1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

В България темата за проституцията през последните 5–6 години се превърна в предмет на засилени дискусии и все повече си осъзнава като реален проблем по две причини. Първо, поради зависимостта между платените сексуслуги и организираната престъпност, второ, поради връзката на проституцията с трафика на хора, което привлича вниманието както на големи международни организации, така и на западни правителства, чувствителни към тези теми.

 

Именно информацията за български момичета – жертви на сексуална експлоатация, които са потърсили помощ в Западна Европа, за първи път очертава мащабите на проблема българска проституция. Особено важно място в този процес имат систематизираните данни от страни като Германия и Холандия, от които става ясно, че една малка страна се е превърнала в един от най-големите източници на трафик на хора. Според четирите годишни доклада за трафика на хора – Dutch National Rapporteur за периода 2000–2003 г., 14 % от жертвите на сексуална експлоатация в Холандия идват от България, което поставя страната ни на първо място през наблюдавания период.

Сходно е положението и на най-големия пазар на сексуални услуги в Европа – Германия. Според годишните анализи на Германската криминална служба за периода 2001–2005 г. България е на трето място в света по брой на жертви на трафик на жени с цел сексуална експлоатация.

От съобщенията за случаи на трафик с цел сексуална експлоатация, които периодично се появяват в Австрия, Гърция и особено Италия, Белгия и най-вече Испания, може да се направи изводът, че мащабите на това изключително тежко престъпление срещу личността са подобни на тези в Германия и Холандия, но информацията, за съжаление, не е систематизирана.

Данни като тези за трафика на жени с цел сексуална експлоатация за Германия и Холандия повдигат един основен въпрос: кое прави възможно трафикът на хора от една 8-милионна страна да е сравним с този от страни като Русия със 150 милиона население, Тайланд – с 65 милиона, Украйна – с 46 милиона, както и да е по-голям от страни с 3–5 пъти по-голямо население, като Полша и Румъния.

Първоначалната цел на този анализ беше да се да се изследват типологията и организацията на пазара за проституция в България. Статистиката за трафика на жени в Западна Европа, получена в процеса на работата, обаче шокира с изключително високия коефициент на жертвите от България. Във връзка с това се поставят няколко въпроса:

Първо, какъв е размерът на българския износ на проституиращи за Западна Европа? В редица анализи се приема, че около 90 % от жертвите са прехвърлени с цел сексуална експлоатация, но в същото време изследвания на проституцията в Западна Европа показват, че много малък процент от жените, проституиращи в чужди страни, са търсили помощ и съответно са регистрирани като жертви на трафик. Така че регистрираните жертви от български произход може да се разглеждат като върха на айсберг, под който се крие огромен брой проституиращи извън България.

Второ, каква е причината делът на българките да е толкова голям сред проституиращите в Западна Европа?

Трето, дали свръхвисокият коефициент на жертвите на трафик от България е резултат само на социално-икономически фактори, или причината е в спецификата на престъпността в страната?

Повдигнатите въпроси са само част от сложния социално-икономически феномен на българската проституция. Безспорно „износът“ на момичета, предлагащи сексуални услуги, в Западна и Централна Европа е най-доходоносният пазар за българската проституция, но същевременно тази дейност е невъзможна без вътрешния пазар на проституция. По тази причина предмет на изследването са както възникването на българския пазар за платен секс, така и структурата и организацията на проституцията в страната. Предлаганият текст е един от първите опити за анализ на проблема на проституцията в България и поради това няма претенции за изчерпателност.

3.1. Възникването на вътрешния пазар и балканският контекст

След колапса на комунистическите режими страните в Източна и Централна Европа преживяват сложни политически, икономически и социални промени. Катаклизмите, свързани с икономическия преход, водят до нарастване на безработицата и рязко спадане стандарта на живот.

В някои специализирани изследвания като едно от последствията от тези промени се посочва, че проституцията се e превърнала в единствен начин за голям брой жени да изкарват прехраната за себе си и семействата си и че почти всички страни от Централна и Източна Европа, сред които най-вече балканските, са регистрирали рязко нарастване на проституиращите.

Голямо влияние за разрастване на бизнеса с проститутки на Балканите оказват и военните конфликти в Югославия. Слабо охраняваните граници, присъствието на международни войски, както и липсата на работеща съдебна система създават идеални условия за сексиндустрията в страните от този регион. В близост до военните бази се разполагат многобройни жрици на любовта, предлагащи сексуслуги на войниците. Имайки предвид, че в повечето страни на Балканския полуостров проституцията е забранена от закона, тя се превръща не само в сериозен социален проблем за региона, но и във важен източник на доход за организираната престъпност.

Случващото се в България в много отношения е предопределено от балканския контекст и значително по-тежките икономически сътресения в сравнение с Централна и Източна Европа. Въпреки това пазарът на сексуални услуги се развива относително бавно. Макар че почти веднага след 1990 г. полицията изоставя репресивните си мерки над жените, предлагащи платени сексуслуги, минават 7–8 години преди проституцията да се превърне в масова професия. За съжаление няма никакви изследвания, които да обяснят какви са причините както за забавеното развитие, така и за рязкото нарастване на проституиращите в края на 90-те години. От интервюта с полицейски служители, проституиращи, сводници, собственици на клубове, материали на разследващи журналисти се очертават различни взаимосвързани фактори, предопределящи по-бавното масовизиране на проституцията – от инерцията, свързана със социалистическия модел на обществото и силните родово-семейни връзки, до жестоко намалелите доходи, които ограничават вътрешното търсене.

Ако се направи опит да се реконструира възникването на вътрешен пазар за платени сексуални услуги в България, става ясно е, че в началото на 90-те години местата, на които те се предлагат – хотели и нощни заведения, „внасят“ проституиращи момичета от Украйна, Молдова и Русия. В първите години на прехода се привличат предимно крайно социално слаби момичета (от ромски произход, идващи от малки населени места и пр.) и такива с девиантно поведение, които биват задържани в професията предимно със систематично насилие. На практика проституирането в страната е невъзможно без участието на своднически мрежи и собствениците на специализираните заведения. Същевременно на всички нива на пазара за платен секс, който вече е структуриран към 1992–1993 г., може да се установят участието и контролът на организирана престъпност.

Бавното развитие на българския вътрешен пазар обаче не възпрепятства свързването му с чуждестранни и международни своднически мрежи. Вълната от емигранти през периода 1989–1991 г., установяващите се в Централна Европа български рецидивисти, амнистирани през 1990 г., войната в Югославия от лятото на 1991 г. и разпадането на СССР са само част от факторите, които „скачват“ зараждащия се българския пазар на сексуални услуги с този в Централна и Западна Европа. Типична става практиката проституиращи българки да бъдат предлагани чрез балканските и източноевропейските сводници, като доминиращи в началото са албанските своднически мрежи. При тях насилието е неотменна част както при набиране на момичета, където нормален метод е отвличането, така и при контрола над проституиращите. При неизпълнение на „дневната норма“ обикновено се налага физическо наказание. Определящо влияние за организацията на българската проституция обаче оказва рускоезичната организирана престъпност. Моделът на „точки“, предварително разпределяне на местата, които всеки сводник има за своите момичета, се въвежда и от българските сводници. Те предпочитат да използват понятието „пост“ (най-често членувано като „поста“) вместо руското „точка“, което има точно същата структурно-организационна роля – да се разпределя пазарът. В зависимост от доходността на района и броя на „постовете“ сводникът плаща рента на босовете на организираната престъпност и органите на реда (най-често полицията и прокуратурата) и администрацията.

С разцвета на силовите групировки по време на югоембаргото сътрудничеството със структури на организираната престъпност в Западните Балкани и Централна Европа при трафика на момичета с цел проституция става устойчиво и е подобно на другите дейности, свързани с преминаване на балканските граници – контрабанда на нефтопродукти, наркотици, крадени стоки и пр.

През първата половина на 90-те години износът на проститутки претърпява сериозна еволюция и сменя няколко пъти каналите си, докато се превърне в устойчива дейност. Исторически първото направление за износ на проституиращи е към Чехия и Унгария и там се формират първите български своднически мрежи извън страната. Близостта и по-лесният достъп до тези бивши социалистически страни ги превръщат в предпочитано направление и българските сводници използват вече създадената база от българските крадци на коли. В страните от бившия СИВ българските проститутки работят преди всичко в населени места, близки до границите с Германия и Австрия, където секстуризмът е най-активен. В началото на 90-те години достъпът до Западна Европа е епизодичен поради визови ограничения, но към 1993–1994 г. в по-либерални страни като Холандия и Белгия се появяват първите „гнезда“ на сводници и проститутки и постепенно започва процесът на разширяване на българските общности. Третото направление е за Гърция и Македония, откъдето трасето достига Италия. Четвъртото направление за износ на български момичета е към страни от бившата Югославия и по-специално в зоните, където има мироопазващи сили – първоначално Босна и Херцеговина, по-късно – Косово.

В средата на 90-те години структурата на българския пазар на проституция вече е оформена. В страната се наблюдават три слоя – улична, клубна и елитна проституция. Тези три нива осигуряват две други форми на българска проституция – курортната и експортната проституция.

3.2. Типология на проституцията в България

Улична и магистрална проституция

Данните показват забележително сходство между уличната и магистралната проституция, поради което те се представят заедно. Уличните и магистралните проститутки се различават само по мястото, където набират клиентите, както и по специфичните им професии – например при магистралните проститутки са предимно професионални шофьори.

Уличните и магистралните проститутки от гледна точка на своите социални характеристики (репутация, начин на функциониране, печалби, клиенти и равнище на защита) заемат най-ниското ниво в стратификационната скала на проституцията. В същото време това е най-явната форма на проституция, поради което при полицейски акции най-много от заловените проститутки са улични или магистрални.

Обикновено уличните проститутки са момичета с нисък социален статут, най-вече от ромски произход. Те работят около гарите на големите градове (типични примери са централните гари на София, Пловдив и Бургас), околовръстните шосета и покрайнините на големите градове, а в черноморските градове сборища на проститутки има и по пристанищата. Магистралните проститутки работят по магистралите и международните пътища на територията на България, където пътният трафик е добре развит. Те най-често застават на паркинги, около мотели, крайпътни заведения и места, удобни за отбиване на шофьорите. Техни клиенти обикновено са шофьори на камиони ТИР.

По данни на МВР в България има 366 сборища на проститутки, от които 109са по магистралите на страната.

Начините за набиране на улични и магистрални проститутки са няколко.

В някои ромски фамилии има традиция да се продават деца за проститутки. Често продадените момичета се препродават от един сводник на друг, като цената се движи от 500 до 1000 лева.

Безработицата и мизерията, съчетани с ниска квалификация, също принуждават някои жени доброволно да се включат в тази професия. Според представители на неправителствени организации, занимаващи се работещи на терен проститутки, немалка част от проституиращите жени, с които те имат контакт, доброволно са „влезли в занаята“ и дори го предпочитат пред „нормална“ работа, тъй като проституирането им носи много повече пари.

Друг начин за рекрутиране е отвличането на млади жени. Това са най-вече момичета от разбити семейства, от сиропиталища, такива, които са безпомощни и не могат да очакват помощ от роднини и близки. Най-уязвими са момичетата от малките градове и села, които сутеньорите привличат с предложения за доходна работа и осигурена квартира в големия град.

Цената на услугата, която предлагат уличните и магистралните проститутки, най-често се договаря с клиента и е между 5 и 30 лева в зависимост от мястото, на което работи проститутката, от качеството на момичето, но най-вече от услугата, която иска клиента. На някои от международните пътища и в някои от крайграничните градове (например Свиленград и Сандански) тези цени са в евро.

При този тип проституция се използват обикновено два вида контрол от страна на сводниците. При единия сводникът конвоира проститутките постоянно и ги държи под контрол. Той стои встрани от момичетата и ги наблюдава – така вижда всеки клиент и веднага след сеанса проститутката му предава спечелените парите. В повечето случаи сводниците вземат 70 % от спечеленото и за проститутките остава съвсем малка част.

Другият начин за контрол е чрез поставяне на дневна норма от сводника, която проститутките задължително трябва да изкарат, а ако не успеят, следват санкции, изразяващи се често и във физическо насилие. Обикновено нормата е 100 лева на ден и сводникът само минава по няколко пъти, за да проверява момичетата и да прибира заработените пари.

Уличните и магистралните проститутки проституират най-често на групички по 3–4, но понякога стигат и до 10, като във вътрешността на градовете има и сборища, включващи повече проститутки. Сутеньорът следи на неговата територия да не се появят самостоятелни проститутки. В такъв случай веднага й прави предложение да работи за него. Ако жената не желае, принуждава я със заплахи и насилие. Ако пък тя е собственост на друг сводник, проблемът се решава между самите сводници. Обикновено един сводник има от 2 до 6 работещи момичета, които живеят заедно с него.

От интервютата става ясно, че за да работи даден сводник на определено място, трябва да плаща „такса“ както на полицейските служители от дадения район, така и на представителя на престъпната групировка, действаща в района. Проститутките разказват, че всеки ден отделят определена сума – най-често 20 лв., за рекетьор, който ги принуждава да плащат „такса“ за съответното място, където работи момичето.

Събраната информация показва, че проститутките често биват задържани при полицейски акции, но поради липсата на законова регулация на проституцията в България престоят им в ареста рядко е за повече от 24 часа, след което отново излизат на улицата. Някои от интервюираните разказват случаи, при които полицаите в опитите си да се справят с уличната и магистралната проституция са принудени дори да съставят актове на проститутките за пътно транспортно нарушение.

При уличната и магистралната проституция изключително тревожен е фактът, че част от проституиращите са непълнолетни и малолетни. Освен това уличните и магистралните проститутки са силно изложени на риск и често стават жертва на престъпления от страна както на сводниците, така и на клиентите. Пострадалите жени рядко съобщават за това на полицейските органи и не се възползват от законова защита. Липсата на други източници на доходи, общественото отхвърляне, както и контролът от страна на сводниците правят почти невъзможно жените, веднъж станали улични или магистрални проститутки, да сложат край на участието си в тази дейност.

Клубна проституция

Тази форма на проституция е най-разпространена в България на средно ниво. Тя заема пространството между уличната проституция и т.нар. елитна проституция.

При клубната проституция сводниците се занимават с организационните детайли – влизат в контакт с клиентите, осигуряват терен, предпазват от проверки. Сутеньорите осигуряват и необходимите медицински прегледи за момичетата от своите клубове.

Клубните проститутки имат повече сигурност от уличните и магистралните, изложени са на по-малко рискове както от арести, така и от насилие от клиенти и сводници. Само малка част от клубните проститутки се препродават от сводниците като уличните и се принуждават да проституират. По-голямата част от клубните проститутки извършват тази дейност, водени от финансов интерес. Често сами търсят сводниците, за да проституират в техните клубове и да ползват защитата и подкрепата им. За разлика от уличните проститутки работещите в клубове имат почивни дни, пари за дрехи и бельо. Докато уличните проститутки са най-вече представителки на малцинствата, по-голямата част от клубните са от български произход, но има и чужденки – най-вече рускини и украинки. Момичетата, занимаващи се с този тип проституция, в повечето случаи са между 18 и 30 години.

Цените на клубните проститутки се движат между 30 и 70 лева на час, като най-често тя е 50 лева, а при нестандартни желания на клиента се увеличава обикновено с 50 %. Клубните проститутки предлагат освен почасово обслужване и обслужване за цяла нощ, което варира около 200–250 лева за нощ. Най-често парите се разделят или 50 на 50, или 30 на 70 в полза на сводника.

Според мнение на експерти в България има около 300 клуба, като за София те са 100. Най-голямото струпване на клубове на територията на София е по границата на първа зона от общинското разделение на града. Смята се, че в големите градове на страната моделът на клубната проституция е олигополен, като например пазарът в столицата се държи от около десетина „собственици“.

При проведените интервюта ясно пролича, че под клубна проституция различните респонденти разбират различни видове проституция. Техните представи могат да се сведат до три типа клубна проституция – извършвана в публични домове; проститутки, поръчвани по телефона и доставяни на място, посочено от клиента; клубове, прикривани като барове и заведения. Набраната информация показа, че тези три вида проституция съвпадат по всички основни характеристики и че при всеки от тях проститутките работят към клуб, поради което всеки от тях ще бъде представен като подтип на клубната проституция.

От интервютата се установява също, че трите вида клубна проституция често се преплитат и дори се сливат. Например много публични домове предлагат и доставяне на проститутки на посочен адрес при заявка по телефона.

Публични домове

Обикновено в един публичен дом има по 3–4 момичета, сводник и охрана. Но в някои има и по 7–8 проститутки. Сводниците наемат жилища и ги превръщат в публични домове, като се занимават и с рекламата на дома, пускат обяви в някои вестници, а от няколко години активно рекламират „стоката“ си и чрез интернет. Чрез обяви повечето клубове не само предлагат, но и набират компаньонки и проститутки.

Голяма част от апартаментите, превърнати в публични домове, са на първия етаж на сградата. Публичните домове се прикриват и като легални салони за масаж. По този начин те заобикалят закона, в който, както бе посочено, няма забрана за проституцията, но липсва и регламентация. Официално се дължи само патентен данък за компаньонки и компаньони и за масажистки и масажисти. Размерът на данъка за компаньонки и компаньони, за масажисти и масажистки е определен в Приложение към глава седма на Закона за данъците върху доходите на физически лица. Той е и в зависимост от групата, в която попада населеното място.

Според Закона за данъците върху доходите на физически лица сумите, които трябва да влизат в хазната само от една компаньонка, варират от 3000 до 6440 лева на година, в зависимост от населеното място. Прикритието като салони за масаж обаче води до многократно по-малки размери на патентния данък – от 500 до 1680 лева.

Проститутки на повикване

Клубовете предлагат и обслужване по домовете със заявка по телефона. Той обикновено се вдига от сводника, а в негово отсъствие – от някое от момичета с по-дълъг стаж. На клиента се казват цената, условията и се описват момичетата, с които разполагат в момента. Момичето се доставя на посочения адрес от охраната с автомобил на клуба или от доверен шофьор на такси, който работи с клуба и изчаква до края на сеанса. След изтичане на платеното време проститутката напуска адреса, а при желание за удължаване на времето тя уведомява охраната, която я чака близо до мястото. Към тарифата на проститутката се доплаща и разходът за такси.

Освен че водят момичета на адреси и при нужда гарантират тяхната сигурност, докато са при клиенти, таксиметровите шофьори най-често осъществяват и връзка между клиенти и клубове, предлагащи сексуслуги. При желание от страна на клиента повечето препоръчват клубове за проститутки, като в много случаи имат уговорка със сводника от клуба и получават комисион за докаран клиент в границите между 5 и 10 лева.

Барове

Някои клубове, предлагащи проститутки, развиват дейността си под прикритието на барове и други заведения, като проститутките там работят официално предимно като танцьорки или сервитьорки, а сводникът – като управител на заведението. Той съобщава цените и условията на клиентите, които си избират момиче. Обикновено им се предлага стая, която в някои заведения се заплаща допълнително на цена около 20 лева. В по-луксозни клубове цените надвишават тези за другите видове клубна проституция и достигат 100–200 лева.

Клиентът може да има проститутката и извън заведението или да я поръча по телефона, като в такива случаи се ползва посоченият вече модел за доставянето й. Обикновено в такива заведения има 10–15 момичета. Повечето от проститутките в тях са българки, но немалка част са от страни от бившия Съветски съюз. Повечето доброволно се включват в тази дейност.

При клубната проституция до конфликти между сводник и проститутки се стига при неспазване на финансовите договорености, като най-честа причина е, че сводниците не дават на момичетата обещания процент. Друга причина за конфликти е намерение на проститутките да се откажат от занаята, при което сводникът иска момичето да му плати неустойка, т.е. дори влязла доброволно в професията, една жена трудно може да излезе от нея по свое желание.

Рядко в България един сводник отговаря за повече от един клуб. Той е обвързан с престъпни организации, на които внася такси, че работи в техния район и се ползва от тяхната защита. Най-често това са престъпни групи, контролиращи разпространяването на наркотици, които успоредно налагат контрола си над сводниците и проститутките. При неподчинение на сводниците се използват т.нар. наказателни бригади, които са на разположение към тези групировки.

Елитна проституция

Мащабите и влиянието на елитната проституция биха могли да са предмет на отделно изследване. Тук темата е само щрихована, за да бъде представена по-пълна картина на българския пазар на проституция.

Ако уличните и магистралните проститутки се разглеждат от сводниците като „стока“, а работещите в публичните домове се приемат като работнички, изпълняващи тази професия, най-високо в стратификационната скала в света на проститутките са елитните проститутки, които дори могат да бъдат наречени предприемачи.

Характерно за този тип проституция е, че не попада в полезрението нито на полицията, нито на медии и политици, което се дължи на изключителната дискретност на страните. Поради това за набиране на информация за този тип проституция бяха използвани момичета, работещи или работили като манекенки, фотомодели, учещи във висши училища в България и Западна Европа. От една страна, самите те бяха интервюирани, а освен това проведоха интервюта със свои приятелки, колежки и познати, работещи или участвали в подобна дейност.

От набраната информация може да се изведе моделът на елитната проституция. При него организацията е центрирана около агенции за манекенки и фотомодели. Обикновено агенциите са собственост на влиятелни бизнес дами, жени или приятелки на лидери на икономически групировки и бившите силови структури.

Всички тези компании имат нормална бизнес дейност – осигуряват модели за модни ревюта, рекламни кампании, телевизионни програми, промоции на стоки, участие във филмови продукции, фотосесии за списания и други традиционни услуги за модните агенции. Същевременно основният принцип е липсата на граница между задълженията като манекени-модели и като компаньонки-придружителки. При предлагането на услугата придружаване (компания или „ескорт“) преходът към сексуални услуги срещу пари се превръща в ключов за агенциите, известни с луксозна проституция. Трябва да се каже, че подобно смесване на функциите се наблюдава в цяла Източна Европа, като е особено типично за Русия и Украйна. При този тип компании структурата условно може да се опише като „ядро“ с два слоя – „вътрешен“ и „периферен“.

Повечето от манекенките в България получават предложения за два основни типа работа. Единият е свързан с професионалното представяне като манекенки и модели – ревюта, снимки, реклами, промоции и пр. Другата работа, която се предлага на манекенките, е осигуряване на компания („фон“, „среда“) при различни приеми и събирания, които организаторите договарят с агенцията. При агенциите, специализирани в елитната проституция, работа като „фон“ се предлага на момичета от „периферията“. Агенциите в такива случаи предоставят определен брой момичета, които трябва да присъстват на дадено събитие. Манекенки се използват често и от собственици на заведения – най-вече барове и дискотеки, които договарят с агенцията момичета, които да седят в заведението и да „привличат“ клиенти. При тази работа от момичетата не се изисква нищо друго освен да се държат като клиенти на заведението.

Трябва да се отбележи, че услугите, които предлагат агенциите за манекенки, не са незаконни и не може да се говори за проституция. Както и това, че се включват доброволно само момичета, които са съгласни да поемат такъв ангажимент. При тях става въпрос за нормална работа, за която агенцията плаща на една манекенка около 30–50 лева на вечер.

Наемането обаче е епизодично, предлага се без специален подбор всички, които имат достатъчно привлекателен вид и отговарят на възрастовите условия. Обикновено подобна дейност се развива в най-големите градове на страната. Както при агенциите, предлагащи платени сексуални услуги, така и при нормалните модни и фотоагенции, това е ефективна форма за наемане.

За разлика от временно наетите в „периферията“, „вътрешният слой“ на агенциите се състои от момичета, които работят на постоянни договори. За набирането на тези момичета агенциите, участващи в пазара на луксозна проституция, полагат специални усилия. Основният механизъм са конкурсите за красота, които се провеждат поне веднъж годишно в големите градове на страната. Събитието много активно се рекламира в целия район, за да бъдат обхванати и малките населени места. Основната цел са момичета на 15–16 години, но често се включват и по-големи. На избраните като задължително условие се поставя преместване в „школата“ на агенцията, като всички разходи се поемат от нея. Мотивът е, че момичето се нуждае от тренировки и образование, за да може да се развие и направи кариера на манекен.

От проведените интервютата става ясно, че подобни предложения се приемат като възможност за получаване на изключително висок социален статут. Дори за семейства с много добро социално и материално положение този тип кариера се приема като суперстатут. Не е ясно какъв е процентът на момичетата (семействата), които приемат предложенията. В подобни случаи се сблъскват консерватизмът на българското семейство и престижът, с който се ползват модните агенции.

Интересно е да се отбележи, че темата за риска от проституция в модните агенции почти не присъства в масовите представи. От интервютата става ясно, че приемането на предложението води до създаване на своеобразна зависимост на момичето от агенцията. Като влизат в модните школи, момичетата се откъсват от старата семейна и училищна среда, получават достъп до луксозно потребление, а по-късно личните договори за реклама, международните конкурси и важните клиенти водят постепенно до самоидентифицирането им с агенцията. Преходът от дейността на професионален модел към платеното компаньонство и по-късно към платения секс се осъществява въз основа на тази зависимост от компанията и е без принуда и насилие. В интервютата прави впечатление, че сексуалната услуга придобива специална ценност, приема се като важен и много ефективен инструмент за бизнес. Според интервюираните момичета, които са били оценявани като рискови от собствениците и мениджърите на агенциите, се оставят да напуснат. Обикновено приемането на компаньонската дейност от страна на момичетата става „спонтанно“. Агенциите работят без особен натиск на принципа на достатъчното количество, т.е. при 10–15 набрани нови момичета рядко отпадат повече от 2–3. При ценни модели (много красиви момичета) е възможно да се положат допълнителни усилия за „социализация“ – специални инвестиции в луксозно потребление за проблемното момиче, включване в привилегирована социална мрежа и т.н.

При случаите на „масирано рекрутиране“ на нови манекенки в рамките на 2–3 седмици при появата на голям клиент ясно и без излишни подробности се обяснява задължението да се приемат сексуални услуги при придружаване и не се правят никакви усилия да се задържат отказалите се.

Набирането на нови момичета е ключово за запазване нивото на агенциите, предлагащи и услугата елитна проституция, поради изключително високия „процент на загуби“ на момичетата след 3–4 години работа. Излизането от бизнеса (временно или завинаги) поради „намирането“ на дългосрочен приятел или съпруг е постоянен процес, който се смята в агенциите за нормален. Подобна форма на напускане – особено при по-възрастните модели, се е превърнала в отработена технология, за се избегне унизителното им изключване от групата, обслужваща важни клиенти.

Най-важната част в агенциите, предлагащи луксозна проституция, е „ядрото“. Участващите в него манекенки получават най-добрите поръчки и имат лични отношения с мениджърите и собствениците на агенциите, които често принадлежат към най-високите нива на организираната престъпност. В случаите, когато агенциите са към някоя от известните силови или икономически групировки, има специализация на момичетата от ядрото за ключови личности в групировката. Те знаят, че работейки към съответната агенция, принадлежат на съответната силова структура и съответно се съобразяват със зоните на влияние на конкурентните групировки. В този тип отношения има и определена неяснота. Първо, не е ясно къде свършват личните отношения и къде започва сексуалната услуга. Работещите дълго в агенция, собственост на сенчестата структура, обикновено имат постоянни интимни отношения с ръководството на структурата и близкия му приятелски и клиентски кръг. Второ, типични са случаите, когато са възможни доброволни интимни отношения между модела и собственици на фирми – обикновено става дума за лица, които благодарение на тези отношения стават клиенти на сенчестата структура. Често елитните проститутки се използват като инструмент за създаване на контакти и осигуряване на влияние сред политици, магистрати и представители на големи мултинационални компании. Подобни отношения обаче са доброволни и може да не са планирани и организирани от мениджърите, собствениците на агенцията или лидерите на групировката. При подобен вид услуги и успешна дейност на момичето се дава процент – например при получаване на обществена поръчка или контракт от международна компания.

Като цяло тези отношения между агенции, подържащи елитна проституция, и икономически групировки са силно клиентелни и херметични. Външни лица и компании не участват.

Поради това, че България е малка държава, всички по-големи и устойчиви бизнес структури са известни и проблем с непознати лица и компании почти не съществува. При чуждите компании има два типа отношения. Ако компанията вече е превърната в клиентелна за съответната българска икономическа групировка, тя участва в получаването на услугите, които бяха описани по-горе. Отношенията са по-специални, ако компанията влиза в България, без да използва основните бизнес играчи. В подобни случаи отделите за реклама и връзки с обществеността на големите сенчести структури се опитват да „влязат в отношения“ чрез рекламни договори и след етапа на „ориентиране“ „кой кой е“ се преминава към „операция за приобщаване“, в която може активно да се включат агенциите, предлагащи елитни сексуслуги. Основната цел е да се спечелят сделки за фирми, близки до икономическата структура. При влошаване на отношенията с чуждата компания е възможно да се използва рекет от страна на сенчестата структура, но той ще бъде осъществен с голяма вероятност чрез държавна институция, а не чрез насилие.

Трябва да се има предвид, че освен модни и фотоагенции сенчестите структури, както бе описано по-горе, имат собствени рекламни компании, в които представители на луксозната проституция също работят като административни служители или на секретарска работа.

Вероятно едно от най-големите предимства при рекламните агенции е, че те осигуряват перфектно прикриване на сексуслугите под формата на рекламни договори, които отговарят на всички изисквания при международно одитиране.

При анализа на структурите за луксозна проституция трябва да се прави разлика с нормалните модни и фотоагенции, които също предлагат придружаване и присъствие на рекламни събития. В тези агенции често работят модели, които предлагат сексуални услуги, но това се прави без подкрепата на компания. В компаниите има също служители, които се ориентират кои манекенки са „готови на допълнителни услуги срещу пари“. Като предлагат подобни ангажименти на момичетата обаче, те работят предимно за себе си, дори да имат закрилата на лидери от организираната престъпност. Независимите посредници играят ролята на типичен сводник. Те осигуряват клиента, гарантират плащането, дискретността и т.н. Тези посредници може да са извън модния бизнес и да предлагат на момичета, които работят както за обикновени модни агенции, така и за агенции, специализирали в луксозната проституция, но поне половината от предлаганите момичета работят в някаква друга сфера. Интересното в последната група е, че в нея влизат т.нар. звезди – познати лица от попфолка, телевизиите, от масмедиите. Тези момичета обаче работят епизодично, на много високи цени и приемат само предложения, в които виждат допълнителен интерес. Ролята на сводника, която в този случай е по-скоро тип импресарска дейност, е да осигурява на заможни клиенти момичета. Често това е жена и насилие почти не се упражнява.

Луксозните сводници работят в мрежа с няколко центъра и в много отношения са независими. В сравнение с тях обаче агенциите предлагащи и елитна проституция, имат едно много голямо предимство – достъп до международните пазари. Трябва да се каже, че влизането на български манекенки в световните модни агенции става възможно с трансформацията на световната модна индустрия, края на ерата на супермоделите и нашествието на елитни модели от Третия свят, започнало в средата на 90-те години. Включването в световните модни ревюта в Ню Йорк, Париж или Милано за българските модни агенции вече е техническо усилие, изискващо не особено голяма инвестиция.

Свободният достъп до международните модни ревюта, модни агенции, конкурси за красота и т.н. създава изключителни възможности за контакти със свръхплатежоспособни клиенти извън страната.

Информацията за този тип дейност обаче е силно ограничена и изкривена поради факта, че достъп до подобни канали получават основно момичета от ядрата на агенциите. Те са изключително дискретни за скъпите си чужди клиенти. Въпреки това има информация, макар и фрагментарна, която хвърля светлина върху този тип международна активност. Известни са случаите с осигуряване на момичета за яхтените партита в Средиземно море, както и десетки случаи на наемане на момичета в Гърция, Италия и Испания за круизи. Съществува сътрудничество и в обратната посока – след като чуждото ръководство на един български телекомуникационен оператор успява да превърти няколко десетки момичета от луксозния контингент на четири агенции, се налага да се потърсят нови момичета в Сърбия на принципа на бартер. Известни са случаи на временен внос срещу заплащане на момичета от бившия Съветски съюз – основно украинки по националност.

Елитните проститутки притежават скъпи коли, живеят в луксозни жилища и имат огромни разходи за козметика и пластична хирургия. Някои от тях употребяват наркотици, предимно кокаин.

Цените на елитните проститутки започват от 500 лева, като при тях най-често става въпрос не за почасово обслужване на клиента, а за компания през цялата вечер. По тази причина средните цени достигат и надхвърлят 2000 лева. Може да се каже, че техният доход като цяло е 3–4 пъти над средните доходи на работещите в Западна Европа български проститутки, при това със значително по-малко клиенти и рискове. Основната причина е не толкова във високите цени, колкото в това, че много по-голяма сума остава за момичето в сравнение с проститутките, работещи на средно ниво (публични домове, витрини и заведения).

При този тип проституция често сексуалните услуги не могат да се калкулират директно и спрямо някакъв времеви период. Обикновено договореността е за по-дълго време и е по-неясна като ангажимент. Често заплащането може да е под формата на скъпи подаръци и дори предоставяне на собственост, получаване на дял в компании и пр. В случаите, когато външни фирми са наели агенции за луксозна проституция, при спечелване на договор плащат процент от него на момичето (и на агенцията). Луксозни проститутки се използват и за извършване на корупционно посредничество и плащания.

Във връзка с това в края на 90-те години някои западни служби развиват хипотезата, че чрез луксозна проституция организираната престъпност планирано постига влияние сред елитите на източноевропейските страни (основно фокусът е Русия). Развитието на този тип услуги в България показва, че става дума по-скоро за хаотичен процес, отколкото за някакво систематично влияние.

Курортна проституция и секстуризъм

При курортната проституция и свързаната със секстуризъм от Западна Европа проституция, които в много отношения се доближават до експортната проституция, основна част от приходите се генерира от чужди граждани и е свързана с туристическия сезон, както в летните, така и в зимните курорти на България. При секстуризма, макар че опити за предлагане на подобни услуги има от началото на 90-те години, истински ръст се наблюдава едва след 2001 г., когато България започва да се възприема като безопасна страна и броят на чуждите туристи да расте годишно с двуцифрени проценти.

Типичното за курортната проституция е, че в началото на всеки сезон започва миграция на проституиращи от големите градове във вътрешността на страната към черноморските курорти – Златни пясъци, Слънчев бряг, или планинските курорти Боровец, Пампорово, Банско. Към тази специфична форма на българска проституция може да се отнесат и пограничните райони – Свиленград, Петрич и Сандански, където също основен източник за доход са небългарски граждани.

При този модел на проституция се запазва описаната в предходните части структура, като всяко от нивата осигурява момичета на съответното ценово равнище.

Например в курортите и пограничните градове уличните проститутки заемат определените „постове“, разпределят магистрални възли и улици, далеч от скъпите хотели; момичетата от клубовете и заведенията също се разпределят спрямо съответния клас на заведението, от което идват. Основната разлика е, че цените по курортите и граничните зони са почти два пъти по-високи.

Ориентацията за нивото на проституиращите е и в зависимост от хотелите. Проститутките, които работят в евтините хотели, слабо се различават от уличните и много от тях, когато нямат клиенти в хотела, ги търсят по улиците на курорта. Разликата е в това, че дори проститутките от най-евтините хотели получават повече от уличните, като обикновено тяхната цена е между 30 и 50 лева на час.

В по-луксозните хотели цените на проститутките са няколко пъти по-високи и се движат между 100 и 200 лева, а в някои от най-луксозните стигат и до 500 лева. В най-големите морски курорти, като Слънчев бряг и Златни пясъци, цените на проститутки се определят и от близостта на хотелите до морето. Най-скъпа е „първа алея“, т.е. на брега на морето, следват втора и трета алея. Работата в по-луксозни хотели има и някои предимства, като по-богати клиенти, по-голяма сигурност и дискретност за проститутката, което й позволява да избегне общественото неодобрение, както и полицейски проверки, които са много по-редки, отколкото на улицата. Същевременно интервютата сочат парадокса, че при ниския клас проститутки броят на клиентите е много по-голям и дневният оборот, съответно доходът на сводника, може да е по-висок от този в луксозните хотели.

Курортната проституция е добре организирана и силно обвързана със собствениците на хотели. Някои от тях имат добри връзки с политическите елити и по тази причина успяват да останат извън обсега на правоохранителните органи, чиято дейност се насочва повече срещу уличната проституция, особено в случаите, когато тя е по-агресивна и видима. Същевременно всички използвани източници на информация сочат, че проституцията по курортите е почти изцяло под контрола на бившите силови групировки, като проститутките и сводниците, работещи там, се са по-скоро „служители“ на съответната групировка, отколкото автономни икономически актьори. Проституцията е страничен доход за тези групировки, занимаващи се основно с други дейности – както криминални, така и легални.

Добър пример за разпределянето на проституцията по българските курорти от различните групировки е предотвратената от МВР в началото на 2005 г. война между две силови групировки за контрола над проституцията в курорта Пампорово. Според изнесената информация при акцията на полицията в зимния курорт са задържани 52 души, представители на пловдивската силова структура „Клуб 777“ и на групировката СИК.

Развитието на събитията след задържанията в Пампорово, както и различни инциденти, свързани с проституиращи във Варна, Бургас, Златни пясъци и Слънчев бряг, показва, че има всички основания да се смята, че правоохранителните и правораздавателните органи по места, както и общинските власти имат нерегламентирани отношения с този тип бизнес.

Курортната проституция би могла да се разглежда в много отношения като етап, предхождащ това, което в България започва да се очертава като пазар на секстуризъм.

 

Тихомир Безлов
Тихомир Безлов е социолог и изследовател на криминалните процеси в България. Той е един от основателите и главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, София.
Други статии от този автор
Посетители: 50

Последните най...


Безплатен бюлетин

Коментари

  • Броди писа Още
    Бих добавил... преди 12 часа
  • броди писа Още
    преди 13 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря за поздравите.... преди 19 часа
  • Гост писа Още
    Извинявам се - бил Златко! преди 19 часа
  • Гост писа Още
    Чудех се какво ОЩЕ ме... преди 19 часа
  • георги папазян писа Още
    Благодаря Ви, г-н Карев,... преди 20 часа
  • Татяна Ангелова писа Още
    С риск да заема една... преди 20 часа
  • Остап писа Още
    Бях забравил - статията... преди 2 дни
  • Остап писа Още
    Защо... преди 2 дни
  • Надежда Александрова писа Още
    За сравнение и... преди 2 дни
  • Надежда Александрова писа Още
    Уважаеми млади автори,... преди 2 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Текстът на г-жа Димчева... преди 2 дни
  • Сесилия Теллалова писа Още
    Безценна публикация! преди 2 дни
  • Ст. Тодориков, Виена писа Още
    Благодаря за бързия... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Това, че политиката на... преди 2 дни
  • Самолет 005 писа Още
    Основният проблем на... преди 2 дни
  • Ст.Тодориков писа Още
    Когато екзарх Антим I... преди 2 дни
  • Anna писа Още
    Когато чета коментари... преди 2 дни
  • Anna писа Още
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    В опит да внеса малко... преди 3 дни
  • георги папазян писа Още
    Не знам с какво си... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Имате пълно право,... преди 3 дни
  • Христо писа Още
    Макар и да критикува... преди 3 дни
  • Аспарух Панов писа Още
    Но Вие, драги Златко,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Това мога да разбера, но... преди 3 дни