Бюлетин „Либерален преглед в неделя“


Преди около час се върнах от кварталното кино, където най-после гледах „Животът на другите“ – дълго време след като тоя филм буквално овърша екраните на Германия. Признавам, че не обичам немското кино. Много рядко ми се случва да видя нещо, което да ме докосне истински – повечето неща, които те правят, ми се виждат безнадеждно обременени, möchtegern-овски, недодялани, поучителни ...

Автор: Златко Енев


Не мога да се отърва от усещането, че най-здравите вериги ние сами си ги поставяме. Ей така, между другото. Докато пием кафе, разговаряме с приятели и се мъчим да бъдем добри хора. Особено това последното желание, дето ни кара да танцуваме какви ли не танци, само и само да бъдем приети като нормална част от групата, много ми се вижда подозрително ...

Автор: Златко Енев


Никога не съм вярвал, че в спора се ражда някаква истина. Спорът такъв, какъвто го познавам, е нещо като афродизиак, но с обратно въздействие – вместо да събира хората, той ги насъсква едни срещу други и ги кара да се надлайват, даже и ако едно такова занимание инак ги изпълва с насмешка или неудобство ...

Автор: Златко Енев


Едно време, като чуехме „живот като на кино“, и си представяхме плажове, лимузини, луксозни имения, ята блондинки и аполоновци с бронзов тен, пърхащи из тях... Ех, минало незабравимо! Сега настанаха такива времена, че наистина всички се чувстваме като кино-герои – само че я в някой екшън, я в психотрилър ...


Автор: Мариана Евлогиева


Хайде да си поговорим за времето! Защо за времето ли? Ами знаете как е: като няма за какво, хората си говорят за това. Но за да не си помислите, че ще ви занимавам само с празни приказки, бързам да кажа – няма да ви говоря за времето така, изобщо, а ще използвам учени думички като климат, гигакалории, метеорология ...

Автор: Мариана Евлогиева