Като се има пред вид колко време и усилия влагат кураторите, колекционерите, търговците, учените и критиците, за да формулират остроумни съждения, отнасящи се до живописта, изглежда малко странно, че толкова малко хора са готови да използват някои от същите умения, за да изследват произведения на изкуството (някои от тях много изящни), които стимулират едно друго сетиво: обонянието. Защо великолепните парфюми не се вземат по-сериозно? Докато много от професионалистите в сферата на изкуството се отнасят много сериозно към множество литературни браншове, архитектура и музика, аз все още не съм срещал някой колега, който редовно да бие път до магазина за парфюми в търсене на, да речем, Joy Parfum, шедьовъра от 1930 г. на Анри Алимерас, създаден за Жан Пату, който, ако беше картина, би могъл да виси във Филаделфия редом със създадената почти по същото време Жълта одалиска от Матис.
И все пак, паралелите между тези две изкуства – които, ако бъдат разглеждани по-внимателно, биха могли да бъдат разглеждани като сродни – са неоспорими. Артистите и търговците на бои комбинират естествени и, в наши дни, синтетични пигменти със средства като масла и гуми, по същия начин, по който парфюмьорът внимателно формулира естествени и синтетични химически съставки. Старите майстори използваха пигментите и изграждаха множество слоеве върху основи и различни видове грундове, бавно издигайки се към повърхността чрез поставяне на влажно върху влажно или, понякога, влажно върху сухо, завършвайки работата с тънък слой глазура. Тези различни смесици от неорганични и органични съставки, разтворени в ленени или макови масла, биват нанасяни върху основа от платно или дърво. Те започват да изсъхват и в този процес се ражда картина. Нейният вид се променя с времето, защото маслените бои с времето стават все по-прозрачни.
По същия начин, талантливите „носове“ експериментират със сложни комбинации от елементи, въздействащи на обонянието и създават в симфонична комбинация множество дребни усещания, понякога противоречиви, сладки, горчиви, меланхолични или щастливи, в зависимост от случая. Те се променят и развиват в определена последователност или едновременно, докато субстанцията и нейните компоненти се изпаряват с различна скорост, някои бързо, други бавно, благодарение на топлината на нашата кожа. Един брилянтен парфюмьор може по този начин да създаде въображаем свят, който е не по-малко мощен, или интимен, отколкото онзи на някой велик композитор или художник – и, предизвиквайки нашата способност да открием в него спомени от детството, отдавна забравени картини или обичани хора, те са в същия бизнес като артиста, който вдъхва топлина на плътта или придава на един пейзаж илюзията за прилив на енергия или просто спокойствие.
Една великолепна миризма ще се развива по-различно през първите няколко минути, отколкото през следващите няколко часа, в които тя ще се разгръща бавно – и начина, по който ние я възприемаме може да се променя в зависимост от това как я пробваме или носим. Времето е от изключително значение. Основните принципи за сложност и простота също играят своята роля, това се отнася дори до хумора. Важно е да се отбележи, че много велики парфюми съдържат елементи на нещо зловонно – буците от естествена амбра, например, са бълвочи от китове, втвърдени от слънцето докато се носят по повърхността на океана. И никои две буци не са еднакви.
Една от причините, поради които истински великите миризми често биват подценявани, се крие в това, че в наше време те биват правени и разпространявани под не особено внимателното око на няколко големи корпорации. Циничните счетоводители в Париж и Цюрих не се колебаят да развалят стари формули, като настояват за използването на евтини химически компоненти, които донякъде напомнят на старите, по-добри съставки, в опит да се намалят разходите и да се увеличат печалбите. Те не казват на клиентите си за това, всъщност те разчитат, че ние няма да забележим подмяната, така че фините парфюми в наше време са безнадеждно обвързани с международния козметичен долар. Освен това те са сковавани от груби представи за това какво е приемливо женствено или достоверно мъжествено.
По същия начин, по който светът е наводнен от ужасно изкуство, магазините за парфюми са задръстени с боклук. Как да направим разлика между нещо толкова жалко като Наследница от Парис Хилтън („евтин шампоан и консервирани праскови“) или всякакви други повърхностни, сапунени имитации на велики неща – и истинското нещо, да не говорим пък за работите на някой гений? За наше щастие в този случай ние разполагаме с откровените мнения на Лука Турин и Таня Санчес, които могат да ни помогнат. Санчес е журналистка и колекционерка на парфюми. Турин е биофизик, който има собствена теория относно това как молекулите, разпространяващи се по въздуха, въздействат върху рецепторите, стимулиращи нервните окончания в носовете ни, или с други думи как ние миришем нещата. Това е противоречива теория, противопоставяща се на стародавната идея, че по същество формата на молекулите е онова, което позволява на мозъка да формулира различни представи за миризми. Неговото предположение, основаващо се на факта, че определени молекули с идентична форма създават напълно различни обонятелни усещания, се състои в идеята, че носовете ни притежават способността да регистрират честотата на молекулярните вибрации. Независимо от това дали човек ще се съгласим с тази идея или не, все пак фактът, че съжденията на Турин по въпросите на вкуса са подкрепени от солидни научни познания, все пак е много успокояващ.
Турин и Санчес започват книгата си[1] с няколко полезни забележки, позволяващи да се очертаят някои по-общи категории парфюми – зелени, цитрусови, цветни, от сандалово дърво и т. н. – както и един определен хоризонт от гледна точка на естетиката, химията, скорошната история на ароматите или пък практически въпроси като алергени, използване на животински продукти и пр.
Как може една миризма да бъде „уютна, но никога отпусната“, „ъгловата“ или пък да постига баланс между дистанция и близост (като например Chinatown от Bond No 9)? До известна степен целта на тази книга е да ви даде възможност да разберете такива и подобни на тях неща – и в един процес на проби и грешки да сравните собствената си преценка с тази на авторите. Разбира се, те са достатъчно внимателни, за да позволят всекиму правото на собствен вкус – но същевременно те пробуждат представите ви за неща като, например, свойствата на пречистеното масло от брезова смола – есенцията, която стои в основата на парфюми като Knize Ten, Cuir de Russie, и оригиналния Tabac Blond. И колкото повече научава човек, толкова по-трудно става да се разбере защо титаните от този бранш, като Ърнест Далтроф, основателят на House of Caron, Франсоа Коти (Émeraude) или Едмон Рудничка (Diorissimo) не са признати по-широко като майстори на модернизма и изкуството в дизайна.
[1] Става дума за публикуваната през 2008 Perfumes: The Guide от Турин и Санчес. Книгата съдържа 1500 рецензии за отделни парфюми, плюс уводни есета за изкуството, науката и историята на парфюмите. Бел. пр.
