уелбек се завръща с роман, в който ни разказва за скрития гняв, тлеещ от години във френската провинция.
Сънди Таймс
В романа си Уелбек, анфан терибл на френската литература, предсказва трагичната участ на западната цивилизация.
Телеграф
… и френски:
И за кой ли път екзистенциалните терзания позволяват на този сеизмограф да усети отново предреволюционната обстановка в страната.
Фигаро
Но точно сега, когато стоим закопчани в апартаментите, в градовете и държавите си, навсякъде и неясно до кога, си задаваме недвусмислени въпроси. За каква ориентация и промяна в посоката говорят италианците? Срещу коя точно провинция роптаят англичаните? Трагичната участ само на западната цивилизация ли предвиждат те със задоволство? И какво, за бога, означава Запад? Не беше ли земята кръгла? За какви, по дяволите, революции все още иде реч (френска)? Може би някой си кърпи жълтата жилетка? А друг готви надежден природосъобразен сценарий на бъдещето. В което ще останат тези трите. Приличат ми на Вярата, Надеждата и Любовта.
Много съм любопитна да разбера какво точно пише в момента Мишел Уелбек? Вмениха му ролята на зловещ пророк в съвременната литература. Той обаче обича да ни изненадва. Недвусмислено. Което си е чиста проба ковид-пожелателно мислене.
