От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Изразът „Не говорим на един и същи език“ може да се каже, че съществува още от строежа на Вавилонската кула. Няма много варианти около този велик градеж и в общи линии, както в литературата, така и в тълкуванията, всичко се върти около най-тежкото божие наказание – неразбирането.


Нещата изглеждат много прости и на пръв поглед не се нуждаят от коментари, но любопитството ми беше събудено не от строежа, а от това, какво е предизвикало хората да го започнат.

Попаднах на текстове от Йов, за който е доказано, че е живял в първото хилядолетие след Потопа и е един от Новите хора. Те (текстовете) бяха подкрепени с археологически и геоложки изследвания на У. Гладсхауър – известен креационист, автор на книгата „Как е възникнал нашият свят“. С две думи, след Потопа на земята е имало невиждани катаклизми. Оцеляването на човечеството е било под въпрос и най-важното, вярата в божествените явления се е засилила неимоверно, но в негативен аспект. Всъщност са възникнали учения, че всички произтичащи беди са от Бога/боговете. Размила се е ясната граница между добро и зло. Появили са се първите поклонници на Сатаната. А едно от тълкуванията на името му е „този, който възпрепятства, пречи, изкушава“. Друго от имената е Баал-Зебуб (повелител на мухите).

И прескачайки подробностите стигаме до построяването на Вавилонската кула. Това, че тя е била зикурат никой не отрича, но се появяват хипотези, че е издигната в чест на Злото. Защо? Защото изкушенията са непреодолимите препятствия за хората. А суетата – най-великото изкушение.

Земята вече е населена от т. н. Нови хора. Тази „раса“ е имала доста предимства пред всички предхождащи я: невероятна възпроизводителност (обикновено един мъж е създавал по 40–70 деца, като женските индивиди не са се брояли), физическа издръжливост (намерени са човешки останки от този период с голям брой наранявания, като повечето от тях би трябвало да са с фатален край), здравословна и обилна храна, процъфтяване на древните царства. Хората са говорели само на един език, което предполага търговия и обмен на информация. Би трябвало да е Златен век за човечеството. И не би трябвало да се появи стремеж към съперничество с Бога. Но го е имало. Идеята да се издигне кула, която да стигне небето е плод на желанието човекът да бъде видян, отбелязан от Бога. Или казано просто – суета.

Суетата полага първата тухла по пътя към неразбирателството. Тя е трудно преодолимо състояние. Всеки я носи у себе си и по тази причина „чува“ само себе си. Изводът ми е, че не заради съперничеството Бог е лишил хората от общия им език, а заради суетата им.

Преди време пътувах с един таксиметров шофьор, който беше в лошо настроение. Бившата му жена избягала с друг мъж и оставила децата сами. Човекът разказа набързо цялата история и след това се впусна в обяснения какво и колко е направил той. Три пъти му зададох въпроса: „Защо се разведохте?“ и трите пъти не ме чу. Говореше само за себе си и за своите саможертви.

Суетата има само едно лице и то е първо лице, единствено число. Точно това, мисля, е причината Бог да лиши хората от общия им език. Завършването на зикурата е станало невъзможно, защото всеки е чувал само себе си.

За съжаление, от Вавилонската кула до ден днешен, нещата не са се променили. Суетата не е грях, но не е добродетел. Продължава да бъде пречка и изкушение. По статистика 72% от разводите са по причина неразбирателство. Суетните хора са по-склонни към алкохолизиране, самосъжаление, самонараняване и са жертви на самодоказването. (Това е също статистическа извадка). И искам да завърша с нещо, което много ме е впечатлило. Сградата на Европейския парламент е построена по картината на Брьогел Старши „Вавилонската кула“. Може да е добро архитектурно решение, но подтекстът е многозначителен. Какво трябва да означава? Че Европейският парламент е богоравен? Че суетата ни е стигнала до Бога? Че не се разбираме, но въпреки това сме заедно? Казват, че е символ на единството. Но и в ЕС започват да не се чуват едни други. И не трябва ли да се разбере простата истина, че човек не трябва да съгражда нищо по-високо от собствения си ръст, защото от висините нещата винаги изглеждат дребни и незначителни. Не се чуват чуждите проблеми. Не се разбират.

За мен всичко се свежда до междуличностните взаимоотношения и суетата, която им пречи да бъдат естествени.

 

Мария Станкова е българска писателка, поетеса и сценаристка. Понастоящем тя е главен редактор на списание „Книгите Днес” и списание „Мъжът”, както и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави” по TV7.

Pin It

Прочетете още...

Що е красота?

Даниел Вебер 20 Фев, 2009 Hits: 22848
Девет различни отговора на този вечен…

1985

Серкан Исмаил 25 Мар, 2009 Hits: 16014
Искам да ти напиша една моя „малка“, лична…