Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2016 01 Google

 

– Пицария google, добър ден, слушам ви.

– Пицария какво?

– Пицария google, какво искате да поръчате?

– Но… това не е ли пицария „Дон Домат“?

– Уви, беше. Наскоро google я купи и сега предлагаме куп допълнителни иновативни услуги, от които можете да се възползвате.

– Добре. Да видим какво толкова ново ще ми предложите!

– Разбира се! Като начало да предложа обичайната ви поръчка.

– Обичайната? Откъде знаете каква е обичайната ми поръчка?

– Имаме инсталиран идентификатор на клиенти, и знаем, че последните 53 пъти от този номер е поръчвано пица „Везувий“, с допълнително сирене и шунка, плюс бутилка добре охладена бира „Каменица“ светло.

– Ооооо, добре! Ами да, давайте обичайната поръчка!

– Добре записвам. Мога ли само да си позволя да ви дам един съвет?


Small Ad GF 1

– Разбира се!

– Имате ли новото ни меню?

– Не.

– О, господине! Това е най-пълното меню, което някога сте виждали. Бих си позволил да ви препоръчам пица с извара и спанак, както и една бутилка минерална вода с малко съдържание на сол.

– Извара? Спанак? Сол? Ти луд ли си? Мразя това!

– Разбирам ви много добре, но това е най-доброто към момента за здравословното ви състояние. Да отбележа само, че имате много висок холестерол…

– Висок холестерол! Това пък няма как да го знаеш?

– О, господине! Нашата компания разполага с най-голямата база данни на планетата. От този телефонен номер и името ви имаме достъп до лабораторните ви изследвания.

– Не ми пука за вашата база данни и за холестерола ми! Не искам пица с извара и спанак! Пия си лекарствата, за да мога да ям, каквото искам, ясно?

– Съжалявам, но нашата база данни показва, че не сте си взимал хапчетата в близкото минало.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

– Какво?!? Откъде по дяволите знаете това? Шпионирате ме от доста време, така ли?

– О, не, не, не, не! Просто имаме в базата данни на всички аптеки в града, и последният път, когато сте посетили аптека е било преди 3 месеца. Купили сте един блистер, в който има 30 хапчета.

– О, човече! Така е! От къде знаеш това?

– От кредитните ви карти…

– Какво?

– Ами да! Последния път когато сте ползвали кредитната си карта в аптека е било преди 3 месеца. В същото време сте пазарували от други търговски обекти, което значи, че не сте загубили кредитната си карта.

– Ааааа, кретени! А, не мога ли да платя в брой? Мога, нали? Какво ще кажете сега?

– Това е невъзможно господине. Плащате в брой само на чистачката си по 100 лева на седмица. Всичко друго плащате само с кредитната си карта.

– Идиоти! Откъде и как знаете, че имам и колко плащам на чистачката си?

– Ами всички други ѝ плащат по банка. Пък тя декларира в НАП 5200 лева годишно вповече. Ясни са имената и на другите ѝ любовници. От вашия баланс се губят едни 100 лева седмично. Следователно вие сте човекът.

– Баси мамичката! Какво друго знаете за мен?

– Съжалявам, господине, но справката ви е доста дълга и това е, което виждам на тази страница на монитора. Като цяло ви съветвам да посетите личния си лекар възможно най-скоро, да си направите нови изследвания, да уточните дозата и вида на лекарствата си, за да може да ви бъдем максимално полезни в избора на храна.

– Мамичката ви, и на google, и на служители, и на компютри, и на бази данни, и на интернет и facebook и twitter и липсата на личен живот в двадесет и първи век и цялата тази проклета държава…

– Моля ви, моля ви, не се ядосвайте. Не е във ваш интерес. Не забравяйте холестерола, кръвното и другите здравословни проблеми, които имате.

– Млъкни, гад! Още утре събирам багажа си и заминавам някъде далеч от всичко това. Да! Заминавам за Фиджи, или някъде, където няма интернет, компютри, телефони, без хора, които ще ме следват през цялото време, ще надничат в личния ми живот, ще имат база данни и ще знаят с кой си лягам и какви гащи си купувам.

– Много добре ви разбирам господине, но…

– За последен път ще използвам кредитна карта, за да си купя билет за самолета и ще отлетя на края на света!

– Добре, но….

– Отменям поръчката за пица и бира. Не ми трябва още един ред във вашата база данни.

– Добре господине, поръчката ви е отменена, но ако може само още една подробност…

– Какво, по дяволите!?

– Искам само да ви напомня, че вашият паспорт е с изтекъл срок.

Източник

Красимир Йорданов е роден в Бургас на 30.07.1967 г. От 1991 г. живее и работи в Пловдив. Женен, с две момчета и момиче. Пише стихове и песни от 1986 г. Многократен участник и носител на отличия от фестивали на поети с китари. Сред наградите особено цени: „ПоКи“ (Харманли – 1995), „Морски струни“ (Несебър – 1997), „Доктор хонорис кауза“ на в. „Пловдивски университет“ (1999), награда „Южна пролет“ (2000) за сатиричната книга „Лунясвам“, Специална награда на посолството на Русия („Бардфест 2002“, Ловеч), Голямата награда на „Пиянство от любов“, Силистра (2005). Автор на стихосбирките „Лунясвам“ (1999) и „Отглеждане на мъж“ (2005). Член на СБП.

Pin It

Прочетете още...

Тихо море

Атанас Стойчев 11 Окт, 2014 Hits: 7923
Никакво вълнение, без драми, без трепет…

Чужда земя

Румен М. Еверт 27 Авг, 2014 Hits: 9084
Всяка вечер в хотелския бар на Пик цареше…

Крушението на Ро

Светослав Терзийски 05 Дек, 2011 Hits: 12782
Най-после Ро се беше изправил до прозореца и…

Хелоуин

Златко Енев 01 Ное, 2015 Hits: 7508
– Е, това вече не мога да го разбера! – По…