1 1 1 1 1 Оценка 4.00 (2 гласувания)

 

2016 11 bub

 

Имало едно време едно невидимо вълшебство, дето искало да му покажеш, че го виждаш…

(Понеже ми казваш, че нищо не съм писал за теб...)

Уфф, какво да ти кажа, то само да ставаше по желание. Ми не мога, в момента за нищо не мога да пиша. Може и така да си отиде до края, да не чува дяволът. Мислех даже по едно време да ти напиша нещо като ония приказки, дето ги знае всеки, за взаимното опитомяване  и нам кво още, ма навреме се усетих, че от много повтаряне те са се обърнали в най-големия кич на тоя свят... И така си мълча и кръстосвам пръсти в обувките, против уроки, един вид.

Мълча и си трайкам като нарицателния заек в голо поле, откъде ще ме удари някой зъл куршум, все това ми е на ума. Възраст, казват хората. Няма по-голям тиранин от опита житейски на тоя свят. Знам, че няма по-добър начин да поканиш злото от това да му покажеш, че те е страх от него, но въпреки това не мога да се надвия, страх ме е и това си е. Страх ме е, че ще оставя душата си в ръцете ти и след това пара-парче не мога събра, хем да не ми е за пръв път? На твоята възраст всичко е толкова лесно – изпуснеш един влак, качиш се на друг, колко му е, хей, поле широко? А какво прайвам аз, ако ме направиш на парчета, а? Ще мога ли да се изправя отново, ще събера ли душа, ще оцелея ли? Не че си правя илюзии някакви – и да се опъвам, и да не, все тая. Друг шанс едва ли ще ме пресрещне вече, то да бяха само годините, ами характера чворест къде да го крия, какво да правя с него, като прогонвам всичко живо през девет планини, щом само се докосне нещо до мен и се убоде на бодлите, корави и дъъълги, майко мила.

Ти ще си ми късметът, знам, че е така и не се пазаря, не се опитвам да мина тънко, ти не обръщай внимание на перченето ми. Мъча се, разбира се, да кача малко цената си, но това е само така, колкото да се поинатя малко преди да наведа глава и да поема съдбата си, както винаги съм го правил, цял живот. Ти ще си, друга нито искам, нито мога да си представя. Знам, че си подхождаме като орела и щуката, знам, че ще е много трудно докато надвием страховете и несигурностите си – пък и малко ли е работа, я гледай каква планина имаме за повдигане! – но живея с потайната надежда, че именно това, именно огромните различия и неподхождания са единствената гаранция, че нещата помежду ни са истински. Суета на суетите, ма като нищо може и да се окаже накрая истина. Може ли човек да знае? Нищо важно в живота ми не се е случвало по някакви планове, просто не са ми такива звездите, знам ли? И ти се появи така като комета някаква мистериозна, нито съм те търсил, нито съм мислил за нещо такова, що за глупости, цяло поколение ни дели, но, ха, ето – заедно сме, орелът и щуката, напук на всякакви логики и прочие глупости. И, колкото повече време минава, толкова повече започва да ми се струва, че приликите между нас, те са точно онова нещо, дето мъдрецът френски казал, че не се виждат с очите, те само със сърцето ли, с далака ли, как точно беше, можели да се открият и видят? Не че това ме успокоява – сърце заешко трепери и вика, „Стискай се, Златко, не давай по много от себе си, пазари се, оглеждай се, варди се!“ Ей такива неща ми нашепва онова там отвътре и всеки път когато се скараме, по мъничко умирам, всеки път си мисля, че няма да се върнеш повече, че това беше всичко, айде, свърши ваканцията, влизайте всички в час, аз сега да ви кажа на вас, калпазани с калпазани! И после, когато отново ми простиш – отде да те знам защо? – пак умирам, пак няма спасение, пак няма отърване. И след сто години, на сто и петдесет, пак ще треперя и пак ще се страхувам, че ще те изгубя точно когато реша, че щастието, мамка му подла, най-после се е смилило и над мен, най-после ми е пратило онова пристанище сигурно, за което няма душа човешка да не си мечтае. И пак ще треперя, и пак ще очаквам момента, в който вълшебството ще свърши. Не мога другояче, просто не съм от хората, които вярват в щастието.

Ето, това е всичко, което мога да ти напиша в момента. Кисело като лимон излезе, така ми се струва, докато го препрочитам, но друго няма, пък и нали вече те познавам от малко-малко…

Обичам те и вярвам, когато ми казваш същото. Останалото ще го видим, когато му дойде времето.

Или пък не. Каквото – такова!

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010).Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин заедно с двете си деца.
Други статии от този автор
Посетители: 72

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Ето и обещания сборник...... преди 13 часа
  • Гост писа Още
    Сърдечно благодаря!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, че го захванахме... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    За сетен път се... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    И накрая - вече да не се...
    преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Още един труд с изобилни... преди 3 дни
  • Евдокия Борисова писа Още
    Всъщност... грешката е... преди 3 дни
  • 007 писа Още
    Только пепел знает, что... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Боже, колко съм изветрял!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Станко писа:
    Ако са само лъжи New York Times...
    преди 1 седмица
  • Силви Гаврилов писа Още
    Препоръчвам Пътуване... преди 1 седмица
  • Станко писа Още
    Ако са само лъжи New York Times... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Визуализирането на... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Прекрасно и живо есе на... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    РТ е пропагандното... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Мисля, че май "скроиха... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Национализмът само ... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Съгласих се - трябва да... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Към Калоян Михайлов: не... преди 1 седмица
  • Zlatko писа Още
    Аз благодаря. Човек се... преди 1 седмица
  • коректор писа Още
    Клуж-Напока (не "Клюй"),... преди 1 седмица
  • нубиец писа Още
    Традицията в с.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Добре де, добре, разсмя... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Горките американци... Още... преди 1 седмица
  • бай Трендафил беленец писа Още
    Ама той не се е давел.... преди 1 седмица