През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран току-що бе се случила революцията, бушуваше война [с Ирак]. Повечето от пътуванията ни бяха до вилите на семейни близки и приятели. На няколко пъти ходихме до Шомал, както се нарича гористата област на юг от Каспийско море.
А сега гледам към днешната [иранска] младеж – хора, които пътуват на автостоп из страната, откриват островите ѝ, планинските проходи и пустините с променливи цветове. Изминаха повече от три десетилетия, преди иранците отново да се осмелят да излизат навън; днес те изглежда не могат да се наситят на това ново усещане.
Автор: Невша Таваколиан
По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили най-интересни за изминалите дванадесет месеца. Без особени коментари – текстовете със сигурност говорят най-добре за самите себе си.
През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си дървета, парадоксални предвестници на пролетта във все още щипещия студ. Пищни цветове на камелии и магнолии придават феерична нотка на едва напъпилите дървета при фонтана на Мария Медичи. Но любителят на причудливи флорални композиции и пролетни емоции може да продължи разходката си в очакване на нови цветни наслади. Стига само да се спусне по булеварда Сен-Мишел, да прекоси Сена, за да попадне в друго кътче с екзотични акценти в самото подножие на катедралата Света Богородица. Там в първите седмици на април ще го изненада гледката на каменните дантели на всеизвестната църква потънали в розови къдри на японски череши. Неочаквано наистина на пръв поглед за един паметник на средновековието, дълбоко вкоренен в земята на Франция. Но катедралата е в крак с времето. Тя е космополитно място, където звучи реч от четирите краища на света. Така, че съчетанието ѝ с екзотични декоративни елементи е само израз на взаимното влияние на културите.
Автор: Ралица Фризон-Рош
Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от новината, че британската супермаркетна верига „Теско“ е решила да преустанови продажбата на кроасани с формата на кроасани. Всъщност компанията оповести, че няма да продава повече „закривени кроасани“, но като имаме предвид, че „кроасан“ означава полумесец, за езиково будния наблюдател тази формулировка е малко самоанулираща се: ако това, което ви продават, не е закривено, то изобщо не е кроасан. За да бъдем честни обаче трябва да кажем, че думата е мигрирала в английския език не със значение „ронлива кифла с форма на полумесец“, а просто със значение „ронлива кифла“; една промяна, от която се е родил обичаят на нюйоркските пекари да наричат pain au chocolat – цилиндрична кифла с шоколадов пълнеж – „шоколадов кроасан“, въпреки че става дума за нещо, което е много далеч от формата на кроасана, и което прилича именно на pain au chocolat. Това ме дразни и обикновено не го крия, макар че по този начин се оказвам в една лодка с по-малкия ми брат, заклет италианофил, който, когато му поднесат biscotti, не пропуска да даде израз на раздразнението си, като напомня, че това всъщност е едно единично biscotto.
Автор: Адам Гопник
Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се чувства забързания ритъм на растежа. Мащабът на осеммилионния град е респектиращ, но той е на 15-то място по население сред китайските градове… Разположен в делтата на река Яндзъ – централно място на източен Китай – Нанкин е условна пресечна точка на северната и южната половина на страната, разполагащ с едно от най-големите речни пристанища в света, достъпно и за морски кораби. Нанкин е административен център на провинция Джянсу, която е най-богатият район в Китай по доход на глава от населението, макар и неравно разпределен между богатата южна част (в района на делтата на Яндзъ включващ Нанкин и Суджоу) и по-бедната северна част на провинцията.
Автор: Аврам Агов