Драскулки - Проза

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

2014 10 Al dzahndevaЛила е щатната курва на блока.

Курва, защото винаги има за всички. От всичко. Щатна, защото в нашия квартал такъв е законът – блок без собствена курва не може.

В живота на Лила нямаше нищо интересно – мъж пияница и женкар, синът – дребен далавераджия. Цялата тази идилия обаче се изпари само за седмица.

Първо, кола прегази мъжа ѝ. Изскочил внезапно на улицата и само по гащи. Шофьорът се шашардисал и докато удари спирачки Жоро вече сънувал завинаги последната си изневяра.

След два дена Лила го погреба, а синът им Митко го окошариха. Бил млад, но изпечен, казаха полицаите и понеже беше пак предизборно време по бързата процедура му лепнаха две години. Колкото за отскок.

Така една сутрин Лила се събуди сама.

И безработна.

Защото шефът ѝ реши, че иска да си има по-млада секретарка. Трудно му беше да обясни на Лила защо се отказва от качеството, за сметка на количеството във всичките му пространствени измерения, но накрая все пак успя. И Лила си тръгна, защото беше жена с достойнство. Даже подробно обясни на новата как изглежда жената на шефа и в кое шкафче седи конякът за специалните случаи.

След два месеца на Лила ѝ стана скучно. И много тъпо. Без работа, без мъж, без шеф и с едни огромни разперени ръце насреща ѝ – аре, разкарай се, криза е, стари лейки не взимаме. Не че беше много дърта – само на 43, но времето си беше взело неговото. Както и водката. Чиста и винаги само с едно кубче лед, но за това пък в несметни количества.

Междувременно апартаментът, в който живееше Лила започна да се държи направо неадекватно. Първо се развали душът. Бясно и побъркващо сипеше неравноделните си капчици в зеления леген и нямаше сила, която да го спре. Той просто си плачеше за ремонт.

Накрая, през една събота, Лила повика съседа от етажа над нея – Иван. Дойде той, смени кранчетата, пиха по две-три ракии в памет на Жоро. На Лила ѝ стана по-весело, а Иван се сети, че жена му е с децата при баба им.

Така се случи – уж веднъж, уж случайно, но думата назад няма връщане. Защото Иван се похвали. За да не чуе жена му, каза само на Пешо. Не че има значение, но след седмица всички приятели го заподкачаха. Изцяло по мъжки, колкото да изкрънкат да черпи бира и да разкаже от първо лице и така, по-подробно, като за маса.

Изобщо, щеше да си остане случка съвсем в реда на нещата, ако не беше се повредила печката. Внезапно, насред запръжката, и на Лила вече ѝ кипна. Защото Иван от ток не разбираше нищо и ще трябва за някой друг да помисли. Така се сети за Мишо – един попрецъфтял ерген от първия етаж.

После машинката някак съвсем неусетно и от самосебе си се завъртя. Не че на Лила все нещо в апартамента ѝ се повреждаше, напротив, но връщане назад нямаше. Думата скиташе съвсем безконтролна и такива едни ги разправяше…

Получи се лесно и закономерно естествено – мъжете ѝ носеха водка, от време на време мезенце – саламче, вурстчета, кълцана наденица. Лила спря да си търси работа, защото искаше да има време за всички. Храна си имаше, за сметките мъжете помагаха кой колкото може. И всичко застана на мястото си. Даже жените не бяха много ядосани, защото си знаеха стоката. По-добре Лила от петия, отколкото някоя фръцла, дето ще им изпие парите по баровете.

А в това отношение Лила наистина беше желязна и без лиготии по женски – водката чиста, с едно кубче лед, мезето скромно – за двама, подаръците непретенциозни – като за вдовица на 43 – без амбиции, без общи планове, без изискани срещи. Просто приятна компания за убиване на панелното време – смачкано, изподъвкано и вечно тролейно изпаднало.

Без да звучи идиотски, но в този блок всички бяха щастливи. Мъжете, отдавна прехвърлили първа младост, си кръшкаха почти легално, така да се каже дори – по-съседски. А за жените – за тях вече казахме.

Сутрин Лила слизаше пред блока на припек да изпие по биричка и компания винаги имаше. А вечер – вечер беше царицата за всеки, който имаше пари за хубава водка, прилично мезе и глава готова да се откаже от собственика си поне за една нощ. Защото Лила умееше много неща, но най-вече знаеше как да слуша. И нямаше мъж, който да е разочаровала, защото всичките ѝ любовници си тръгваха окрилени. На тях всъщност малко им трябваше – някой, който поне за час да не ги нарича мухльовци, да не им държи сметка за чашките и така нататъка по параграфите. Плановете за внезапно забогатяване буквално от нищото също влизаха в сметката. Важното е, че Лила знаеше формулата за тяхното случване – разбира се, мили, ще стане! А истината е, че не ѝ дремеше. Тя своето знаеше как да взима и зависеше само от себе си.

***

Когато Лила се хвърли от петия изведнъж стана страшно. Защото всичко си беше толкова хубаво и как така, може ли, ама на нея какво ѝ стана, ех, Господи, ужас…

Единствено жените разбраха, защото те всички до една бяха скатали по една Лила в душите си. Но смелост нямаха и освен това не им стискаше да я изритат навънка на светло.

После си сипаха в чашите и до-късно с мъжете си пиха.

И отливаха чисто по женски, и до една нескопосано, напоиха всички килими, и пак сипваха, и пак пиха…

И им се искаше, ах, само как им се искаше, и те един ден така да свършат – изцяло по собствена воля. А преди това – без общи планове, без мелодрами, без предисловия и заключения, тъй сякаш светът с тях започваше – безсъден, свободен и жаден. След полет, но пък от колко високо…

Сякаш всички живееха в партера, някои даже в мазето, така се чувстваха, поне докато не им свърши водката. Защото тази вечер мезе нямаше.

***

Сега на входа виси бележка: „Търси се курва. На щат. Назначаване веднага, осигурена квартира. Заплащане само в натура. За закуска безплатна бира, за вечеря салам и хляб половинка. Първите три месеца обяд няма.“

Четвъртък, 08 Септември 2011

Александра Джандева

Александра Джандева е завършила журналистика с профил радио във ФЖМК в Софийския университет. Работи като журналистка и самостоятелна авторка от 2001 г. 

Други статии от този автор

Посетители

14
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици