1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

2014 11 buditeliИ този ден на народните будители ще отмине. Будителите ще бъдат разбудени за един ден от съня на забвението и пак ще са оставени спокойно да си легнат в историческите постели – смъртта ги уважава повече от живия ни живот, миналото ги зарежда с повече надежни енергии, с ехо от незбравими закани: „И ний сме дали нещо на света!“, „Къде си вярност, ти любов, народна?“, „Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода!“…

Думи, умни и шумни, възпалени и възпалителни, запотени от решителност, ярост и мрачен възторг: българинът у онези някогашни българи се е готвил да изкочи изпод зеблото на кожата си гяурска, изпод шаяка на потурите си, изпод ноктите на душата си – само и само да се докаже като човек. Като лична личност. Като освестил се Народ. С абмиции и възможности за Нация. За Държава…

Повечето от онези будни момчета са били силно неуправляеми, честолюбиви глави, непокорни люде, дето нямат страх ни от ятаган, нито от кол, а си слагали ръката в огъня и са стискали зъби, докато не им се напукат кътниците… Абе имало е мъже, влюбени в Майка България. Имала е и тя синове. Имало едно време българи… И сега има хора, които им викат българи.

Онзи ден едно българско момиче, прекарало мeнингит, ме помоли за пари. Тъкмо си помислих да му кажа, че нямам, то машинално продължи и ме попита: „Ами стотинки?“. Засрамих се от себе си и турих една шепа монети в ръката му. То, прилично облечено, започна да ги брои. Сетих се, че съм го срещал в трамвая, по същия начин обикаляше мрачните сънародници и без да се сърди на мълчаливите им откази, спираше пред всеки без изключение. И автоматично изричаше: „Ами стотинки?“

Докато дремех като чапла на спирката и се чудех дали да запердаша пеша към целта на моята всекидневна отсечка, до мен се придеби дребно бабе, което заядливо ме попита: „Защо ѝ даваш, знаеш ли колко са богати с майка ѝ? Живеят до нас, на гарата, въшливи са от пари!“.

Бабето беше, в случая, моя будител. Събудих се и стреснат, без да искам, се отдръпнах – бабето беше ситно, но преизпълнено като мръсна бирена чаша с пяна от гняв и злоба, от желание за реванш и от безсилие за реванш… Беше също българка. Както е казал Народният поет – една българка. Говореше моя език, и аз разбирах нейния. Но – толкоз.

Между нас стоеше глупостта ми, че давам подаяния на богато (разбирай – щастливо!) идиотче, а опустошената от всекидневието бабка, която никога не би протегнала ръка за милостиня, не одобряваше да имам правото на съболезнование, на съчувствие дори… Моята доверчивост за бабето беше осъдителна и се явяваше като част от цялото ѝ проклятие срещу това полумомиче, полудете. Което най-вероятно никога няма да стане истинска баба, подобно на своята осъдителка, нито стара майка с дъщери и внуци…

Но да се върнем на спирката – само за няколко мига националното ни единство беше раздробено на части – лудата, аз и изцъклената душица на комшийката й…

Все пак не мълчах докрая като онзи Антон от „Партизански песни“ на Веселин Андреев, а разсеяно запитах моята чужда българка: „Защо говориш така, та това дете е болно…“ Което беше видно от сто метра, но българката до мен не го виждаше. Защото погледът ѝ беше вперен в шепата на нещастничката. И никога нямаше да съзре видимото. За невидимото – да не говорим. Нищо, че по всяка вероятност бабата и детето се срещат всеки ден – до сетния си съседски ден…

„Боже, колко сън има на този наш свят, Боже!“ И нито един задружен будилник – да изкукурига. Да извика будността в душите ни. Да преобърне навътре вътрешното ни око. Да чуем у нас да проговори детето на добротата.

Какъв ще бъде краят на тази недопрочетeна обща книга, наречена български Бит, описваща нашия изроден живот? Все го няма и няма краят, сякаш Авторът също е заспал, завинаги. Или се прави на умрял, защото не знае финала.

Източник

Pin It
Румен Леонидов
Румен Леонидов (род. 1953) е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Други статии от този автор

Посетители

30

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 3 часа
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 6 дни
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... Събота, 11 Юли 2020