Дискусии

30 Март, 2020 7673 5

Маргарита Желязкова: Холандският модел…

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Маргарита Желязкова
Нидерландия/Холандия, страната на лалетата, напоследък се…

Изкуство

24 Март, 2020 424

Нужно ли е всичко да е чак толкова…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и…

Изгледи

01 Април, 2020 240

Белите лебеди на 2020 година

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Нуриел Рубини
В книгата си от 2010 г. „Кризисна икономика“ дефинирах…

Драскулки

02 Април, 2020 114

Любов по време на КОВИД

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
Добро утро от острова на чумавите! Не забравяйте, това…
  • 01 Апр, 2020 508

    Дневник на Чумата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Гонсало М. Тавареш
    НАСА прекрати изследванията на луната. Матео яде спагети до прозореца към улица „Виторио де Сика“.…
  • 30 Мар, 2020 164

    Шах и генерали

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Деян Димитров
    Аз съм съвестен гражданин от селски тип. Кротко си стоя вкъщи и спасявам света. И от дома, за…
  • 29 Мар, 2020 250

    За опита

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Мишел дьо Монтен
    Болестите са така устроени, както и живите същества. Още от зараждането си те следват своята…
  • 28 Мар, 2020 681

    Я по-бодро!

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Джеръм К. Джеръм
    Невероятно, наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за лечебен специалитет, без да…
  • 10 Фев, 2020 476 1

    За един приятел, по пътя…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Манол Пейков
    Отраснахме къща до къща на улица „Кукуш“, разделени от една нисичка стена. Тухлите в нея бяха…
  • 03 Фев, 2020 630 1

    Лека нощ, мистър Джеймс

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Клифърд Саймък
    Паметта му започна да се възвръща. Той отново навлизаше в живота от небитието. Вдъхна мириса на…
  • 01 Фев, 2020 527 1

    Моят шабат – част 2

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    Подготвям в главата си менюто за предстоящия шабат. Трябва всички да бъдат доволни, а те са много.…
  • 16 Ян, 2020 755 4

    Последният праг

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Герман Максимов
    По заповед на Лак-Ифар-ши Яст бил издигнат Дом на смъртта, който съществувал един период и…
  • 25 Дек, 2019 2245 8

    Москва не вярва на сълзи и клишета

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Към Русия, като към никоя друга посока на света, обикновено тръгваме, въоръжени до зъби с клишета.…
  • 14 Дек, 2019 801 3

    Не е крайно лошо

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Събуди се съвсем рано – тъкмо се беше развиделило – и понеже си знаеше, че няма никакъв шанс да…

Видрица

20 Януари, 2020 1340

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 1535 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 1496

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5226 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 4864 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5538

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 6858 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9221

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9017 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 7695

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9126

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

Неотдавна те за пръв път през живота си бяха в нормално училище. Да опитат, така да се каже. Цяла седмица прекарваха часове в затворени помещения. Седяха в подредени редици. Слушаха учителите да говорят дълго. Не им хареса. „Някак неуютно“, отбеляза Марлен. Всички класни стаи изглеждат еднакво. А освен това имало ученици, разказва удивено Рабеа, които „не казаха нито дума по време на часовете“. Двете момичета са в десети клас. Пробната седмица в чуждото училище те трябваше да прекарат, защото скоро ще се преместят в една такава „нормална“ гимназия, за да положат зрелостен изпит. Когато двете петнайсетгодишни започнат да говорят за това, нещата звучат така, сякаш им предстои прогонване от рая.

Техният рай се намира близо до Тевтобургската гора и носи странно име: Лабораторно Училище Билефелд. Погледнато отвън – грозна утилитарна сграда на терена на университета, който е още по-голям и по-грозен, построен от бетон, стомана и азбест. Тук Марлен и Рабеа са прекарали досегашните си училищни години, участвайки в един експеримент, който от десетилетия насам принадлежи към най-амбициозните проекти за реформи в образованието в Бундесрепубликата. Дори и днес той все още е толкова смел и необичаен, че двете момичета понякога трябва да обясняват на съседските деца какво точно представлява тяхното училище. Другите не искат да повярват, че там никой не може да повтаря класа, че всички говорят с директорката на „ти“ и че в училището има дори зоопарк.

Основателят на Лабораторното училище, старият немски майстор на педагогиката Хартмут фон Хентиг, искаше да осъществи тук мечтата за едно училище, в което децата да учат и живеят с удоволствие и където да израстват чрез собствения си опит, а не само да бъдат поучавани от възрастните. Учениците трябва сами да определят темпото, с което да откриват действителността, вместо да се движат с равномерно темпо по учебния план. Лабораторното училище трябваше да бъде един вид малък Пòлис, както го наричаше античният филолог Хентиг, „едно ъгълче от по-добър свят“ – а с това и противоположност на другите образователни институции в страната, в които естественото любопитство на децата по-скоро бива от-тренирано, отколкото подпомогнато. Така беше замислено всичко преди повече от 34 години, в образователно раздвижените 70. Така е и днес, когато в училища и университети отново се забелязва духа на промените. „Много от принципите на Хентиг днес са по-модерни от всякога“, казва днешната директорка на училището Зузане Турн. Това е вярно. И същевременно невярно.

Нищо в училищното дело не е толкова старо колкото призивите за обновяване. Образованието и реформите са обвързани по двоен начин в Германия. Да се подобрява обществото чрез образование в институции, които не са дорасли за тази задача и сами се нуждаят от подобрения: тази представа може да бъде открита още при Фридрих Шлайермахер в края на 18-ти век. Вилхелм фон Хумболдт я превърна в конкретна политика и постави в Прусия организационните основи на училищата и университетите.

Оттогава насам образователните реформи са любима тема на немската нация. Едва ли има друга страна, която да е породила толкова много педагози-реформатори: Фридрих Вилхелм Август Фрьобел (детска градина), Рудолф Щайнер (Валдорф-училища) Петер Петерзен (Йена-План-училища). Да прокара проекта си не успя никой от тях. Образователните институции се оказаха в удивителна степен резистентни срещу промените. Ученето в 45-минутен такт, категоризирането на света по дисциплини, йерархията от обикновени училища до „по-високото“ училище, гимназията, която води до университета: всичко това го има оттогава до днес. И ако би било възможно да се изпратят с машина на времето различни професионални групи от миналото в 2008 година – лекари, архитекти, инженери, учители – то учителите сигурно биха намерили работното си място най-познато.

Освен ако биха попаднали в Лабораторното училище. Днес Лиза първа нанесе името си с разкривени букви в груповата книга. Керим дойде последен и написа името си с красиви букви до нейното. И сега те седят с „групата зелено“ на килима – някои по чорапи, други обути в домашни пантофи – и разговарят за предобеда. Петгодишната Лиза иска да изрязва букви, Керим да продължава със задачите по смятане, при които вчера не е стигнал много далеч. Малко по-късно всеки от групата си търси място. Някои на голямата групова маса, други на дивана.

Но това става не съвсем без ръководство. Учителката Олга Петров-Гийзелман е подготвила вчера учебните предложения за всеки ученик. По време на учебния процес тя се разхожда насам-натам между възпитаниците си, обяснява, хвали, изисква. Две „нулички“, така се казват децата от предучилищната група, избират игралната площадка. Там вече ги очакват деца от „групата синьо“, чието събрание на килима се е състояло само десет метра по-нататък.

Дванадесет класа учат под един покрив в Дом номер едно на Лабораторното училище. Групите са разделени само чрез галерии, тънки подвижни стени и рафтове с книги и играчки. Ъгли за експерименти се редуват с ниши за четене, покрити с възглавници, до една печатна машина виси плетена мрежена люлка. Над образователния пейзаж се носи тихо мърморене. Почти не е за вярване, че в този предобед в едно помещение с размерите на футболен стадион учат едновременно 180 пет- до седемгодишни деца.

В сградите на по-горните класове нещата изглеждат по подобен начин, ако и не чак толкова уютно. В Билефелд ще търсите учебни стаи също толкова напразно, колкото и учителска стая. Работната маса на всеки педагог се намира там, където са и неговите ученици. Да се отнемат ограниченията на училището беше една от целите на Хентиг. Тук не важат традиционните разпределения според възраст, специалности или талант.

Тази свобода изисква от учениците голяма отговорност за самостоятелно учене. В Лабораторното училище това се упражнява от самото начало. Например чрез така наречения седмичен план, с който малките ученици сами разпределят учебното си време. Или в рамките на проекти, в които по-големите всяка година подготвят „нещо голямо и собствено“ – изработват заготовка, шият рокля, снемат видео или пишат книга.

Но защо учат учениците? Юридическият отговор гласи: защото така трябва. Училището е принудителна институция. Всеки има възможността, но и задължението да се образова. Никъде другаде държавата не се намесва толкова продължително в правото на самоопределение, тук у нас с особени последствия. За разлика от повечето други страни тук е в сила не само задължението за образование, но и за посещаване на училище. На родителите не е разрешено да обучават децата си сами.

В Лабораторното училище се отстоява оптимистичната противоположна позиция. „Децата учат чрез разбиране и комуникация“, казва директорката Турн. Именно затова тук липсват оценки чак до края. Турн показва свидетелствата от изминалата година; тук те се казват „отчет за наученото“. Повече от десет страници описват с подробности какво е направил класът и конкретният ученик. При това напрежението на традиционното раздаване на свидетелства е непознато в Билефелд: както учениците, така и родителите вече са запознати с резултата. Те са се споразумели за него с учителя. Успоредно с това като доказателство за резултати в Лабораторното училище се представят и много собствени неща. Тук постоянно има изложби, доклади и представления.

Часът е единайсет и половина в Дом номер две, мястото на осем- до десетгодишните. „групата тюркоаз“ се среща на закуска. Докато децата разопаковат сандвичите си, две момичета четат собствена история, разпределяйки ролите помежду си. Накрая има ръкопляскания, но и критика. Представлението било много тихо, ролите трябвало да се изпълняват с повече чувство, критикуват съучениците.

„От ПИЗА[1] насам не можем да се отървем от посетители“

Малко по настрана седи Моника Рюл, учителка от Бутцбах, близо до Франкфурт. Тя е един от близо две хилядите посетители годишно. „Ще си играем ли отново на зоологическа градина?“, питат децата. Рюл е дошла заедно с целия си учителски колектив на педагогическо поклонение в Билефелд. В Хесен децата намаляват. Ето защо учителите искат да научат как се събират в един и същи клас деца на различна възраст.

Множество от интересуващите се идват тук не от педагогически интерес, а по необходимост. Демографията например, или учениците, които вече не могат да бъдат заинтересувани чрез традиционно преподаване. От известно врем насам една от причините е и глобализацията. В началото на новия век тя просто се спусна върху училищата. „От ПИЗА насам не можем да се отървем от посетители“, казва Клаус-Юрген Тилман, професор по педагогика в университета и научен ръководител на Лабораторното училище.

Образователните системи по традиция са национални. Те са здраво вкоренени в социалните отношения, манталитета и политическите и властови обстоятелства на всяка страна. Те имат и своите водещи институции: в Англия интернатът, във Франция националните изпити, в Германия – гимназията. Но откак образованието беше обявено за най-важния ресурс в борбата за икономическо оцеляване, конкуренцията започва да произвежда уеднаквяване. За университетите във водеща звезда се е превърнал американският модел. За училищата все още липсва валиден модел. Но и тук глобалното сравняване на постиженията принуждава националните системи да се променят. Не е случайност това, че ПИЗА-тестовете бяха въведени от OECD, организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа. Още Георг Пихт, който през 1964 предизвика първото пробуждане в училища и университети с книгата си Немската образователна катастрофа, обосноваваше призива си за реформи с липсата на квалифицирано подрастващо поколение за предприятията.

Ирония на съдбата е, че именно училището в Билефелд печели от ПИЗА-треската. Защото измеримостта на образованието, или, както се казва модерно, на компетентностите, е ужас за Хентиг и повечето учители в Билефелд. За да докаже собствената си подготвеност, учителският колектив все пак се подчини на логиката на ПИЗА и взе участие в тестовете с един от випуските. За неудоволствие на скептиците, учениците се представиха много добре при четенето и природните науки. Само разбирането на математиката се оказа не съвсем на ниво. Тук концепцията за междупредметното учене се оказа неудачна. За фон Хентиг математиката беше език, който не се нуждае от специално място, а преминава през целия учебен ден. Ето защо в началото тук нямаше предмет математика. Но предположението, че ако едно нещо може да се научи навсякъде, то значи може да се учи където и да е, се оказа погрешно. За сметка на това в областта на оформянето на характера – тоест готовността на учениците да поемат отговорност и да се ангажират със задачи – Лабораторното училище се оказа на най-високо ниво. Тук цари задушевна атмосфера. Навсякъде хората се прегръщат, поздравяват, говорят си на „ти“.

Фон Хентиг определяше своята идеална представа за училището като един умален модел на обществото, където всеки може да намери собственото си място. По тази причина в Лабораторното училище се приемат всякакви ученици – от деца на емигранти до наследници на немски професори, независимо от това дали са особено способни или имат трудности с ученето. Това го различава и от традиционната училищна система, в която от седми клас нататък децата биват разделяни според постиженията си.

От системата печелят най-много силните ученици, казва учителката Забине Гайст. Те сами си избират предизвикателствата – и по този начин се отдалечават от по-слабите ученици. Сред образователните специалисти този феномен се нарича парадокс на образованието. Ако всяко дете бива насърчавано според талантите си, то това увеличава разстоянието между силните и слабите ученици. Това се отнася и до системата като цяло.

Без матура няма кариера – с матура обаче също няма гаранции

Разширяването на по-високото училищно образование – най-важната промяна от последните сто години – повиши общото ниво на познание. Освен това то допринесе за повече равенство между момчета и момичета. Но за все по-големи групи от населението по-високото образование постепенно започва да се обезценява. Без средно образование днес едва ли е възможно да се стигне до добро обществено положение, самото образование обаче не гарантира нищо със сигурност. И така при учениците в Лабораторното училище произходът определя постиженията също толкова силно, колкото и навсякъде другаде в Германия.

Училищата се обновяват по-бавно от църквите, гласи една историческа мъдрост. Защото образователните реформи изискват широк обществен консенсус. Сигурно това е една от причините, поради които Лабораторното училище не намира много последователи. Неговата философия е прекалено различна от тази на традиционното училище, концепцията му е прекалено нескромна.

Това се отнася и до разноските. Лабораторното училище може не само самостоятелно да избира учителите си и да се отклонява от държавната учебна програма. Неговите малки учебни групи – средно около двадесет ученици в клас – биха взривили бюджета на всяко нормално държавно училище. Привилегиите на Лабораторното училище винаги са били най-острия аргумент срещу него.

Но всичко това не остава съвсем без последици. То въздейства деликатно, подобно на много други промени в училищата, които си пробиват път бавно и тихо, вместо с един-единствен удар. Дали става дума за обучение по английски език в началното училище или още в предучилищна възраст, за класове с деца на различна възраст и целодневно обучение, за отмяна на оставането в същия клас: всичко, което другите училища въвеждат тепърва и с много мъки, Лабораторното училище прави вече от 34 години насам. Колко силно неговата философия се е вляла в цялостната система може да се види от новия училищен закон в провинцията Нордрайн-Вестфален: в параграф номер едно главната цел на образованието се определя като „индивидуално насърчаване“.

Но най-голямото достижение на Лабораторното училище са неговите ученици. Биргит Котмайер е принадлежала към първия випуск. Тя добре си спомня за училищното време, за сценичната треска преди театралните представления, за чувството за общност по време на екскурзии и за снимачните екипи, които още по онова време обикаляли коридорите. До ден-днешен тя изпитва „нещо като благодарност“. Но не само това, защото тя е завършила без матура, но въпреки това в края на краищата е следвала право и дори направила докторат. Лабораторното училище й е дало „една солидна увереност в собствената способност за учене“. Когато синът й стигнал до училищна възраст, тя не се колебала дълго в кое училище да го прати.

 

Източник



[1] ПИЗА (Programme for International Student Assessment): програма от международни тестове за качеството на училищната подготовка, провеждани в рамките на OECD, организацията за икономическо сътрудничество в Европа. През последните години в Германия се вдигна голям шум във връзка с лошите резултати на немските ученици. (Бел. пр.)

 

Pin It
Мартин Спивак
Мартин Спивак (род. 1964) работи като редактор в научния отдел на немския вестник DIE ZEIT. Тук той се занимава с най-новите тенденции в немските училища и университети.

Посетители

51

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Предвид многото... преди 21 часа
  • Славена Трифонова писа Още
    Страхотна статия!... преди 3 дни
  • Стефан писа Още
    Отличен коментар!
    преди 3 дни
  • Мая писа Още
    Поправено е и... преди 4 дни
  • Даниел писа Още
    Първо, с цялото ми... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Към всички... преди 4 дни
  • Николай ВЪЛКАНОВ писа Още
    За мен споделеното... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Интересна гледна... преди 4 дни
  • Даниел писа Още
    Дали не е по добре... преди 4 дни
  • Даниел писа Още
    "За да си ппизная, че... преди 4 дни
  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 4 дни
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 5 дни
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 6 дни
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 1 седмица
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 1 седмица
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 1 седмица
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 1 седмица
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 1 седмица
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 1 седмица
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 1 седмица