24 Сеп, 2023
Видрица
- Детайли
- Автор(и): Димитри Иванов
- Посещения: 20660
Казват на Маргарет Тачър:
– Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме измислили, те ни биха на нашия национален спорт.
А тя:
– Ние два пъти ги бихме на техния.
Автор: Димитри Иванов
- Детайли
- Посещения: 13159
Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на „Реквием за никого“, но по онова време тя се оказа мъртвородена. Днес, три години по-късно и при значително променени обстоятелства, вече е крайно време за нов опит.
- Детайли
- Автор(и): Златко Енев
- Посещения: 25897
Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се наредил да зяпа и да псува (много народ мъжки, очевидно, не може да се примири с мисълта, че туй женорята вече страх от нищо нямат). Викам си, я да я покажа и при мен, да видим какво ще стане...
Автори: Хели Мандил, Златко Ангелов, Златко Енев, Ку-Ку
- Детайли
- Автор(и): Златко Енев
- Посещения: 39456
Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези сред тях, които го заслужават – е да я избягват, тоест да търсят безсмъртие. Такава, или някаква подобна на тази, е надеждата, с която започвам това начинание, поредното в кариерата ми на човек, отказващ да спи прекалено спокойно, или „будител“, както това се нарича в някои от по-оптимистичните версии на българския национален разказ.
Автор: Златко Енев
- Детайли
- Автор(и): Коста Костов
- Посещения: 12375
Да бъдеш втори, означава, да бъдеш първи сред загубилите. Е, не е чак толкова лоша позиция, особено ако става въпрос за някой, който се е считал за втори след Исус. Разбира се, това е Джон Ленън. През октомври 1963 г. в театъра на Уелския принц, по време на концерт пред английската кралица Елизабет II, Джон Ленън произнася първата си от многото знаменити реплики. Обръщайки се към бедните почитатели на Бийтълс от задните редове в залата, които приканя да ръкопляскат, той поглежда към официалните ложи на богатите и произнася: „А вие там горе подрънкайте с накитите си“.
Автор: Коста Костов