На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции.

На първо място, самият канон. Американските ученици нямат задължителен списък с изучавани произведения, спуснат от министерство. Българските имат. Кой е определил този списък, как се е формирал той – дали някаква бюрократична комисия или от писателския съюз –  не се знае. Знае се само, че този списък е доста непоклатим. Е, разбира се, от него някои неща отпадат, други се добавят, но това става след обществени катаклизми. А в американските училища изучаваните произведения се избират от самия учител.

Сигурно някой ще си помисли, а как държат тези деца изпити след седми клас? Как ги приемат в елитни гимназии и в престижни университети? Нима са отписали литературата от кандидатстудентските препитвания? Съвсем не. Както съм писала и преди, всъщност литературате е много на почит не само в училище, но и във всякакви университетски специалности, където дори и бъдещите инженери я изучават поне в един курс. Просто такива стандартни изпити не се състои в писане на теми върху „научени“ автори и произведения, еднакви за всички.

Така че, откъде идва нуждата да има единен канон? Кандидатстудентските изпити настрана, тази нужда идва от смисъла на литературата в учебната програма. Понеже в България този смисъл е възпитаване на ценности (които се предполага да са национални), канонът трябва да бъде одобряван предвид ценностите, които възпитава. В САЩ литературата не е да възпитава в ценности, а в критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това не е ограничено само до един определен и задължителен списък.

Освен това класиката се използва за поглед в начина на мислене, вълненията и стереотипите на обществото, което е произвело даден роман или разказ.‌ Тоест, по тази логика Под игото не е огледало на българското Възраждане. Не е прозрачно представяне на Априлското въстание. Но е прозорец към стремежите и идеите на Следосвобождението. Затова класиката не може да бъде използвана за възпитание на ценности 1:1 – които са продукт на съответния исторически момент – а само повод да се замислим за ценностите.

Затова сред изучаваните произведения има толкова много новоизлезли книги, които предлагат нов поглед към света. В близката книжарница учениците ще си купят и после в час ще дискутират Ловецът на хвърчила и Алхимикът, например. Включени са и книги от „новия канон“, които предлагат алтернативна гледна точка на събития и позиции, представени в стандартния. Има ги признатите вече романи на Сандра Сиснерос и Рудолфо Аная, за израстването на две чикано деца, наред с китайско-емигрантската Клуб Радост и Късмет на Ейми Тан и шедьоврите на Стайнбек.

Разбира се, без класика не може. И тук учениците четат старогръцка митология и Юго, Шекспир и Кафка. Може би за да разберат ценностите на съответната епоха, но и защото върху тях и в диалог с тях се гради последващата литература.

Като следствие, изучаването на литература в училище е доста гъвкаво и потенциално може да бъде много интересно. Това, на което особено се възхищавам, обаче, е че непрекъснато има мислено изтупване от праха на заглавия, които са били пренебрегвани, но може да се включат в учебната програма, за да покажат една различна интерпретация на света.
Интересно е да се помисли как постига интелектуално сцепление една нация, която няма единен литературен списък класици. Разбира се, това е силно казано, защото повечето заглавия са често избирани от учителите, повечето автори са изучавани с едно или друго свое произведение. Но отпратките към една или друга творба не са задължителни за всички. Това води до разнообразни гледни точки, непрекъснато преоткриване на установеното и една флуидност в хубавия смисъл на думата.

И като нагледен материал, ето училищните книги, които се продават в близката книжарница, поръчани за училищата наоколо (поезията не е включена, защото тя обикновено се събира в антологии):

Всепризната класика

• Едит Хамилтън, Митология (старогръцка, по подразбиране)
• Омир, Илиада
• Беоулф (средновековен английски епос)
• Шекспир, Юлий Цезар
• Джонатан Суифт, Пътешествията на Гъливер
• Мери ‌Шели,‌ Франкенщайн
• Шарлот Бронте, Джейн Еър
• Чарлз Дикенс, Големите надежди
• Чарлз Дикенс, Повест за два града
• Виктор Юго, Клетниците
• Джейн Остин, Гордост и предразсъдъци
• Достоевски, Престъпление и наказание
• Франц Кафка, Метаморфози

Признати в България шедьоври, но която едва ли някога би се преподавала в българските училища

• Ърнест Хемингуей, Сбогом на оръжията
• Скот Фицджералд, Великият Гетсби
• Ралф Елисън, Невидимият човек
• Труман Капоти, Хладнокръвно
• Джак Лондон, Дивото зове
• Натаниъл Хоторн, Алената буква
• Ъптон Синклер, Джунглата
• Уилям Голдинг, Повелителят на мухите
• Джордж Оруел, 1984
• Джордж Оруел, Ферма за животни
• Ърнест Хемингуей, И изгрява слънце
• Марк Твейн, Приключенията на Хъкълбери Фин
• Тенеси Уилямс, Трамвай Желание
• Джон‌ Стайнбек, Перлата
• Джак Керуак, По пътя
• Ерих Мария Ремарк, На западния фронт нищо ново

„Нова“ класика

• Ели Визел, Нощта (книга преживяванията в концлагер на Нобеловия лауреат за мир)
• Тони Морисън, Възлюбена
• Рудолфо Аная, Благослови ме, Ултима (емблематичен разказ – 70те години – за света и себеоткриването на едно чикано момче в Ню Мексико)
• Сандра Сиснерос, Къща на улица Манго (друга станала класическа книга от 80те – момичешка гледна точка, Чикаго)
• Мартин‌ Лутер Кинг, Завещание Надежда: Речи
• Айн Ранд, Атлас сви рамене
• Алън Патън, Плачи, любима страна (влиятелен роман от средата на 20 век за расовите отношения в Южна Африка, насилието и бъдещето на страната)
• Ричард Райт, Роден син (предизвикала брожения през 40те, този роман разглежда гледната точка на стереотипизирания млад, черен престъпник, подтикван от социалните неравенства, расизма и предразсъдъците)
• Зора Нийл Хърстън, Очите им гледаха Бог (скандална през 30те години, днес  се смята за основополагаща „черна“ и женска роман за различните периоди в живота на една жена, в които се оглеждат съответните исторически епохи)
• Ричард Адамс, Уотършип Даун (1972 – странна алегория за общност зайци, които си имат своя култура, митология, поговорки и вярвания и които се опитват да направят прехода до хълма Уотършип Даун ала Одисеята)

Новоизлезли книги с влияние

• Халед Хосейни, Ловецът на хвърчила
• Мерилин Робинсън, Гилиъд (2004 – за американския Среден Запад и отношенията в едно семейство и техните ценности и мъдрост през призмата на историческите събития на 20 век)
• Айян Хирси Али, Неверница (холандската феминистка от сомалийски произход, писателка, политик и сътрудничка на Тео‌ Ван Гог – това е автобиографията й отпреди 2 години, в която разказва за бягството си от подтисничество и принудителен брак)
• Паулу Коелю, Алхимикът
• Клер Месуд, Децата на императора (действието се развива в Ню Йорк, днес: млади хора с мечти и амбиции, престижно образование и начеваща кариера търсят себе си)
• Тим О’Брайън, Това, кето те носеха (наскоро издадена серия разкази за американски войници през войната във Виетнам – игра на гледни точки и историческа истина, усещане за дебнещата смърт, смятана за най-добрата проза за тази война)
• Ейми Тан, Клуб Радост и Късмет (по този бестселър е направен и популярен филм – семейство китайски емигранти, в което отношенията майки-дъщери движат събитията в живота, в семейни сбирки с игра на маджонг)

Признати едно време, днес позабравени или маргинализирани като детски

• Дафни дю Мюрие, Ребека (дю Мюрие е любима авторка на Хичкок – в този популярен на времето роман, станал филм в типичен негов стил, има любов, брак, убийство, търсене на скрити истини и гледни точки)
• Доди Смит, Завземам замъка (популярен за времето си роман – средата на 20 век – едно семейство опитомява изоставен замък и с това, алегорично, и викторианската литература)
• Луси Монтгомъри, Ан от Грийн Гейбълс (любима класика за деца – Ан идва във фермата от сиропиталище и с характер и талант ала Пипи си проправя път в живота, следвайки обаче ценностите на трудолюбие и състрадание от началото на 20 век)
• Уила Катър, Моята Антония (класика от началото на 20 век – романтизмът на пионерите, духът на прериите, препятствия и начало на нов живот)
• Хариет Бийчър Стоу, Чичо Томовата колиба
• Р. Л. Стивънсън, Странният случай на Доктор Джекил и Мистър Хайд
• Естър Форбс, Джони Тримейн (книга за юноши за израстването на едно момче през революцията)
• Джон Кноулз, Сепаративен мир (станал вече класически, това е роман за израстването на момчета от престижно пансионно училище, като Спасителят в ръжта)

Източник