Бюлетин – абонамент

Абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате редовно информация относно най-новите публикации.



Новите културтрегери – поредна обида за избирателите? Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 20
Слаба статияОтлична статия 
Дискусии - България
Написано от Мирослава Кортенска   
Вторник, 08 Септември 2009 09:27

Опитът да се наложи мнението, че в Европа еднозначно одобряват новото българско правителство и едва ли не са в патетичен възторг от избраниците на Бойко Борисов е твърде неумела PR акция, чийто говорител за съжаление е самият Б.Б. Зададоха се въпроси: Предвидим политик ли е Борисов? Не сменя ли бързо становищата си дори по въпроси, свързани с Европа? А коментаторът на „Дойче веле“ в Бон Александър Андреев озаглави свой материал за новото българско правителство така: „Двама от министрите обида за избирателите“.Това посочиха и български медии, неодобрявайки избора на Божидар Димитров, като агент на ДС и хладно посрещайки министъра мултак Вежди Рашидов. Смущаващо за „Дойче веле“ е също, че вместо евроминистерство Борисов създава такова на спорта. Тези нишки водят до връзки на новото управление с всички недолюбвани от Европа български чудовища: Държавна сигурност и нейните агенти, мултаците и „борчетата“. И тревожността е сериозна, когато те се лансират от така наречената нова власт.

В коментара си от Германия Андреев определя саморекламиращия се за „световен шампион по култура“ като „не особено талантливия Вежди Рашидов“, който „на всичко отгоре не блести нито като мислител, нито като оратор, а поема ресор, към който интелектуалците в България са особено чувствителни
културата.“ Като потвърждение на казаното по „Дойче веле“ новият министър на културата заяви, че държавата е като ресторант и като се смени управителят, се сменя и персонала. Безкрила метафора, която показа хоризонта на Рашидов, чийто любимо място е масата и чашката в луксозна кръчма. Изтръпвам, че след като се обяви за Левски,сега може да каже, че е и Ботев, и кръчмата е общата им територия за изява. Нека по-добре се научи да говори български и да подрежда мислите си,доколкото ги има. Първият му възглас, когато бе избран за министър, бе: „Отиваме да се работи!“ А първата му светска изява бе появата на връчването на наградите за постижения в българското кино за 2008 г. Незаличими са думите му за фаворита на българските Оскари, филма „Дзифт“: „Чешитски филм, страхотен филм е. Трябва малко аналитичен, но на нас, ако няма така, малко не го разбираме. По-сложен е филмът, по-сложен не защото филмът е сложен, защото по-просто ни е обществото. Дето се казва, зле сме с образованието, нека бъдем откровени.“ Този кръчмарски анализ не е записан скришом от неговия явно нечленоразделен автор-министър, а казан авторитетно в интервю по БНТ. Друг от министрите на новото правителство не си разреши подобен тюрлю гювеч от глупости в първите си интервюта. А освен това този застрашителен грандоман-министър обещава, че ще излъчи българските Пикасо и Дали, както и български Нобелов лауреат за литература. Как ви се струва? Пълен управленски кич, нали?

За него принос има не само Б.Б., но и Иван Костов, който не само гласува за Божидар Димитров, но и за върлия си враг Вежди Рашидов. По времето на управлението на Костов те си разменяха остри реплики, в контекста на борбата на Костов с Илия Павлов и „Мулти груп“. Но явно максимата „няма вечни врагове, а вечни интереси“, важи и за тях двамата. Властта си затваря очите за принципите и каузите. Жалко е, че всичко това се развива пред всички нас. И се разбира, че така нареченият нов елит действа по правилата на стария и в плътни връзки с него. Така че промяната май отива някъде в неясното бъдеще.

Твърде объркана бе и първата пресконференция на новия екип в Министерството на културата, където Рашидов представи двамата си заместници – археолога Тодор Чобанов и юриста Димитър Дерелиев. Последният идва от частната филмова компания „Ню имидж“, която приватизира киноцентъра „Бояна“ и без връзка с приоритетите на новия екип омеси имената на Ал Пачино, Роберт Де Ниро и Силвестър Сталоун, които ще снимат с бившия му началник Дейвид Варот поредния „Рамбо“ или някаква друга третостепенна продукция... Освен перченето на Рашидов, че са опростили на Министерството 2 милиона лева от 8-те, предвидени по плана за 15% намаляване на бюджетите на министерствата, не се разбра нищо по-конкретно за финансови нарушения или за програма на действие. Общите фрази за излизането на българската култура на пазара и повдигането самочувствието на българските творци вече се повтарят...

Ако обаче се вслушаме в някои по-разбираеми думи на Рашидов, които той сякаш казва, за да се оправдае, като насочва погледите към парламентарната комисия по култура – която му е политическа шапка – ще видим още по-тревожна картина. За неин председател бе избрана депутатката от Варна Даниела Петрова. Абсолютно НЛО за публичността на България, което поема да ръководи разширения ресор на комисия по култура, гражданско общество и медии. Освен, че е била на 8-мо място в листата на ГЕРБ, че е областен ръководител на Жени ГЕРБ за Варна и че е старши асистент в Техническия университет в катедра „Социални и правни науки“ се вижда още, че е изрусена амбициозна провинциалистка. Първото, което тя каза беше, че ще се бори Варна да стане новата културна столица на България през 2012 година. С това новата парламентарна шефка отряза шансовете на други български градове още с първото си интервю. Този местен патриотизъм е добре известен и той замъглява погледите на избирателите пред пълната некомпетентност на техните избраници. В това първо интервю лъсват и други популистки изказвания като това, че Петрова ще чака да види финансирането, отпуснато за нейния сектор и тогава ще каже своите идеи. Ето го соца, ще се уповаваме на държавното финансиране, на държавната ясла. И толкоз! А гражданското общество, а меценатството, а програмите за финансиране от Европа? Петрова иска да афишира, че ще бъде шапка на държавната култура, медии, а гражданските сдружения може би ще превърне в сателити на държавата. Да не говорим, че за да гради законова рамка за културата, медиите и гражданските организации, тя трябва да има опит и познание за тези сложни сектори, които между впрочем могат да гарантират европейската ни интеграция. Ако чакаме от такъв парашутист като Петрова да изгради модерни правила и стратегии, да ги наложи и да създаде механизми да се осигурят средства за тях има да чакаме … Може би – Годо!

P.S. Ако някой от новите културтрегери не знае кой е Годо и за да не мисли, че това е някакъв прякор на Б.Б., може да прегледа някоя енциклопедия – или моя книга : - )


 

Първия Български Бутон за споделяне


Мирослава Кортенска
За автора:

Мирослава Кортенска е доктор на изкуствознанието, театрален критик, културолог. Завършила е Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, София, 1976 г. Работила е като драматург на Сатиричния театър – София, както и на театрите в Стара Загора и Пловдив.

Продължава >>
Коментари
Добавяне на нов RSS
cip 07-09-2009 11:31:14

При тази повсеместна ЧАЛГА - култура, хората са си на мястото бе, Мира...
Колко му е да управляваш някаква си там поп-фолк култура...???

Поглед отстрани
Б.Павлов 07-09-2009 13:14:53

"Философски" погледнато, след Ламбо, културни министри – на всеки километър. Но ако не ги мерим на килограм, сигурно се броят на пръстите на едната ръка, а в случая с ГЕРБ – на дясната... И тъй като, очевидно, "камъните падат" в градинката на "невинни", които нито са яли, нито са мирисали културна политика, налага се да напомним: всяка политика, пък била тя и културна, е ДИАЛОГ. И не – между институти на държавната власт, а между държавата и съответните граждански субекти. Та, на ход е другата страна.
Доколкото е заинтересувана да покаже, че съществува...

Е 08-09-2009 21:13:05

Интересен пропуск. Избирателен. "Не особено талантливият скулптор Вежди Рашидов" е точният цитат. Така се пише за прохождащи в това изкуство (и то само, ако нямаш какво друго да кажеш за гимназиста), не за Вежди Рашидов. По останалите мъглявини може да се плюе (както винаги) министър, интелектуалец, културтрегер. Днеска са, утре не са.
Освен некъф юрист (и бивш член на съвета на частна филмова компания), Димитър Дерелиев е сценарист, както и основател и бивш директор на Националния филмов център.
Кман 10-09-2009 14:32:45

Вижте, съгласен съм напълно с Вас за комизма на това назначение. А пропускате и другото, на Божидар Димитров, от когото очакваме не по-малки бисери и изцепки. Аз обаче не съм склонен да ги драматизирам. Прагматично погледнато, проблемите на страната ни в момента са в правовия ред и икономиката. Ако тези две (мега)сфери бъдат успешно реформирани, мисля, че културата сама ще си намери пътя, въпреки или независимо от най-добрия или най-лошия министър.

Лично аз тези двамата шкембести балкански субекти ги гледам по-скоро от комичната им страна. Все пак на фона на сериозните Дянков, Плевнелиев, Трайков, Попова (все силни професионалисти, в огромен контраст с предишните), все някой трябва да отвлича вниманието с малко чалгаджийски колорит. А по-добре това да е министъра без портфейл Божо Димитров, отколкото както преди Румен Петков от МВР...

И последно, едно уточнение: не съм гласувал за ГЕРБ, и до последно до след изборите не бях изобщо фен на ББ.
:Ф 12-09-2009 07:17:16

За тези интелектуалци един овчар е достатъчно ниво.
Ангелогласната Кортенска, която знае кой е Годо
МК 13-09-2009 12:56:24

P.S. Ако някой от новите културтрегери не знае кой е Годо и за да не мисли, че това е някакъв прякор на Б.Б., може да прегледа някоя енциклопедия – или моя книга : - )

С този коментар М.К. се нарежда плътно зад тези, които оплюва. А ги оплюва, защото гравитира към тях и ако ней някой бе предложил да стане културен министър, едва ли би сдържала садовското у себе си да не тропне едно хорце от сградата на "Стамболийски" - пък и инициалите й като М(инистър) на К(ултурата) - само несбъднат... :-)
Historian 13-09-2009 15:13:55

За министрите Вежди и Божо - ами това са му възможностите на ГЕРБ (засега)... нека не забравяме че българският парламент с огромно мнозинство подкрепи това правителство на малцинството (засега) - значи, глас народен - глас Божи! Нали всеки народ си заслужава управниците? Прав е Кман, щом като масовата ни култура е предимно чалгаджийска, защо и ресорния министър да е от същия тип?
Запознат 14-09-2009 09:55:13

Практика е талантливи творци да мрат в мизерия и да бъдат преоткривани посмъртно, в същото време чиновници в културното министерство обикалят света на държавни разноски и си живуркат като нобелови лауреати. Ето ви пример. След вярна служба на покойния Хайтов т.нар. поет с китара Д. Христов оглави едноименното читалище "Н.Хайтов" в София. След това по времето на Ламбо се премести на благ пост в културното министерство. Там уреди да излязат 17 тома на въпросния "писател" Хайтов на държавни разноски, от които в момента излязоха първите два. За добра служба въпросният поет с китара бе награден от Станишевото правителство и в 12 без пет го назначиха културно аташе в Скопие.
Лошият вкус на др. Кортенска
Свидетел 21-09-2009 17:20:53

Не е въпрос да плюеш, без да имаш познание, другарко Кортенска. Въпросът е да знаеш че в ония години.когато сте завършвала ВИТИЗ Вежди Рашидов бе получил една от важните награди в Европа. И се оформи като склуптор със междунарден престиж.
А това че обиче бухемският живот- ами че всички гений в изкуството са го обичали този живот.
А за Дерелиев говорите глупости- че той е един сценаристите ни,чиито документалн филми имаха призове у нас и странство.
А по отношение на това. че вие се пишете за сценаристка на док. филми от 2006 г. е ясно че като бивша комунистка
БНТ в тази година поднови да работи със свой хора.
Накрая- за да си драматург в сатирата трябваше да имаш вуйчо Владика. И Вие сте го имали.
Бъдете внимателна в овладяване на злобата си г-жо... когато пишете.
Златко 21-09-2009 17:28:53

Дали е случайно, че заядливите коментари обикновено идват от хора, които са решително скарани с правописа (за интелигентността им не казвам дума, моля да се отбележи!)?
Mira 22-09-2009 01:11:30

Pravilno, nikoj ne znae koj e Godo. Ako znaehme, Beckett shteshe da e ministyr na kulturata v Balgaria, a ne pyrvoklasen pisatel.
Zlatko, po princip i s izvestno sygalenie (zashtoto bi bilo izkluchitelno lesno, ako beshe vqrno) pravopisyt ne e sred metodite za izsledvane na inteligentnostta, a obrazovanieto otdavna ne e kriterij za obrazovanost ne samo v Balgariq, a i ne mogesh da otrechesh che zvuchi shik da vodish bUhemski jivot;-)
Inache Rashidov e multigyz, tova e qsno.
E 22-09-2009 13:49:35

Мога да приема, че това, че е мултигъз, обяснява всеобщата липса на рефлексия и немарливостта на хората на словото към материала им.

Нито за таланта, нито за физическата, двигателна и пространствена интелигентност може да се съди по правописа. А и в наградите винаги има елемент, средносрочно отложен, на временна емоция.
Скулптурите на Вежди Рашидов са съживени, нищо че не работи по формата на материала. Той ги създава сам (от което може да се съди за трудностите му в "съдружността" и вероятен непукизъм). В това личи интелигентност, макар и не такава, необходима на министър.

А напоследък е придобила актуалност една школа, която аз наричам буквалистка, характерна с прозрачност, стигаща до „порнография“ - не в сексуален смисъл, а в това, че творецът се събудил с идея, облякъл я в най-буквалната и прозрачна дреха, излъскал я в актуална форма и краски (формални или не) и публиката се прехласва, защото „разбира“ творението. Разбира се, всичкото това може да се направи както бездарно, така и даровито, и дори аз бих проявила достатъчно честност да го призная, макар да не отговаря на търсенето ми.
правописът
Майя Маркова 25-09-2009 23:32:03

Споделям мнението на Златко, че правописът е много показателен за текстовете и авторите им. Не защото е непременно свързан с интелигентността, а защото се създава с много четене и упорит труд без очаквано възнаграждение, и то в продължение на дълги години. И е израз на уважение към читателя.
Вярно е, че хората с дислексия (и тези, които пишат на чужд език) са затруднени с правописа не по своя вина. Но мисля, че не следва по тази причина да приемаме неграмотността безкритично и по принцип. Пък и за нали затова има програми за проверка на правописа.
E 26-09-2009 11:07:27

Нека е направо – начинът, по който някой се отнася не само с определени околни, е показателен. Мисля, че съм задължена да съм толерантна към хората, които имат проблем с писането и четенето, ако очаквам те и останалите да са толерантни с начина, по който говоря понякога. Това е възпитание, останалото е образование.

Няма да питам изобщо защо имаме изисквания към грешките на другите, след като ние самите правим доста такива.

Имам опит с програми за проверка на правописа – те следва да се намерят, свалят, не са безгрешни, някои от тях правят бели със софтуера, а текст, който аз ще напиша за 5 минути, ще им отнеме, с писането и коригирането, близо половин час. В някои страни тези програми са и платени, при това не са евтини, нищо че цената им се покрива от институции. Защото, ако не си могъл да завършиш образованието си, не си гениален и не си сръчен, е трудно да си намериш работа, а оттам и пари да платиш за софтуера. И аз познавам "гениални" дислектици, но изискването всички да са еднакви не може да се нарече улесняващо общуването. А и човек не трябва да бяга от предизвикателството да разбира опит, различен от неговия.

Коментирай
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
Please input the anti-spam code that you can read in the image.

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."