24 Сеп, 2023
Видрица
- Детайли
- Автор(и): Ралица Фризон-Рош
- Посещения: 21120
В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от слънчеви зайчета, ту помръква в дъжда. Сутрин се обвива с воали мъгла, вечер се облича в черно и златно. Тя винаги е тук, макар че неспирно си идва и неспирно си отива. От две хилядолетия насам тя се лее, люлее, тупти, ромоли насред френската столица, на която извивката ѝ е придала бадемова форма.
Автор: Ралица Фризон-Рош
- Детайли
- Автор(и): Administrator
- Посещения: 12019
И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава, вече под формата на традиция. Подредени според броя на посещенията, по-долу ще намерите 30-те най-четени текста за миналата година. И, както се полага при всяка традиция, представянето не може да бъде проведено без определени статистически заключения. Кои са най-очевидните промени в сравнение с миналата година?
- Детайли
- Автор(и): Super User
- Посещения: 13115
Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която и да е тема не е нужно да е в скучна и безлична сграда, както ще видим сега. Макар книгите да са същественото в една библиотека, да бъдете обградени от невероятна красота и атмосфера винаги е много по-приятно.
- Детайли
- Автор(и): Джули Зевелоф
- Посещения: 17882
Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в света.
Ресторантът, с две звезди според скалата на Мишлен, е спечелил наградата отново през 2014, след като предишната я е отстъпил на испанския El Celler de Can Roca. Типичното меню, което се предлага на гостите, включва около 20 малки блюда, повечето от които нямат особена прилика с нещата, които човек незабавно би идентифицирал като храна. Пробното меню струва около 280 евро на човек. Подходящите към вечерята вина се подбират на цена от около 170 евро на човек.
Автор: Джули Зевелов
- Детайли
- Автор(и): Ралица Фризон-Рош
- Посещения: 15584
В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То винаги е някъде наблизо, там на ъгъла, на съседната пресечка, на кръстовището отсреща, обозначено с емблематичната буква „М“. Влизате в станцията, вдъхвате мириса на железен прах и спускането започва в лабиринта от оплетени коридори, проходи, преходи, галерии, перони и коловози. Днес това е напълно естествено. В началото обаче, нещата са изглеждали другояче.
Автор: Ралица Фризон-Рош